№ 18506
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110118782 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.
В. М. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата
от 503,52 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот с адрес: *************************, абонатен № 191204, ведно със
законна лихва за период от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от
98,19 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
04.01.2024 г.; сумата от 21,42 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2024 г. до изплащане
на вземането; сумата от 5,24 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.02.2021 г. до 04.01.2024 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 4405/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
1
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирали
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 4405/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, но в
подадено възражение в заповедното производство е оспорил да е собственик
на процесния имот.
С Молба-становище вх. № 22737/23.01.2025 г. ответникът е изразил
становище по съществото на спора, като е уточнил, че оспорва
основателността на предявените искове единствено на основание, твърди, че
липсва облигационна връзка между ищеца и ответника, оспорва и
претенцията по отношение на начислените лихви, като твърди, че се
претендират без основание.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение
между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна
2
енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Единственият спорен по делото въпрос се отнася до наличието на
облигационна връзка между страните.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
3
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
4
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия.
За установяване на това твърдение ищецът е представил молба от В. В.
М. вх. № 7222/11.05.1995 г. до ищеца, с която същият е поискал да му бъде
открита партида за ползването на топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на имот, находящ се на адрес: ********************.
Посоченият документ съдържа подпис на ответника, респ. последният не е
оспорил неговото авторство.
Представени са общи фактури и кредитни известия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., от които се установява, че аб. № 177806 се води
на името на ответника.
В заповедното производство по ЧГД № 4405/2024 г. по описа на СРС, III
ГО, 148 гр. с. заповедта за изпълнение е връчена лично на В. В. М. на
13.02.2024 г.
От съвкупната преценка на тези доказателства следва извод, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От представената молба за откриване на партида от 11.05.1995 г.,
неоспорена от ответника, се установи, че последният е сключил с ищеца
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия, респ. в тази връзка
ищцовото дружество е открило индивидуална партида на негово име, респ.
ответникът е бил клиент на топлинна енергия, съответно страна по
възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на
5
топлинна енергия до процесния имот. В разглеждания случай се установи по
безспорен начин, че ответникът има връзка с процесния топлоснабден имот
след като е получавал съобщения на адреса на топлоснабдения имот, по
негова инициатива му е била открита партида при ищеца, като се е
легитимирал пред последния като лице с право да ползва доставената до
имота топлинна енергия, а точно в какво качество – като собственик, вещен
или облигационен ползвател, е без значение за решаване на делото.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на
ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
В отношенията между страните наличието на останалите предпоставки,
обуславящи основателността на исковата претенция, не е спорно.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче не представи доказателства, от които този факт може да се установи по
категоричен начин.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ 1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Задълженията за заплащане на топлинна енергия са срочни и с
6
настъпване на техния падеж ответникът е изпаднал в забава – по арг. от
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Размерът на обезщетението за забава не е спорен.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и
3 ГПК имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ
размер на 220,00 лв., от които за заповедното производство 25,00 лв. за ДТ и
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство 25,00
лв. за ДТ, 20,00 лв. за съдебни удостоверения и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които
на ищеца следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ
размер на 218,17 лв.
Ответникът не доказва реалното извършване на разноски.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. М., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми, а именно: сумата от 503,52
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с
адрес: *************************, абонатен № 191204, ведно със законна
лихва за период от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 98,19
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
04.01.2024 г.; сумата от 21,42 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2020 г. до
7
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2024 г. до
изплащане на вземането; като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 5,24 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 15.02.2021 г. до 04.01.2024 г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 4405/2024 г. по описа на СРС, III
ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 218,17
лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8