Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 401/13.10.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 329 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.3 във
вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба подадена от М.О. ***, чрез адв. Г.Л. *** против
Решение №1040-21-558 от 20.07.2022г., издадено от Директора на ТП на НОИ –
София град, съгласно Заповед №1015-21-51/03.02.2020г., с което е отхвърлена
жалбата на М.О. П*** с вх.№1012-21-977/06.07.2022г. и е потвърдено като
правилно и законосъобразно Разпореждане №РВ-3-21-01149853 от 22.06.2022г.,
издадено от Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София
град, съгл. Заповед №Ц1015-21-108/21.10.2020 на ръководителя на ТП на НОИ,
издадено на основание чл.114, ал.3
във връзка с чл.114, ал.2, т.2
от КСО, в ЧАСТТА за възстановяване на добросъвестно получените парично
обезщетение поради общо заболяване; парично обезщетение за бременност и
раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода
01.01.2017г. до 24.01.2019г. в размер на 12 933,67 лева. Със същото решение
жалбата е приета и за частично основателна по отношение на изтекла давност за
задълженията на П. за периода от 21.11.2016г. до 31.12.2016г. в размер на
851,58 лева.
С Определение
№6427/17.08.2022г. на АССГ по Адм. дело №7419/2022г. производството по делото е
прекратено пред АССГ и същото е изпратено по правилата на местната подсъдност
на АС – Монтана.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на оспореното решение с което е потвърдено издаденото
разпореждане за възстановяване на добросъвестно
получените парично обезщетение в частта в която същите са определени, като
непогасени по давност. Твърди се, че по отношение на М.О.П. е било подадено
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за наличието на сключен трудов договор с „Ди
енд ди – бет“ ЕООД на длъжност „стоковед“ с основно трудово възнаграждение в
размер на 2000,00лева, което е прекратено на 25.01.2019г. Сочи, че във връзка с
подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица М.О.П. е
представила в ТП на НОИ – Монтана, копие от Заповед №057/25.01.2019г. за
прекратяване на трудовия договор от 20.06.2016г., като твърди, че е изтекла пет
годишната давност за погасяване на определеното й за възстановяване парично
обезщетение, а не само частично, тъй като срока за погасяване на давността е
започнал да тече от датата на сключване на трудовия договор – 20.06.2016г.
между жалбоподателката и „Ди енд ди – бет“ ЕООД, като съгл. чл.115, ал.1 от КСО
петгодишната давност тече от 2017г. която е релевантната дата за погасяване на
по давност на определеното парично обезщетение.
В съдебно заседание жалбоподателката М.О. *** не се явява, представлява се от надлежно упълномощения
адвокат Г.Л. ***, който поддържа жалбата си по доводи изложени в нея. Моли да
се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – София - град и
потвърденото с него разпореждане за възстановяване на добросъвестно получените
парично обезщетение поради
общо заболяване; парично обезщетение за бременност и раждане, парично
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 01.01.2017г. до 24.01.2019г.
в размер на 12 933,67 лева.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ – София град, се представлява от надлежно упълномощения служител с
юридическо образование Е*** В*** , която в писмен отговор и писмени бележки
заявява доводи по съществото на делото, като оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на обжалвания административен акт, тъй като от събраните от
административния орган доказателства, не се установява реално осъществяване на
трудова дейност. Наличието на възникнало трудово правоотношение не е свързано с
осигурително такова, което е водещо при определяне правата на лицето по КСО.
Излага доводи за неправилно тълкуване разпоредбата на
чл.115, ал.1 от КСО по отношение на изтекла абсолютна погасителна давност.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозира възражения за
прекомерност при претендирано адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването
му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено лично на 26.07.2022г.,
видно от л.12 от делото пред АССГ, като жалбата е подадена чрез
административния орган, чиито акт се оспорва до Административен съд гр.София на
04.08.2022г., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – София град с Вх.№1012-21-1094,
т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима -
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, което е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и с оглед на гореизложеното, има право и интерес от частичното оспорване.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
От „Ди енд ди - бет" ЕООД, ЕИК * по отношение на
жалбоподателката М.О.П. *** в ТП на НОИ - София град са представени
удостоверения по образец приложение № 9 към чл. 8. ал. 1 от Наредба за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с
данни относно правото на парични обезщетения по болнични листове № Е20140018945
за периода от 21.11.2016г. до 03.12.2016г. вкл., № Е20140018951 за периода от
04.12.2016г. до 17.01.2017г. вкл., № Е20166576280 за периода от 18.01.2017г. до
23.01.2017г. вкл., № Е20167097486 за периода от 24.01.2017г. до 06.03.2017г.
вкл., № Е20178034491 за периода от 07.03.2017г. до 17.04.2017г. вкл., както и
удостоверение по образец приложение № 10 към чл.9, ал.1 от НПОПДОО с данни
относно правото на парично обезщетение по чл.50. ал. 1 от КСО за периода от
18.04.2017г. до 18.01.2018г. вкл. и удостоверение по образец приложение № 10
към чл.9, ал.1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по чл.
53, ал.1 от КСО за периода от 19.01.2018г. до 24.01.2019г. вкл.
