Решение по адм. дело №150/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.328, вр. с чл.327 от ЗСВл.

Образувано е по жалба от В. Д. К., Прокурор в ОП Стара Загора, чрез адв. В. Д. против Заповед № ОП-43/29.01.2025г. на Административен ръководител – Окръжен прокурор на ОП Стара Загора, издадена на осн. чл.327 от ЗСВл.

Заповедта се счита за незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел, основания по чл.146, т.2-5 от АПК.

С жалбата се оспорват фактическите изводи на органа, че жалбоподателката, като заемаща длъжността „прокурор“ в ОП Стара Загора е допуснала нарушения при провеждане разследването по визирани в акта досъдебни производства и прокурорски преписки, като твърди, че регулярно е осъществявала контрол по движението на преписките, чрез разговори по телефона с служителите, определени за разследващи органи по тях. Установеното забавяне на хода на производството се дължало на обективни причини – пандемичната обстановка в страната, забавяне изпълнението по делегация, както и поради отсъствие от работа поради продължително заболяване на единия разследващ полицай.

Правните доводи за незаконосъобразността на заповедта се свеждат до следното: не е посочен периодът, в който е допуснато нарушението и това се въздига за нарушение на чл.59, ал.2, т.4 о АПК, водещо до незаконосъборазност на осн. чл.159, т.2 от АПК. На второ място се твърди, че чл.327 от ЗСВл. не предвижда правомощие за органа да налагал мярката „обръщане на внимание“ в случаите на допуснати нарушения по провеждане на разследване, което се следва по аргумент на изчерпателните хипотези на нормата – за допуснати нарушения по образуване и движение на делата, както и по организацията на работата им. На трето място претендира материално-правна незаконосъобразност на заповедта, тъй като установените факти по нарушението ни отговарят на изведените правни [жк], както и няма доказаност на виновно поведение у прокурор К.. Твърди се и, че от значение е бил и фактът на натовареността на прокурор К. и в акта са описани действията на магистрата, но без анализ на вида и тежестта на разпределените й останали преписки и производства в проверявания период. Претендира се и незаконосъобразност на заповедта, като издадена в нарушение на принципа на чл.6 от АПК.

Ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

ДП № 97/2022г. /ПрП №1852/2021г./ е образувано с постановление на наблюдаващия прокурор /жалбоподателката/ от 13.10.2021г. за престъпление по чл.255, ал.1, т.6, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като е възложено на разследващ полицай от ОДМВР Ст. Загора. По предложение на наблюдаващия прокурор от 07.10.2022г. с постановлението на същия от 22.10.2022г. разследването е възложено на следовател от ОСлС при ОП Стара Загора. От доклада на комплексната проверка е установено, че към нейния момент срочността на делото е близо 3 години, няма привлечено лица като обвиняем, няма произнасяне по веществените доказателствата, като в хронология за времето от 13.10.2021г. до 01.09.2022г. се сочат извършените действия по разследването – изискване на информация от НАП и ДФЗ, действия по делегация – разпит на свидетели. С предложение на разследващ полицай от 01.09.2022г. до наблюдаващия прокурор е поискано възлагане на разследването на следовател, по което от прокурор К. и изготвено постановление за възлагане от 10.10.2022г. /за периода 29.08.- 05.09.2022г. същата е в разрешен отпуск/. От определения следовател след 11.10.2022г. също са извършени процесуални действия /хронологично описани в заповедта/ - разпити на свидетели по делегация, изискване на информация от НАП, ОДМВР Ст. Загора за времето от 01.11.2022г. – 20.05.2023г. За посочени в заповедта три периода /стр.6/, два пред 2022г. и един през 2024г. няма извършени действия по разследването от полицая и следователя, а за период от общо 3 м. и 3 дни м.06-м.09/2024г. делото престоява при прокурор К., като за част от него същата е в отпуск.

ДП № 338/2023г. /ПрП №2382/2023г./ е образувано с постановление на наблюдаващия прокурор /жалбоподателката/ от 23.11.2023г. за престъпление по чл.255, ал.1, т.6, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като е възложено на разследващ полицай от ОДМВР Ст. Загора. Срокът на разследването е удължаван двукратно, последно на 23.09.2024г. От доклада на комплексната проверка е установено, че към нейния момент срочността на делото е 10 месеца, няма привлечено лица като обвиняем. Действия по разследването са извършени от разследващ полицай в периода от 29.11.2023г. – 25.09.2024г., като за периода 06.03.-07.06.2024г. няма извършени действия по разследването, като в него са изготвени две искания за продължаване на срок.

ДП № 28/2022г., /ПрП №4591/2022г./ е образувано с постановление на наблюдаващия прокурор /жалбоподателката/ от 28.10.2022г. за престъпление по чл.252, вр. с чл.321, ал.6 от НК, като е възложено на разследващ полицай от СБОП Ст. Загора. От доклада на комплексната проверка е установено, че към нейния момент срочността на делото е близо з години, срока на разследването своевременно е удължаван, последно на 23.08.2024г., считано от 28.08.2024г., няма действия по разследването извън срок, няма привлечено лица като обвиняем, няма взети мерки на принуда, няма произнасяне по веществените доказателства. Действия по разследването са извършени от разследващ полицай в периода от 23.10.2023г. – 09.07.2024г., като са установени значителни периоди от време /вж. заповедта/ през които няма извършени действия по разследването, като в него са изготвени две искания за продължаване на срок. Делото не е докладвано на наблюдаващ прокурор, исканията за удължаване на срока еднотипни и немотивирани.

Със Заповед № РД-04-251/19.09.2024г. /л.25-26/ на и.ф. Главен прокурор е заповядана проверка на работата на прокурор от ОП Стара Загора В. К. за времето от 01.09.2022г. – 01.09.2024г. с посочен предмет на същата, вкл. своевременно и ефективно упражняване правомощието по чл.196 и по чл.226, ал.2 от НПК, като е определена и комисия проверяващи.

С писмо от 23.10.2024г. /л.27/ в ОП Стара Загора е получен Доклад № 9581/2024г. от 16.10.2024г. /л.27-110/ на отдел 10- Инспекторат“ при Върховна прокуратура за резултати от извършена комплексна проверка на прокурор В. К.. В доклада са дадени препоръки към административния ръководите на ОП Стара Загора за извършване на проверка по реда на гл. 16 от ЗСВл. по отношение прокурор К. във връзка с установено бездействие по разследването по три броя неприключени ДП. Със заповед №ОП-260/ 25.11.2024г. /л.23-24/ на ответника е разпоредено извършване на проверка за установяване данни за пропуски и нарушения от страна на прокурор К. по три неприключени ДП, наблюдавани от прокурора /ПрП № 1852/2021, №2382/2023 и 4519/2022г./. Заповедта е съобщена на прокурор К. на 04.12.2024г. /л.250/.

От прокурор К. и във връзка с писмо от 17.01.2025г. /л. 228/ до административния ръководител на ОП Стара Загора са подадени три броя обяснения относно извършени действия от нея като наблюдаващ прокурор по ПрП № 4519/2022г. /л.224/, по ПрП № 2382/2023г. /л.225/ и ПрП. №97/2022г., л. 226.

Процесната заповед е издадена под № ОП-43 на 29.01.2025г. и връчена на жалбоподателката на 30.01.2025г. За заповедта били уведомени Върховна прокуратура, отдел „Инспектора“ / л.38/ и ВСС, комисия „Дисциплинарна дейност“ към Прокурорска колегия /л.39/, както и копие от заповедта е била изпратена на Прокурорска колегия на ВСС /л.50/ и Върховна прокуратура, отдел 10 „Инспекторат“ /л.52/.

По делото се представят и : Заповед № ОП-60/2022г. от 04.04.2022г., л. 114; справка за отсъствията на прокурор К. /л. 132/; справка за индивидуална натовареност за 2024г. / л. 33-136/; справка за индивидуална натовареност за 2023г. /л.137-142/ и за 2022г. /л. 143-148/; заповед № ОП-1/2024г. от 02.01.2024г. /л. 153-163/; заповед № ОП-196/2023 от 12.10.2023г. /л. 165-166/; заповед № ОП-177/2023г. от 19.09.2023г. /л. 168/; заповед № ОП-257/2022г. от 30.12.2022г. /л. 172-179/; Заповед № ОП-190/2022 от 19.10.2022г. /л. 181-183/; справка за брой разпределени преписки и за индивидуална натовареност на прокурорите от ОП Стара Загора до м.07/2022г. /л.183-185/; Заповед № ОП-126/2022 от 29.07.2022г. /л. 186-187/; справка за ползван отпуск от В. К. за времето на трите наблюдавани ПрП /л. 235/; справка за индивидуална натовареност на прокурорите в ОП Стара Загора от 01.01 до 26.11.2024г. и за 2022- 2023г. /л. 240-245/; справка за преписки, разпределени на прокурор К. за периода 2022-2024г. с предмет изпълнение на ЕЗР /л.269/; справка за отсъствията на следовател А. В. /л. 270/;

По делото от допуснатите гласни доказателствени средства се установи следното:

Св. З. Д. сочи, че работи като разследващ полицай в икономическа полиция към ОД на МВР Стара Загора и по дело 338/2023г. работила с прокурор К. като бях определена за разследващ полицай. Делото получила в края на месец ноември 2023г. и в момента, в който получила делото, с постановлението на прокурора са и били дадени конкретни указания по разследването - за разпит на конкретни лица, като свидетели, за изискване на информация от банки, след което да се докладва в двумесечния срок по НПК. Имало свидетели, които не се намирали на територията на [населено място] и за тях възложила разпита по делегация разпит и изготвила справка до банките. В хода обаче на разследването имала здравословен кардиологичен проблем неколкократно и поради това отсъствала продължително време - от 15.01.2024г. първи била хоспитализирана в кардиологично отделение на УМБАЛ, след което в болнични 13 дни и след това от 05.02.2024г. отново се наложило да е в отпуск по болнични. На 01.04.2024г. отново постъпила по спешност в болнично заведение и до 17-ти май била в отпуск поради болнични. За това време не била извършвала процесуално-следствени действия. В службата нямало практика разследването да се възлага на друг колега, само при отсъствия повече от 3 месеца. Поради тези причини за периода от близо 3-4 месеца не била извършвала никакви действия. След завръщането й на работа, след месец май, започнала да изпълнявам действия по разследването с оглед постановлението на прокурора и издадени устни указания от прокурора – за допълнителен разпит по делегация на един от свидетелите, направила четири очни ставки, разпознавания по снимков материал. След като извърших всички процесуални действия, изпратила делото до прокурора, след което получила указания да се приключи разследването, като го изпратила на 09-ти юни с мнение за спиране на производството.

От показанията на св. И. С.- И. се установи, че работи в ГДБОП с месторабота в Отдел 11 Сектор 03 Стара Загора, като работила с оспорващата по няколко дела – ДП 12/2022, ДП 28/2022 и 465/2023г. ДП 28/2022 г. и било разпределено, когато работела по друго ДП № 12/2022г., по което тогава била извършена специализирана полицейска операция и тя продължила да работи по него, защото трябвало да се вземат мерки за неотклонение „Задържане под стража”, като и по това дело наблюдаващ прокурор била В. К.. Вследствие на СПО били иззети близо 7 кг. марихуана, започнали извършване на огледи, веществени доказателства, вземане на представителни проби. По ДП №28/2022г. веднага започнах работа, след приключването на спешните действия по ДП №12/2022г., за което прокурор К. беше уведомена. Междувременно през този период свидетелката била и многократно командирована в други градове в страната, т.к. в ГДБОП имало такава практика - при провеждане на СПО да се иска съдействие от разследващи в ГДБОП, поради което в периода от образуваното на ДП 28/2022г. до края на 2022г. била и командирована в градовете Сливен и Варна за период от 1-2 дни. През месец декември 2022г. по ДП, което разследвала били извършени СПО за задържане на лице, като поради тази причина отново не завършила разследването по ДП 28/2022г. По това време в Районна прокуратура през януари 2023г. били образувани едновременно 7 ДП срещу лица за педофилия, съотв. с колеги от други сектори извършили действия по разследване в 7 СПО, подготовката за което изисквало дълго време. През цялото това време разговаряла с прокурор К., както при лични срещи, така и при доклад, като я уведомявала за моментната й завишена ангажираност.

Започнала действия по разследването през месец януари 2023г., но й се наложи да изляза в платен отпуск, който беше разрешен за 4 седмици и целият месец февруари била извън пределите на страната. През този период поради това не били извършвани процесуални действия, т.к. в сектора били само двама колеги. След завръщането й отново се наложили други действия, като обемът, който трябвало да извърши бил значителен и изискващ продължително време, което отново възпрепятствало работата и движението по ДП 28/2022г. Същевременно се получили и писмата от БНБ по ДП 28/2022г., на които започнала да прави анализ и докладвала на наблюдаващият прокурор, както и започнала разпити на свидетели. След всеки разпит уведомявала прокурор К. и получавала устни указания, т.к. разпитите бяха специфични. След получаване на информация от БНБ и от Агенция по вписванията, също докладвала устно на прокурор К. и получила допълнителни указания от нея. Производството към края на 2024г. не било приключило поради неизвършване на всички процесуално-следствени действия. През 2024г. също възникнали служебни обстоятелства, които налагали нейната ангажираност и също възпрепятствали възможността й да работи по ДП 28/2022г., но и през 2024г. получавала указания от прокурор К. устни, в насока да изиска данни от Национален кредитен регистър на БНБ, от сайта на ЧСИ М.. Не си спомня да е получавала конкретни писмени указания, но прокурор К. е следила сроковете и на всеки два месеца свидетелката получавала напомнително писмо за срока и за извършване на процесуални действия и приключване на ДП.

Св. С. П. посочи, че работя в ОД МВР Стара Загора като разследващ полицай. Следствено дело №97/2022, досъдебното производство №349зм-284/2021г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, пр.пр. 1892, й било възложено и касаело деяние за нарушение на данъчното законодателство. За няколко дни изготвила постановление за възлагане на действия по отношение на поне 7-8 лица, търговски дружества и техни управители, извършила редица процесуални действия по преписката, съгласно постановление на прокурора, с когото както писмено, така и устно коментирала какви действия да се извършат предвид неговия голям обем и фактическа сложност. Излизала в отпуск, в които дни не е работила по делото. Поради боледуване от Ковид, се наложило продължително да ползва отпуск, като в този период започнали да постъпват документи в изпълнение на разпоредените от нея процесуални действия, които по обем били значителен, по 7 делегации, поне по един том материали. През април 2022г. извършила допълнителни процесуални действия за изясняване на факти, станали й известни от първоначално постъпилите документи. Изпратила ДП с предложение за образуване на сл.дело на 01.09.2022г. Почти след всеки отговор на делегация, през цялото време получавала указания от прокурора. Спомня си, че почти след всеки отговор, постъпвали много документи, след което тя докладвала на прокурора и получавала указания какви действия да предприеме така до разпределенето му на следовател.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

По допустимостта: оспорването е допустимо, като направено в преклюзивния 14 дневен срок, изхожда от активно легитимирано лице, притежаваща правния интерес да оспорва заповедта, чийто адресат е. Обжалвания акт е годен за съдебен контрол предвид изричната разпоредба на чл.327, ал.2 от ЗСВл. Оспорването е пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по чл.159 от АПК, които да правят обжалването недопустимо.

По основателността: Съдът е длъжен да извърши служебно пълен контрол на процесния административен акт /арг. от чл.168 от АПК/, като се ръководи от критериите в чл.146 от АПК.

Относно валидността на процесния акт – спор по това обстоятелство не се повдига от оспорващата, а и данните по делото сочат еднопосочно, че заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.327, ал.1 от ЗСВ, какъвто се явява Административният ръководител на ОП – Стара Загора. Ето защо и не е налице основание за обявяването й за нищожна.

Спазена е и формата на издаване – писмена, като законът /чл.327, ал.2, вр. с чл.314, ал.1 от ЗСВл./ изисква същата да е мотивирана. Съдът приема, че конкретната такава е мотивирана с конкретни факти от обективната действителност, чрез които се обосновава приложение на чл.327, ал.1 от ЗСВл., съотв. на тази плоскост не се установи да има допуснато съществено процесуално нарушение, а вече въпрос на материална законосъобразност е дали така визираните факти се субсумират от приложената от органа материално правна разпоредба.

Съдът приема извод, че е спазеня общата разпоредба на чл.26 от АПК, приложима на осн. чл.328 от ЗСВл. Видно от доказателствата по делото, на засегнатия прокурор е предоставена възможност да се запознае с документацията, която според ответника съставлява преписката, относима към процесния акт, както и да упражни право на отговор, какъвто тя дава в три отделни писмени становища, /вж. л. 224-226/. Т.е., налице е уведомяване на засегнатия магистрат, че спрямо него се инициира административно производство от страна на административния ръководите на ОП-Стара Загора и по кои факти същият да се защитава. Видно от ЗСВл., по отношение на акта по чл.327 няма изрично предвидено изискване за спазване на установената в този специален закон процедура, каквато се урежда по отношение на производството по налагане на дисциплинарни наказания на магистрат, като напр. изслушване или приемане на писмените му обяснения по реда на чл.313, ал.1 от ЗСВл. Ето защо отмяна на акт по чл.327 от ЗСВл, може да се обуслови единствено, ако бъде допуснато такова нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта, в смисъл, че би довело до друг правен извод.

От извършената проверка за материалната законосъобразност на акта, Съдът приема следното: "Обръщане на внимание" по чл.327 от ЗСВ по своя характер се възприема в съдебната практика като вътрешно организационна мярка с дисциплиниращ ефект, която има преимуществено превантивен характер. Същата се налага спрямо конкретен магистрат по преценка на административния ръководител и представлява специфичен израз на неговите контролни правомощия. Основание, за да се приложи тази мярка, е виновното неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да постанови акта по чл.327 от ЗСВл. Въпросната мярка се прилага, когато нарушенията /пропуските/ в работата на магистрата касаят образуването и движението на делата или организацията на работата му. Прегледът на уредбата на производството по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за характера и вида на производството, което приключва с издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ, но в него се установяват едниствено нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите, което обаче нарушение в много по-ниска степен съставлява законово укоримо неизпълнение на служебните задължения от дисциплинарните нарушения.

В конкретният случай с процесната заповед се претендира, че Прокурор К. в качеството й на наблюдаващ прокурор по три броя ДП извършва пропуски и нарушения при провеждане на същите, като е нарушила задълженията си по чл.196 – неосъществила ефективен контрол и надзор върху разследванията по тези ДП, неактивно не е упражнила правомощието по чл.46 от НПК и не е осъществила ефективен контрол върху задълженията на разследващия орган и така се е стигнало да забавяне на разследването. Това поведение на прокурор К. е възприето като „грубо дисциплинарно нарушение“, определено като предпоставка за определяне на административна мярка по члр.327, ал.1 -2 от ЗСВл.

В заповедта е излагана подробна хронология на действията на разследващите органи по въпросните три ДП, като въз основа на нея органът приема за установено, че по ДП 97/2022г. през два отделни периода на 2022г. /общо 4 месеца/ и едни за 2024г. /общо 4 месеца няма извършени никакви процесуални действия по разследването на преписката; че по ДП № 338/2023 за периода 06.03-07.06.2024г. също няма извършени действия по разследването, т.е. три месеца при обща продължителност на производството от 10 м., по ДП № 28/2022г. по описа на ГДБОП също има констатирани 3 периода на бездействие от страна на разследващия орган, които са с дълга продължителност /повече от два месеца/.

Тези установявания се оспорват от жалбоподателката с довода, че се дължат на причини извън нейните контролни задължения по НПК – високата натовареността на разследващия орган /особено по ДП по описа на ГДБОП/ по други дела, отсъствия поради продължителни периоди на неработоспособност, усложнената епидемиологична обстановка в страната поради П. К. 2019.

Не е спорно, че в периода м. 01-м.04/2022г. в страната все още действа въведената епидимиологична обстановка поради заболяването Ковид 19, като се удостовери по делото /вж. показанията на св. П./, че същата е определена за разследващия полицай по ДП 97/2022г., но именно поради заболяване от Ковид отсъства през този период, вкл. и през втория посочен в заповедта период /14.06-01.09.2022г./, като това, ведно с ангажираността й по други преписки е пречило да извърши регулярно действия по разследването по въпросното ДП. Отново от св. показания на П. е установено, че делото е с голям обем и фактическа сложност, поради което е налагало предприемане на редица и действия по разследването, които поради отсъствията й са извършени в по-късен момент от нея. По ДП №338/2023г. отново е установено, че забавянето се дължи на отсъствие на разследващия орган по време на разследването, което е с по-голяма продължителност /вж. показанията на Здр. Д./, през което време тя не е замествана в работата й по това производството, съотв. и действия по разследването не са извършвани по тези причини. По ДП № 28/2022г., по описа на ГДБОП се установи, че разследващият орган е бил с висока натовареност /предвид, че работи само с още един разследващ полицай в структурата/, което е налагало нейната ангажираност по други дела в ред на спешност, вкл. и командироването й в други градове и е с последица забавяне на регулярната работа по разследване на това ДП /вж. показанията на св. С./. И трите разпитани свидетелки, под угроза от носене на наказателна отговорност, свидетелстват, че регулярно са получавани указания от наблюдаващия ДП прокурор /оспорващата/, както и че същата е следяла за движението по делата.

Няма спор, че установяването на нарушението трябва да е извършено по несъмнен начин, но и като се даде възможност на магистрата да се защити, като направи възражения, да даде обяснение, да вземе отношение по образуваното срещу него такова производство, да му бъде дадена възможност за участие при събирането на доказателства, тяхната проверка. Няма спор, че оспорващата е надлежно уведомена за стартираното производство по чл.327 от ЗСВл. и е дала обяснения по отношение на фактите, релевирани от ответника. Няма данни, да е ограничена възможността й да прилага доказателства, относно своите твърдения.

При съобразяване на приетите по делото писмени доказателства, Съдът приема за доказано твърдението на ответника, че за посочените в заповедта периоди не са извършени действия по разследването от страна на разследващия орган по коментираните три ДП. Това се следва и от самите твърдения на жалбоподателката, която не ги отрича, а само възразява, че те се дължат на причини, които не се обхващат от възложения и по НПК контрол и надзор върху разследването. Съдът приема извод, че това е така, т.е., че в случая визираните периода на липса на процесуална активност от страна на разследващите органи, не се дължи на поведение на разследващия, което да бъде контролирано и надзорно от наблюдаващия прокурор – отсъствие поради продължително заболяване, служебна ангажираност извън района на съответната структура на МВР, свръх натовареност на разследващ орган, неотложни процесуални действия по възложени на органа други преписки.

В чл.196, ал.1 от НПК законодателят установява какви действия предприема прокурорът по ръководство и надзор върху разследването, кат използва думата „може“, което според този състав означава, че посочените в ал.1 правомощия се упражняват от прокурора по негова преценка, при отчитане конкретиката на делото и нуждата на разследването. В разпоредбата на ал.2 от същия текст, вече е установено по фирмен начин, че наблюдаващият прокурор следва непосредствено да следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в срок, което го задължава да има едно активно поведение в процеса. Такъв надзор е налице от страна на наблюдаващия прокурор и това е видно от самите установявания в доклада на ВКП при проверката, вкл. и в процесната заповед, където се приема, че по ДП 97/2022г. са извършвани регулярни процесуални действия, а по другите, където се сочи липса на такива, то се изясни, че това се дължи на по продължителни отсъствия по болест на органа и не заместването му от друг колега, както и неотложни служебни ангажименти извън структурата на ОДМВР Стара Загора, които са разпоредени да се извършват в точно определено време.

За ангажиране на отговорност от магистрат по реда на чл.327 от ЗСВл. твърдяното нарушение, следва да е незначително, но това не изключва, че за законосъобразността на акта, задължително следва да бъде спазен и общият текст на чл.35 от АПК, т.е. актът да се издаде след изясняване на всички факти и обстоятелства, релевантни за случая и след като обсъдат възраженията и обясненията на заинтересованите страни в производството. В случая дадените от жалбоподателката обяснения /л.224-226/ не са преценени и обсъдени в процесната заповед, а те са от съществено значение за обективната действителност – причините за неизвършване в посочените периода на действия от страна на разследващ орган по трите ДП. Ответникът е длъжен да събира доказателства за всички факти и обстоятелства от значение за спора, което включва и задължението му да провери и установи, дали действията /бездействията/ на магистрата, които се възприемат като нарушение по см. на чл.327 от ЗСВл. не се дължат на някакви външни фактор, а не единствено и само на виновното поведение на същия. В случая именно това се удостовери от доказателствата по делото – липсата се дължи на външни фактори, а не на процесуално бездействие на наблюдаващия прокурор, които НПК му възлага.

При липса на данни за други нарушения и при не отчитане на комплексната оценка на работата на магистрата, изводът да му се наложи мярката "обръщане на внимание" дори и в конкретния случай, се явява незаконосъобразен, тъй като въпросната мярка се явява неадекватна от фактическа и правна страна. Още по – нелогично остава приетото от органа, че установил при проверката данни „за извършено грубо дисциплинарно нарушение“ и не предприема производство по ангажиране на дисциплинарната й отговорност по съотв. ред, установен в ЗСВл, а издава акт, правно основан на чл.327 от ЗСВл, която изисква незначително отклонение оп служебните задължения на прокурора по движението на преписките. Ако органът е приел за установено и удостоверено поведение на прокурор К., което налага ангажиране на нейната дисциплинарна отговорност е следвало да процедура по друг ред. В случая приложимост намират всички принципни разпоредби на санкционното производство и административното производство по издаване на заповедта. Това задължително налага органът еднозначно да установи всички факти и обстоятелствата, довели до конкретното нарушение по движение на визираните три ДП. Органът не само следва да сочи и удостовери какви са обективните и субективни елементи от поведението на магистрата, но е длъжен и следва да провери причините за него и дали резултатът от това поведение не се дължи на причини, които да изключат отговорността. От събраните по делото доказателства се удостовери твърдението на оспорващата, че в случая са проявени други факти и обстоятелства, които в тяхната съвкупност изключват вината на оспорващата при изпълнение на задължението й да извършва контрол и надзор върху разследването и обосноват по несъмнен начин извод за незаконосъобразност на приложението на мярката по чл.327 от ЗСВл. Процесната заповед е издадена в нарушение на закона и следва да се отмени. Оспорващата не прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да й се присъдят.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. Д. К., прокурор в ОП-Стара Загора, Заповед №ОП–43 от 29.01.2025г., издадена от Административния ръководител Окръжен прокурор на ОП – Стара Загора, с която на основание чл.327 от Закона за съдебната власт й е обърнато внимание.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.