Решение по дело №225/2019 на Районен съд - Малко Търново

Номер на акта: 23
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20192140100225
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

 

град Малко Търново, 10.02.2020год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Макотърновският районен съд,                                                                           II – ри граждански състав

на осми януари                                                                                           две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                            Съдия: Пламен Дойков

 

                при секретаря Мара Димова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 225 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                Делото е образувано по исковата молба на В.Т.Я., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адв. С.К.,*** против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 , представлявана от главен комисар Светлан Кичиков. Ищецът претендира, че в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд  като „старши полицай“ в ГОДГ - Резово при ГПУ Малко Търново , РДГП Елхово, структурно подчинена на ГД „Гранична полиция“ гр. София. Твърди се, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд по 12 - часови смени, предварително определени по график. За този период Я. бил положил 1680часа нощен труд, който след като се пресметнел с коефициент 1.143 възлизал на общо 1920часа. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело до това, че ищецът бил положил 240часа извънреден труд , който ответникът му като негов работодател не бил заплатил. Въз основа на получаваното в различни периоди трудово възнаграждение, ищецът оценява незаплатения си труд на 1440лева за целия процесен период, както и законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба са изложени съображения относно приложимото право. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява. Не се явява и адв. К., но с изрична молба  иска се поддържа. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1536.03лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв за 220.79часа. Претендират се разноските по водене на производството.

                Ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София  е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка Табакова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по размер. Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат , който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. На следващо място се изтъква, че за приложението на тази разпоредба следва да са налице четири предпоставки , които не били налице за ищеца. Сочи се, че служителите на МВР се ползвали с други придобивки и социални облаги – по- висока заплата, отпуск, почивка и др., в сравнение с работещите по КТ и служителите по ЗДСл. Не се оспорва, че ищецът е заемал длъжността при ответника в процесния период. Претендира се за отхвърляне на иска. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника не се явява , като с изрична молба отговора се поддържа. Направен е анализ на НСОРЗ , като е цитиране и съдебна практика.

               Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

               По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице Р.Л. е, че за периода от м. октомври 2016г. до м. септември 2019г. ищецът е положил общо 1544часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1764.79часа дневен труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 220.79часа извънреден труд, който е оценен на 1536.03лева.

                  Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено следното.

                   По делото не се спори , че между ищецът В.Т.Я. и ГД „Гранична полиция” МВР гр. София е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е  заемала длъжността „старши полицай“ в ГОДГ - Резово при ГПУ Малко Търново , РДГП Елхово, структурно подчинена на ГД „Гранична полиция“ гр. София.

                  Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

         Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

          В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

 Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В предходната редакция на ал. 3 е посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като отработените часове се отчитат с протокол. В тази наредба, за разлика разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., няма посочена ред и методика за преизчисляване на положения нощен труд в дневен. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., според настоящия състав, представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно  чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).

Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.  

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода м. октомври 2016г. – м. септември 2019г. ищецът е положил общо 1544часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1764.79часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 220.79часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице същото е в размер на 1536.03лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението размер.

С оглед основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 420.00лева за платено адвокатско възнаграждение. Относно искането на ответника , присъденото възнаграждение на адвоката на ищеца да не превишава минималните размери на наредбата за адвокатските възнаграждения, настоящия състав счита, че претендираната сума не се явява прекомерна с оглед характера на делото. Сочи се, че е заплатена сумата от 420.00лева с ДДС. Уговореното между ищеца и адвоката възнаграждение не е прекомерно с оглед чл.7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.   

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Малко Търново дължимата държавна такса за разглеждането на иск, която е в размер на 61.44лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 180.00лева.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва върху него.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Малкотърновският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

                 ОСЪЖДА  Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков, ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Я., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. С.К.,***, сумата от 1536.03лева/ хиляда петстотин тридесет и шест лева и три стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 220.79часа за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.10.2019г. до окончателното изплащане.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Я., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. С.К.,***, сумата от 420.00лева /четиристотин и двадесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от 180.00лева/ сто и осемдесет лева/ за изготвената експертиза и 61.44лева /шестдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ държавна такса.

                 На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

                 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                

                                                                      

                                                                                                          Съдия: