РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. С., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500267 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№60780/21.06.2021г.от И.Г. К. ,с
ЕГН- **********, ЕЛ. Н. К., ЕГН **********, Н. Д. К., ЕГН **********, Й.
Н. К., ЕГН**********, М. Н. Т., ЕГН **********, С.Г. М. , ЕГН
**********,Р. Д. К., ЕГН **********,З. М. АНГ., ЕГН ********** и Н.М. А.
ЕГН **********,чрез чадв. Б.М. против решение N° 60047 от 11.06.2021 г.
гр.д. № 120/2020 по описа на районен съд гр. С..Доверителите му молят
въззивния съд да измени обжалваното решение относно размера на
обезщетението,което следва да бъде определено по пазарни цени. С
въззивната жалба не оспорва фактическите констатации и правни изводи на
съда освен, тези касаещи размерът на обезщетението,което счита, че
следва да бъде определено по пазарни цени,а не въз основа на представения
договор за добив на дървесина. Твърди ,че съда е възприел правната
квалификация на иска съгласно чл.30, ал.З ЗС,според която всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта
си. Твърди ,че ответника И.К. е добил естествени плодове от общата вещ-
дървесина и дължи на останалите съсобственици съответната част от тези
плодове или съответната част от пазарната им цена, която е определена с
експертиза по делото. Ответникът - съсобственик е сключил договор с трето
лице за извличане на граждански плодове от общата вещ,като
съсобствениците имат право на своята част от тези плодовете по силата на
1
правилото на чл.30, ал.З ЗС, като по принцип следва да насочат претенцията
си към този съсобственик, който е получил плодовете въз основа на договора.
В този случай размерът на дължимата сума по чл.30, ал.З ЗС счита ,че би
следвало да се определи като се вземе предвид уговорената и заплатена
според договора цена, както в случая е постановил съдът.Така приложен
законът от районния съд при определяне на размера на обезщетението по
настоящото дело счита ,че би бил правилен, ако този договор е бил
осчетоводен от фирмата изпълнител на сечта по и ако представения РКО за
изплатена сума е бил съставен според изискваният на ЗС. Установява ,че по
делото е назначена и извършена СИЕ.Районният съд е приел ,че от
заключението на същата се установява, че при извършената проверка на
счетоводните документи и счетоводните записвания в счетоводството на
„Волф 17” Е* за 2018 г. не е установено осчетоводяване на процесния договор
от 20.02.2018 г., липсва и информация за осчетоводено количество
действително добита дървесина в процесния имот. В представеният от
счетоводството на „Волф 17” Е* аналитичен регистър на счетоводна сметка
411 Клиенти на фирмата за 2018 г.твърди ,че няма клиент- ИВ. ИЛ. К..
Представеният по делото разходен касов ордер от 09.05.2018 г. за изплатена
сума в размер 2 500 лв. лева от „Волф17” също не е осчетоводен в сметка 501
-каса в левове.След тези констатации районният съд е установил ,че не може
да приеме,че следва да се прилагат договорните цени. Твърди ,че такова
възражение няма и в отговора на исковата молба, тъй като това е моментът в
който следва да е направено от ответника.Независимо от това договорът
20.02.2018 г. и разходен касов ордер от 09.05.2018 г.счита ,че не могат да се
ценят като достоверни доказателства само поради това,че не са
осчетоводени. Счита ,че в този случай съдът следва да присъди по реда на
чл.30, ал.З ЗС сума, определена от вещо лице на база пазарната оценка на
добитата по договора дървесина. Пазарна цена счита ,че следва да се присъди,
тъй-като се касае за естествени плодове и след като един от съсобствениците
сам е добил дървесината въз основа на издадено на негово име разрешение по
чл.86, ал.9 ППЗГ.Поради това моли съда да преразгледа делото и постанови
изменение на решението на база на пазарните цени на добитата дървесина.
Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.
№60834/26.07.2021г. от ИВ. ИЛ. К. ,с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.С., ул.’’Н.Й.В.“, №1 чрез адв.И.С. ,която намира ,че в обжалваните части
решението на районен съд – С. е законосъобразно и обосновано и следва да
бъде потвърдено .В жалбата си въззивниците са заявили искане за „изменение
на решението относно размера на присъденото обезщетение, като считат че
същото следва да бъде определено и присъдено по пазарни цени“.Всъщност,
от съдържанието на жалбата и отправеното в нея искане ,счита ,че не става
ясно, въззивниците искане на отмяна на осъдителната част на решението в
които доверителят и е осъден да плати полагащата се на всеки ищец част от
стойността на добитата през 2018г. дървесина в имот с кад.№026024 по КВС
на с.Ч. ли искат или отмяна на отхвърлителената част от иска в частта за
разликата над уважения размер на обезщетението за всеки един ищец до
пълния предявен размер на всеки иск.Поради това счита , че дори и да
2
покрива формалните предпоставки на чл.260, т.4 ГПК, съставлява
нередовност във въззивната жалба, която затруднявайки правото на защита на
доверителя и поради неяснотата на отправеното до съда искане, следва да
бъде отстранено.Приема , че жалбата е подадена против решение
№60047/11.06.2021г., пост. по гр.д.№120/2020г. по описа на районен съд – С.
за 2020г., в частите в които доверителят и е осъден да плати полагащата се на
всеки ищец част от стойността на добитата през 2018г. дървесина в имот с
кад.№026024 по КВС на с.Ч., а не в частите в които съдът е отхвърлил като
неоснователен и недоказан иска на всеки един ищец, в частта за разликата над
уважения размер на обезщетението за всеки един ищец до пълния предявен
размер на всеки иск.Счита, че решението в отхвърлителните му части, както и
в частта в която въззивниците са осъдени да платят разноските на доверителя
и по водене на делото, като необжалвани са влезли в законна сила, поради
което изложените съображения в този отговор ще касаят само посочените
като приети от нея , че са обжалвани осъдителни части от решението,
предмет на въззивен контрол Претендира разноски за въззивната
инстанция.Счита, че жалбоподателя изолирано посочва, без да ги обвързва с
останалите доводи и съображения, изложени в мотивите на решението на
съда.Счита че не първоинстанционния съд е приложил неправилно закона, а
жалбоподателите неправилно интерпретират приложените по делото
доказателства, и се опитват да внушават непочиващи на закона правни
изводи.За да постанови своето решение в обжалваната му осъдителна част,
районният съд е приел за безспорно доказано, че доверителят и е сключил
договор за добив на дървесина с фирма „Волф 17“ Е*. Съдът е приел за
безспорно доказано ,че за добитата дървесина, на доверителят и е заплатена
единствено сумата от 2500.00лв., съгласно приложения на л.125 от делото
РКО от 09.05.2018г.За да обоснове решението си и присъди на ищците
припадащата им се част от тази сума, а не тази, която е изчислена в
заключението на в.лК., СмРС е изложил мотиви ,че вещото лице е работила
по вътрешноведомствен ценоразпис на ЮЦДП и липсват доказателства за
плащане на доверителя и на цялата стойност на добитата дървесина.В
показанията на в.лК. в с.з. от 08.10.2020г. се сочи, че за да бъде по-логично и
по- разумно определена стойността на добитата дървесина, тя е осреднила
пазарната и продажната цена. Тоест от изложеното в.л. говори за
хипотетичност на цената, която би следвало да получи доверителя и, но която
цена счита ,че не се доказва да му е изплатена по делото. Навсякъде в
обясненията си вещото лице заявява че следва да има договор, за извършване
на дърводобивна дейност, в който са договорени цените. Такъв договор по
делото е представен от свидетеля В., както и в потвърждение на думите си, че
е изплатил всичко по този договор- представи и въпросния РКО. Последния,
въпреки че не е съставен в съответствие с изискванията на нормата на чл.6 от
ЗСч, така че да обективира плащане на сумата, която св.В. твърди да е платил
на доверителя и, съответно получаване на същата от ответника по делото- е
приета за платено, съответно получена от доверителя и по договора
от20.02.2018г.Изводите на въззивниците, че след като не се
доказаосчетоводяване на договора и РКО, то това не е единствено получена
3
сума,счита,че не почиват дори на здравата логика. Ако въззивниците бяха
прави в изводите си, то тогава поради неосчетоводяването на РКО, СмРС не
би следвало да присъди въобще каквато и да било сума в тяхна полза. В с.з. в
което са представени договора и РКО, ищцовата страна не е оспорила
доказателствената стойност по процесуално предвидените за това способи, на
нито един от двата документа. Счита ,че факта дали са осчетоводени или не,
не влияе върху тяхната „достоверност“, както се твърди в
жалбата.Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд –С. жалбоподателите
редовно призовани не се явяват с изключение на ИЛ. Г. К. и Й. Н. К. ,които
се явяват лично . За всички адв.М. поддържа депозираната въззивна жалба
като спорен е момента по какъв начин следва да бъде определен размера
на обезщетението като счита ,че това трябва да стане по пазарни цени По
делото е изслушана и друга експертиза, която установява пазарната цена на
дървесината и това трябва да е базата за определяне на
обезщетението.Претендира разноски .
Въззиваемият ИВ. ИЛ. К. редовно призован , не се явява Вместо
него пълномощникът му адв.С. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по подробни
съображения,които е изложила в писменият отговор на въззивната жалба
Претендира разноски по представен списък за въззивната инстанция.
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок , с внесена държавна такса , срещу съдебен
акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред районен съд –С. са били предявени субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл.30,ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД .Не се спори
от страните относно фактите по делото . На 20.02.2018 г. между И.К. като
възложител и „Волф 17“ Е*, представлявано от Н. В. като изпълнител е
сключен договор за възлагане на дейности в горски територии с предмет
извършване на мероприятия по усвояване на лесосечен фонд в имот с кад. №
026024, земл. на с. Ч., попадащ в отдел 159а, подотдел 159в, като
изпълнителят придобие добитата дървесина с право да се разпорежда с нея
след плащане на сумата, получена след приспадане на разходите по
изграждане на извозни пътища /т. 4.1./. Според т.1.1. усвояването на
лесосечния фонд включва: управление на наследствените гори, възлагане
изработването на лесосечни програми и маркиране на насаждения,
извършване на добив на дървесина – сеч, обработка и извоз до временен
склад, почистване на сечището, изграждане на временни горски пътища,
окачествяване, измерване и маркиране с КГМ на добитата дървесина на
временен склад, изготвяне, получаване и издаване на превозни билети. В т.
2.1. е договорено дървесината да бъда заплатена в брой по цени, съобразно
диаметъра и вида на добитата дървесина. Изпълнителят се е задължил да
4
извърши на свой риск и сметка мероприятията по сечта, извоза,
претоварването, транспортирането и други дейности, свързани с усвояването
на имота – предмет на договора. Неразделна част от договора са актуална
скица на имота, удостоверение за наследници и решение за въвод във
владение.
Видно от приложеното по делото позволително за сеч №
*/21.03.2018 г. са маркирани за добив от св. Уюров 80 плътни куб.м. лежаща
маса, от която 30 – смърч за едра строителна дървесина, 35 – бял бор и 15 –
смърч за дърва.
От извлечението от системата на ИАГ за издадените превозни билети за
дървесина е видно, че за имот 81520.1.13, отдел 159, буква „а“ е издадено
позволително за сеч № */21.03.2018 г. и 6 броя превозни билета - №
*/12.04.2018 г. за 16,11 пл.куб.м. дървесина, от които 13,59 – едра и 2,52 –
дърва; №*/12.04.2018 г. за 14,20 пл.куб.м. дървесина, от които 10,19 – едра и
4,01 – дърва; № */13.04.2018 г. за 16,95 пл.куб.м. дървесина, от които 13,93 –
едра, 1,76 – средна и 1,26 – дърва; № */13.04.2018 г. за 14,51 пл.куб.м.
дървесина, от които 10,20 – едра, 1,37 – средна и 2,94 – дърва; № */16.04.2018
г. за 33,13 пл.куб.м. дървесина, от които 11,04 – едра, 1,48 – средна и 20,61 –
дърва; № */18.04.2018 г. за 16,16 пл.куб.м. дървесина, от които 4,93 – едра,
1,10 – средна и 10,13 – дърва. Общото количество извозена дървесина, добита
в наследствения имот е 111,06 пл.куб.м., от които 63,88 – едра, 5,71 – средна
и 41,47 – дърва.
Представен е протокол за освидетелстване на сечище № * от 31.10.2018
г. общо действително отсечената дървесина е 123,56 куб.м., а по
позволително за сеч е 80 куб.м., като налични на временен склад са 12,5
куб.м..
С разходен касов ордер от 09.05.2018 г. „Волф 17“ Е*,
представлявано от Н. В. е платило на собственика ИВ. ИЛ. К. сумата от 2 500
лв. за добива на дървесина по договор.
От заключението по назначената СЛТЕ се установява, че пазарната
стойност на добитата в наследствения имот дървесина е 10 419,12
лв. без ДДС, получена като средно аритметично от стойността на дървесина
от добитите видове първо качество и дървесина второ качество, по
ценоразпис на ЮЦДП, а стойността на разходите за добива и извозването се
определя на 4 377,85 лв. също по цени по ценоразписа на ЮЦДП,
Пълномощникът на жалбоподателите оспорва единствено размера на
обезщетението ,че районен съд С. не е присъдил по пазарна цена добитата
дървесина.Пълномощникът на жалбоподателите адв.М. счита , че след като
нито договора от 20.02.2018г., нито РКО са осчетоводени във фирмата, то те
не могат да бъдат ценени като достоверни доказателства. Поради това
пълномощникът на жалбоподателите счита , че следва въззивния съд да
присъди по реда на чл.30, ал.З ЗС сумата определена от вещото лице на база
пазарната оценка на добитата по договора дървесина.
За да постанови обжалваното решение С.ски районен съд
законосъобразно е приел за безспорно доказано, че ответника И.К. е
5
сключил договор за добив на дървесина с фирма „Волф 17“ Е*. Районният съд
правилно е приел за безспорно доказано че за добитата дървесина на
ответника И.К. е заплатена само сумата от 2 500 лева/единствено плащане / ,
съгласно приложения на стр.125 от първоинстанционното дело разходен
касов ордер от 09.05.2018г.Ответникът не е ангажирал каквито и да е
доказателства и не е въвел твърдения да е платил на ищците полагаемите им
се части от получената стойност на добитата в имота дървесина от
изпълнителя. При това положение ответникът дължи да заплати на ищците
полагаемите им се части от доказано платената стойност от 2 500 лв. на
добитата в наследствения имот дървесина. Законосъобразно районният съд в
мотивите си е посочил ,че за останалата стойност от добитата дървесина в
наследствения имот съсобствениците биха могли да насочат претенциите си
за плащане към изпълнителя „Волф 17“ Е*, съобразно наследствените им
квоти.
Районният съд законосъобразно и обосновано е изложил мотиви че
вещото лице е работило по вътрешноведомствен ценоразпис на ЮЦДП като
липсват доказателства за заплащане на И.К. на цялата стойност на добитата
дървесина.Вещото лицеК. пред районен съд в съдебно заседание на
08.10.2020г. установява , че за да бъде по-логично и по- разумно определена
стойността на добитата дървесина, е осреднила пазарната и продажната
цена.Вярно е ,че вещото лице говори за предполагаема цена/прогнозна цена/
, която би следвало да получи И.К. от „Волф 17“Е* , но такава цена
въззивният съд счита че не се доказва да му е изплатена по делото. Напротив,
навсякъде в обясненията си вещото лицеК. заявява ,че следва да има договор,
за извършване на дърводобивна дейност, в който да са договорени цените.
Такъв договор по делото е представен пред първата инстанция от свидетеля
В., както и в потвърждение на думите си, че е изплатил всичко е представил
разходен касов ордер,който обективира плащане на сумата, която св.В.
твърди да е платил на И.К.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите , че след
като не се доказва осчетоводяване на договора и разходния касов ордер , то
това не била единстевно получената сума .Жалбоподателите в първата
инстанция не са оспорили нито договора нито разходния касов ордер
.Обстоятелството ,че разходния касов ордер не е осчетоводен не влияе върху
неговата достоверност като документ Правилно районният съд е приел ,че
приетите от вещото лицеК. цени са по ценоразпис на ЮЦДП.Няма спор ,че е
извозена от изпълнителя „Волф17“Е* общо 111,06 пл..куб.м. дървесина ,но
единствено доказателство за заплатена дървесина е представеният по делото
и неоспорен разходен касов ордер за сумата от 2 500 лева
В интерес на св.В. е да установява в районен съд С. ,че като
управител на „Волф17“Е* е изплатил всичко по договора ,но вещото лице
не установява друго плащане ,освен това по РКО в размер на 2 500 лева
Поради това С.ският районен съд в отхвърлителните части е постановил
законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден
като препраща към мотивите на районен съд гр.С. на основание чл.272 ГПК
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в
6
законна сила
С оглед изхода на делото ще следва да бъдат осъдени
жалбоподателите да заплатят в полза на ИВ. ИЛ. К. разноски за въззивната
инстанция в размер на 500 лева ,представляващи адв. възнаграждене за адв.С.
Водим от гоеизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №60047/11.06.2021г. по гр.д. №120/2020г. по
описа на районен съд гр.С. в частта ,с която е отхвърлен предявеният от И
Г. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „А.А.-М.“ № 39 против ИВ. ИЛ. К., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „Н.Й.В.” № 1, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да
заплати на ИЛ. Г. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „А.А.-М.“ № 39 сумата за
разликата над уважения размер от 208,33 лв. до пълния предявен размер от
868,26лева , представляваща припадащата му се част от стойността на
добитата през 2018 г. дървесина в имот с кад. № 026024 по КВС на с. Ч.,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 81520.1.13 по КККР на с. Ч.,
одобрени със заповед № РД-18-52/27.08.2010 г.,
ПОТВЪРЖДАВА решение № №60047/11.06.2021г. по гр.д. №120/2020г.
по описа на районен съд гр.С. в частта ,с която е отхвърлен предявеният от
Е.Н. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.“ № 86 против ИВ. ИЛ. К., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „Н.Й.В.” № 1, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за
разликата над уважения размер от 69,44 лв. до пълния предявен размер от
289,42 лв., представляваща припадащата й се част от стойността на добитата
през 2018 г. дървесина в имот с кад. № 026024 по КВС на с. Ч., идентичен с
поземлен имот с идентификатор 81520.1.13 по КККР на с. Ч., одобрени със
заповед № РД-18-52/27.08.2010 г.,
ПОТВЪРЖДАВА решение №60047/11.06.2021г. по гр.д. №120/2020г.
по описа на районен съд гр.С. в частта ,с която е отхвърлен предявеният от
Н. Д. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „М.“ № 10 против ИВ. ИЛ. К., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „Н.Й.В.” № 1, иск на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС
за разликата над уважения размер от 69,44 лв. до пълния предявен размер от
289,42 лв., представляваща припадащата й се част от стойността на добитата
през 2018 г. дървесина в имот с кад. № 026024 по КВС на с. Ч., идентичен с
поземлен имот с идентификатор 81520.1.13 по КККР на с. Ч., одобрени със
заповед № РД-18-52/27.08.2010 г
ПОТВЪРЖДАВА решение №60047/11.06.2021г. по гр.д. №120/2020г.
по описа на районен съд гр.С. ,в частта ,с която е отхвърлен предявеният от
Й. Н. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Ч.“ № 1, вх. Б, ет. 3, ап. 19 против
ИВ. ИЛ. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н.Й.В.” № 1,иск на основание чл.
30, ал. 3 от ЗС да заплати за разликата над уважения размер от 104,17 лв. до
пълния предявен размер от 434,13 лв., представляваща припадащата й се част
от стойността на добитата през 2018 г. дървесина в имот с кад. № 026024 по
КВС на с. Ч., идентичен с поземлен имот с идентификатор 81520.1.13 по
КККР на с. Ч., одобрени със заповед № РД-18-52/27.08.2010 г
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №60047/11.06.2021г. по гр.д.
№120/2020г. по описа на районен съд гр.С. ,в частта ,с която е отхвърлен
предявеният от М.Н. Т., ЕГН **********, от гр. С., ул. „А.С.“ № 40 против
ИВ. ИЛ. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н.Й.В.” № 1,иск на основание чл.
30, ал. 3 ЗС за разликата над уважения размер от 104,17 лв. до пълния
предявен размер от 434,13 лева, представляваща припадащата й се част от
стойността на добитата през 2018 г. дървесина в имот с кад. № 026024 по КВС
на с. Ч., идентичен с поземлен имот с идентификатор 81520.1.13 по КККР на
с. Ч., одобрени със заповед № РД-18-52/27.08.2010 г
ПОТВЪРЖДАВА решение №60047/11.06.2021г. по гр.д.
№120/2020г. по описа на районен съд гр.С. ,в частта ,с която е отхвърлен
предявеният от С. Г. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.“ № 25 против
ИВ. ИЛ. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н.Й.В.” № 1,иск на основание
чл. 30, ал. 3 ЗС за разликата над уважения размер от 208,33 лв. до пълния
предявен размер от 868,26 лв,представляваща припадащата му се част от
стойността на добитата през 2018 г. дървесина в имот с кад. № 026024 по КВС
на с. Ч., идентичен с поземлен имот с идентификатор 81520.1.13 по КККР на
с. Ч., одобрени със заповед № РД-18-52/27.08.2010 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №60047/11.06.2021г. по гр.д. №120/2020г.
по описа на районен съд гр.С. ,в частта ,с която е отхвърлен предявеният от
Р.Д. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „М.“ № 10 против ИВ. ИЛ. К., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „Н.Й.В.” № 1, иск на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
разликата над уважения размер от 69,44 лева до пълния предявен размер от
289,42 лева представляваща припадащата му се част от стойността на
добитата през 2018 г. дървесина в имот с кад. № 026024 по КВС на с. Ч.,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 81520.1.13 по КККР на с. Ч.,
одобрени със заповед № РД-18-52/27.08.2010 г
ПОТВЪРЖДАВА решение №60047/11.06.2021г. по гр.д. №120/2020г.
по описа на районен съд гр.С. ,в частта ,с която е отхвърлен предявеният от
З.М. А., ЕГН **********, от гр. М., ул. „С.С.“ № 6, вх. В, ет. 5, ап. 38 против
ИВ. ИЛ. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н.Й.В.” № 1, иск на основание
чл. 30, ал. 3 ЗС за разликата над уважения размер от 104,17 лв. до пълния
предявен размер от 434,13 лв..представляваща припадащата й се част от
стойността на добитата през 2018 г. дървесина в имот с кад. № 026024 по КВС
на с. Ч., идентичен с поземлен имот с идентификатор 81520.1.13 по КККР на
с. Ч., одобрени със заповед № РД-18-52/27.08.2010 г.,
ПОТВЪРЖДАВА решение №60047/11.06.2021г. по гр.д. №120/2020г.
по описа на районен съд гр.С. ,в частта ,с която е отхвърлен предявеният от
Н.М.А., ЕГН **********, от гр. С., общ. С., ж.к. О. № 1, бл.*, вх. Г, ет. 3, ап.
68 против ИВ. ИЛ. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н.Й.В.” № 1,иск на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС за разликата над уважения размер от 104,17 лв. до
пълния предявен размер от 434,13 лв.,представляваща припадащата й се част
от стойността на добитата през 2018 г. дървесина в имот с кад. № 026024 по
КВС на с. Ч., идентичен с поземлен имот с идентификатор 81520.1.13 по
КККР на с. Ч., одобрени със заповед № РД-18-52/27.08.2010 г
8
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила
ОСЪЖДА ИЛ. Г. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „А.А.-М.“ №
39, ЕЛ. Н. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.е“ № 86 Н. Д. К., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „М.“ № 10 Й. Н. К., ЕГН **********, от гр. С., ул.
„Ч. № 1, вх. Б, ет. 3, ап. 19, М. Н. Т., ЕГН **********, от гр. С., ул. „А. С.“ №
40 , С.Г. М., ЕГН **********, от гр. П. ул. „П.“ № 25 Р. Д. К., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „М.“ № 10,З. М. АНГ., ЕГН **********, от гр. М.,
ул. „С.С.“ № 6, вх. В, ет. 5, ап. 38, Н.М. А., ЕГН **********, от гр. С., общ.
С., ж.к. О. № 1, бл.*, вх. Г, ет. 3, ап.68,да заплатят в полза на ИВ. ИЛ. К., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „Н.Й.В.” № 1 разноски за въззивната инстанция в
размер на 500/петстотин /лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9