О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 260018 10.08.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на десети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 537 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) от М.М.А., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка и законен представител Марийка Атанасова Добрева, с адрес: гр.Бургас, ул.“Опълченска“ № 36, Б.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.М.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Б.Б.К. ***, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет. 2 против Застрахователно дружество „Булинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник адв. Мариан Илиев Гочев от АК-София, със съдебен адрес:***, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на тяхната баба Надка Райчева А. в резултат на настъпило на 14.02.2015 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Б. Колев А., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 14.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно чл.140 от ГПК, съдът констатира следното: Разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им следва да се извърши по общия исков ред. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 131 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в месечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба. При това положение книжата по делото до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на исковото производство по граждански спорове.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно чл. 140 ал.1 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищците е възникнало изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено от лицето Б.А. пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и чл. 115 ал. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на застрахователното събитие. На основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, ищците са освободени от внасянето на държавна такса и разноски в производството.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 140 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че с влязла в сила на 10.08.2017 г. присъда № 181/ 25.07.2017г. по НОХД № 659/2017г. по описа на ОС-Бургас, Б.А. е бил признат за виновен затова, че на 14.02.2015 г. около 12.30 ч. на главен път № 2-79 с посока на движение от гр.Средец към гр.Бургас в района на 84 км, при управление на МПС с рег. № А 92 70 КК, марка „Мерцедес“, модел „С 180“, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на Надка Райчева А., настъпила на 14.04.2015г., поради което и на основание чл.343 ал.1, б.“в“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 2 години. Последица от причиненото ПТП е смъртта на Н.А. – баба на ищците. Същите били неразделни със своята баба, като заедно понасяли несгодите на живота. Смъртта им отнела сигурността, предизвикала стресови състояния, вътрешна опустошеност, безсилие в живота.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 02114002768364 от 11.11.2014г., със срок на покритието 11.11.2014 г. – 10.11.2015 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 226 от КЗ (отм.) увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя. Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължавали да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият им роднина Н.А.. Ищците са предявили пред застрахователя застрахователни претенции, по които са образувани щети съотв.№ ********** за П.А., № ********** за М.А. и № ********** за Б.А.. С нарочни писма, ответникът уведомил ищците, че същият не е в риск по процесния застрахователен договор и няма основание да изплати обезщетения.
Подробно е проследено законодателството по отношение правата на жертвите на престъпления, като според чл.2, §.1, б.“а“ т.ии от Директива 2012/29/ИС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г., като „членове на семейството“ следва да се считат съпругът, лицето което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвите лица. Това е намерило отражение в постановеното в тълк.р.№ 1/ 21.08.2018г. по т.д.№ 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК, като низходящите от втора степен също могат да търпят вреди от емоционален и психически характер от смъртта на свой близък. Според §.4 от ДР на КЗ по отношение на чл.492 от същия, минималната застрахователна сума по тази застраховка към момента за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Въведеният с §.76, вр.§.96 от ЗИДКЗ лимит на застрахователните обезщетения за лицата по чл.493а от КЗ от 5000 лв. противоречи на европейското и българското законодателство. Цит.е Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12 на СЕС с дадено тълкуване на въведени ограничения в размера на обезщетителните суми на лица, пострадали от събития, за които съществува застраховка „Гражданска отговорност“, което на основание чл.633 от ГПК и ДФЕС е задължително за всички съдилища и институции в България. Същото тълкуване следвало от цит. Решение по дело С-348/98 на СЕС, т.40, и др., което не допуска национална правна уредба да предвижда максимални гарантирани суми, по-малки от установените с чл.1, §.2 от Втора директива. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Заявява, че ищците не разполагат с активна процесуална легитимация, тъй като не е налице твърдяната близост със загиналия, съотв.не са налице предпоставките според ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС. Доказателства за изключителна близост между ищците и починалата няма, като ответната страна прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за тези обстоятелства.
Недопустимостта на претенциите произтичала и от нормата на чл.432 ал.1 от КЗ, вр.чл.380 от КЗ, която пък изисквала от лицето, което има право на обезщетение, да поиска това първо от застрахователя. Тези норми като процесуалноправни, били влезли в сила и за старите случаи, за които се прилага старият КЗ (до 01.01.2016г.). Въпреки, че ищците са отправили искания до застрахователя, те не са изпълнили условията на чл.380 от КЗ да представят всички изискуеми доказателства, вкл.банкови сметки на лицата или на техен пълномощник.
На следващо място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, тъй като §.96 ал.1 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.) ограничава размерите на обезщетенията на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ до 5000 лв., след като все още не е приета наредба за утвърждаване на методика по чл.493а ал.2 от КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.
Отделно от това на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД се твърди, че починалата Н.А. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазен колан, което би я предпазило изцяло от крайния вредоносен резултат. Съпричиняването е в размер на 90 %.
По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, същата се оспорва с твърдението, че на основание чл.380 ал.3 от КЗ такава не се дължи предвид непредставянето на банкови сметки на ищците, което представлява забава на кредитора.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), вр. §.22 от ЗИД на КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, с оглед изразените становища счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието. Причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на Н.А. е част от обстоятелствата, които гражданският съд е длъжен да вземе предвид на основание чл.300 от ГПК, поради което и предвид исканията на страните, следва също да бъде приета за безспорно обстоятелство.
Съгласно чл. 154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищците носят тежестта да установят при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, неимущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди, в това число да при условията на пълно и главно доказване, възражението си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба и в отговорите на ответната страна писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Това не се отнася до приложените експертизи, доколкото са извършени и приети в производството по друго дело, като същите няма да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Съдът приема за основателно направеното от ищеца с исковата искова молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели за установяване на посочените от него в същата фактически обстоятелства.
Съдът приема във връзка с отправените от ответната страна искания, че по делото следва да бъдат допуснати и назначени две самостоятелни експертизи, едната от които автотехническа, а другата съдебно-медицинска от вещо лице травматолог или патоанатом. Това обаче следва да стане след разпита на допуснатите свидетели и след поставяне на конкретни задачи на вещите лица, за което се предостави възможност и на ищците.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ПРИЕМА на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие към 14.02.2015 г. на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на настъпилото ПТП.
ПРЕДСТАВЯ на страните гр.дело № 537/2020 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно смъртта на Надка
Райчева А., настъпила на 14.04.2015г. вследствие на ПТП на 14.02.2015г.
причинено от виновния водач Б. Колев А..
ДОПУСКА до разпит трима свидетели от страна на ищцовата страна при режим на довеждане, като указва на ищците да водят свидетелите за разпит в първото по делото заседание.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2020 год. от 15.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ищците това бъде сторено на посочения съдебен адрес чрез процесуалния им представител, а за ответника на адреса, посочен в отговора на исковата молба. На ищците да се връчат и преписи от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: