О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 27.02.2020г. гр.
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 27 февруари
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3327 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена искова
молба на „Агенция за събиране на вземания”, гр. София, против К.Г.В.,***, с правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ,
в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на
последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. На ответника е
назначен особен представител, който в законоопределения срок е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата
документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени
средства по смисъла на ГПК и следва да се произнесе по направените искания. Следва да приложи изисканото ч.гр.д.№ 6219/2018г.
по описа на РС-Стара Загора.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1
и ал.3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените
от ищеца заверени копия на: Договор за
паричен заем с № 2030657/17.03.2014 г. ведно с общи условия; Предложение за
сключване на договор за заем; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция
за събиране на вземания” ООД.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 01.04.2015 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД; Пълномощно
от Изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощено
„Агенция за събиране на вземания" да уведомява длъжници от името на „Изи
Асет Мениджмънт" АД; Уведомително писмо от Изи Асет Мениджмънт чрез
„Агенция за събиране на вземания" АД с изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 2030657 от .08.04.2015
г. за извършената цесия; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 2030657 от
28.05.2019 г. за извършената цесия, ведно с товарителница и обратна разписка,
удостоверяващи изпращането на уведомителното писмо до длъжника.
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.№ 6219/2018г., по
описа на РС-Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа
експертиза, която да се изпълни от вещото лице П.Т.С., което след като се запознае с материалите по делото, да направи справка и проверка навсякъде, където
е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение,
с копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата му молба, както и въпроса посочен от особения представител на ответника в
писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 150 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати депозита в
тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.
УКАЗВА
на ищеца, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения депозит
за вещо лице, съдът няма да даде ход на експертизата.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 1.04.2015 г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2011г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания”
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 2030657/17.03.2014 г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт”
АД, изпратено с известие за доставяне.
„Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за
събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на
„Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 2030657 от 08.04.2015 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост. На 28.05.2019 г. до
длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 2030657
за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост.
Към настоящата искова молба ищецът представя и моли,
съдът да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2030657 /28.05.2019 г., което да се връчи на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 9 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013
г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 912/09 год. на II т. о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното
право.
В случай че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, моли съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1
от ГПК.
На 17.03.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/ и К.Г.В. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с №
2030657, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
парична сума в размер на 1000 лева, представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Редът и условията, при които Кредиторът биле отпуснал кредит на
Кредитополучателя се уреждали от Договора и Общите условия към него. Съгласно
клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има
силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 1780,65 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 780,65 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 22.09.2014 г. на 27
равни седмични погасителни вноски в размер на 65,95 лева всяка.
С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверил,
че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор,
съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен заем (чл. 5,
ал. 3 вр. чл. 30 от ОУ), в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
На основание Закона за потребителския кредит на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
20.05.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва била 476,77 лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, е в размер на 575,00 лв.,
с която са погасени както следва: такса разходи: 27,00 лв., договорна лихва:
366,63 лв., главница: 181,37 лв.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 22.09.2014 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията за сумите от:
главница 818.63 лв., договорна лихва 414,02 лв., ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, както и лихва за забава в размер на 476.77 лв. и
такса разходи в размер на 18.00 лв. или обща сума в размер на 1727.42 лв. и по
образуваното ч. гр. д. № 6219/2018 г., по описа на Районен съд - Стара Загора, била
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславял правния интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Ищецът моли, след като
съдът се убеди във верността на твърденията, да постанови съдебен акт,
по силата на който да признае за установено по отношение на длъжника К.Г.В.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че същият му дължи сумите както следва: 818,63
лв., представляващи главница по договор за паричен заем; 414,02 лв., представляващи
договорна лихва за периода от 19.05.2014 г. до 22.09.2014 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 18,00 лв.
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 476,77 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 20.05.2014 г. до датата на подаване на заявлението
в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК., като и тези направени в настоящото
производство, вкл. и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 лева на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
На ответника
К.Г.В., е назначен особен представител, който е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Счита, че предявеният
установителен иск се явява недопустим, неоснователен и недоказан, поради
следните съображения:
по допустимостта:
Към исковата молба не били представени писмени
доказателства, които да подкрепят горепосочените твърдения и следователно да
обусловят допустимостта на предявения иск, но е направено искане за служебно
изискване и прилагане по делото на ч.гр.д.№ 6219/2018г. по описа на Районен съд
- гр.Стара Загора.
В случай, че искането бъде оставено без уважение, счита
че предявените искове следва да се считат за недопустими, тъй като издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца против
ответника и подаването на исковата молба в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК се явяват
задължителни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, доказателства за установяването на които на този етап не са налице.
по основателността:
Счита така предявения установителен иск за изцяло неоснователен
и недоказан и го оспорва изцяло по отношение на всички претендирани суми. Според
нормата на чл.99, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, кредиторът можел
да прехвърли своето вземане само ако законът, договорът или естеството на
същото позволяват това. Договор за паричен заем № 2030657/17.03.2014г.
представлявал договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК,
а според чл.24 от ЗПК, към него при това положение се прилагат и нормите на чл.
143-148 от Закона за защита на потребителите, а според чл.143, т.16 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорката, която
дава възможност на търговеца или доставчика, без съгласието на потребителя, да
прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване на гаранциите на потребителя, какъвто е и случая. В чл.2, т.З от
Общите условия, приложими според твърденията на ищеца, към Договор за паричен
заем № 2030657/17.03.2014г. било предвидено, че заемодателят има право (без да
е предвидено предварително съгласие от страна на ответника), по всяко време да
прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Тази клауза била
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.16 от ЗЗП, защото давала възможност на
заемодателя да прехвърли по всяко време, без да иска съгласието на ответника,
правата си по договора на всяко трето лице, което избере, а това несъмнено можело
да доведе до намаляване на гаранциите на ответника, защото за длъжникът не е
без значение дали негов кредитор е избраната от него кредитна/финансова
институция или друг правен субект, а в същото време в договора не е предвидена
реципрочна (равноправна) възможност/клауза/право на ответника - всяко трето
лице, по негов избор, да го замести в дълга му към „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД по
същия договор по смисъла на чл.102 от ЗЗД, което несъмнено било значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по него, и обуславяло
неравноправност на клаузата по чл.2, т.З от Общите условия към него (чл. 143,
т.16 от ЗЗП). Заявява, че от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства не се събират данни тази неравноправна клауза да е уговорена
индивидуално. Респективно - да не е била изготвена предварително от „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД и поради това ответникът да е имал възможност да влияе върху
съдържанието й (чл.146, ал.2 от ЗЗП).
Предвид гореизложеното счита, че клаузата на чл.2, т.З от
Общите условия към Договор за паричен заем № 2030657/17.03.2014г. е нищожна на
основание, че се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т.16 от ЗЗП и не е
била уговорена индивидуално (чл. 146, ал.1 ЗЗП, във вр. с чл.24 от ЗПК). Според
чл.26, ал.1 от ЗПК кредиторът можел да прехвърли вземанията си срещу
потребителя на друго лице само при условие, че договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. В случая процесният договор за заем не предвиждал
такава възможност, поради нищожността на клаузата На чл.2, т.З от Общите
условия към него на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, следователно за продавача
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД не е налице законовата възможност да прехвърли на
ищеца процесиите вземания срещу ответника по процесния договор за заем, от
който се претендира тяхното възникване и съществуване. След като цесията, с
която тези вземания са цедирани на ищеца, е нищожна в тази й част, тя не е
произвела в същата й част присъщите й правни последици. Поради това не е
прехвърлила същите вземания на ищеца и той не е техен титуляр/кредитор на това
основание, на което се позовава в исковата си молба, те не съществуват в
неговия патримониум и той не е активно материалноправно легитимиран да иска
плащането им от ответника и да претендира с исковете по чл.422, ал.1 от ГПК
установяване на тяхното съществуване в негова полза спрямо ответника. Предвид
гореизложеното счита, че ищцовият установителен иск се явява недоказан по
своето основание.
Заявява също, че неоснователна е ищцовата притенция и с
оглед разпоредбата на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, според която
договорът за потребителски кредит е недействителен, като не е налице
„погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти
за целите на погасяването”. Действително в процесния договор били посочени
общия размер на всички плащания, размера на погасителните вноски, техният брой,
периодичността на плащанията, и датите на плащане на всяка от погасителните
вноски. Не бил посочен обаче размера на главницата и лихвите във всяка една
погасителна вноска. Размерът на главницата във всяка една погасителна вноска бил
от съществено значение за възможността заемът да бъде върнат предсрочно.
Следователно процесният договорът за заем е недействителен на това основание.
Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика „добри нрави”
е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на
обстоятелствата. Такива били и сделките, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Ако уговорените
престации са за предоставена услуга и уговорена за това цена, ще бъде нарушен
принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете
престации.
В случая по процесния договор за паричен заем на
ответника е предоставена в заем сума от 1000 лв., при уговорен ГЛП в размер на
148.70 % и ГПР в размер на 982,38 %. Лихвата по договора е възнаградителна - за
ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор
обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва бил нарушен
принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване
на ответника, следвало да се съобрази размера на законната лихва към този
момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната
лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за
договори, се приемало, че максималният размер, до който съглашението за плащане
на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 315/2005 г., II г. о.). В случая това съотношение не било налице.
Договорената между страните годишна лихва в размер 148.70 % надхвърляла
многократно размера на законната такава за времето на сключване на договора от
10,02 %, при определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени
тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 982,38 %, също обосновават
нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице била явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото
не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР
по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да
оправдават договорянето на такива високи проценти. Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не била налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на
процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР
да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
паричен заем би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се
изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на
клаузи за договаряне на лихвен процент по заема и ГПР по него е въведено като
изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не
била приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените
по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор.
При недействителност на договора за потребителски кредит била
приложима разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, а именно, че потребителят в този
случай дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
В исковата молба няма данни кога и в какъв размер са
извършени плащанията от К.Г.В. по договора за заем в общ размер на 575 лева,
следователно недоказани били по размер претенциите за установяване вземанията
на ищеца за главница и акцесорната претенция за лихва за забава върху
непогасената главница.
Оспорва изцяло и
твърдението на ищеца за дължимост на сумата от 414,02 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 19.05.2014г. до 22.09.2014г. (падеж на последна
погасителна вноска), също и поради изтичането по отношение на нея на
установената в чл.111, буква "в" от ЗЗД кратка тригодишна погасителна
давност. От изложеното в исковата молба не можело да се обоснове извод за
дължимостта на тази сума, както по отношение на основанието за начисляването й,
така и по отношение определянето на нейния размер.
Предвид
изложените по-горе аргументи касателно неоснователността на главната претенция
за признаване на установено, че ответникът дължи главница в размер на 818,63
лв. по Договор за паричен заем № 2030657/17.03.2014г., неоснователна и
недоказана се явявала и акцесорната претенция за установяване дължимостта на
сумата от 476,77 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
20.05.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда върху тази главница.
Предвид гореизложеното, моли, съдът да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД иск, вкл. и искането за разноски по
заповедното и настоящото производство.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК. Искът е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 6219/2018г. по
описа на Старозагорския районен съд, съществува. Тъй като в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор
за потребителски кредит, в това производство ищецът следва да докаже с
допустимите от процесуалния закон доказателствени средства сключването на
договора между страните, предоставяне на сумата по кредита на ответника, както
и размера на претендираните суми.Относно твърдението за извършената по реда на
чл. 99 от ЗЗД ищецът следва да докаже факта на уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане.Ответникът следва да докаже възраженията си.
УКАЗВА на страните по делото за
възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни
средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на
спогодба – съдебна или извънсъдебна, което ще доведе до възможно най-
благоприятен изход на спора.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и насрочва същото за 13.04.2020г.
от 10.00ч., за която дата да се призоват страните и вещото лица.
Препис от определението да се връчи на
страните.На ищеца да се връчи препис от
писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: