№ 110
гр. КърджА., 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА. в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Невена К. КА.нова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Невена К. КА.нова Гражданско дело №
20255100100078 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба, с която са предявени осъдителни искове
за обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди от
извършено от ответника престъпление. В исковата молба ищецът Г. Г. А. твърди, че е
пострадал от престъпление по чл.129, ал.1 от НК, извършено от ответника Е. С. М. на
26.12.2024г., когато последният му нанесъл удари, довели до счупване на долната
челюст, кръвонасядания по лицето и до болезненост в дясната раменна става, като
счупването е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, а останА.те
увреждания са довели до болка и страдание без разстройство на здравето Твърди, че за
деянието ответникът е осъден с присъда от 07.03.2025г. по НОХД N 37/2025г. по описа
на РС-Момчилград за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК. В резултат на
деянието ищецът твърди, че претърпява две болезнени хирургични интервенции с
поставяне на метални стабилизатори/шини на двете челюсти/, с болнични престои за
период от 27.12.2024г. до 31.12.2024г и за период от 23.01.2025г. до 25.02.2025г., които
се отразили на психическото и физическото му състояние, тьй като от поставените в
челюстите му фиксиращи устройства получил болезнени и силно разранени венци,
което наложило да постъпи по спешност в клиника по лицево-челюстна хирургия в гр.
Пловдив. Твърди, че в продължение на около месец бил с поставени шини на горната
и долната челюст и от силното разраняване на венците, придружено с болки, бил в
невъзможност да говори, освен чрез жестове и писане, както и в невъзможност да
приема каквато и да е храна, а организма му се поддържал от венозно вливане на
глюкоза. След премахване на шините, в продължение на около четири месеца се
хранел със сламка, с продължаващо вливане на глюкоза като допълнение към
1
храненето, което се отразявало на организма му, вкл. и на имунната система, а при
говорене изпитвал трудности и речта му била неразбираема, като през периода на
възстановяване се справял благодарение на помощта на родителите си. Освен това,
ищецът изпитвал неудобства при контактите с околните, предвид нарушения говор –
фъфлел поради болките, за което понякога се стигало до подигравки, като по тази
причина изпитвал чувство на срам и неудобства при общуването, в т.ч. поради
необходимостта да повтаря изреченото, за да бъде разбран. Наред с това отслабнал, в
продължителен период от време изпитвал умора, понастоящем все още имал
ограничени движения в челюстта, хранел се сам, а с твърда храна - само на малки
порции. Твърди също, че в продължителен период от време, външният му вид също
бил загрозен поради лицева асиметрия, получена от счупването и поставените шини,
от което изпитвал срам от околните, както поради външния си вид, така и поради
начина по който говори, храни се и невъзможността да общува. По тези причини
ищецът твърди, че не можел да започне запознанства с жени и работа, свързана с
контакти с хора. Твърди, че към настоящия момент не се е възстановил напълно,
изпитвал неудобства, болки и страдания, тъй като въпреки приложеното му лечение е
нА.це невъзможност за движение на челюстта му в пълен обем, както и има остатьчни
болки, по-интензивни при промяна на времето. Оценява претърпените неимуществени
вреди на сумата 40 000 лв. Твърди и направата на разходи за лечение и медикаменти,
възлизащи на стойност 94.80 лв., свързани с престоя му в болнично заведение,
закупуване на медикаменти и консумативи и издаване на медицинско удостоверение,
които разходи счита, че са в пряка връзка и са сторени по повод и във връзка с
извършеното от ответника престъпление, така както и сумата 1 500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение във воденото срещу ответника наказателно производство.
В съдебно заседание ищецът лично и с упълномощен адвокат поддържа исковете,
моли за уважаването им и за разноски по делото, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възражение на ответника.
Ответникът Е. С. М. в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска при възражения, че
претендираните обезщетения са завишени по размер, като признава причиняването на
26.12.2024г. на процесната телесна повреда, за което престъпление е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.129 от НК по посоченото от ищеца
НОХД N 37/2025г. по описа на РС-Момчилград, но сочи, че за същото бил
предизвикан от ищеца с агресивно и виновно поведение, изразяващо се в безпричинно
нападение, наложило да се самоотбранява, с оглед на което прави възражение за
съпричиняване на деянието от ищеца. Счита, че ищецът е претърпял обичайни по своя
характер болки и съпътстващи увреждането затруднения. Релевира, че само сумата от
34.80 лв. е разход поради процесното увреждане, а всички други разходи,
претендирани от ищеца, не са в причинна връзка със същото. В съдебно заседание
ответникът чрез упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу исковете и
2
претендира разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове по чл.45 от ЗЗД за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата 1 594.80 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, произтичащи от престъпление по чл.129, ал.1 от НК, извършено
от ответника на 26.12.2024г., които суми се претендират с обезщетение за забавата им в
размер на законната лихва, считано от 26.12.2024 г. до окончателното им плащане.
