№ 21289
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110138120 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
против С. Ч. П. и Д. Ч. П..
Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответниците, като
собственици на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на
топлоснабден имот, находящ се адрес*****, с абонатен № *****. Твърди, че за
периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответниците,
но последните не били заплатили дължимата за това цена в общ размер от 9217,87
лева, както и сумата от 80,54 лв., представляваща сума за дялово разпределение за
периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г. Ответниците дължали и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава в размер на 1394,88 лв. за периода от 15.09.2021 г.-
22.01.2024 г., както и сумата от 13,90 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за
периода 16.10.2021 г. до 22.01.2023 г.
Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на
потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във
в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за толинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се
начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния
сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответниците използвали доставената им
топлинна енергия през процесния период. До момента обаче не били погасили
задълженията си.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „Далсия Елвеко“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
1
топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Далсия Елвеко“
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота
на ответниците били издавани такива изравнителни сметки.
Ето защо ищецът моли съда да осъди ответниците да му платят сумите, както
следва: 1) С. Ч. П. сума в общ размер на 5353,60 лв,, от които сумата от 4608,94 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, сумата от 697,44 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.01.2024г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.08.2021г. - м. 04.2023г. в размер на 40,27 лв.- главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 6,95 лв. - мораторна лихва за периода от 16.10.2021г. до
22.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите; 2) Д. Ч. П. сума в общ размер на 5353,59 лв., от
които 4608,93 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и
697,44 лв. - мораторна лихва за забава от 15,09.2021г. до 22.01.2024г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.08.2021г. - м.04.2023г. в размер на 40,27 лв.-
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите и 6,95 лв. - мораторна лихва за периода от
16.10.2021г. до 22.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, в
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърдят, че за процесния
имот за процесния период е бил налице договор за наем между ответниците и трето за
делото лице – А.П.К, на чието име въз основа на заявление[1]декларация е била
разкрита партида при ищцовото дружество. С оглед на изложеното, намират, че е
възникнало облигационно правоотношение между ищеца и наемателя К. с предмет –
доставка на топлинна енергия за процесния имот. Това се установявало и от
издадените от ищеца фактури. Правят възражение за изтекла погасителна давност за
процесните вземания. По изложените съображения молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище, че дяловото
разпределение на топлинната енергия в процесния имот е извършвано в съответствие с
всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и
чл. 86, ал.1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
2
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за
законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на
спорната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на
ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое
име при доставчика.
Като доказателство по делото е представен нотариален акт № 66, том IV, дело
№559 от 09.08.2025 г. на нотариус И.Д, по силата на който П.Г.Ш дарява на своите
внуци Д. Ч. П. и С. Ч. П. собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот:
апартамент №4, адрес ***. С посочения нотариален акт дарителката П.Ш си е запазила
правото на ползване върху дарявания имот пожизнено и безвъзмездно.
От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт от 13.11.2007 г. се
установява, че П.Ш е починала на 12.11.2007 г.
Представен е и нотариален акт №41, том I, дело №38 от 26.08.2010 г. на нотариус
К.Б, по силата на който Ч.М.П дарява на синовете си С. Ч. П. и Д. Ч. П. собствената си
½ идеална част от следния имот: апартамент №4, находящ се адрес ***.
По делото е представен и договор за наем от 30.03.2019 г., сключен между С. Ч.
П., в качеството му на наемодател, и А.П.К., в качеството му на наемател, по силата на
3
който наемодателя предоставя на наематела за врмено възмездно ползване своя
собствен недвижим имот: апартамент №4, находящ се адрес ****, като в чл. 3.2. от
договора е посочено, че същият се сключва за срок от 2 години.
Съдът намира, че от така представените доказателства се установява наличието
на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между ищеца и
ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабдения имот. Доколкото в
нотариалните актове, представени по делото, по силата на които ответниците са
придобили правото на собственост върху процесния имот, не са посочени квотите, при
които всеки от тях придобива собствеността, се презумира, че са придобили правото
на собственост при равни квоти.
Неоснователно е възражението на ответниците, че същите не са задължени лица
за заплащане на начислените задължения за топлинна енергия, доколкото процесния
имот бил отдаден под наем на трето лице. Изведената от съдебната практика
възможност задължено лице да бъде ползвателят на топлоснабдения имот на
договорно основание изисква сключването на договор между топлопреносното
предприятие – ищеца, и ползвателя на договорно основание.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, може да бъде
открита партида на лице – наемател (т.е. да бъде сключен индивидуален договор с
наемателя на топлоснабден имот) след подаване на заявление-декларация от
наемателя, към която е приложен договора за наем, както и нотариално заверена
декларация за съгласие от собственика по чл. 64 от общите условия.
В настоящия случай не се установява по делото наемателят по представения
договор за наем да е подал такова заявление за откриване на партида на негово име,
поради което задължени за заплащане на доставената до процесния топлоснабден имот
топлинна енергия са ответниците в качеството си на сосбтвеници на по ½ идеална част
от процесния имот.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът е доставил в процесния имот в процесния период претендирания от него обем
топлинна енергия на претендираната в исковата молба цена.
Реалното потребление в имота на ответника се установява в размер от 9217,87
лева, поради което предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 и сл. ЗЕ за сумата в размер на 4608,94 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023г. срещу
С. П. и за сумата в размер на 4608,93 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г. срещу Д.
П. се явяват основателни в пълния предявен размер.
От представените доказателства по делото се установява, че в процесния период
именно дружеството „Далсия-Елвеко“ ООД е осъществявало дяловото разпределение
на топлинна енергия в процесната етажна собственост, като размерът на задължението
за предоставяне на услугата „дялово разпределение“ се установява от представената
към исковата молба справка за инсталация **********.
4
Относно претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да платят на ищеца сумата в общ размер от 1394,88 лева – лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 22.01.2024 г. съдът
намира следното.
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енерегия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на
продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата
до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното
се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от
публикуване на фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника, нито от публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото
дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на претендираната сума от 9217,87 лева, то акцесорната
претенция се явява установена в своето основание за периода от 15.09.2021 г. до
22.01.2024 г. възлиза в общ размер на 1437,08 лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК.
Същевременно възражението на ответника /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е основателно. Съгласно Тълкувателно решение
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
5
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, и предвид датата на подаване исковата молба в съда– 25.06.2024 г.,
съдът намира, че вземанията за главница и лихва, изискуеми до 25.06.2021 г. /чл.114,
ал.1 ЗЗД/ - са погасени по давност /за главницата до м.04.2021 г. вкл./.
Следователно размерът на непогасените вземания, изчислен от съда на основание
чл.162 ГПК, възлизат на 6738,02 лева- главница за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023
г., и сумата от 781,92 лева – лихва върху главниците, непогасени по давност /чл. 119
ЗЗД/, дължима за периода от 15.09.2022 г. до 22.01.2024 г.
С оглед на горните изчисления, предявения искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ срещу С. П. следва да бъде уважен за сумата в
размер на 3369,01 лева и за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., като за разликата над
3369,01 лева до пълния предявен размер от 4608,94 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за следва да бъде отхвърлен, а
предявеният иск срещу Д. П. следва да бъде уважен за сумата в размер на 3369,01 лева
и за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., като за разликата над 3369,01 лева до пълния
предявен размер от 4608,93 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ и за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г. искът следва да бъде
отхвърлен. Исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни до
размерите от 390,96 лева за периода от 15.09.2022 г. до 22.01.2024 г. срещу всеки от
ответниците, като за разликата над 390,96 лева до пълния предявен размер от 697,44
лева и за периода от 15.09.2021 г. до 14.09.2022 г. исковете следва да бъдат отхвърлени
като начислени върху погасена по давност главница.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
В производството по настоящото дело ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
извършил разноски за държавна такса в размер на 428,29 лев, както и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата от 100 лева, като съобразно
уважената част от исковете, следва да му бъде присъдена сумата в размер на 375,01
лева.
Ответниците претендират присъждането в своя полза на разноски за адвокатско
възнаграждение всеки по 1000 лева, за заплащането на което са представени
доказателства – два броя договори за правна защита и съдействие по настоящото
производство. Ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
претендираните от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно.
Доколкото настоящото дело не се характеризира с голяма правна и фактическа
сложност, осъществената в полза на ответниците защита е идентична, като е подадена
един отговор на исковата молба, адв. С. не се е явявал в провежданите по делото
съдебни заседания, а след подаване на отговора на исковата молба единствено е
6
подавал молби за гледане на делото в отсъствие на процесуален представител на
ответниците, справедливия размер на възнаграждението, което му се дължи е сумата в
размер на 600 лева общо за осъществената идентична защита на ответниците или
сумата по 300 лева за всеки ответник.
С оглед на гореизложеното и предвид отхвърлената част от исковете, на всеки от
ответниците следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 87,05 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ч. П., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК:********* на основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД сумите, както следва: 1) сумата в размер на 3369,01 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се адрес ****, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2024 г. до
окончателното плащане; 2) за сумата в размер на 40,27 лева – главница за услугата
дялово разпределение през периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
25.06.2024 г. до окончателното плащане; 3) сумата в размер на 390,96 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до 22.01.2024 г. ,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода разликата над 3369,01 лева до пълния
предявен размер от 4608,93 лева и за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за главница
за топлинна енергия като погасен по давност, за разликата над 390,96 лева до пълния
претендиран размер от 697,44 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, както и за сумата в размер на 6,95 лева – лихва за забава върху главниците за
дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. до 22.01.2024 г.
ОСЪЖДА С. Ч. П., ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК:********* на основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД сумите, както следва: 1) сумата в размер на 3369,01 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се адрес ****, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2024 г. до
окончателното плащане; 2) за сумата в размер на 40,27 лева – главница за услугата
дялово разпределение през периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
25.06.2024 г. до окончателното плащане; 3) сумата в размер на 390,96 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до 22.01.2024 г. ,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода разликата над 3369,01 лева до пълния
предявен размер от 4608,94 лева и за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за главница
за топлинна енергия като погасен по давност, за разликата над 390,96 лева до пълния
претендиран размер от 697,44 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, както и за сумата в размер на 6,95 лева – лихва за забава върху главниците за
дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. до 22.01.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Ч. П., ЕГН: ********** и С. Ч. П., ЕГН:********** да заплатят на
7
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 375,01 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:********* да заплати на Д. Ч. П.,
ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 87,05 лева-
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:********* да заплати на С. Ч. П.,
ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 87,05 лева-
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Далсия Елвеко“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8