№ 468
гр. Пловдив, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.й Д. Голчев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Н.й Д. Голчев Търговско дело №
20255300900106 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба и уточнение
към нея от 04.03.2025г., подадени от Н. В. С. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, с които е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 от КЗ,
вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума
в размер от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, а именно- болки и страдания във връзка с причинени телесни увреждания на
ищеца, както следва:“Повърхностни травми на окосмената част на главата с
неуточнена локализация, мозъчно сътресение, малка разкъсно-контузна рана на носа
фрактура на носа - многофрагментна фрактура на осса назалия, фрактури на лява
ръка в областта на китка и длан - фрактура в главата на 2-ра и 3-та метакарпални
кости с прекъсвания на контурите - фрактури, контузия на глезена - слаби сенки на
дисталната фаланга на първи лъч с прекъсвания на контурите с вътреставно
ангажиране - фрактура, счупване на ставата на стъпалото - фрактура фаранге
дисталисхолуцис синистра „Фрактура на тарзус“ и които телесни увреждания са
пряко следствие от пътно- транспортно произшествие настъпило на 02.08.2024 г. около
18:50 часа в ****, на ************** срещу ****, като гражданската отговорност на
виновния водач Д. Л. С., управлявала на процесната дата МПС марка и модел „Опел
Вектра“, рег. № **** е била застрахована при ответното дружество по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № BG/03/124001347667, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на която увреденото лице е предявило пред
1
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
/01.10.2024г./ до окончателното й погашение.
В исковата молба и уточнението са изложени твърдения, че на 02.08.2024 г., около
18:50 часа в **** ищецът се е придвижвал като пешеходец по северния тротоар по
посока на движението на ************** в ****. Ищецът поддържа, че в района на
„****“ от посочената улица, е предприел пресичане на пътното платно на обозначено
за това място. Стъпвайки на пътното платно е бил ударен от МПС марка и модел
„Опел Вектра“, рег. № ****, управляван от Д. Л. С.. Инициалният удар настъпил
между предната дясна част на автомобила и левия крак на ищеца, като от силата на
съприкосновението пострадалият се завъртял и паднал върху тротоара. Намиращите се
в близост пешеходци се обади на спешен тел. „112“ като на място пристигнали екипи
на „Спешна помощ“ и на с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив. Във връзка с
настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а на
водача на лекия автомобил- Д. С., бил съставен АУАН сер. GA № 1346340/02.08.2024 г.
и било издадено НП № 24-1030-006840/26.08.2024 г., което й е връчено и е влязло в
сила. Предвид това ищецът поддържа, че вината на водача С. за настъпване на
пътнотранспортното произшествие е безспорно изяснена.
Ищецът бил откаран за преглед в „спешен кабинет“ при УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД- ****, където били извършени редица прегледи и консултации. Било установено,
че вследствие на така настъпилото ПТП на ищеца са му причинени горепосочените
медико- биологични увреди. Ищецът поддържа, че е отказал последваща
хоспитализация, тъй като под въздействие на шока и адреналина е счел, че такава не
му е необходима. Впоследствие обаче, след оток на ръка и долен крайник, както и във
връзка със затруднено носно дишане, невъзможност да стъпва на крака, да се обслужва
с ръката си, да спи и диша спокойно през носа, пострадалият посетил болнично
заведение. Предвид гореописаните телесни увреждания, на ищеца били извършени
множество изследвания, лявата му ръка била гипсирана, а палецът на левия крак бил
обездвижен с шина. Били му назначени рехабилитационни процедури, които се твърди
да са стриктно изпълнявани. Ищецът поддържа, че вследствие на причинените му
телесни увреждания, в продължение на значителен период от време е изпитвал болки,
притеснение, стрес, безпокойство и нервно напрежение. Изтъква, че дълго време е
страдал от нарушен сън, невъзможност да диша спокойно и да изпълнява дори базови
ежедневни дейности.
Отговорността на виновния водач била застрахована при ответника по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът се обърнал към
ответника с искане да бъде заплатено застрахователно обезщетение, но получил отказ.
Предвид това, предявява настоящата искова претенция като претендира 40 000 лева -
обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди. Претендира и
2
законна лихва върху главното вземане, считано от датата на която увреденото лице е
предявило пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение /01.10.2024г./ до окончателното й погашение. Моли се
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК , ответникът е подал писмен отговор, с който се
оспорва така предявения иск по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че
към датата на настъпване на процесното ПТП (02.08.2024г.), гражданската отговорност
на водача Д. Л. С., управлявала МПС марка и модел „Опел Вектра“, рег. № **** е била
застрахована при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/03/124001347667. Не се оспорва и обстоятелството, че ищецът и отправил
извънсъдебна покана до застрахователя за репариране на вредите, причинени от
процесното ПТП. Оспорва се описаният в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП, обхвата на причинените на ищеца телесни увреди и причинно- следствената
връзка между тях и процесното вредоносно събитие. В тази връзка се поддържа, че
представеният от ищеца Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-
1024-1648 от 02.08.2024 г. не би могъл да удостовери обстоятелствата и причините за
настъпване на ПТП, доколкото длъжностното лице, което го е съставило не е
възприело непосредствено настъпването на ПТП. Релевира се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като се твърди, че той е
предприел внезапно пресичане и то на необозначено за целта място. Сочи се, че
неполагането дори на базова бдителност при пресичане е в нарушение нормите на чл.
113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Поддържа се и че е налице
принос от страна на пострадалия за удължаване на периода на възстановяване, тъй
като е отказал хоспитализация. Твърди се и че част от уврежданията са всъщност стари
травми на ищеца и нямат отношение към процесното ПТП. Моли се предявеният иск
да бъде отхвърлен, а ако се прецени, че обезщетение се дължи, то същото да бъде
драстично редуцирано предвид наличието на съпричиняване. Претендират се
сторените в процеса разноски.
От ответника не е подадена допълнителна искова молба по реда на чл. 372 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа страна следното:
Между страните не съществува спор, поради което с доклада по делото са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: към
датата на настъпване на процесното ПТП (02.08.2024г.) гражданската отговорност на
водача Д. Л. С., управлявала МПС марка и модел „Опел Вектра“, рег. № **** е била
застрахована при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
3
BG/03/124001347667; ищецът е отправил до ответното дружество искане за заплащане
на застрахователно обезщетение, което искане е получено от застрахователя на
01.10.2024г. Видно от съдържанието на писмо изх. № 004- 07.01.2025г. (л. 60 от
делото), ответникът е отказал да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди вследствие на процесното вредоносно събитие.
В представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
366-2024-1024-1648 от 02.08.2024г. (л. 12) е отразено, че на 02.08.2024г. в ****, на
************** **** ищецът е предприел пресичане на пътното платно в посока от
дясно наляво, когато е бил ударен от лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“, рег.
№ ****, с водач Д. Л. С.. Отразено е, че след удара, по посоченото МПС са били
налице видими щети по предна дясна част и предна дясна странична част. Ищецът Н.
В. С. е отразен в протокола като пострадало лице. На водача на лекия автомобил- Д. С.,
е съставен АУАН сер. GA № 1346340/ 02.08.2024 г. и е издадено НП № 24-1030-
006840/26.08.2024 г., което й е връчено на 26.08.2024г., като по делото няма данни
срещу него да е подадена жалба, поради което и съдът приема, че същото е влязло в
сила.
По отношение на доказателствената сила на протокола за ПТП: протоколът за
ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща
доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и
направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия (в
тази връзка Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008 г., ТК, ІІ т.о;
Решение № 7/ 12.09.2013г. по т.д. № 492/ 2011г., по описа на ВКС, ТК, II т.о.). В
настоящия случай, длъжностното лице не е възприело настъпването на самото ПТП,
но е извършил на осн. чл. 125, т. 1 ЗДвП задължително посещение на
местопроизшествието (предвид наличието на пострадало лице). Предвид това,
съставителят удостоверява в протокола пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други (в тази връзка- . Решение № 15
от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., по описа на ВКС, Т.К., I- во т.о.). Предвид
изложеното, съдът приема, че съставеният Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 366-2024-1024-1648 от 02.08.2024г. установява факта на настъпване на
процесното ПТП, мястото на което е настъпило, както и че инициалният удар на ищеца
с МПС е настъпил в предна дясна част на автомобила.
Констатираното в протокола за ПТП досежно мястото на инициалния удар се
потвърждава и от приетата по делото автотехническа експертиза (л. 143- 156).
Съобразно заключението на вещото лице, на процесната дата (02.08.2024г.) ищецът е
предприел пресичане на платното за движение на **** в **** срещу ****, в посока от
4
юг на север. На мястото, на което ищецът е предприел пресичане не е налице
обособена пешеходна пътека или поставен пешеходен светофар. Най- близката
пешеходна пътека се намира на около 38м. от мястото, на което ищецът е предприел
пресичане. Посочено е, че непосредствено преди настъпването на вредоносното
събитие, ищецът като пешеходец се е придвижвал по тротоара, перпендикулярно на
направлението на движение на автомобила управляван от С.. Експертът е отразил, че
ищецът е имал възможност да възприеме приближаващия автомобил, ако преди да
предприеме навлизане и пресичане на пътното платно, се е огледал наляво. Преди
настъпване на процесното ПТП, скоростта на автомобила е била около 22, 2 км/ч. При
така изследваните параметри, заключението на експерта е, че водачът на лекия
автомобил не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието
посредством безопасно екстрено спиране (тоест, ударът е настъпил в опасната зона на
автомобила).
В открито съдебно заседание проведено на дата 14.10.2025г. (л. 168) експертът
внася разяснения досежно изготвеното заключение като акцентира върху
обстоятелството, че в разработения от него вариант е прието, че опасността за водача
на МПС марка и модел „Опел Вектра“, рег. № **** е настъпила в момента, в който
ищецът е стъпил на пътното платно. Експертът сочи, че е работил по кадрите от
видеофайл, който е генериран от поставен видеорегистратор в движещото се МПС зад
това управлявано от Д. С.. Експертът пояснява, че от кадрите съдържащи се в
изследвания видеофайл не се установява какво е било поведението на ищеца преди да
навлезе на пътното платно (тоест, същите са фрагментирани) и дали в предходен
момент е демонстрирал поведение, което би могло да е показателно за това, че ще
предприеме пресичане.
Съдът кредитира изготвеното от вещо лице И. заключение като счита същото за
обективно, обосновано и в съответствие с поставените му задачи. При формиране на
своите изводи по фактите и правото, съдът съобразява и разясненията дадени от
експерта в ОСЗ проведено на 14.10.2024г. досежно липсата на данни за поведението на
ищеца (пешеходец) преди да стъпи на пътното платно.
От приетото по делото заключение по изготвената комплексна съдебномедицинска
експертиза (л. 157- 166), която съдът кредитира в цялост като обективна и
съответстваща на останалия приобщен по делото доказателствен материал се изяснява,
че вследствие на процесния инцидент, на ищеца са причинени следните травми:
повърхностна травма (контузия) на окосмената част на главата с неуточнена
локализация, мозъчно сътресение- лека степен, разкъсно – контузна рана на гърба на
носа, повърхностна травма (контузия) на гръдния кош, счупвания в областта на
главите на 2- ра и 3- та дланни кости на лявата длан и вътреставно счупване на
крайната фаланга на палеца на ляво стъпало. По отношение на „многофрагментното
5
счупване на носните кости“, в заключението (отговори по въпроси № 4 и № 5)
експертите приемат, че тази травма е с давност, тъй като са налице вкалцявания.
Допълнително, в открито съдебно заседание проведено на 14.10.2025г. (л. 168 гръб- л.
169) вещите лица потвърждават изводите си, като изрично посочват, че в областта на
носните кости „има стари травми, които са с вкалцявания и зараствания, което
говори за давност на този процес, т.е не е в причинно- следствена връзка с
процесното ПТП“. Предвид изложеното, от фактическа страна съдът приема, че
вследствие на процесното застрахователно събитие, на ищеца са причинени, както
следва: „повърхностна травма (контузия) на окосмената част на главата с неуточнена
локализация, мозъчно сътресение- лека степен, разкъсно – контузна рана на гърба на
носа, повърхностна травма (контузия) на гръдния кош, счупвания в областта на
главите на 2- ра и 3- та дланни кости на лявата длан и вътреставно счупване на
крайната фаланга на палеца на ляво стъпало“. Съдът счита, че „многофрагментното
счупване на носните кости“ не се намира в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП, а съставлява стара травма на ищеца. По отношение на
възстановителния процес, експертите посочват, че повечето от травматичните увреди
са с период на лечение от две до три седмици. Единствено по отношение на
счупванията в областта на главите на 2- ра и 3- та дланни кости на лявата длан срокът
за възстановяване е по- дълъг, като включва имобилизация за 3- 4 седмици и
рехабилитация в период от месец и половина до два месеца. Експертите са дали
заключение и че отказът на ищеца да бъде хоспитализиран не се е отразил негативно
върху лечебно- възстановителния процес. Посочено е и че върху лявата ръка на ищеца
е била поставена гипсова имобилизация за период от 26 дни, което напълно съвпада с
препоръчания период на имобилизация, който е от три до четири седмици.
От показанията на св. П. Т. (л. 112 от делото) се установява, че непосредствено е
възприел процесния инцидент, тъй като е бил водач на автомобила, който се е намирал
зад МПС „Опел Вектра“, което е ударило ищеца. Поддържа, че непосредствено преди
удара скоростта на МПС „Опел Вектра“ е била около 20- 30 км/ч. По наблюдения на
свидетеля, ударът е настъпил след като ищецът е стъпил на пътното платно.
Свидетелят изразява предположение, че водачът на МПС „Опел Вектра“ не е видял
ищеца, който е започнал пресичане на пътното платно. Поддържа се и че водачът на
МПС „Опел Вектра“ не е предприел спиране или намаляване на скоростта преди
удара, доколкото свидетелят не е забелязал да се активират „стоп светлините“ на
автомобила. Свидетелят сочи и че ищецът е бил ударен с предната дясна част на
автомобила. След удара, ищецът се е завъртял и е паднал на тротоара. Минувачи са се
притекли на помощ и са се обадили на спешен тел. „112“, след което са пристигнали
екипи на „Спешна помощ“ и МВР.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля като счита поднесената от
него информация за обективна, последователна и съответна на останалия приобщен по
6
делото доказателствен материал.
От показанията на св. Владимир С.- син на ищеца (л. 113 от делото) се изяснява,
че не е очевидец на процесното ПТП. Отишъл е на място около 10 мин. след
настъпването му като видял баща си с в почти безпомощно състояние- целият
треперел, лицето му било в рани и кръв. Свидетелят посочва, че баща му постъпил в
болница, но вечерта в деня на инцидента се върнал в дома си. Свидетелят сочи, че
баща му е отказал лечение, тъй като си е мислел, че няма сериозни наранявания.
Свидетелят поддържа, че когато баща му се е прибрал вкъщи е разбрал, че е със
счупен нос, тъй като лицето му било видимо наранено, очите му били зачервени и със
следи от кръв. Свидетелят изтъква, че след инцидента баща му е бил почти
безпомощен- изпитвал е затруднения при вървене, световъртеж и затруднения при
дишането. Предвид изпитваните болки, пострадалият заспивал трудно и бил
неспокоен. Изпитвал затруднения в извършването на основни ежедневни дейности
(като обличане, хранене, придвижване до санитарно помещение) и имал почти
непрестанна нужда от съдействие, което получавал от близките си. Свидетелят
поддържа и че баща му все още не може напълно да се възстанови от причинените му
от процесното ПТП травми- изпитва слабост в лявата ръка и нарушаване на
хватателната й способност, както и затруднения при придвижване и дишане.
Свидетелят сочи, че в продължение на месеци след инцидента баща му е бил е
невъзможност на управлява МПС, въпреки че работата му е свързана с автомобили.
Съдът кредитира изложеното от свидетеля С. с изключение на частта, в която
свидетелят поддържа, че вследствие на процесното ПТП баща му е получил счупване
на носните кости, както и в частта, касаеща възстановителния процес на ищеца. В тази
си част, показанията на свидетеля не кореспондират с установеното от вещите лица,
изготвили приетата по делото комплексна СМЕ. Както вече бе посочено, както от
дадения отговор на въпроси № 5 и № 6 от заключението, така и от разясненията
дадени от експертите в ОСЗ проведено на 14.10.2025г. се установява, че травмата в
областта на носа е с давност, предвид наличието на вкалцявания и зараствания. Тоест,
източникът на тази телесна увреда е различен от процесното ПТП (липсва причинно-
следствена връзка). По отношение на възстановителния период: към отговора на
въпрос № 3 от заключението, вещите лица са отразили в табличен вид нужното време
за възстановяване от всяка една от травмите, за които се твърди да са причинени на
ищеца, като най- продължителен е периодът на лечение на причиненото счупване в
областта на главите на 2- ра и 3- та дланни кости на лява длан- имобилизация за около
3- 4 седмици и рехабилизация за период от около 2 месеца. Тоест, за период от около 4
месеца след процесното ПТП, при ищеца следва да е настъпило пълно възстановяване.
При така установеното от фактическа страна, съдът счита следното по
правните аспекти на спора:
7
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 477 от КЗ, в
тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на
следните материалноправни предпоставки: настъпване на застрахователно събитие (в
конкретния случай ПТП), гражданската отговорност на виновния за настъпването на
събитието водач да е обезпечена чрез сключването на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество; в срока на
застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; наличие на претърпени неимуществени вреди, чийто
размер и обхват следва да бъде установен от ищеца.
По делото не съществува спор, че към датата на настъпване на процесното ПТП
(02.08.2024г.), гражданската отговорност на водача Д. Л. С., управлявала МПС марка и
модел „Опел Вектра“, рег. № ****, е била застрахована при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № BG/03/124001347667. Именно и предвид това, ответното
дружество е пасивно легитимирано да отговаря за причинени на трети лица вреди при
управление на МПС от застрахования водач.
По отношение механизма на настъпилото ПТП: както бе посочено в частта от
настоящото изложение третираща фактите, от приетите по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 366-2024-1024-1648 от 02.08.2024г., съдебна
автотехническа експертиза и показанията на св. Т. се установява, че на 02.08.2024 г.
около 18:50 часа в ****, на ************** в района до ****, лицето Д. Л. С. е
управлявала МПС марка и модел „Опел Вектра“, рег. № ****, когато е ударила
пресичащия пътното платно ищец. Ударът е настъпил непосредствено след като
ищецът, придвижвайки се по тротоара (перпендикулярно на направлението на
движение на автомобила), е стъпил на пътното платно. Траекториите на движение на
автомобила и ищеца се пресичат, като управляваният от С. автомобил удря ищеца с
предна дясна част. Към момента на инициалния удар, скоростта на придвижване на
МПС е била около 22, 2 км/ч. (при разрешена скорост от 30 км/ч в процесния пътен
участък). Мястото, на което ищецът е предприел пресичане на пътното платено
(съответно мястото, на което е настъпило процесното ПТП) не е с разчертана напречна
пътна маркировка – пешеходна пътека тип „Зебра“ и не е налична светофарна уредба
за пешеходци.
Съдът счита, че застрахованият при ответника водач на МПС следва да носи
отговорност, доколкото опасността за него не е възникнала в момента, в който ищецът
е стъпил на пътното платно, а по- рано. От показанията на св. Т. и отразеното в
приетата САТЕ (л. 148 от делото) се изяснява, че непосредствено преди удара, ищецът
като пешеходец се е придвижвал по тротоара, перпендикулярно и в близост до
8
платното за движение. Това обстоятелство се установява и от приложения към
заключението снимков материал (л. 150 от делото). Същевременно, водачът на
процесното МПС марка и модел „Опел Вектра“ е имал пряк и невъзпрепятстван
поглед към ищеца и неговото поведение като пешеходец. Предвид това, водачът на
МПС марка и модел „Опел Вектра“ е следвало да съобрази скоростта си на
придвижване и същата да бъде в такива граници, че да може да реагира при внезапно
възникване на опасност/ препятствие на пътното платно. В процесния случай,
скоростта на придвижване на управляваното от виновния водач Спавова МПС е явно
несъобразена, тъй като преди удара няма каквито и да било данни да е задействана
спирачната уредба на автомобила (в тази връзка- показанията на св. Т., л. 112 гръб-
„…нямаше никаква индикация на стоп светлини. Това се случи точно до тротоара.“ ).
