№ 12
гр. , 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС.П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря Г.С.И.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20211860100133
по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: град С., Район
„К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А.А. – Изпълнителен директор,
чрез процесуалния си представител М.Ж. – юрисконсулт, срещу Л.С. М. – П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С. 1309, „Община В.“, бул. „Инж. И.И.“ № 30,
вх. А, ап. 12.
По обстоятелствата, подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Л.С. М. –
П., ЕГН **********, че дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ************, сума в общ
размер от 463.98 лева, от които: 399.44 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до
м.04.2019г.; 57.17 лева – законна лихва за забава от 15.09.2017г. до
03.02.2020г.; сума за дялово разпределение в размер на 6.68 лева – главница
за периода м.10.2018г. до м.04.2019г.; 0.69 лева – лихва за периода от
01.12.2018г. до 03.02.2020г., ведно със законната лихва от 11.02.2020г. -
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
1
чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът моли предявения иск да бъде уважен ведно със законните
последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени и направените разноски по делото,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Л.С. М. - П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С.
1309, „Община В.“, бул. „Инж. И.И.“ № 30, вх. А, ап. 12, чрез адвокат Р.Р. от
САК – пълномощник, със съдебен адрес: град С. 1612, ж.к. „Л.“, бл. № 44, вх.
Б, офис - партер, в дадения й от съда срок, е дала писмен отговор,
представила е заверени копия на писмени доказателства по опис от № 1 до №
4 включително и е направила доказателствени искания.
Ответникът Л.С. М. - П. в писмения си отговор оспорва предявения иск
по основание и размер, по подробно изложените съображения и моли същият
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законните
последици.
Ответникът моли да й бъдат присъдени направените разноски по
делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: град С., ул. „Проф. Г.П. № 3, в писмена молба от
15.11.2021 г., взема становище да се уважи иска като основателен и доказан.
В с.з. на 05.10.2021 г. съдът е конституирал „Т.С.“ ЕООД, ЕИК **********,
като трето лице помагач по делото, като това лице има право да встъпи в
процеса, за да помага на ищеца.
РС.П., след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с
доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните
обстоятелства по делото: че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 11.02.2020г., депозирано в СРС от „Т. - С.”
ЕАД ЕИК:************ срещу Л.С. М. – П., ЕГН ********** е било
образувано ч.гр.д. № 7053/2020 г.; че с определение от 28.02.2020 г. СРС е
изпратил делото по подсъдност на РС – П.; че в РС – П. е било образувано
ч.гр.д № 483/2020 г.; че по ч.гр.д. № 483/2020 г. на РС – П. на 18.11.2020 г. е
била издадена заповед за изпълнение № 473 в полза на „Т. - С.” ЕАД,
ЕИК:************ срещу длъжника Л.С. М. – П., ЕГН ********** за
2
следните суми: 399.44 лева – главница; 57.17 лева – лихва от 15.09.2017г. до
03.02.2020г.; 6.68 лева – главница; 0.69 лева – лихва за периода от
01.12.2018г. до 03.02..2020г., за доставена, но неизплатена топлинна енергия
/ТЕ/ и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. 1309,
общ. „В.“ бул. „Инж. И.И.“ № 30, вх. А, ет.4, ап. 12, аб. № 206153 за периода
от 05.2016 г. до 04.2019 г. и законната лихва от 11.02.2020 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 175.00 лв (сто седемдесет и пет лева) разноски
по делото, от които 25.00 лева (двадесет и пет) – държавна такса и 125.00 лева
(сто двадесет и пет) – юрисконсултско възнаграждение; че в срока по чл 414
от ГПК е постъпило възражение от длъжника Л.С. М. – П., ЕГН **********
срещу така издадената заповед за изпълнение и съдът е указал на заявителя да
предяви установителен иск за вземането си; че в дадения от съда срок
заявителя е предявил установителен иск за вземането си, въз основа на което
е образувано настоящото гражданско дело, тъй като в тази насока няма спор
между страните по делото и се съдържат надлежи писмени доказателства в
приложеното ч. гр. д. № 483/2020 г. по описа на РС – П.. Съдът не е събирал
допълнителни доказателства по делото във връзка с безспорните
обстоятелства между страните.
Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали
доказателства по делото: че ответникът Л. СТ. М. е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С. 1309 общ. „В.“ бул. „Инж. И.И.“ №
30, вх. А, ет. 4, ап. 12, аб. № 206153 и е клиент на „Т. - С.” ЕАД по смисъла на
ЗЕ; че ответникът не е едноличен собственик на целия недвижим имот, а
само на идеална част от него, придобита по наследство и следва да отговаря за
задълженията на вещта до размера на своя дял; че ответникът е ползвател на
енергийни услуги за процесния недвижим имот за периода м.05.2016 г. –
м.04.2019 г., както и за период предхождащ процесния; че от представените
по делото документи не е възможно да се установи, че процесният аб. №
206153 касае процесният топлоснабден имот; че сумите за топлинна енергия
за процесния период са частично погасени по давност; че претендирана сума
за заплащане от 6.68 лева и законна лихва в размер на 0.69 лева –
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия не се дължат
от ответника и същият оспорва методиката, по която ищецът начислява суми
за дялово разпределение; че поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и
ал.2 от общите условия на „Т. - С.” ЕАД, ответникът не е изпаднал в забава
3
относно заплащането на процесните вземания за главница за топлинна
енергия; че за претендираният в исковата молба период м.05.2016 до
м.04.2019 г. ответникът не дължи на ищеца, посочените в исковата молба
суми – главница за ТЕ, законна лихва за забава, както и сумите за дялово
разпределение и лихвата върху сумата за дялово разпределение, тъй като в
тази насока има спор между страните по делото и представените писмени
доказателства към ИМ са оспорени от процесуалния представител на
ответника. Съдът е допуснал събиране на допълнителни доказателства по
делото във връзка със спорните обстоятелства между страните.
Видно от писмените доказателства по делото: Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 6, том V, дело № 806/ 1969г.; Договор
между СЕС и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия; Протокол от Общото събрание на собствениците на
етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение;
Извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния
период за аб. № 206153, в които е посочен размера на дължимите суми за
топлинна енергия и съобщения към фактури; Договор между „Т.С.“ ЕАД и
„Т.С.“ ЕООД; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. С. за 2016 г.; Писмо от СО – район
„В.“ – дирекция „Общински приходи“; заявления от Л.С. М. – П. и В.С.М. до
Изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД за частични плащания по партидата
на имота за стари задължения; /л.9-л.53/, че ответницата Л.С. М. – П. е
съсобственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С. 1309, Община „В.”,
бул. „Инженер И.И.” № 30, вх. А, ап. 12; че като съсобственик на процесния
имот с абонатен № 206153, за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. е
потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42
от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм.,
ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от
29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006
г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г., с последващи изменения и допълнения/ и
съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си; че
сградата етажна собственост, в която се намира имота на ответницата, е
4
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл.
139б от ЗЕ; че между „Т.С.” ЕАД и „Т.С.“ ЕООД е имало сключен Договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия /ТЕ/ по
чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ; че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия
от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от
"Т.С." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, а понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране, към
Министерски съвет, като същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите, че с тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството
– правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Съгласно тези Общи условия ищецът е
изпълнил задълженията си за продажба на топлинна енергия /ТЕ/ на
ответницата Л.С. М. – П., ЕГН ********** като потребител на ТЕ за битови
нужди и съсобственик на топлоснабден имот в гр. С., с абонатен № 206153, за
периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 483/ 2020 г. по описа на РС.П., че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК на 11.02.2020 г. в Софийски районен съд, че делото е изпратено
по подсъдност на РС.П. и същото е получено в РС.П. на 16.11.2020г., че съдът
е издал заповед № 473 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК на 18.11.2020 г. за следните суми: 399.44 лева – главница за доставена,
но незплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С., аб. № 206153;
57.17 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 03.02.2020 г. за
доставена от дружеството ТЕ през периода м.05.2016 г. до м.04.2019г.; 6.68
лева – главница; 0.69 лева – лихва от 01.12.2018 г. до 03.02.2020 г., както и
законната лихва от 11.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата
175.00 лева – разноски по делото, от които 25.00 лева държавна такса и 150.00
5
лева юрисконсултско възнаграждение; че ответницата Л.С. М. – П. е
депозирала възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК. По делото
са представени справки от Търговския регистър на Агенция по вписванията
С. за вписаните обстоятелства в регистъра по отношение на ищеца „Т.С."
ЕАД и третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото, съдът
допусна назначаването на съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебно
– техническа експертиза /СТЕ/.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза /л.149-
л.155/, депозирано от вещото лице М. Н. Л., което не е оспорено от страните и
е прието от съда като обосновано и правилно в съдебно заседание на
18.01.2022 г. /л.166-л.167/, че "Т.С." ЕАД е доставяло ТЕ на ответницата Л.С.
