Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 28.04.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О
Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Илияна Стоева, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 142 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени субективно съединени искове от „Н.М.“
ООД срещу Й.К.Т. и А.Н.С., с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 143 ЗЗД, съединени при условията на
евентуалност с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
13.11.2019 г. между „Н.М.“ ООД, като кредитор, от една страна и Й.К.Т., в
качеството му на кредитополучател и А.Н.С., в качеството ù на поръчител,
от друга страна, бил сключен договор за потребителски кредит № …. Съгласно
клаузите на договора кредитът бил с общ размер 2160,00 лева и се погасявал на
40 седмични вноски, всяка в размер на 54,00 лева, като първата вноска била с
падеж на 10.12.2019 г., а последната - на 08.09.2020 г. По договора за кредит
длъжникът извършил плащания в размер на 1398,00 лева.
Сочи, че процесният
договор за кредит е сключен в съответствие с изискванията на ЗЗП, но дори съдът
да приеме същия за нищожен, съгласно чл. 24 ЗЗП потребителят връща чистата
стойност на кредита, която в случая е 2160,00 лева, като по договора за кредит
страните не са уговаряли задължение за заплащане на лихва.
С оглед изложеното, моли да бъдат
осъдени ответниците Й.К.Т. и А.Н.С. да заплатят
солидарно на ищцовото дружество сумата от 762,00
лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ….
от 13.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 16.10.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
При условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме сключения договор за потребителски кредит за нищожен,
моли да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да
осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 762,00 лева, получена от
последните при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
С писмена молба, моли в случай, че са налице условията на закона, съдът да
постанови неприсъствено решение срещу ответниците.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представител. Въпреки дадената им възможност за писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК не са депозирали такъв. На същите са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако не подадат в срок отговор
на исковата молба и не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.
След като прецени, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответниците са получили препис от исковата молба и
приложенията към нея на 23.02.2021 г., не са представили в срок отговор на
исковата молба, като не са се явили и не са се представлявали в първото
заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие, указани са им последиците от неспазването на срока за подаване на
отговор на исковата молба и от неявяването им в първото заседание по делото,
както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният
иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Съгласно
нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Предвид изложеното и след като бива уважавена главната
искова претенция, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск срещу ответниците с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 350,00
лева, от които 50,00 лева – внесена държавна такса и 300,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Й.К.Т., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Н.М.“ ООД, с ЕИК: ….., със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 762,00 лева (седемстотин шестдесет и два
лева), представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
39592 от 13.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.10.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА А.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес:
*** и Й.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Н.М.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 350,00 лева (триста и
петдесет лева) – направени разноски по делото.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на
обжалване.
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала,
Секретар:/И.С./