По делото е признато за безспорно, че с влязло в сила споразумение от
07.03.2025г. по НОХД N 37/2025г. по описа на РС - Момчилград, имащо характер на
влязла в сила присъда, ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК на 26.12.2024г., при което е
причинил на ответника средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната
челюст в областта на левия й ъгъл и в областта на втори долен десен зъб, довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, поради което въпросите за извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на ответника, в т.ч. и причиняването на средната
телесна повреда на ищеца, са разрешени със задължителна за настоящия граждански
съд сила на присъда съгласно чл.300 от ГПК, във вр. чл.413, ал.2 и ал.3 и чл.383, ал.1
от НПК.
Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за
обезщетяване на вреди от деликт, в случаите, при които съгласно чл.300 от ГПК е
задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е вида
и характера на вредите, причинно - следствената връзка между тях и непозволеното
увреждане и обстоятелствата, релевантни за определяне на техния размер. С оглед
съставомерността на описаното по-горе престъпно деяние и признатото за безспорно
причиняване на средна телесна повреда от същото, в доказателствена тежест на ищеца
е да установи обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението
за установената с влязла в сила присъда причинена средна телесна повреда –
претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, както и да
установи направените парични разходи, свързани с лечението и възстановяването от
същите, както и във връзка с воденото срещу ответника наказателно производство.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ангажирани от ищеца -
НОХД N 37/2025г. по описа на РС-Момчилград, писмо изх. N 261/10.03.2025г. на РС-
Момчилград, Съдебно-медицинско удостоверение N 1670/2024г., Епикриза на Клиника
ЛЧХ, И.З. N 91313-2288/2024г. на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, Епикриза
3
на Клиника ЛЧХ, И.З. N 5940-116/2025г. на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив,
договор за правна защита и съдействие от 06.01.2025г., квитанция от 25.01.2025г.,
фискален бон 25.01.2025г., фактура от 25.01.2025г., фактура от 31.12.2024г., квитанция
от 31.12.2024г., фискален бон от 31.12.2024г., фактура от 31.12.2024г., фискален бон от
31.12.2024г., амбулаторен лист от 09.01.2025г. и показанията на свидетелите Ф. Н. М.,
майка на ищеца и О. С. М., първи братовчед на ищеца, се установяват следните
обстоятелства:
На 26.12.2024г. след нанасяне в гр.Д. от ответника на ищеца на процесната
телесна повреда, ищецът се прибрал в дома си през нощта около три и половина часа,
като от носа и устата му течала много кръв, имал много болки в ченето и не искал да
говори, но отказал молбата на майка му - св.Ф. М. да отиде в бърза помощ. На
сутринта майката на ищеца отишла на работа и по-късно в дома им отишъл първия
братовчед на ищеца – св.О. М., който от приятели разбрал за инцидента. Там той
намерил ищеца в целият в кръв и в лошо състояние, което определя като
„безсъзнание“, като първо го закарал в МВР-то в гр.Д. да подадат жалба, но оттам ги
изпратили за медицинско и в спешното в гр.КърджА. казА., че челюстта на ищеца е
счупена, дА. му обезболяващи и поради липса на специА.ст в гр.КърджА., ги
препратили към болница „Св.Георги“ гр.Пловдив, но с указание първо да се платят
здравните осигуровки на ищеца. По тази причина ищецът и св.О. М. се прибрА. в
гр.Д., където майката на ищеца му дала вода и обезболяващо лекарство със сламка, но
ищецът се оплакал, че последното не му помага. На другия ден платили осигуровките
на ищеца и св.О. М. го закарал в болница в гр.Пловдив. Там приели ищеца за лечение
и казА., че трябва да го оперират. Така на 27.12.2024г. ищецът е приет в Клиника по
лицево-челюстна хирургия/ЛЧХ/ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, където е
постъпил по спешност в 11.59 ч. с оплаквания за болки и оток около долната челюст
вляво, след нанесен побой, при установено обективно състояние: лицева асиметрия,
дължаща се на травматичен оток, с клинични и рентгенологични данни за фрактура на
долната челюст фронтална и на ъгъла вляво, при локален интраорален статус;
болезнено и затруднено отваряне на устата, патологична подвижност в зоната на
фрактурата, костна крепитация и нарушена цялост, с реакция на силна болка при
палпация. След проведени кръвни изследвания, компютърна томография на глава по
спешност и съответни консултативни прегледи, ищецът е подготвен за оперативна
интервенция и след локална анестезия са му поставени стандартни метални шини на
