Решение по дело №59/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 51
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Мирослав Милчев Начев
Дело: 20201500200059
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                N 51

 

                                 гр.Кюстендил, 11.06.2020г.

 

                              В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              Окръжен съд Кюстендил, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                                         ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

 

             при участието на секретаря Л.Николова и на прокурора                                                          Б.Калфин, като разгледа докладваното от съдия Начев чнд 59 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид :

 

 

             Производството по делото е по реда на Глава ІІІ, Раздел І от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

           В Окръжен съд гр. Кюстендил е постъпило искане от Федерално министерство на правосъдието, гр.Бон, Федерална Република Германия с приложено  удостоверение по чл. 4 от Рамково решение  2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за налагане на финансови санкции № 4 Cs 81 Js 1354/ 19 от 07.02.2019г., влязло в законна сила на 27.02.2019г., постановено от съдебен орган Районен Съд гр.Пфорцхайм, по отношение на Д.А.,  български гражданин, роден на ***г. в гр.Скопие, Република Северна Македония, с адрес : гр.Кюстендил, жк „***. Финансовата санкция е в размер общо на 505 € според записаното в удостоверението и е наложена на А. за извършено на 27.01.2019г. в Пфорцхайм нарушение по чл.316 ал.1 и 2, чл.69, 69а и 69б от Наказателния кодекс.

Санкционираното лице Д.А. не се явява в съдебно заседание. Същият не е открит на постоянния му адрес в гр.Кюстендил,

 

поради което по отношение на него е допуснато осъществяването на правна помощ под формата на процесуално представителство. За негов служебен защитник е определен и назначен адв.П.Д., като в с.з. се явява адв.Константин Д., надлежно преупълномощен.

              Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за основателност на искането.

Адв.Константин Д. настоява за постановяване на решение, с което да бъде отказано признаването на решението за налагане на финансова санкция.

Окръжен съд Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства, както и на становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

              С горепосоченото искане Окръжен съд е сезиран като компетентен съд по силата на ЗПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на решение от 07.02.2019г., влязло в сила на 27.02.2019г. Същото е издадено от съдебен орган на Федерална Република Германия – Районен съд гр.Пфхорцхайм, за налагане на финансова санкция - задължение за заплащане на сума от 505 € / 400 € санкция и 105 € съдебни разноски/ за извършено на 27.01.2019г. в Пфорцхайм нарушение по чл.316 ал.1 и 2, чл.69, 69а и 69б от Наказателния кодекс – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.78 на хиляда. Нарушението е извършено от Д.А., български гражданин, с постоянен адрес ***.

             От удостоверението по чл. 4 ЗПИИРКОРНФС се установява следното: 

Издалият решението е съдебен орган в гр.Пфорцхайм, Федерална Република Геррмания. Засегнатото лице е с посочено име и адрес, като обичайното му пребиваване е в изпълняващата държава по смисъла на закона - Република България. Решението е влязло в сила на 27.02.2019г., като наложената с него финансова санкция / глоба/ възлиза общо на 505 €, от които 400 санкция и 105 присъдени разходи по съдебното и административното производство. Административното нарушение се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.78 на хиляда.

Видно от съответни отбелязвания в удостоверението, производството  по налагане на парична санкция е било писмено, решението е било връчено лично на лицето и същото е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си за обжалване, както и за срока, в който може да го стори. Решението е постановено от съдебен орган в

издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон.  

        От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Закона, компетентен да признае и допусне изпълнението на решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Окръжен съд Кюстендил.

             От съдържанието на удостоверението по  чл.4 от закона  и на преведеното надлежно на български език съд решение безспорно се установява, че българският гражданин Д.А. е санкциониран с влязъл в сила на 27.02.2019г. акт на съдебен орган във Федерална Република България за плащане на финансова санкция, наложена му за извършено нарушение по по чл.316 ал.1 и 2, чл.69, 69а и 69б от Наказателния кодекс. Касае се за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, издаден от съдебен орган на страна, членка на Европейския съюз, и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела.  В този смисъл липсват основанията по чл.3 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.

            Актът на съдебния орган по чл.3 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС  е придружен с удостоверение, което се изисква по чл.4, ал.1 от Закона, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От изложеното в удостоверението е видно, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение, което попада в една от хипотезите на чл.30 ал.2 - т.1, и в този случай не се изисква изследване на двойна наказуемост. Въпреки това, управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, в зависимост от концентрацията, съставлява административно нарушение по ЗДвП или престъпление по НК.

                В конкретния случай не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението, визирани в чл. 35 ал.1 т.1 - 8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 съответства на постановеното решение по съдържание. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в Република България или друга, различна от издаващата държава, решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла

 

давност по българското законодателство или нарушението, извършено във Федерална Република България, да е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния, наложената финансова санкция не е по - малка от 70 евро. Решението е постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна и административно наказателна отговорност. От съдържанието на удостоверението и на решението е видно, че производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава  относно правото си да обжалва решението - факултативното основание за отказ по чл.35 т.9 от Закона не е налице. Липсва основание за отказ по т.10 от същия закон – налице е отбелязване, че засегнатото лице не се е явило лично, но изрично е посочено, че решението е връчено лично на А. и същият е уведомен за правото на обжалване, т.е. изпълнено е от издаващата държава условието на чл.35, т.10, б.”в” от Закона. Наличието на едно от трите условия води до отпадане на основанието за отказ по т.10.

                Предвид изложеното, Окръжният съд приема че са налице условията по чл. 30 ал. 2 от Закона за признаване на решението, като липсват основанията по чл. 32 ал. 2 за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16 ал. 8 от Закона, съдът следва да определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението евро/ български лев към момента на постановяване на решението в издаващата държава -  07.02.2019г. Размерът на наложената с решението парична санкция е общо 505 €, чиято левова равностойност е в размер на 988 лв. Не са представени доказателства по чл.33 от Закона за пълно или частично изпълнение на наложената санкция, поради което и не следва да се прилага приспадане по реда на чл.17.

 Предвид изложеното и на основание чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Окръжния съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ПРИЗНАВА решение за налагане на финансови санкции № 4 Cs 81 Js 1354/ 19 от 07.02.2019г., влязло в законна сила на 27.02.2019г., постановено от съдебен орган Районен Съд

гр.Пфорцхайм, Федерална Република Германия, с което по отношение на Д.А., български гражданин, роден на ***г. в гр.Скопие, Република Северна Македония, с адрес : гр.Кюстендил, жк „***, е наложена финансова санкция в размер общо на 505 €, с левова равностойност към датата на постановяване на решението 988 лв., за извършено на 27.01.2019г. в Пфорцхайм нарушение по чл.316 ал.1 и 2, чл.69, 69а и 69б от Наказателния кодекс - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.78 на хиляда.

                Решението на издаващия орган ведно с решението на Окръжния съд  да се изпратят след влизане в сила на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение му на основание чл.36 във вр. с чл.22 ал.2 ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението съдът следва да бъде уведомен с цел уведомяване на компетентния орган на издаващата държава.

Решението може да се протестира, съответно обжалва, пред САС в 7 - дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.

На основание чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на компетентния орган на издаващата държава - Федерално министерство на правосъдието, гр.Бон, Федерална Република Германия.

На осн. чл. 38 ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на Министерство на правосъдието на Република България.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           1.           

 

 

                                                                                     2.