Тоест, явно е, че С. се е придвижвала със скорост, която съобразно нейния опит и
възможности, е елиминирала всякаква възможност да упражни спирачно усилие и
поне да се опита да спре преди настъпването на инициалния удар между
управляваното от нея МПС и ищеца. Нужно е да се посочи и че процесното ПТП е
настъпило в гъсто населена жилищна зона, поради което наличието на пресичащи
пешеходци, включително и на нерегламентирани за тази цел места, не би следвало да
се третира като изключително събитие и водачите на МПС е нужно да съблюдават
поведение, което да им предостави възможност да реагират съответно на променящата
се пътна обстановка. В тази връзка, поведението на С. е виновно и противоправно и
нарушава нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно
да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не
извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или
здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди“.) и чл. 116
ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се
движат с червено-бял бастун“.).
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано
настъпването на ПТП съобразно описания по- горе механизъм, както и че виновното и
противоправно поведение на Д. Л. С. - водач на МПС марка и модел „Опел Вектра“,
рег. № ****, непосредствено е довело до настъпването му (въпросът за наличието на
съпричиняване от пострадалото лице ще бъде разгледан в следващата част от
настоящото изложение).
9
По отношение на причинените травми на пострадалото лице: от заключението
по изготвената комплексна съдебно- медицинска експертиза и дадените разяснения от
вещите лица в ОСЗ проведено на 14.10.2025г. се установява, че вследствие на
процесното ПТП, на ищеца са причинени следните медико- биологични увреди:
повърхностна травма (контузия) на окосмената част на главата с неуточнена
локализация, мозъчно сътресение- лека степен, разкъсно – контузна рана на гърба на
носа, повърхностна травма (контузия) на гръдния кош, счупвания в областта на
главите на 2- ра и 3- та дланни кости на лявата длан и вътреставно счупване на
крайната фаланга на палеца на ляво стъпало. По отношение на „многофрагментното
счупване на носните кости“, предвид становището на експертите, съдът приема, че
тази травма е с давност, тъй като са налице вкалцявания и зараствания и същата не е
пряко следствие от процесното вредоносно събитие.
По отношение размера на дължимото обезщетение: съобразно изложеното, на
ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди като се
съобразят следните соматични увреди: повърхностна травма (контузия) на окосмената
част на главата с неуточнена локализация, мозъчно сътресение- лека степен, разкъсно –
контузна рана на гърба на носа, повърхностна травма (контузия) на гръдния кош,
счупвания в областта на главите на 2- ра и 3- та дланни кости на лявата длан и
вътреставно счупване на крайната фаланга на палеца на ляво стъпало. Безспорно,
както непосредствено след настъпване на процесното ПТП, така и в период от около
два месеца след това, ищецът е търпял силни физически болки и не е бил в състояние
пълноценно да извършва базови ежедневни дейности. След първите два месеца е
започнал период на отшумяване на болките, но причинената на ищеца комплексна
травма е повлияла негативно във всеки един аспект от живота му. Съобразявайки и
необходимия период на рехабилитация, се извежда заключение, че в продължение на
три до четири месеца след инцидента ищецът е трябвало да търпи ограничения.
Изясни се и че в посочения период ищецът е изпитвал трудности дори при
осъществяването на рутинни действия като ставане от леглото и придвижване до
банята и е следвало да разчита на помощта на своите близки. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че процесът на поетапно раздвижване на ищеца, (без оглед на това
дали посещава специализирани рехабилитационни процедури) също протича с
придружаващ физически дискомфорт. В тази връзка, съдът отчита и факта, че
съобразно заключението на вещите лица изготвили комплексната СМЕ, за
преодоляване на последиците от счупванията в областта на главите на 2- ра и 3- та
дланни кости на лявата длан, на ищеца е била нужна и рехабилитация в период от
около 2 месеца (л. 165 от делото). Допълнително, освен физически болки, ищецът е
претърпял и психо- емоционални такива- уплах от настъпилото вредоносно събитие,
усещане за безпомощност и стрес. Съвсем резонно и очаквано, след инцидента ищецът
е изпитвал безсъние и съзнателно е ограничавал контакта си с всичко, което би могло
10
да му напомни за преживяното ПТП. Съобразява се и обстоятелството, че след
инцидента ищецът е изпитвал притеснение да шофира, а и предвид естеството на
причинената му комплексна травма, това действие е било почти невъзможно за него.
Тези негативни емоции и преживявания се отчитат от съда и се включват при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съобразно изложеното по- горе, съдът счита, че справедливият размер на
застрахователното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
процесното ПТП възлиза на сумата от 25 000 лв.
По възражението за съпричиняване: ответното дружество обвързва
възражението си за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на ищеца, с
твърдения за неизпълнение от негова страна на задълженията му по чл. 113, ал. 1, т. 1
ЗДвП („При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да
навлязат на платното за движение, да спрат, да се огледат наляво и надясно и да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства) и чл. 114, т. 1 ЗДвП („На
пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за движение“).
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен
(изрично в тази връзка- т. 7 от ТР от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/ 2014г. по описа
на ОСТК на ВКС). В случая, поведението на ищеца като пешеходец е противоправно и
се намира в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на процесното
вредоносно събитие. От приетата по делото САТЕ се установява, че ищецът е
предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място (на
мястото, на което ищецът е предприел пресичане няма поставена маркировка тип
„зебра“ или пешеходен светофар и не представлява кръстовище, на което
продълженията на тротоарите и банкетите биха могли да се третират като пешеходни
пътеки). Следователно, при пресичане на пътното платно извън определените за целта
места правото на пешеходеца не е абсолютно и е налице съпричиняване, ако
пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал. 1, т.1 и чл.114 от ЗДвП и
задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава (изрично в
тази връзка- т. 6 от ТР № 2 от 22.12.2016г. по тълк. дело № 2/ 2016г. на ОСНК на
ВКС).
В светлината на гореизложените принципни съображения, се извежда
заключението, че при предприетото нерегламентирано пресичане на пътното платно на
процесната дата от страна на ищеца, последният не е положил дори минимално
11
изискуемите и разумни действия, които се очакват от него като пешеходец, а именно:
непосредствено преди да стъпи от тротоара на пътното платно, да спре движението си,
да се огледа за приближаващи МПС и да прецени дали съобразно възрастта си и
физическите си възможности би могъл безопасно да пресече. Вместо това, ищецът се е
придвижвал по тротоара, перпендикулярно на движението на автомобилите, като
приближавайки пътното платно не се е огледал за приближаващи автомобили, а
директно е стъпил върху него. В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи, че
съобразно отговора на въпрос № 3 от приетата по делото САТЕ (л. 155), ищецът е
имал възможност да възприеме приближаващия лек автомобил марка и модел „Опел
Вектра“, управляван от Д. С.. Същевременно, по делото не са събрани данни към
датата на настъпване на процесното ПТП ищецът да е страдал от заболяване, което да
препятства възможността му да възприема правилно заобикалящата го среда и да
идентифицира потенциалните опасности, които биха могли да се породят от
конкретното му противоправно поведение. Предвид това, макар и съдът да приема, че
основна отговорност за настъпването на процесното ПТП следва да понесе водачът на
лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“ (Д. С.), то от съществено значение за
настъпване на вредоносното събитие е и противоправното поведение на ищеца като
пешеходец. Предвид това, отговорността за настъпване на процесното ПТП следва да
се разпредели между водача Д. С. и ищеца в съотношение 60% на 40%. Тоест,
определеното застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди в размер от 25 000 лв. следва да бъде редуцирано с 40 % до сума в размер от 15
000 лева.
От ответника е релевирано и възражение за съпричиняване с твърдения, че
ищецът се е самоувредил като е отказал хоспитализация на датата, на която е
настъпило процесното ПТП. Това възражение е неоснователно, доколкото от отговора
на въпрос № 6 от приетата по делото комплексна СМЕ (л. 166 гръб) се изяснява, че
отказът на ищеца да бъде хоспитализиран не е оказал влияние върху цялостния
лечебно- възстановителен процес.