М. – П. за топлоснабден имот, находящ се в град С., с абонатен № 206153, за
периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г.; че за доставената ТЕ редовно е водено
счетоводство и са отразени задълженията за плащане; открита е партида в
"Т.С." ЕАД, в която партида е отразено извършеното снабдяване с ТЕ и са
издадени изравнителни сметки. Установява се от заключението, че няма
данни за извършени плащания от ответницата на суми за ТЕ, касаеща
процесния период, че ответницата дължи на ищеца суми за доставка на ТЕ, за
топлоснабден имот, находящ се в град С., с абонатен № 206153, за периода от
м.05.2016 г. до м.04.2019 г. в общ размер на 463.98 лева, от които: 399.44 лева
– главница, 57.17 лева – лихва за забава от 15.09.2017 г. до 03.02.2020 г., сума
за дялово разпределение в размер на 6.68 лева – главница за периода от
10.2018 г. до 04.2019 г. и 0.69 лева – лихва за забава от 01.12.2018 г. до
03.02.2020 г.
Видно от заключението на съдебно – техническата експертиза /л.159-
л.165/, депозирано от вещото лице инж. Ал. В. Г., което не е оспорено от
страните и е прието от съда като обосновано и правилно в съдебно заседание
на 18.01.2022 г. /л.166-л.167/, че за процесната сграда етажна собственост
/СЕС/, в която се намира апартамента, е приложена таблица – справка с
месечните отчети за доставяното количество ТЕ в абонатната станция /АС/ на
въпросната СЕС и енергията, която се разпределя в сградата за отопление и
битово – горещо водоснабдяване, че за въпросната СЕС от стойностите за
„отчетена енергия” са приспадани месечните стойности за „технологични
6
разходи” и така са получавани месечните стойности на „енергия за
разпределение”, които са изчислени по реда на т. 4 от Методиката на Наредба
16 – 334, че отчетните данни на топломера съвпадат с данните, посочени в
данъчните фактури за процесния период, че лицензираните фирми „Е.Т.”
ЕООД, „Г.Т.“ ЕООД, „АС Б.“ АД и лаборатория „АР.-Б“, са издали протоколи
и свидетелства за периодичните метрологични проверки на общия топломер в
АС, тип „М. 66C”, № 4020673, през м.10.2014 г., м.11.2016 г., м.05.2018г.,
м.11.2021 г., и заключенията са, че монтираният измервателен уред в АС на
СЕС е годен и съответства на одобрения тип, спазени са изискванията на
закона за измерванията и с него са извършвани всички измервания на ТЕ през
процесния период. Видно е от заключението, че в съответствие с
нормативната уредба е извършено дяловото разпределение от фирма „Т.С.“
ЕООД през процесния период, като са взети предвид отчетът на
индивидуалните разпределители в имота, като в таблица са посочени
начислените суми от „Т.” ЕАД за процесния период, изчислените стойности
от „Т.С.“ ЕООД и изравнителната сума за процесния период. Видно е от
заключението, че в таблица са посочени сумите за ТЕ на процесния
апартамент за процесния период по месеци, като общо фактурирана сума за
ТЕ за исковия период е в размер на 863.07 лева, общо дължима сума след
дяловото изравняване за процесния период е 997.32 лева, а изравнителната
сума за процесния период е 134.25 лева. Видно е от заключението, че сумите
за ТЕ за процесния имот през исковия период са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – „Т.” ЕАД и
„Т.С.“ ЕООД са спазвали изискванията на действащата Наредба № 16-334,
която определя реда, техническите условия за топлоснабдяване и прилагане
на дяловото разпределение на топлинната енергия в СЕС, като цените на ТЕ
за битови нужди се регулират от КЕВР.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявяването
на установителен иск, тъй като е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК. По делото е постъпило възражение в срок от ответницата,
като в едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване
на вземането си. От събраните по делото доказателства и най – вече от
заключенията на ССчЕ и СТЕ, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита
7
за доказано, че за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. ищецът е доставил
ТЕ на ответницата Л.С. М. – П., ЕГН **********, за топлоснабден имот,
находящ се в град С., с абонатен № 206153, на обща стойност 463.98 лева, от
които: 399.44 лева – главница, 57.17 лева – лихва за забава от 15.09.2017 г. до
03.02.2020 г., сума за дялово разпределение в размер на 6.68 лева – главница
за периода от 10.2018 г. до 04.2019 г. и 0.69 лева – лихва за забава от
01.12.2018 г. до 03.02.2020 г. Съдът счита за доказано, че горните дължими
суми са начислени съобразно дела на ответницата в процесния апартамент –
1/2 идеална част, тъй като видно от заключението на СТЕ общо дължимата
сума за процесния апартамент, за исковия период, е в размер на 997.32 лева.
Съдът счита за доказано, че и до момента ответницата не е заплатила
дължимата сума на ищеца и няма отчетено плащане от нейна страна.
Съдът счита за доказано от събраните писмени доказателства по делото
и от заключенията на ССчЕ и СТЕ, че за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019
г., е налице задължение на ответницата към ищеца, което задължение е
ликвидно и изискуемо, установено по основание и размер, и с настъпил
падеж. Съдът не споделя доводите на ответницата, изразени в писмения й
отговор относно достоверността на счетоводните записвания, издадените
фактури, съставените справки и протоколи, представени от „Т.” ЕАД и „Т.С.”
ЕООД, които са във връзка с предмета на делото, тъй като тези документи са
проверени от вещите лица по назначените две експертизи и са изготвени
съответните заключения, като вещите лица в своите изводи са се позовали и
на действащото законодателство за процесния период. Съдът не споделя
доводите на ответницата, че претендираните суми в исковата молба следва да
се редуцират съобразно дела й в процесния недвижим имот – апартамент,
който е придобила по наследство от родителите си, тъй като се установи
безспорно, че дължимата сума за процесния апартамент, за исковия период –
доставена ТЕ и дялово разпределение, е в общ размер на 997.32 лева, а
претендираните суми от ответницата са редуцирани съобразно дела й – 1/2
идеална част. Съдът счита, че предявеният иск от ищеца срещу ответницата
за този период следва да бъде уважен като основателен и доказан, ведно със
законните последици. Следва да бъде признато за установено, че Л.С. М. –
П., ЕГН **********, с адрес: гр. С. 1309, „Община В.“, бул. „Инж. И.И.“ №
30, вх. А, ап. 12, абонатен № 206153, дължи на "Т.С." ЕАД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: град С., Район „К.С.”, ул.
8
„Я.” № 23Б, представлявано от А.А. – Изпълнителен директор, сума в общ
размер от 463.98 лева, от които: 399.44 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до
м.04.2019г.; 57.17 лева – законна лихва за забава от 15.09.2017г. до
03.02.2020г.; сума за дялово разпределение в размер на 6.68 лева – главница
за периода м.10.2018г. до м.04.2019г.; 0.69 лева – лихва за периода от
01.12.2018г. до 03.02.2020г., ведно със законната лихва от 11.02.2020г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, съгласно заповед №
473 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на
18.11.2020 г. по ч. гр. дело № 483/ 2020 г. по описа на РС – П..
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски по
заповедното производство в размер на 175.00 лева (сто седемдесет и пет лева)
и направените разноски по настоящето дело в размер на 925.00 лева
(деветстотин двадесет и пет лева), съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
Воден от гореизложеното РС.П.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Л.С. М. – П., ЕГН **********, с адрес:
гр. С. 1309, „Община В.“, бул. „Инж. И.И.“ № 30, вх. А, ап. 12, абонатен №
206153, дължи на "Т.С." ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: град С., Район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А.А. –
Изпълнителен директор, сума в общ размер от 463.98 лева (четиристотин
шестдесет и три лева, 98 ст.), от които: 399.44 лева (триста деветдесет и девет
лева, 44 ст.) – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г.; 57.17 лева (петдесет и
седем лева, 17 ст.) – законна лихва за забава от 15.09.2017г. до 03.02.2020г.;
сума за дялово разпределение в размер на 6.68 лева (шест лева, 68 ст.) –
главница за периода м.10.2018г. до м.04.2019г.; 0.69 лева ( нула лева, 69 ст.) –
лихва за периода от 01.12.2018г. до 03.02.2020г., ведно със законната лихва от
11.02.2020г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
9
изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите,
съгласно заповед № 473 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена на 18.11.2020 г. по ч. гр. дело № 483/ 2020 г. по описа на РС –
П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л.С. М. – П., ЕГН **********,
с адрес: гр. С. 1309, „Община В.“, бул. „Инж. И.И.“ № 30, вх. А, ап. 12, да
заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: град С., Район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А.А. –
Изпълнителен директор, направените разноски по заповедното производство
в размер на 175.00 лева (сто седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л.С. М. – П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С. 1309, „Община В.“, бул. „Инж. И.И.“ № 30, вх. А,
ап. 12, да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: град С., Район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А.А. –
Изпълнителен директор, направените разноски по делото в размер на 925.00
лева (деветстотин двадесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„Т.С.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С.,
ул. „Проф. Г.П. № 3.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – С..
Съдия при РС.П.: _______________________
10