В данните, подадени от „Ди енд ди - бет" ЕООД по реда
на чл, 5, ал. 4 от КСО за периода от месец 11.2016г. до месец 12.2018г. за
жалбоподателката са отразени пълни месеци с право на парично обезщетение от
фонд ДОО, а за месец 01.2019г. - 17 дни с право на парично обезщетение по реда на
чл.53, ал.1 от КСО с последен ден в осигуряване - 24.01.2019г. По реда на
НПОПДОО за периодите на отпуск за временна неработоспособност, разрешени с
болнични листове № Е20140018945, № Е20140018951, № Е20166576280, №
Е20167097486, № Е20178034491, по заявление - декларация за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане по чл.50, ал.1 от КСО за периода от
18.04.2017г. до 18.01.2018г. вкл. и по заявление - декларация за изплащане на
парично обезщетение по чл.53, ал.1 от КСО за периода от 19.01.2018 до
24.01.2019г. вкл. на жалбоподателката М.О.П. *** са изплатени парични
обезщетения в общ размер на 13785,25лв.
При извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ -
София град на „Ди енд ди - бет'' ЕООД, приключила с констативен протокол №
КВ-5-21-00999932 от 08.09.2021г. е установено, че има лица, за които са
подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО от страна на търговското дружество, без да
е настъпило основание за осигуряване по реда на КСО. До лицата, за които са
подавани данни за осигурителен стаж и доход от „Ди енд ди - бет" ЕООД са
изпратени задължителни предписания за предоставяне на документи, сведения и
обяснения. Изпратено е и писмо до жалбоподателката за предоставяне на сведения
и документи, касаещи упражняваната от нея трудова дейност в търговското
дружество, като лице по трудово правоотношение, което е върнато като
„непотърсено“.
Предвид констатациите на ответника и на основание чл.108,
ал.1, т.3 от КСО, на „Ди енд ди - бет" ЕООД са издадени задължителни
предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО, подадени без
правно основание, включително и по отношение на жалбоподателката.
Задължителните предписания са връчени по реда на чл.110, ал.4 от КСО и са
влезли в законна сила, като необжалвани, поради което е приложена разпоредбата
на чл. 4, ал.
10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за служебно
заличаване на данните, видно от л.33-40 от делото пред АССГ.
С оглед на гореизложеното е
установено, че за М.О.П. не са изпълнени условията на чл.10, ал. 1 от КСО и §1,
ал.1, т.3 и т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО чрез „Ди енд ди – бет“
ЕООД и предвид заличените данни по отношение на жалбоподателката е прието, че
се явява неоснователно изплащането на паричните обезщетения поради общо заболяване; за бременност
и раждане и за отглеждане на малко дете. В тази връзка е издадено и
Разпореждане №РВ-3-21-01149853 от 22.06.2022г. от Ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – София град, съгл. Заповед
№Ц1015-21-108/21.10.2020 на ръководителя на ТП на НОИ на основание чл. 114, ал. 3
във връзка с чл. 114, ал. 2, т.
2 от КСО, като е разпоредено жалбоподателката да възстанови
добросъвестно получените парични обезщетения за периода от 21.11.2016г. до
24.01.2019г. в общ размер от 13 785,25лева. Разпореждането е връчено на жалбоподателката
на 27.06.2022 година и същата е подала жалба срещу него с вх. № 1012-21-977/06.07.2022
година.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град е издал оспореното
Решение №1040-21-558 от
20.07.2022г. с което е отхвърлена жалбата на М.О. П*** с
вх.№1012-21-977/06.07.2022г. и е потвърдено като правилно и законосъобразно
Разпореждане №РВ-3-21-01149853 от 22.06.2022г., издадено от Ръководител на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София град, в ЧАСТТА за
възстановяване на добросъвестно получените парично обезщетение поради общо
заболяване; парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за
отглеждане на малко дете за периода 01.01.2017г. до 24.01.2019г. в размер на
12 933,67 лева, като със същото решение жалбата е приета и за частично
основателна по отношение на изтекла погасителна давност за задълженията на
жалбоподателката за периода от 21.11.2016г. до 31.12.2016г. в размер на 851,58
лева.
Предвид така установеното
от фактическа страна, Административен съд - Монтана, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните
по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Оспореното решение е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-21-977/06.07.2022
година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по
чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в
едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен
орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град по заместване съгласно Заповед
№1015-21-51/03.02.2020г. на л.21 от делото, поради отсъствие на титуляра видно
от приложената Заповед №17868 от 06.07.2022г. на л.22 от делото. Обективирано е в
посочената в същата разпоредба писмена форма и отговаря на изискването за
мотивираност. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума за обезщетение поради общо заболяване; парично обезщетение за бременност и раждане,
парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 01.01.2017г. до
24.01.2019г. в размер на 12 933,67 лева, в която част е отхвърлена жалбата
на П.. В
производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи
основание за отмяната му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град е
приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, видно от приложената Заповед №Ц1015-21-108/21.10.2020 на ръководителя на ТП на НОИ - София
град на л.23 от делото.
