№ 3036
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100508276 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Срещу неприсъствено Решение № 20094685 от 14.04.2021 г. по гр.
дело № 50147/2019 г. по описа на СРС, 128 състав, е постъпила молба с вх. №
25074703 от 27.04.2021 г. от М. М. Д., гр.София, с искане за отмяна на
неприсъствено решение, на основание чл.240, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че
СРС не е уважил молбата на нейния адвокат, депозирана чрез негов
сътрудник в съдебното заседание за отлагане на делото. Молителката твърди,
че е била служебно ангажирана като медицинска сестра, работеща в Ковид
отделение и на датата на съдебното заседание е била на работа. Поради
неосигуряване на защита тя не е могла да участва в делото и да се защитава
успешно. Представя графика си за дежурство. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени постановеното неприсъствено решение и
върне делото на СРС за разглеждане по същество от друг съдебен състав.
Ответникът по молбата – "Т.С." ЕАД, представлявано от
изпълнителния директор А. А., чрез процесуалният си представител Е.В. - Ц.,
депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на
1
молбата. Излага се, че получената от ищеца призовка за насроченото първо
съдебно заседание е редовно връчена от преди четири месеца и страната би
могла да ангажира навреме защитата си. Липсва приложено по делото
писмено становище от адвоката, в случай, че не е имал възможност да се яви
лично в съдебно заседание. Моли да се отхвърли молбата и се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид изложените от молителя твърдения и въз
основа приложените писмени доказателства, намира за установено следното:
Молбата за отмяна е подадена в едномесечния срок по чл. 240, ал. 1
ГПК, доколкото липсват данни решение № 20094685 от 14.04.2021 г. по гр.
дело № 50147/2019 г. по описа на СРС, 128 състав да е било надлежно
връчено на страната до подаване на молбата за отмяна, от легитимирано лице
- страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което
е допустима.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност
да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание, 2) невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3)
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че
е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се позовава
молителят.
Ищецът - "Т.С." ЕАД, е предявил срещу ответника - М. М. Д. искове
с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, с които е поискано да бъде
установено, че М. Д. дължи следните суми: сумата от 2142,67 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК – 21.10.2015 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 154,39 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
2
30.06.2013 г. до 01.10.2015 г. Претендира се установяване на дължимостта и
на суми за дялово разпределение, както следва: главница от 19,17 лв. за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. и обезщетение за забава за периода
от 30.06.2013 г. до 01.10.2015 г. в размер на 1.01 лв.
За насроченото първо съдебно заседание на 13.04.2021 г. призовката
до М. М. Д. е изпратена на посочения в исковата молба съдебен адрес и
същата е връчена на 15.12.2020 г. пълнолетната й дъщеря С. Д..
За проведеното първо редовно съдебно заседание на 13.04.2020 г.
първостепенният съд е приел, че ответницата е редовно призована, но не се
явява, не е взела становище по исковата молба. В съдебният протокол е
отбелязано, че в залата се явява лице, което се представя като М.В. –
сътрудник на адв. З. и е донесъл молба за отлагане на делото и пълномощно
от ответницата, с което упълномощава адв. Здравков да я представлява по
делото пред СРС. Видно от съдебния протокол по делото, заседанието е
започнало в 9.57 часа и е приключило в 10,02 ч. Съдът е намерил, че не са
налице процесуални пречки по даване ход на делото, доколкото ответницата е
призована още на 15.12.2020 г., т.е. преди четири месеца и е дал ход на
делото. Обсъдил е представените от лице, което не е участник по делото
доказателства, но е счел, че обстоятелството свързано с упълномощаването на
адвокат и кога е станало това, съответно има ли възможност последния да се
яви по делото, е без значение за хода на производството. След извършване на
процесуални действия е даден ход по съществото на спора. След съдебното
заседание, видно от отбелязването, е подадена молба в 10,24 ч. в
канцеларията на СРС, с което са представени пълномощно от М. М. Д., с
което упълномощава адв. Б.С.З. с дата 11.04.2021 год. и пълномощно от адв.
З., с което упълномощава М.В. да го представлява при извършване от негово
име на административни услуги по делата. В молбата се иска даване на
възможност на адв. З. да се запознае с материалите по делото и организира
защитата на упълномощителката си.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като основание да поиска от въззивния съд отмяна на постановеното
неприсъствено решение, молителят сочи разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 3 от
ГПК, а именно: невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
3
Съдът, като взе предвид релевираните доводи на молителя,
възраженията на насрещната страна и съобрази материалите по делото,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В нормата на чл. 239, ал. 4 ГПК е регламентирано, че
неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Ето защо те влизат в
сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните
неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред -
чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2
ГПК. Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено
решение по чл. 240, ал. 1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който
би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе
постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на
въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и при въззивно обжалване
съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в
производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за
законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли
в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и
изчерпателно посочени в процесуалния закон (решение № 164/23.07.2013
г. по гр. д. № 710/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 273/18.11.2015 г. по
гр. д. № 1365/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.).
В случая молителят е избрал да се защити срещу постановеното
спрямо него неприсъствено решение по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК. В тази
норма е установен преклузивен срок, в рамките на който страната, срещу
която е постановено неприсъственото решение, може да поиска от въззивния
съд неговата отмяна – едномесечен срок от връчването на неприсъственото
съдебно решение.
В конкретната хипотеза и с оглед приложените по делото
доказателства настоящият въззивен състав счита, че призовката до ищеца за
съдебно заседание на 13.04.2021 г. е надлежно връчена на посочения от
страната в исковата молба съдебен адрес на пълнолетен член от семейството
на ответницата на 15.12.2020 г. Връчителят на призовката е длъжностно лице,
което в кръга на службата си удостоверява дали съответното съобщение е
връчено, кога и от кого е получено и при какви обстоятелства. Следователно
отбелязването в призовката има характер на официален удостоверителен
4
документ и съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме, че
отразеното от връчителя е вярно до доказване на противното. В конкретния
случай ответницата е имала възможност да организира защитата си, предвид
на обстоятелството, че е била уведомена за датата на съдебното заседание
четири месеца по – рано. Упълномощила е адвокат, който не се е явил в
съдебно заседание без данни поради какви причини. Сътрудникът на адвоката
е лице, чуждо на процеса. Преди съдебното заседание не е постъпила молба,
която съдът да обсъди. М. Д. е била на работа на датата на съдебното
заседание, но тя е следвало навреме да организира защитата си. В
производството ответницата не е ангажирала доказателства, няма и направени
искания за събиране на такива.
По горните аргументи се налага извода, че не е налице твърдяното
от молителя основание на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК. Първостепенният съд е
постановил решението си, в съответствие с изискванията на процесуалния
закон. Не е допуснато процесуално нарушение досежно липсата на
осигуряване представителството на ответницата в процеса, поради което
въззивният съд счита, че не е налице посоченото основание за отмяна на
неприсъственото решение.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право
на разноски има ответника по молбата за отмяна, но не следва да й бъдат
присъдени такива, доколкото по делото е подаден единствено бланкетен
писмен отговор, без осъществяване на процесуално представителство в
съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се
дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г. О., ІV-Д състав
на основание чл. 240, ал. 1 ГПК,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. Д., гр.София, с искане
за отмяна на неприсъствено решение № 20094685 от 14.04.2021 г. по гр. дело
№ 50147/2019 г. по описа на СРС, 128 състав, на основание чл.240, ал.1, т.3 от
ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6