№ 45
гр. С., 27.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
СъдебниЖивко Зл. П.
заседатели:Диана К. Костова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора К. Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело
от общ характер № 20222200200326 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява прокурор К.
М..
Подсъдимият Е. М. Р., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. З. С. от САК, редовно упълномощена от досъдебното
производство.
Гражданският ищец и частен обвинител З. С. Б., редовно призована, не
се явява. За нея се явява повереника й адв. М. Й. от АК - С., редовно
упълномощен от по-рано.
Гражданският ищец и частен обвинител С. Ц. Д., редовно призован, не
се явява. За него се явява повереника му адв. Г. Х. от АК С., редовно
упълномощена от по-рано.
Гражданският ищец и частен обвинител Ц. С. Д., редовно призован, не
се явява. За него се явява повереника му адв. Г. Х. от АК С., редовно
упълномощена от по-рано.
Свидетелят К. Г. Г., редовно призован, не се явява.
Свидетелката Д. К., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят д-р Т. А. Ч., редовно призован, се явява лично.
В съдебната зала присъства Б. Х.а Т. – Р.а, съпруга на подсъдимия Е. Р..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
1
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на същото.
Производството продължава на фаза на съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. К. К. на 45 г., българка, българска гражданка, разведена, неосъждана,
без родство със страните по делото.
Д-Р Т. А. Ч. на 69 г., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство със страните по делото.
Съдът РАЗЯСНИ на свидетелите правата и задълженията им по
чл.чл.120-122 от НПК, както и наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от
НК, която се предвижда за лъжесвидетелстване пред съд.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която носят по чл. 290
ал.1 от НК, свидетелите обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид. Д. К. от залата.
СВИД. Д-р Т. А. Ч., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм Началник отделение „Съдебна медицина“ в
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, гр. С.. Като получих призовката, в първия
момент не разбрах за какво съм призован като свидетел, но понеже виждам,
че делото е срещу д-р Р. и аз го попитах го за какво става въпрос. Той ми каза
за какво става въпрос. Става въпрос за М. Д., която е починала в Спешно
отделение на 04.08.2019 г. в 9.28 ч. и съм я аутопсирал на другия ден, на
05.08.19г. в 12.00 часа. Извадих си аутопсионния протокол и си припомних за
случая, без подробности кога, защо и така нататък. Изготвил съм аутопсионен
протокол. В него съм описал и предварителни сведения кое, как и що е
станало. След това съм описал какво съм установил по време на аутопсията,
диагноза и накрая в изводите съм описал точно за какво става въпрос. Това не
е експертиза, не съм назначаван за вещо лице и не съм изготвял такава. Само
съм извършил аутопсия и съм съставил аутопсионен протокол.
ВЪПРОС на адв. С.: Моля да бъдат предявени на свидетеля д-р Ч.
наличните по делото 2 бр. аутопсионни протоколи – единият, находящ се в
том 1, на л.38 от ДП, а другия е в том 2 лист 22 -25.
Съдът ПРЕДЯВИ на свидетеля д-р Ч. аутопсионен протокол находящ се
в том 1, на л.38 от досъдебното производство и аутопсионен протокол
находящ се в том 2 лист 22-25 от досъдебното производство.
2
СВИД. Ч.: Действително има два аутопсионни протокола в делото и
същите ми бяха предявени. Не си спомням защо първия аутопсионен
протокол е по-кратък, а втория е по-обширен, с повече описани материали,
взети хистологии и така нататък. Не си спомням точно, сигурно някой ми е
казал да изготвя по-подробен аутопсионен протокол, от болницата ли, от
полицията ли, откъде, не мога да кажа как е станало, но така или иначе
смисъла и съдържанието са едни и същи в двата протокола. Изготвил съм по-
късно втория аутопсионен протокол. Самата аутопсия съм я направил на 5
август. Констатациите по време на аутопсията могат да бъдат изразени по
няколко начина. Първият е по-кратък вариант. Вторият е по-обширен. По
втория протокол се вижда, че съм взел материалите, изследванията,
хистологията.
ВЪПРОС на адв. С.: Кога е бил освободен трупа за погребение?
ОТГОВОР на свид. Ч.: Не мога да кажа. Аз съм подготвил документите.
Кога е взет, не мога да кажа. Дал съм документите на близките. Има си
погребална агенция. Имаме специална книга, която се води от моя технически
персонал. Там се записва кога се взима трупа, в колко часа. Когато близките
искат могат да погребат трупа, може и след месеци, може и веднага на същия
ден. Всичко зависи от желанието на близките кога искат да погребат трупа
или кога имат възможност.
ВЪПРОС на адв. С.: Съобщението за смърт Вие ли сте го изготвили?
ОТГОВОР на свид. Ч.: Вероятно аз съм го изготвил.
Адв. С.: Моля да бъде предявено на свидетеля съобщението за смърт
находящо се в том 2, на лист 20 от ДП.
Съдът ПРЕДЯВИ на свидетеля д-р Ч. съобщение за смърт находящо се
в том 2, на лист 20 от досъдебното производство.
СВИД. Ч.: В момента ми се предявява съобщението за смърт, което се
намира на лист 20, в том 2. Подписът на този документ е мой.
ВЪПРОС на адв. С.: В това съобщение за смърт Вие сте посочили като
причина за смърт язва на пилора, а после като уточнение на причината за
смърт язва на дуоденома, това един и същ орган ли е?
ОТГОВОР на свид. Ч.: Пилора и дуоденума не са един и същи орган.
Пилора е непосредствено в изходящата част на сТ.ха, но от него започва
дуоденума. Така, че всъщност се говори за язва на сТ.ха и на
дванадесетопръстника. Аз не го смятам за грешка, защото съм уточнил точно
къде е перфорирана язвата. Щом взимам материали, взимам от мястото на
язвата.
В сТ.ха нямаме язва в случая. Ако е пилорната част, не си спомням
какво съм гледал. По принцип всяка отделна част на самия сТ.х има различен
хистологичен строеж. Малигнизирала язва значи, че се е превърнала в
злокачествено образование. Хистология от тази язва сигурно съм взел. Не
винаги трябва да се взима. Ако е съдебномедицински случай, тогава се
3
извършва по-стриктна и подробна аутопсия за представяне на точни и ясни
доказателства. Тук в този случай не си спомням кой ми е казал, дали
директора, дали някой друг, дали близките, не мога да кажа, но съм взел
точно от мястото, където е била язвата. При съдебната медицина във всички
случаи има ясни въпроси още в началния стадий на работата ми и се стремя,
колкото може по-ясно да отговоря. Тук нямам някакви поставени въпроси.
Така или иначе винаги взимам материали. Язвения дефект е основното
заболяване и материалите съм взел точно от мястото на язвата.
ВЪПРОС на адв. С.: Във втория аутопсионен протокол, в
предварителните изследвания сте установили, че при извършените прегледи и
изследвания са били установени данни за остър перитонит. Откъде взехте
тази информация?
ОТГОВОР на свид. Ч.: Това е моя констатация. Имам лист от Спешно
отделение, това е д-р И.. Пациентката е била преди това в друго лечебно
заведение, мисля в трета поликлиника. П. И. е извикал консултант. Не мога да
кажа дали някой лекар ми е казал нещо или аз съм разговарял с някой, но това
е истината. Установил съм по време на аутопсията свободен газ в коремната
кухина. Може би при рентгеновите изследвания, не мога да кажа. Не си
спомням да съм гледал рентгеновите изследвания. В случая не си спомням
дали пациентката, която беше доведена, имаше все още поставена
интубационна тръба и абокати. В деня на аутопсията съм направил снимки,
но не знам дали за същата жена става въпрос. Ако е същата жена, аз съм
забравил. Понякога разговарям с колегите какво е станало. Разговарям с
близките и събирам сам активно информация, за да установя за какво става
въпрос. Няма история на заболяването. Тя е починала в Бърза помощ и щом
не е приета в болницата, няма история на заболяването. Не съм виждал
история на заболяването в конкретния случай. Не ми е била представена. Това
е което е налице в случая е фиш от бърза помощ.
Когато се подготвях за настоящия разпит, проверих и установих, че на
тази дата има правени снимки на труп, който съм аутопсирал. На тези снимки
не мога да кажа дали е същата, беше жена облечена с дрехи, но не мога да
кажа дали е същата, но нямаше интубационна тръба. Събрах информация от
колегите или от близките на починалата. Не си спомням да има данни за
асфикция.
ВЪПРОС на адв. С.: В разговор с някои от Вашите колеги споменато ли
Ви е съмнение за аспирация на течност и храна, поради това, че при
интубацията е изведена такава течност?
ОТГОВОР на свид. Ч.: Не си спомням някой да ми е казвал такова
нещо. Даже не си спомням да е имала интубационна тръба. Не си спомням и с
кой колега съм разговарял.
Щом има стеноза на пилора, значи страда храносмилането. В тези
случаи някои са с добра обща охраненост, други са по-слаби. Всеки човек се
характеризира с общата му охраненост. Общата охраненост не е признак на
4
заболяване. Нормално изразена обща охраненост в случая съм описал, значи
нормално изглежда, нито пълна, нито слаба.
Лицето подпухнало, устните синкави - това са признаци на цианоза,
общ кръвен застой. Тези явления настъпват не само при асфикция, но въобще
при всички видове смърт. Така или иначе спира сърцето, спира дишането,
настъпва кръвен застой. Устните посиняват, лицето подпухнало, посиняло,
ръцете, краката, тялото по принцип и т.н. Да, важен признак са при асфикция.
Асфикцията е остра дихателна недостатъчност. Настъпва не само при
аспирация т.е. вдишване на тежки, твърди тела, настъпва и при другите
видове смърт, които така или иначе завършват със спиране на вдишването.
Ако имаше следи от интубирането, щях да ги посоча. Ако имаше
някакви болестни, травматични или придобити някакви други промени, или
кръвонасядания, специфични увреждания, щях да ги отбележа. Щом не съм
ги отбелязал, значи не съм ги установил. Следи при дефибрилация, т.е. при
прилагане на електрокардиодефибрилация, както казват електрошок, щом не
съм установил налични такива, значи е нямало. Ако ги имаше, щях да ги
отбележа в аутопсионния протокол, примерно в областта на гърдите. Те имат
специфични отпечатъци и ако ги е имало, щях да ги отбележа. Не винаги при
прилагането на тази манипулация остават следи, зависи от интензитета, от
силата на натиска. Понякога остават, понякога не, но ако ги е имало, аз щях
да ги отбележа. Става дума за следи по кожата. Електродефибрилацията не
оставя следи по сърцето.
Констатирал съм интоксикация, същевременно съм констатирал, че
тънките и дебелите черва са с обичайното съдържимо. Интоксикацията в
случая се дължи на излизането на чревно съдържимо в коремната кухина,
възникват възпалителните процеси. Това е интоксикационния синдром, който
се получава при перфорирани язви, или на сТ.ха. Тези мои констатации не си
противоречат. При интоксикация се увреждат вътрешните органи - черен
дроб, слезка, бъбреци, но това не са специфични белези. Само по
уврежданията не може да се каже, че това се дължи на интоксикацията.
Промените във вътрешните органи са общо уголемени, да речем застойни, с
нарушена структура на паренхима, такива общи промени. Колкото по-дълго
протича интоксикацията, толкова те са по-добре изразени. Тези промени в
посочените вътрешни органи са общи и те настъпват и при други състояния,
не само в резултат на перфорирана язва. Специфичното в перфорираната язва
е това, което се случва в коремната кухина, дифузен перитонит. Той е
специфичен процес, който настъпва при перфорация, спукана язва или при
други подобни състояния. Колкото и добре да са изразени промените във
вътрешните органи, само въз основа на тези промени не можем да кажем, че
се касае за перфорирана язва да речем. Тук основната причина е перфорината
язва на дванадесетопръстника. От състоянието на всички вътрешни органи се
прави извод за настъпила интоксикация - слезка, бъбреци, черен дроб. В
конкретния случай промените в тези органи не са били чак толкова крещящи.
Писал съм от кои органи съм взел хистологията. Това, което е отразено в
5
протокола, това съм установил. Касае се за настъпване на интоксикационен
синдром. Всичко това се дължи на интоксикацията на организма на тази
пострадала вследствие на перфорираната язва.
Посочил съм в аутопсионния протокол, че причината за смъртта е
интоксикационния синдром, който се дължи на перфорираната язва и на
дифузния гноен перитонит. Във всички случаи такъв перитонит води до
интоксикация на целия организъм.
На въпроса за колко време е протекло заболяването отговарям, че
зависи от влиянието на фактора, който й го причинява. Зависи от организма.
Не може да се каже точно при това заболяване след колко време настъпва
смъртта. Във всички случаи на такова състояние на дифузен гноен перитонит
настъпва интоксикация на вътрешните органи – на черен дроб, бъбреци и т.н.
Де факто, човекът умира от дифузната органна недостатъчност поради
перфорацията на язвения дефект, перитонита и усложненията на вътрешните
органи. Комплексни са, свързани са едно с друго и настъпват едно след друго.
Тази информация, която имах по време на аутопсията ми е била
достатъчна да посоча тази причина за настъпването на смъртта и ако е имало
някаква аспирация в дихателните пътища, щях да го установя и щях да я
опиша в протокола. Ако имаше някакви травми при интубиране, да речем в
ларингса, да речем трахеята, щях да го отбележа, или пък някакви видими
кръвоизливи, щях също да ги опиша. Дихателните пътища са били свободни.
Няма данни за аспирация. Това е, аз съм установил основната причина.
При аутопсията се отварят дихателните пътища и се вижда какво има в
тях, от гръкляна до бронхите се отварят и се установява какво е имало вътре и
аз съм го направил. Има микроскопско изследване. Аз съм го описал в
заключението си.
Аз съм описал, че съм иззел това, което е за изследване, от белите
дробове. Няма значение от кой бял дроб. Не е възможно единия бял дроб да е
оточен, а другия да не е . Няма значение от кой бял дроб. Аз винаги взимам
от двата бели дроба и в случая съм взел от двата бели дроба. От двата бели
дроба съм взел проба за изследване.
Поддържам казаното от мен, че случая не е бил за мен
съдебномедицински, затова аз отговарям на общите въпроси. Установил съм
причината за смъртта. Когато случаят е съдебномедицински, тогава имам
конкретна насока и вниманието ми е насочено към тази насока. Има
допълнителна информация. Тогава информацията е по-богата, имам
показания на свидетели. Нямал съм в случая медицинска документация, само
един фиш от Бърза помощ. От аутопсията правя извод, че случаят за тази
жена не е от същия ден, а от няколко дни, т.е. перфорацията не е от същия
ден, а е от няколко дни. Има сраствания, което говори за стремеж на
организма да се пребори с тази инфекция.
Адв. С.: Моля да предявим на свидетеля трупния журнал в том 2, на
6
лист 18 от ДП, защото той е ръкописен и не можем да разчетем. Ако може да
го разчете.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид. Ч. трупния журнал в том 2, на лист 18 от ДП.
СВИД. Ч.: Записано е следното: Хронична калозна язва на пилорната
стена, кръвна група А, с перфорация и перетация, дифузен гноен фибринозен
перитонит /2-3 дена/. Има една част от записаното, което аз не в момента
разчитам, тъй като по делото е приложено копие,а копието е лошо, но ако се
наложи мга да направя справка в журнала, където е записано и там мога да го
прочета и да го възпроизведа.
Записаното в двата аутопсионни протокола – заключенията, които съм
направил, ги потвърждавам. Оригиналните аутопсионни протоколи са една
страница. Вторият аутопсионен протокол е по-обширен. Писал съм по-
подробно. Даже съм забравил, че съществува.
В заключението към аутопсионния протокол съм посочил какво съм
установил и въз основа на кое съм установил причината за смъртта.
Перфорирана язва на пилора, дифузен гноен фибринозен перитонит, който е
довел до интоксикационен синдром на целия организъм и настъпването на
смъртта на пострадалата.
Не мога да се сетя кое наложи изготвянето на втория подробен
аутопсионен протокол. Не е обичайно по принцип, но не е и изключение, тъй
като случвало се е и друг път да правя такива втори аутопсионни протоколи.
За мен няма разлика в случая. Възможно е някой да ми е казал да изготвя
втори аутопсионен протокол. Не е по моя инициатива. Сигурно някой го е
поискал. Но това което е описано в аутопсионния протокол е точно това,
което съм установил. Съжалявам много, ако има някой колега пропуск в този
случай. Даже не знаех, че е образувано дело по този повод. Не ги броя колко
пъти ми се е случвало да правя такива аутопсионни протоколи.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
СВИД. Д. К. К., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.
290 от НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Работя като медицинска сестра в МБАЛ „Д-р Ив.
Селимински“ от около 7 години. През 2019г., август месец бях на работа.
Спомням си за случая с една пациентка, спри която съм участвала в
реанимацията й, за което впоследствие имаше медицински одит. Извикаха ни
в Спешно отделение. С доктор Т. В. слязохме в Спешното отделение за
извършване на реанимация на жена. Интубирахме пациентката. Доктора
интубира пациентката, аз съм му асистирала. Подавах му всичко, което
искаше за интубацията. След като я интубира, от тръбата излезе сТ.шно
съдържимо – жълтеникава течност. Знам, че я интубирахме, аспирирахме,
след това течността излезе от тръбата. Не мога да си спомня всичко.
7
Адреналини, атропини, това, което ми е поискал, всичко съм направила. Бяха
поставени абокати. Нямам спомен дали аз съм ги хващала, дали са били
готови. Обикновено, когато слезем в Спешно, сестрите вече са поставили
такива. Докато аз съм била там, интубационна тръба не е вадена.
Няма определена причина, поради която сега си спомням за случая.
Може би, защото беше в началото на дежурството, още не бяхме започнали
работа в отделението, може затова да си спомням за този случай. Когато
работим по операционните, не ходим в Спешно за съживяване. Тогава ги
съживява този, който е дневна смяна в самото отделение. Имаме и първи
смени. Тогава работим по операционните като анестезиологични сестри.
Имаме 12 часови дежурства, на които работим в отделението. И сме длъжни,
когато се обадят от Спешно или друго отделение да се окажем на място,
където са ни извикали.
Говорила съм с д-р В. единствено, за да съм сигурна, че това е
пациентката, за която става въпрос, за която аз примерно си мислех, защото
не всеки път и почива пациент.
Говорихме конкретно тази жена, която интубирахме, дали това е същата
жена, за която си мисля. Не толкова често има случаи да интубираш пациент
и да излезе сТ.шно съдържимо. Д-р В. не ми е припомнял нищо. Исках да съм
сигурна, че е за това нещо, за което аз си спомням. Той каза, че са го викали.
Не сме обсъждали той какви показания той е дал.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, искам да взема отношение
по неявяването на свид. Г.. Причината за предходното неявяване на свидетеля
беше по негова молба, в която посочваше уважителни причини -
здравословни, а в настоящия момент няма никакви обективни или субективни
данни каква е причината за неявяването му. Няма точна индикация каква е
причината. Все пак това е лекар със сериозни здравословни проблеми. Ще
помоля съда да направи още едно процесуално усилие за неговото явяване,
като отсега заявявам, че в случай, че същото е неуспешно поради някакви
причини и ако същите са такива, че при следващо отлагане на делото отново
да налага подобно действие за отлагане, аз ще поискам прочитане на неговите
показания. Ще Ви моля още веднъж да направим процесуално усилие, тъй
като липсва каквато и да е информация за причината за неявяването на д-р Г.
в днешното съдебно заседание. Включително е възможно, ако съдът прецени
с оглед служебното начало да поиска информация от Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ дали д-р Г. в момента е на работа, дали ползва
болничен и въобще какви са данните по отношение на положението с този
свидетел, за да е наясно, както съда, така и страните за последващи
процесуални действия по отношение на него. На този етап нямам и други
доказателствени искания, тъй като от събраните днес гласни доказателства,
8
нищо от гледната точка и от фактите, изложени в обвинителния акт, не се
променя. В този смисъл евентуално доказателствени искания, ако възникнат,
ще са на база на показанията на д-р Г. в следващото съдебно заседание.
Адв. Х.: Нямам доказателствени искания. С оглед неявяването на
свидетеля, държа на неговия разпит.
Адв. Й.: Присъединявам се към казаното от колежката.
Адв. С.: Г-н Съдия, аз считам, че разпита на този свидетел не е
необходим. Той е разпитан в ДП по делегация. В постановление за възлагане
действия по разследване са записани въпросите, които са му били зададени.
Тези въпроси не са за лични впечатления на д-р Г. като свидетел. Ще
цитирам. Зададени са му 4 въпроса. Първият въпрос е: „В АУАН, посочвате,
че..“ и се иска отговор: „Защо не сте включили като нарушен принципа за
недостатъчност, непълност?“ Считате ли, че предоставената медицинска
помощ е била своевременна?“. Т.е., това са въпроси от една страна за актове,
които са издадени и които са в делото. Към постановлението са приложени
копия от констативния протокол, АУАН –те, двата на д-р Р. и на д-р Н.. Т.е.,
той е отговарял по съдържанието на актове, които са съставени. Поставен му
е въпрос да обсъжда решенията на С.ския РС по отмяната им, поставен му е
въпрос и кой е бил действащ медицински стандарт. Това са въпроси или
юридически или по тълкуване на писмени доказателства, което не е
необходимо. Ние ги имаме тези документи тук, ще ги обсъждаме. По това
каква е приложимата нормативна уредба, ние сме компетентни - юристите. А
по това защо е включил нещо или не го е включил в административната
проверка или в констатациите си, също не е въпрос, който ще изясни
предмета по това дело. Затова, аз считам за излишен този разпит и затова
предлагам той да бъде заличен. В случай, че вие го призовете отново и той
дойде, аз нямам нищо против той да бъде разпитан, но ще се противопоставя
на задаването на всеки един от тези въпроси, защото те не са въпроси към
свидетел, а въпроси към вещо лице или като към актосъставител, а ние не сме
в наказателно административно производство.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, ако е възможно, цялото
експозе на колежката да го пренеса по отношение на свидетелските показания
на д-р Ч.. Той също е съставил писмени документи. Ние също направихме
анализ на тях в днешното съдебно заседание в този смисъл, няма как да се
приеме за един свидетел, че може, за друг не, да се анализират съставените от
него документи. В този смисъл тези съждения, аз не намирам за основателни.
Още повече, че настоящия процес има състезателен характер и идеята е да се
съберат възможно най-много доказателства в едната и в другата посока, това
първо. Второ, този свидетел е посочен още с обвинителния акт. Той е
свидетел на обвинението, в което предварително е посочен. На трето място,
тези въпроси, които са задавани в досъдебната фаза, техния характер,
информацията, която се носи с техните отговори, дали той е вещо лице, дали
е свидетел, дали е пряк очевидец и т.н., това е въпрос на оценка на
9
доказателствата за съдържанието на съответния протокол. И на последно
място, аз нямам идея как колегата е в състояние да знае какви точно въпроси
ще задам в съдебната фаза, която е същинската по събиране на доказателства,
на свид. Г.. Те могат да бъдат коренно различни от въпросите, които са му
зададени в досъдебната фаза, тъй като все пак говорим за събиране на гласни
доказателства в цялата съдебна фаза. В този смисъл, искането да се ограничат
гласните доказателства, които държавното обвинение иска да събере чрез
този разпит, аз намирам за неправилни и неуместни. В този смисъл държа на
този свидетел. А дали той ще преразкаже отново писмени документи, както д-
р Ч. в днешното съдебно заседание, или ще му бъдат зададени други въпроси,
това е наше право в съдебно заседание в присъствието на свидетеля.
Адв. С.: Разликата между документите, съставени от д-р Ч. и д-р Г. е
концептуална. Аутопсионният протокол е писмено доказателство, въз основа
на който е извършена експертизата по делото. И в този смисъл, това е един
документ, за който е важно да се знае въз основа на каква информация, за да
може да се прецени после и дали експертизата е пълна, дали е стъпила на
всички доказателства, които вещото лице към онзи момент е знаело или в
съдебна фаза са събрани и други доказателства, които експертите следва да
преценят наред с аутопсионния протокол в зависимост от информацията,
която е имало лицето, което е извършило аутопсията. От друга страна,
писмените доказателства, за които се иска разпита на д-р Г., са процесуални
такива в административно наказателно производство. И последно, защо си
позволявам да обсъждам доказателствата, именно въпросите, които
прокуратурата ги задавала. Защото се очаква, че прокуратурата би се
опитвала да установи твърденията в обвинителния акт, такива, каквито са, с
доказателствата такива, каквито са събрани на ДП и именно затова при
съкратеното съдебно следствие не е предвидено съгласие на прокуратурата в
случаите, когато защитата и частното обвинение са съгласни доказателствата
да бъдат ползвани в този им вид. Т.е., аз мисля, че легитимно очакване на
защитата е да бъдат зададени сходни въпроси, а не да се опитва да се
установява друга фактическа обстановка, различна от твърдяната. Както
прецените.
Адв. Х.: Добрата и висока професионална юридическа степен и на
двамата колеги е ясна в залата. Аз смятам, че в тази връзка, след като това е
свидетел, посочен от обвинението, ние нямаме право да искаме неговото
заличаване от списъка и само съдът би могъл да прецени дали ще направи
още веднъж опит за неговото призоваване или не. Освен това е в
правомощията на прокуратурата в конкретния случай да поиска
принудителното му довеждане. В този смисъл считам, че всичко е излишно.
ПРОКУРОРЪТ: По повод коментара, че експертизата, която е
представена по делото е на база на аутопсионния протокол, заявявам, че тя не
е само на база аутопсионния протокол и това е много добре изписано в
заключението. Нямам против да бъдат призовани вещите лица за следващото
съдебно заседание, дотолкова, доколкото аз изложих, че в случая има
10
обективни причини за неявяването на свидетеля, винаги стои възможността
по чл. 281 ал.4 във вр. с ал.1, т.1, пр.1 от НПК и аз ще се възползвам
пълноценно от нея в случай, че свидетеля не се яви, а с оглед процесуална
икономия, считам, че не е пречка в същото съдебно заседание да бъдат
призовани и вещите лица.
Адв. Х.: Не виждам процесуална пречка да бъдат призовани вещите
лица.
АДВ. Й.: Аз също считам, че следва да бъдат призовани вещите лица с
оглед процесуална икономия. Ако не се яви свидетеля, има ред за прочитане
на показанията му.
Адв. С.: Не, ние съгласие за прочитане на тези показания няма да дадем.
Не възразяваме вещите лица да бъдат призовани за следващото съдебно
заседание. Моля да се изискат от ЦСМП – С. кардиограмите на пациентката
М. П. Д. от 04.08.2019 г.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям на това доказателствено искане.
Адв. Х.: Не се противопоставям.
АДВ. Й.: Аз също не се противопоставям.
Съдът ДОКЛАДВА, че в изпълнение на негово определение в
предходно съдебно заседание е постъпило писмо изх. № 05-12-1/29.11.22 г. от
ЦСМП – С. с приложено заверено копие от фиш за спешна медицинска
помощ.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото писмо изх. №
05-12-1/29.11.22 г. от ЦСМП – С. с приложено заверено копие от фиш за
спешна медицинска помощ.
Съдът намира, че делото не е изяснено от фактическа страна, предвид
обстоятелството, че не се явява един от посочените от страна на държавното
обвинение в обвинителния акт свидетел, както и с оглед това, че досега не са
били призовани, съответно не са разпитвани вещите лица. Съдът счита, че
следва да бъдат положени допълнително усилия за осигуряване явяването на
неявилия се в днешното съдебно заседание свидетел д-р К. Г.. Неоснователни
са възраженията на защитата по отношение на разпита на този свидетел, както
и исканията за неговото заличаване, доколкото този свидетел е посочен от
прокуратурата още в обвинителния акт и в днешно съдебно заседание се
аргументира необходимостта от провеждането на разпита на свидетеля. В
този смисъл непровеждането на разпит и заличаването на въпросния свидетел
би довело до накърняване правата на част от страните в това производство и в
частност правото на държавното, а и на частното обвинение да докажат тезата
си. Вярно е, че този свидетел в досъдебното производство е разпитван за
11
обстоятелства, за които има съставени писмени документи, но това не
изключва възможността свидетелят да бъде разпитан и за други факти и
обстоятелства относими към предмета на делото.
Поради това, че свидетелят не се явява вече второ съдебно заседание и
този път не е посочил никакви причини за това, е необходимо в следващото
съдебно заседание да бъде призован този свидетел, като наред с това се
положат усилия както за осигуряването му, така и за установяване на
причините за неявяване. Следва да се поиска информация от Изпълнителна
агенция „Медицински одит“ за това дали е предадена изпратената и
получената в агенцията призовка лично на д-р Г.. Следва в призовката да се
изиска от свидетеля да посочи причините за неговото неявяване в случай, че
призовката му е била връчена.
За следващото съдебно заседание следва да бъдат призовани и вещите
лица посочени в приложението към обвинителния акт.
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 16.03.2023 г. от 10.30 часа, за
която дата се съобщи и да се считат редовно призовани Окръжна прокуратура
-С., подсъдимия д-р Е. Р. и неговия защитник адв. З. С., частните обвинители
и граждански ищци З. С. Б., С. Ц. Д. и Ц. С. Д., чрез поверениците им, както и
самите повереници – адв. Г. Х. и адв. М. Й..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля д-р К. Г., като в призовката да се изиска от
свидетеля да посочи причините за неговото неявяване.
ДА СЕ ИЗИСКА информация от Изпълнителна агенция „Медицински
одит“ дали получената на агенцията призовка за съдебно заседание на
27.01.2023г. е предадена на д-р К. Г..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица посочени в приложението към
обвинителния акт.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ЦСМП – С. кардиограмите на пациентката от
постъпването на пациентката от 04.08.2019 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12