РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110204671 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, против Наказателно постановление №
005725/07.11.2024г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите,
с което на „ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД за нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в
размер на 3000 лева на основание 45 ал.1 от Закона за потребителския кредит.
В жалбата си въззивника оспорва наказателното постановление,
като моли съда да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивника редовно призован не се явява, не
се представлява от проц. представител.
Представител на въззиваемата страна, издала Наказателното
постановление, не се явява, не се представлява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Свид. Х. съставила акт за установяване на административно
нарушение срещу въззивното дружество. В съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение било описано приетото за
установеното нарушение, а именно – на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, тъй като на
29.03.2024 г. в гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 92, чрез договор за
финансов лизинг /потребителски кредит/ № 243250591349 от 29.03.2024 г.
дружеството е изискало заплащане на такси и комисиони за действия,
1
свързани с усвояване и управление на кредита.
Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на упълномощено лице.
По административно наказателната преписка били приложени копия
от лизинговия договор; погасителен план; стандартен формуляр; констативни
протоколи и др.
Срещу АУАН били направени възражения, но били преценени като
неоснователни.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно
нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно
постановление, видно от обстоятелствената част на което фактическата
обстановка, описана от служителите на КЗП е била възприета изцяло. На
описаното нарушение е била дадена правна квалификация по чл. 10а ал. 2 от
ЗПК, и на осн. чл. 45, ал. 1 от същия закон е било определено
административно наказание имуществена санкция в размер от 3000 лева.
В хода на съдебното производство бе разпитана свидетелката Х., чиито
показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е не
основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Председателя на КЗП.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което
той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът намира, че правилно АНО е приложил материалния закон като е
съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Приложените по
делото копия от документи представляват безспорни доказателства за
извършеното нарушение, установявайки наличието на конкретен договор за
предоставяне на финансов лизинг на пътно превозно средство /клиентски №
32505, кратък номер на договора № 91349 от 29.03.2024 г. /, както и
съдържащата се в точка 9 от договора клауза, в която лизингополучателят се
задължава да заплати такса за одобрение, дължима за преглед и одобрение на
документацията по лизинга и по документацията по закупуване на ППС от
посочения доставчик, която такса била заложена в погасителния план,
приложение А към договора за лизинг № 243250591349/29.03.2024г.
Въпросната такса се е изисквала само от вече одобрени и сключили договор
лизингополучатели, включена била в погасителния план и следвало да се
заплати до пет дни след подписване на договора, поради което и правилно е
било прието, че същата не представлява такса за предоставяне на
допълнителна услуга, а е такава за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на
2
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на
съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа
подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на
извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по ЗПК, а
именно нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК.
Административно наказващият орган правилно, въз основа на
събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно
нарушение, като при определяне размера на административното наказание
правилно е определен такъв в минималния. Съдът намери, че при определяне
на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗПК
наказващият орган правилно е съобразил липсата на доказателства за
извършване други такива нарушения, поради което санкция в минималния
размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В
този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно
определено по своя размер, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН.
Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на
наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни
предвид на следното:
В жалбата се сочи, че на дружеството са извършвани проверки
многократно и до момента не е имало констатации и препоръки относно
таксата одобрение, която се събира.
Горното не е от характер да доведе до отпадане на
административнонаказателната отговорност на дружеството за извършеното
административно нарушение, но факта, че до момента липсват данни за
извършване други нарушения представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, което е било отчетено при определяне на наказанието от
административнонаказващия орган.
На следващо място се сочи, че по подаденото срещу АУАН
възражение доводите на дружеството са напълно пренебрегнати и вместо тях
са приети напълно необосновани констатации неподкрепени с доказателства и
в разрез с установените факти.
Съдът, при проверка на материалите по
административнонаказателната преписка констатира, че по подаденото
възражение от страна н аадминистративнонаказвнащия орган са изготвени
мотиви защо не го приема.
Обстоятелството, че не е възприета позицията на въззивното
дружество по естеството си не представлява нарушение на закона.
На следващо място се изразява становище, че такса одобрение е част
от първоначалните плащания по Договора, като е ясно посочена по вид и
размер в Стандартния европейски формуляр към Договора част III Разходи по
кредита т. 4. Предложените от дилъра и одобрени от дружеството клиенти,
поради ангажимент от наша страна се ползват със специални условия, иначе
недостъпни извън сътрудничеството между дружеството и съответния дилър и
3
т.н.
Съдът, не споделя това становище на въззивника. Въз основа на
събраните по преписката доказателства, намери, че конкретно събраната такта
е пряко свързана с усвояването и управлението на кредита, като в тази насока
напълно споделя изводите на наказващия орган, че въпросната такса не е
предхождаща договора за лизинг, а се е изисквала само от вече одобрени и
сключили договор лизингополучатели, включена била в погасителния план и
следвало да се заплати до пет дни след подписване на договора, поради което
и правилно е прието, че същата не представлява такса за предоставяне на
допълнителна услуга, а е такава за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В този смисъл и съдът прецени възражението за
неоснователно.
Сочи се, от жалбоподателя че тенденциозно наказателния орган
пропуска факта, че само в два от проверените пет договора за финансов
лизинг фигурира таксата одобрение, който факт опровергава извода, че
таксата е свързана с усвояване и управление на кредита, тъй като ако беше
такава щеше да се събира от всички клиенти.
Съдът намира, че подобно твърдение не почива върху доказателства
по делото, а и навлиза в пълно противоречие с показанията на св. Х., която
сочи, че при всички проверени договори е констатирано събирането на такава
такса.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
До приключване на съдебното следствие по делото страните не са
направили искания за присъждане на разноски и не са представили
доказателства за направени такива. В тази връзка съдът намира, че не следва
да присъжда разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 005725/ 07.11.2024г. на
Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на „ОТП
4
ЛИЗИНГ” ЕООД за нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 3000
лева на основание 45 ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския окръжен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите
са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5