РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря **********
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20251110143063 по описа за 2025 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на предишната заемана длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ и чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ - заплащане на обезщетение за времето, през
което лицето е останало без работа поради уволнението и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД – законна лихва от предявяването на иска до изплащането на сумата.
Ищеца Ц. С. Г. с ЕГН **********, чрез адв. М. ********** от САК,
със съдебен адрес ************ твърди в исковата си молба, че
бил назначен при ответника по силата на трудов договор, сключен на
02.08.1996 г., катов последствие сключеният между страните трудов договор
бил многократно изменян (с допълнителни споразумения от 29.10.1999 г.,
22.12.2000 г, 03.06.2002 г., 17.01.2011 г., 01.04.2017 г., 31.10.2018 г., 06.01.2020
г., 01.04.2022 г., 03.01.2023 г., 02.01.2024г. и 06.01.2025 г.). Съгласно
допълнително споразумение № 757/17.01.2011г„ ищеца бил преназначен от
длъжност „Ръководител производство“ на „Началник производство“, като
считано от посоченото изменение на трудовия договор и до датата на
1
неговото прекратяване, ищеца е заемал длъжността „Началник производство“.
С последното подписано от страните допълнително споразумение, а именно
това от 06.01.2025 г„ страните са изменили трудовия договор, като са
променили размера на получаваното от ищеца основно месечно трудово
възнаграждение на 2 000 лева. Ищеца твърди, че със Заповед №********г. със
Заповед №********г. наред със задълженията си на „Началник производство“,
бил натоварен да организира и координира дейностите по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в дружеството работодател,
съгласно изискванията на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 3/1998г„ считано от
26.03.2018 г. — по четири часа, в рамките на всеки един работен ден. Видно от
представеното като приложение към настоящата искова молба експертно
решение № 90241/19 от 27.01.2023 г., ищеца бил преосвидетелстван, като след
оценка на работоспособността му, същата е определена на 72 % трайно
намалена работоспособност. На 20.05.2025 г., при явяване на работа, след
използване на разрешен от работодателя платен годишен отпуск, на ищеца
било връчено предизвестие за прекратяване на трудов договор №
17/20.05.2025 г. Видно от съдържанието на същото, работодателят е отправил
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като е приел, че са налице
основанията на чл. 328, ал. 1, т. 106 от Кодекса на труда, като изрично е
посочил, че трудовото правоотношение със служителя (ищец по делото) е
възникнало след като същия е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Със Заповед № ********** от 19.06.2025 г.,
връчена на ищеца на същата дата – 19.06.2025г., трудовото правоотношение
между ищеца и ответното дружество било прекратено, считано от 20.06.2025 г.
Сочи, че от съдържанието на заповедта се установява, че работодателя е
упражнил правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор, като
е посочил, че заповедта се издаване на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ. В
съдържанието на издадената заповед е посочен също така и размера на
полагащото се на уволнения служител обезщетение, а именно – сумата в
размер на 18 510, 66 лева, представляващи обезщетение по чл. 222, ал. 2,3 от
КТ и сумата, в размер на 2 888, 40 лева, представляващи обезщетение по чл.
224 от КТ (1 ден за 2024 г. и 19 за 2025 г.).
Като счита, че прекратяването е незаконно, поради незаконосъобразност
на заповедта, ищeца извежда правния си интерес да предяви настоящите
искове и моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението,
2
извършено със Заповед № **********/19.06.2025 г. за незаконно и да
постанови неговата отмяна, да възстанови ищеца на предишната работа, а
именно „Началник производство“ при ответното търговско дружество, и да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 18 510 (осемнадесет
хиляди петстотин и десет) лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа, поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца.
Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответникът ***********, със седалище и адрес на управление
*******, представляван от изпълнителния директор **********, в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор,
в който изцяло оспорва предявените искове и моли същите
да бъдат отхвърлени, като претендира направените по
делото съдебни и деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Като взе предвид направените по делото искания и възражения,
както и представените доказателства, от фактическа страна съдът
приема за установено следното:
По делото не се спори между страните, а е видно и от представените по
делото писмени доказателства, че ищеца бил назначен при ответника по
силата на трудов договор, сключен на 02.08.1996 г., като впоследствие
сключеният между страните трудов договор бил многократно изменян (с
допълнителни споразумения от 29.10.1999 г., 22.12.2000 г, 03.06.2002 г.,
17.01.2011 г., 01.04.2017 г., 31.10.2018 г., 06.01.2020 г., 01.04.2022 г., 03.01.2023
г., 02.01.2024г. и 06.01.2025 г.). Съгласно допълнително споразумение №
757/17.01.2011г„ ищеца бил преназначен от длъжност „Ръководител
производство“ на „Началник производство“, като считано от посоченото
изменение на трудовия договор и до датата на неговото прекратяване, ищеца е
заемал длъжността „Началник производство“. С последното подписано от
страните допълнително споразумение, а именно това от 06.01.2025 г„ страните
са изменили трудовия договор, като са променили размера на получаваното от
ищеца основно месечно трудово възнаграждение на 2 000 лева. Ищеца твърди,
че със Заповед №********г. със Заповед №********г. наред със задълженията
си на „Началник производство“, бил натоварен да организира и координира
3
дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
дружеството работодател, съгласно изискванията на чл. 2, ал. 3 от Наредба №
3/1998г„ считано от 26.03.2018 г. — по четири часа, в рамките на всеки един
работен ден. Видно от представеното като приложение към настоящата искова
молба експертно решение № ******* от 27.01.2023 г., ищеца бил
преосвидетелстван, като след оценка на работоспособността му, същата е
определена на 72 % трайно намалена работоспособност. На 20.05.2025 г., при
явяване на работа, след използване на разрешен от работодателя платен
годишен отпуск, на ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на
трудов договор № ******* г. Видно от съдържанието на същото,
работодателят е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор,
като е приел, че са налице основанията на чл. 328, ал. 1, т. 106 от Кодекса на
труда, като изрично е посочил, че трудовото правоотношение със служителя
(ищец по делото) е възникнало след като същия е придобил и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със Заповед №
********** от 19.06.2025 г., връчена на ищеца на същата дата – 19.06.2025г.,
трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество било
прекратено, считано от 20.06.2025 г. Сочи, че от съдържанието на заповедта се
установява, че работодателя е упражнил правото си за едностранно
прекратяване на трудовия договор, като е посочил, че заповедта се издаване на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ. В съдържанието на издадената заповед е
посочен също така и размера на полагащото се на уволнения служител
обезщетение, а именно – сумата в размер на 18 510, 66 лева, представляващи
обезщетение по чл. 222, ал. 2,3 от КТ и сумата, в размер на 2 888, 40 лева,
представляващи обезщетение по чл. 224 от КТ (1 ден за 2024 г. и 19 за 2025 г.).
А. По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
С предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ се
претендира незаконност на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеа, като основният довод е, че като законно основание е изписано „чл. 328,
ал. 1, т. 10 б от КТ“. Съгласно константната практика на ВКС, освен
цифровото/буквеното изписване на съответната норма се налага и вникване в
текстовото и послание, в което се съдържа волеизявлението на работодателя за
прекратяване на трудов договор, каковто е и конкретният случай. В тази
връзка е и сложилата се константна практика на въззивната инстанция,
например в Решение № 725 от 03.12.2021 г. по в. гр. д. № 11605/2021 г. на
4
Софийски градски съд. Както по –горе беше казано, безспорен и ненуждаещ
се от доказване е факта, че ищеца Г. е имал само едно трудово
правоотношение с ответното дружество, и именно то е прекратено поради
придобИ.е и упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като въз основа на натрупания трудов стаж над 10 години при последния
работодател на ищеца Г. е изплатено обезщетение в размер на 6 брутни
трудови възнаграждения по банкова сметка, като освен това са изплатени и
други видове обезщетения, видно от представените счетоводни и банкови
документи.
Съща така се установи, че в периода от възникване на 02.08.1996 г. на
трудовото правоотношение и преди прекратяването му ищецът Г. е придобил
и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание от
Разпореждане № **********, издадено от Териториално поделение на НОИ,
гр. ******, като на това основание работодателят е прекратил трудовия
договор с ищеца Г.. В цитираната заповед е посочено, че ищецът има 28
години, 11 месеца и 05 дни трудов стаж, т.е. работодателят ясно е посочил, че
прекратяваният трудов договор е сключен преди придобИ.ето на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е налице подписване на друг трудов
договор, т.е. няма възникване на ново или последващо трудово
правоотношение след придобИ.е от ******* на право на пенсия.
С оглед на изложеното съдът стига до извода, че извършеното със
Заповед № **********/19.06.2025 г. на управителя на ответното дружество
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно,
поради което и съдът счита, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за
отмяна на уволнението на ищеца Ц. С. Г. като незаконно, и за
възстановяването му на заеманата до преди уволнението длъжност се явяват
неоснователни и недоказани и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Б. По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ и по възражението за прихващане с пр. осн. чл. 371 от
ГПК във вр. с чл. 223 и 224 от КТ:
С оглед отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ следва да
бъдат отхвърлени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ, а с оглед тяхното отхвърляне не следва да се разглежда възражението
за прихващане с пр. осн. чл. 371 от ГПК във вр. с чл. 223 и 224 от КТ.
5
В. По въпроса за разноските.
Предвид изхода на делото право на присъждане на разноски има
ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно представеният по делото
списък в размер на 2 880 лева с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. С. Г. с ЕГН **********, чрез адв. М.
********** от САК, със съдебен адрес ************ против „**********, с
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *******1,
представляван от изпълнителния директор **********, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ, за признаване на уволнението,
извършено със Заповед № **********/19.06.2025 г. за незаконно и за неговата
отмяна, за възстановяване на ищеца на предишната работа, а именно
„Началник производство“ при ответното търговско дружество, и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 18 510 (осемнадесет
хиляди петстотин и десет) лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ц. С. Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес
************ да заплати на ********, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *********, представляван от изпълнителния директор
**********, сумата в размер на 2 880 /две хиляди осемсотин и осемдесет/
лева, представляваща направени по делото разноски – адвокатско
възнаграждение с ДДС, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6