В настоящия случай Разпореждане №РВ-3-21-01149853 от 22.06.2022г., е издадено от Ръководител
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София град, който е материално и
териториално компетентния административен орган да стори това, съгласно нормата
на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е
обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание и
реквизити. В проведеното административно производство не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Не е процесуално нарушение неучастието
на жалбоподателката в производството по издаване на задължителни предписания на
контролен орган на ТП на НОИ – София град, тъй като тя не е страна в него. То
се развива между контролния орган и осигурителя. Единствено осигурителят е
адресат на издадените задължителни предписания и само той е надлежно
процесуално легитимиран да ги оспорва. В случая това не е направено.
Задължителните предписания са влезли в сила и са изпълнени по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 година при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение от адресата им в определения срок. Въз основа на тях са заличени
данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателката
от осигурителя „Ди енд ди - бет" ЕООД за периода 20.06.2016г. до
24.01.2019г.
Следователно за този
период жалбоподателката М.О. ***
не е имала
качеството осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Заличените данни са за
периода в който М.О. ***
е ползвала отпуск поради общо заболяване; за бременност и раждане и за
отглеждане на малко дете от 01.01.2017г. до 24.01.2019г. предмет на оспорването.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично
предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата,
при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които
имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно
е прието от контролните органи на ДОО, че по отношение на М.О. *** са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл.114,
ал.2, т.2 от КСО, събрани след като плащанията са били направени,
които са от значение за определяне на правото на изплатените парични
обезщетения за общо заболяване, бременност
и раждане, отглеждане на малко дете. В случая, с оглед заличаването на неоснователно подадените
от осигурителя данни за осигурителен стаж и осигурителен доход на
жалбоподателката, за ръководителя на контрол на разходите на ДОО, респ.
упълномощеното длъжностно лице, на което е възложено ръководството на контрола
по разходите на ДОО, действа в условията на обвързана компетентност и възниква
задължението да преразгледа правото на парично обезщетение на лицето и да
издаде оспореното разпореждане, поради наличието именно на нови данни.
За неоснователно намира
твърдението на жалбоподателката, че по отношение на определеното за
възстановяване парично обезщетение в размер на 12 933,67 лева за периода 01.01.2017г. до 24.01.2019г. в която част
е отхвърлена жалбата на П. е изтекла абсолютната давност от пет години, тъй
като същата не тече нито от сключване на трудовия договор, нито от 2017г., / считано от 1 януари на годината,
следваща годината, за която се отнасят/, както се твърди.
Съдът споделя възприетото
от административния орган и по отношение на възражението за изтекла погасителна
давност. Разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, предвижда че вземанията на НОИ за неправилно извършвани
осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети
пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят,
а с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато
задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Разпоредбата на чл.115, ал.3 от КСО определя, че давността се прекъсва с влизането в сила на
разпореждането за установяване на вземането и с предприемане на действия по
принудително изпълнение. От прекъсването на давността тече нова давност
съгласно чл.115, ал.4 от КСО, докато чл.115, ал.5, т.1 от
КСО определя, че давността спира да тече при обжалване - докато
продължава спорът относно вземането.
Най-късната година, до която се
отнасят в случая процесните задължения е 2017 г. и петгодишната
давност следва да се брои от 01.01.2018г., като към датата на
постановяване на оспореното Разпореждане № РВ-3-21-01149853 от 22.06.2022г., издадено от Ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – София град, петгодишната давност
за възстановяване на неснователно платените обезщетения за периода от
01.01.2017г. до 24.01.2019г. не е изтекла за определеното задължение в размер
на общо 12933,67лв. на жалбоподателката и същото
не е погасено по давност, а като неоснователно получено правилно е определено като
подлежащо на възстановяване съгласно разпореждането на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София град.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при съответствие с действащите материално-правни разпоредби и
целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като
неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, такива следва да се присъдят. Същите са доказани по делото,
доколкото юрисконсултско възнаграждение се дължи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид правната и
фактическа сложност на делото съдът намира, че жалбоподателката следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от М.О. ***, чрез адв. Г.Л. *** против
Решение №1040-21-558 от 20.07.2022г., издадено от Директора на ТП на НОИ –
София град, съгласно Заповед №1015-21-51/03.02.2020г., с което е отхвърлена
жалбата на М.О. П*** с вх.№1012-21-977/06.07.2022г. и е потвърдено като
правилно и законосъобразно Разпореждане №РВ-3-21-01149853 от 22.06.2022г.,
издадено от Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София
град, съгл. Заповед №Ц1015-21-108/21.10.2020 на ръководителя на ТП на НОИ,
издадено на основание чл.114, ал.3
във връзка с чл.114, ал.2, т.2
от КСО, в ЧАСТТА за възстановяване на добросъвестно получените парично
обезщетение поради общо заболяване; парично обезщетение за бременност и
раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода
01.01.2017г. до 24.01.2019г. в размер на общо 12 933,67 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.О. ***
да заплати на Териториално
поделение на НОИ - София град сторените по делото разноски в размер на 150.00лева
/сто и петдесет/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и
5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: