№ 275
гр. Дупница, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100309 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
срещу А. В. Б..
Ищецът твърди, че между ответника и „Микро Кредит“ АД имало сключен договор за
заем MicroCredit № 9032-00107162 от 08.07.2022г., по силата на който бил отпуснат заем в
размер на 800 лв., който следвало да бъде върнат до 16.07.2023г. Заявява, че ответникът
преустановил плащанията по кредита, като останали незаплатени следните суми: 424,84 лв.
– непогасена главница, 38,52 лв. – договорна лихва за периода от 16.02.2023 г. до 16.07.2023
г. и 36,46 лв. – лихва за забава за периода от 17.02.2023 г. до 27.11.2023 г. Поддържа, че по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023г. и
приложение № 1 към него от 22.05.2023г., кредиторът прехвърлил на ищеца вземанията си
по процесния договор. Моли за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответната страна дължи посочените суми, за които твърди, че имало издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законна лихва върху претендираната главница за
периода от подаване на заявлението – 27.11.2023г. до изплащане на вземането.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
Видно от представеното с исковата молба Искане за заем № 9032-00107162 от
08.07.2022г. ответната страна е кандидатствала за отпускане на заем от „Микро кредит“ АД
1
в размер на 800 лева. Между страните е сключен договор за заем, препис, от който е
представен като доказателство в настоящото производство, по силата на който „Микро
Кредит“ АД е предоставил заем в размер на 800 лв. Заемът подлежи на връщане на 12 равни
месечни погасителни вноски в периода от 16.08.2022г. до 16.07.2023г., всяка от които в
размер на 82,17 лв. Съгласно договора заемателят дължи и фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,47 %. Общата сума подлежаща на връщане от заемателя възлиза на
стойност 986,04 лв., от която 800 лв. главница и 186,04 лв. – договорна лихва. Сключеният
договор за заем се придружава от Общи условия, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, и двете подписани от страните.
От представения Рамков p за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), на
30.03.2023г. и Приложение № 1 към него от 22.05.2023г., се установява, че кредиторът
„Микро кредит“ АД е прехвърлил в полза на ищцовото дружество „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземанията си към ответника А. В. Б., заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. От представеното по делото пълномощно, се установява, че
„Микро кредит“ АД е упълномощило ищеца от негово име да уведоми всички длъжници за
сключения Рамков договор за цесия, по силата на който вземанията към тях, се прехвърлят
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.
От уведомително писмо с изх. № УПЦ- П- МКР 9032-00107162 от 22.05.2023г.
адресирано до А. Б. е видно, че кредиторът е отправил изявление за уведомяване на
ответника относно извършената цесия. От приложеното известие за доставяне се установява,
че уведомителното писмо е получено лично от ответницата на 31.05.2023г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2073/2023 по описа на РС-Дупница „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД е подало по реда на чл. 410 ГПК заявление, по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1208/30.11.2023г.
срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Заповедта е връчена на
ответника срещу, която е депозирано възражение по реда на чл. 414 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по договор за заем, сключен с
ответника; предаването на сумата на ответната страна и изискуемостта на претендираните
вземания; изпадането на длъжника в забава и размера на претендираната мораторна лихва,
както и че задълженията на ответната страна по процесния договор са били предмет на
договор/и за цесия, в резултат на което същите са придобити от ищеца, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията.
2
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже, че е
извършила погасяване на задълженията си по договора за кредит.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между ответницата и „Микро
Кредит“ АД е имало сключен договор за паричен заем № 9032-00107162 от 08.07.2022г., по
силата на който в полза на ответника е отпуснат заем в размер на 800 лв.. Установено е още,
че заетата сума подлежи на връщане в срок до 16.07.2023г., заедно с уговорената
възнаградителна лихва за периода от 16.02.2023г. до 16.07.2023. Доколкото падежът на
задълженията е настъпил към настоящия момент, то следва, че в тежест на ответника е
възникнало задължение да върне дължимата главница и уговорената договорна лихва.
От приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), на
30.03.2023г. и Приложение № 1 към него от 22.05.2023г. се установява, че вземанията на
заемодателя са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В
съдебната практика се приема безпротиворечиво, че длъжникът се счита надлежно уведомен
за цесията с получаване на уведомлението като приложение към исковата молба, което
обстоятелство също следва да се съобрази от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г., І т. о., ВКС и др.).
По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на процесните задължения,
въпреки дадените указания с доклада на съда.
Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните конкретни
твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза
на заемодателя е възникнало вземане за главница в размер 424,84 лв. и за договорна лихва за
периода от 16.02.2023 г. до 16.07.2023г. в размер на 38,52 лв., поради което претенциите на
ищеца за посочените суми следва да се приемат за доказани.
С оглед основателността на главната претенция, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и акцесорните вземания – за законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и претендираната
мораторна лихва за периода от 17.02.2023г. до 27.11.2023 г. в размер на 36,46 лв.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в
полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 14,63 лв. - държавна такса за
заповедното производство, 29,26 лв. -юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, 25 лв. - държавна такса за исковото производство и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А. В. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, ет. 2, офис 4 следните суми: 424,84 ЛЕВА – непогасена главница по сключен между
А. В. Б. и „Микро Кредит“ АД договор за паричен заем № 9032-00107162 от 08.07.2022г.,
вземанията, по който са прехвърлени с Рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 30.03.2023г. и приложение № 1 към него от 22.05.2023 г. в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 27.11.2023г. до окончателното плащане, 38,52 ЛЕВА – договорна лихва за
периода от 16.02.2023г. до 16.07.2023г., 36,46 ЛЕВА – лихва за забава за периода от
17.02.2023г. до 27.11.2023г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 2073/2023 г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА А. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4 сторените по делото разноски, както
следва: 14,63 ЛЕВА – държавна такса за заповедното производство, 29,26 ЛЕВА –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 25 ЛЕВА – държавна такса
за исковото производство и 100 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4