двете челюсти, при възстановена оклузия и осъществяване на междучелюстна
фиксация с меко-еластична тяга, при ход на заболяването след операцията: Фиксирани
челюсти. Тоалет, с подобрение на общия и локалния статус, без риск от усложнения на
ЛЧО при изписването на 31.12.2024г. в 9.00 ч., с поставена окончателна диагноза:
Счупване на долна челюст, открито. Фрактура комплета аперта корпорис мандибуле ин
регио фронтА.с от фрактура клауза ангули мандибуле, с назначени два контролни
4
прегледа, с предписани медикаменти и препоръки за проследяване на състоянието на
устната кухина от личния стоматолог. При този болничен престой и по издадени от
лечебното заведение фактури от 31.12.2024г. ищецът заплаща 60 лв. за
освидетелстване по негово желание с издаване на съдебно-медицинско удостоверение
за средна телесна повреда и 23.20 лв. потребителска такса. По време на болничния
престой ищецът е на системи, не може да се храни и да говори, а след изписването
можел да се храни само със сламка с течна и рядка храна, което продължило близо
месец след операцията, но и след това, като междувременно отново е приет по
спешност в същото болнично заведение и Клиника ЛЧХ в периода от 23.01.2025г. до
25.01.2025г., като постъпва на лечение със зачервени, болезнени и на места разранени
венци от поставено фиксиращо устройство за лечение на фрактура на долната челюст.
След подготовка за оперативна интервенция и поставена локална анестезия е
премахнато фиксиращото челюстите на ищеца устройство, с почистване,
изкюретиране, щателна хомеостаза, туширане с йодна тинктура на хиперемираните
гингиви, с поставена при изписването окончателна диагноза: Последваща ортопедична
помощ, неуточнена гингивостоматитис акута. Фиксацио. Статус пост фрактурам
мандибуле, с дадени препоръки за хигиенно-хранителен режим и проследяване на
състоянието на устната кухина и назначени два контролни прегледа. По време на
втория болничен престой и по издадена от лечебното заведение фактура от 25.01.2025г.
ищецът заплаща 11.60 лв. потребителска такса. В хода на досъдебното производство
N 79/2024г. по описа на РУ - гр.Д., приключило с горепосоченото споразумение по
НОХД N 37/2025г. по описа на РС-Момчилград, ищецът заплаща 1 500 лв. адвокатско
възнаграждение, като в същото той има качеството на пострадал поради извършване
на инкриминираното спрямо него деяние - предмет на разследването.
След премахване на металните шини ищецът продължавал да не може да отвори
устата си напълно и да изпитва болки въпреки прием на изписани лекарства и около
четири месеца след случая можел да яде само течна храна, а започнал да говори три
месеца след него и то по малко. Ищецът отслабнал 10 кг. и му слагА. понякога
системи, като все още имал болки и взимал аналгин, особено ако стои дълго време на
студено, наред с което не искал да излиза навън с приятели, защото не можел да
консумира храни и напитки нормално, да говори както преди, като заради побоя имал
страх и някаква депресия.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза и
изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на 26.12.2024г. на
ищеца Г. Г. А. е причинено: Счупване на долната челюст в областта на левия й ъгъл и
в областта на втори десен долен зъб, наложило болнично и оперативно лечение и
наблюдение, и кръвонасядания на лицето, като посоченото счупване е довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около два месеца, при обичаен ход
на оздравителния процес, а кръвонасяданията са причинили болка и страдание; в
5
периода от 27.12.2024г. до 31.12.2024г. в лечебното заведение ищецът е лекуван с
Перфалган-аналгенитик и антипиретик; антибиотици - Клиндамицин и Гентамицин,
вливане на солеви разтвор - натриев хлорид, а при престоя му в периода от
23.01.2025г. до 27.01.2025 г. не е прилагана медикаментозна терапия, като е установен
Гингиво-стоматит /възпаление на венците и на лигавицата на устната кухина/,
представляващ нежелан ефект от поставените фиксирани шини на горната и долната
челюст, по повод на счупване на последната. Понастоящем ищецът се оплаква от
болка в лявата половина на долната челюст при дъвчене на по-твърда храна и от
постоянно изтръпване в тази област. Не са нА.це данни на ищеца да е вливан глюкозен
разтвор при лечението му в Клиника ЛЧХ, вливан е водно-солеви разтвор - натриев
хлорид като общоукрепващо средство и намаляващо отока на тъканите, което не
замества храната, като пациенти като ищеца се хранят с течна и кашава храна със
сламка и не се прилага парентерално хранене. При приемането на ищеца на 27.12.2024
г. в лечебно заведение ищецът има установена лицева асиметрия в резултат на
травматичен оток, каквато не е установена от вещото лице при прегледа на ищеца за
целите на експертизата.
Така механизма на престъплението, установен от влязлото в сила споразумение,
е изяснен и от гл. точка на поведението на пострадА.я ищец, в която връзка не се
установяват твърденията на ответника за проявено от ищеца агресивно и виновно
поведение, изразяващо се в безпричинно нападение, наложило самоотбрана от страна
на ответника. Възражението за това не е доказано в настоящото производство и за
твърденията по същото не са нА.це конкретни доказателства в проведеното
наказателно производство, напротив – от последното се установява, че именно
ответникът е осъществил нападението без същото да е било обусловено от
поведението на ищеца, като деянието на ответника е квА.фицирано като такова “по
хулигански подбуби“ и извод за нА.чие на съпричиняване на същото от ищеца не може
да се направи. Такъв извод не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадА.я, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. По делото не е установено с
поведението си ищецът да е допринесъл за осъществяването на деликта.
С оглед на горното, ищецът е претърпял от извършеното от ответника
престъпление неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето -средна
телесна повреда - счупване на долната челюст в областта на левия й ъгъл и в областта
на втори долен десен зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето,
за около два месеца, при обичаен ход на заболяването, наложило болнично и
оперативно лечение, както и причинени кръвонасядания на лицето, причинили болки
и страдания, според неоспореното експертно заключение на съдебно-медицинската
експертиза. Последващите затруднения, свързани с храненето и говоренето, както и
6
свързаните с това болки, продължили със значителна степен на интензивност, до
четири месеца от случая, са установени от свидетелските показания по делото, от
които се установяват и продължаващите и понастоящем болки в челюстните стави на
ищеца, макар и при намалена интензивност и при по-студено време, като и според
посоченото експертно заключение такива оплаквания са нА.чни при дъвчене на по-
твърда храна. Не е доказано по делото, че след преминаване на острия период от
причиненото увреждане, е нА.чна лицева асиметрия на ищеца, нито е установено по
време на болничните престои ищецът да е хранен венозно, което според вещото лице
не е допустимо, защото храненето е със сламка и с кашава храна, което обаче не
изключва възможността при домашни условия да е вливана глюкоза на ищеца, макар в
тази връзка свидетелските показания да са неубедителни.С оглед затрудненията в
храненето на ищеца, съдът кредитира свидетелските показания, че ищецът е отслабнал
с 10 кг. Предвид характера на увреждането и начинът на извършването му, без
допълнително влошаване на състоянието на здравето на ищеца, загрозяването на
лицето, макар и временно, доказаната степен на интензивност и продължителност на
болките и страданията, при доказано трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и
неудобствата, свързани в резултат на това в социалния живот на ищеца, с ограничени
контакти и невъзможност за нови такива, както и за предприемане на инициатива за
полагане на труд, свързан с речева комуникация, при доказана оперативна
интервенция за фиксиране на челюстта и последваща такава за отстраняване на
фиксиращото устройство, в т.ч. и получено разраняване на венците от същото,
отчитайки и преживеният стрес и уплаха от деянието на ответника, ищецът е
претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с престъплението, извършено от
ответника, за които последният носи отговорност по предявения срещу него иск на
увредения ищец по чл.45 от ЗЗД. Отчитайки така посочените обстоятелства, както и
възрастта на пострадА.я – на 32 години, позволяваща да преодолее травматичната
увреда, при липса на сигурни доказателства за противното, дължимото от ответника
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, на основание чл.52 от
ЗЗД съдът определя по справедливост в размер на 35 000 лв..
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Делинквентът
дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнА. в причинна връзка с
противоправното му поведение, и именно такива са заплащането на доказаните по
делото потребителски такси при болничните престои на ищеца в размер от 23.20 лв. и
11.60 лв., както и заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. в
проведеното наказателно производство, в което той е имал качеството на пострадал от
престъплението, извършено от ответника, в протиивен случай не би имал
необходимост от адвокатска защита точно в това наказателно делото. Дължимостта от
делинквента на заплатеното от пострадА.я адвокатско възнаграждение в наказателното
7
производство не е спорна в съдебната практика и това е посочено в ТР 1/2017 от
11.12.2018г. на ОСГК на ВКС, при което доказаният размер на претърпените от ищеца
имуществени вреди възлиза на 1 534.80 лв.. Такива вреди не са претендираните
разходи от 60 лв. за цената освидетелстване на ищеца по негово желание с издаване на
съдебно-медицинско удостоверение за средна телесна повреда, тъй като характера на
телесната повреда е предмет на наказателното преследване и извършеното деяние не е
причинило посочения разход.
С оглед на горното, съдът приема, че ответникът следва да се осъди да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 35 000 лв.,
ведно със законна лихва от 26.12.2024г., като за разликата над тази сума и до пълния
му предявен размер от 40 000 лв. искът за посоченото обезщетение се отхвърли, както
и да се осъди да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер от общо 1 534.80 лв., ведно със законна лихва от 02.04.2025г. - предявяване на
иска, на основание чл. 84, ал.2, вр. ал.3 от ЗЗД, тъй като вземането за имуществени
вреди възниква от направата на паричния разход и макар при непозволено увреждане
задълженото лице да изпада в забава и без покана, то с оглед диспозитивното начално
съдът не може да присъди законна лихва от дата, за която не е сезиран от ищеца,
поради което такава лихва следва да се присъди от предявяване на иска, като за
разликата над сума 1 534.80 лв. и до пълния му предявен размер от 1 594.60 лв. искът
за посоченото обезщетение се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на разноски съразмерно на уважената част от исковете, като от направените и
претендирани разноски в размер на 4 650 лв. за адвокатско възнаграждение, в тежест
на ответника е сумата 4 084.35 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете, при което от направените и претендирани разноски
от 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение, в тежест на ищеца е сумата 364.94 лв.,
като съдът приема за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
уговореното от ответника адвокатско възнаграждение с оглед на посочените в чл.78,
ал.5 от ГПК критерии, както и с оглед размера на уговореното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 4 650 лв. по арг. от приложението на основен принцип на
исковия процес – равенството на страните и равно право на защита съгласно чл. 9
ГПК.
На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда държавни такси по уважените искове, които
определени съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК възлизат на 1 400 лв.
по иска за неимуществени вреди и на 61.39 лв. по иска за имуществени вреди, както и
по направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице по
8
съдебно-медицинската експертиза съразмерно с уважената част от иска следва да
заплати допълнително сумата 47.72 лв., като разликата от 52.28 лв. остане в тежест на
бюджета.
Мотивиран от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. М. с ЕГН **********, с.И., общ.Д., обл.КърджА. да заплати на
Г. Г. А. с ЕГН **********, с.Р., общ.Д., обл.КърджА., сумата 35 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от престъпление, извършено от Г. Г. А. на
26.12.2024г. – причинена на Е. С. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на долната челюст в областта на левия й ъгъл и в областта на втори долен десен зъб,
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено
по хулигански подбуди, ведно със законната лихва върху сумата 35 000 лв., считано от
26.12.2024г. и до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата 35 000 лв. до пълния му предявен
размер от 40 000 лв..
ОСЪЖДА Е. С. М. с ЕГН **********, с.И., общ.Д., обл.КърджА. да заплати на
Г. Г. А. с ЕГН **********, с.Р., общ.Д., обл.КърджА., сумата 1 534.80 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, произтичащи от престъпление, извършено от Г. Г. А. на
26.12.2024г. – причинена на Е. С. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на долната челюст в областта на левия й ъгъл и в областта на втори долен десен зъб,
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено
по хулигански подбуди, ведно със законната лихва върху сумата 1 534.80 лв., считано
от 02.04.2025г. и до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за имуществени вреди за разликата над сумата 1 534.80 лв. до пълния му предявен
размер от 1 594.60 лв..
ОСЪЖДА Е. С. М. с ЕГН **********, с.И., общ.Д., обл.КърджА. да заплати на
Г. Г. А. с ЕГН **********, с.Р., общ.Д., обл.КърджА., сумата 4 084.35 лв. лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА Г. Г. А. с ЕГН **********, с.Р., общ.Д., обл.КърджА. да заплати на Е.
С. М. с ЕГН **********, с.И., общ.Д., обл.КърджА. сумата 364.94 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА Е. С. М. с ЕГН **********, с.И., общ.Д., обл.КърджА. да заплати по
сметка на Окръжен съд-КърджА. сумата 1 461.39 лв. държавни такси по делото, от
която 1 400 лв. лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди и 61.39 лв. по иска
за обезщетение за имуществени вреди, както и да заплати по сметка на Окръжен съд-
КърджА. сумата 47.72 лв. заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
9
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – КърджА.: _______________________
10