По изложените съображения, предявеният от ищеца осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 Кодекс за застраховането следва да бъде уважен за
сумата от 15 000 лв., като за разликата от посочената величина, до пълния
претендиран размер от 40 000 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По отношение на дължимата лихва върху главницата: за присъждането на
законна лихва върху обезщетението за вреди от деликт е достатъчно да бъде поискана,
без да е необходимо да бъде предявена като самостоятелен акцесорен иск /с определен
размер и период/. При уважаване на иска за обезщетение за вреди от деликта /изцяло
или частично/ се присъжда и законната лихва върху главницата. Аналогично е
12
разрешението и при присъждането на законната лихва върху обезщетението, което
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи за вредите,
причинени от застрахования деликвент /в този смисъл и решение № 145 от
14.02.2022г., т.д. №1293/2020г. на ВКС, І т.о.; Решение № 50006/ 23.02.2023г. по т.д.
№ 2407/ 2021г., по описа на ВКС, I т.о./.
Нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ повелява, че в застрахователното обезщетение
по чл. 429, ал. 1 КЗ се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Съобразно
нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
настоящия случай, ищецът претендира законна лихва върху застрахователното
обезщетение считано от 01.10.2024г.- датата, на която ищецът е предявил
извънсъдебно застрахователна претенция срещу ответника, който момент се явява и
най- ранният досежно дължимостта на лихвата (видно от писмо на л. 60 от делото,
ответникът е входирал претенцията на ищеца под № 2647 от 01.10.2024г.).
Предвид изложеното, върху присъдената главница в размер от 15 000 лева се
дължи законна лихва считано от 01.10.2024г. до окончателното й погашение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в настоящото производство
съобразно уважената част от исковата претенция. Представени са доказателства за
сторени разноски от ищеца, както следва: 1600 лв. – внесена държавна такса, 4500 лв.
– заплатен в брой адвокатски хонорар, депозит за изготвяне на СМЕ- 375 лв., депозит
за свидетел- 20 лв., допълнителен депозит за СМЕ- 200 лв. и допълнителен депозит за
СМЕ- 48 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца възлиза на сума в размер
от 6 743 лв. Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 528, 63 лв. – сторени разноски в процеса.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът също дължи
разноски на ответника, съобразно отхвърлената част от исковата претенция. В рамките
на производството ответникът се представлява от юрисконсулт, поради което и на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК се следват разноски за процесуално представителство. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
13
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 200 лв. до 450 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 250 лв.
Допълнително, представени са доказателства за сторени разноски от ответника, както
следва: депозит на КСМЕ- 375 лв., депозит за САТЕ- 650 лв., депозит за свидетел – 50
лв., допълнителен депозит за КСМЕ- 200 лв., допълнителен депозит за САТЕ- 100 лв. и
допълнителен депозит КСМЕ- 47, 05 лв. Общият размер на сторените разноски от
ответника възлиза на сума в размер от 1 672,05 лв. Съобразно отхвърлената част от
исковата претенция, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
1 045, 03 лв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5 да
заплати на Н. В. С., ЕГН **********, с адрес ****, **** ****, **** на основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ, сума в размер от 15 000
лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди (физически и психически болки и страдания), породени от
причинени на ищеца телесни увреждания, както следва: „повърхностна травма
(контузия) на окосмената част на главата с неуточнена локализация, мозъчно
сътресение- лека степен, разкъсно – контузна рана на гърба на носа, повърхностна
травма (контузия) на гръдния кош, счупвания в областта на главите на 2- ра и 3- та
дланни кости на лявата длан и вътреставно счупване на крайната фаланга на палеца
на ляво стъпало“ и които телесни увреждания са пряко следствие от пътно-
транспортно произшествие настъпило на 02.08.2024 г. около 18:50 часа в ****, на
************** срещу ****, като гражданската отговорност на виновния водач Д. Л.
С., управлявала на процесната дата МПС марка и модел „Опел Вектра“, рег. № **** е
била застрахована при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/03/124001347667, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на която увреденото лице е предявило пред застрахователя извънсъдебна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение /01.10.2024г./ до окончателното й
погашение, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000
лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК
14
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, пл.
„Позитано“ № 5 да заплати на Н. В. С., ЕГН **********, с адрес ****, **** ****,
**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 528, 63 лева /две хиляди петстотин
двадесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща сторени разноски в
производството, съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Н. В. С., ЕГН **********, с адрес ****, **** ****, **** да заплати
на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 045, 03 лева /хиляди четиридесет и пет лева и
три стотинки/, представляваща сторени разноски в производството, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
Пловдив, подадена в двуседмичен срок считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15