Определение по дело №247/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.157, ал.2 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ет. .., ап. .., представлявано от изпълнителния директор Н. В. Щ., срещу акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №1600-1280-2018-1 от 25.06.2018г., издаден от А. И. И., старши специалист МДТ при община Белово, жалбата срещу който е оставена без разглеждане с решение № АО-1765-1/26.10.2023г. на директора на дирекция „ФСД и АО“ при община Белово.

Постъпила е молба по реда на чл. 157, ал. 2 от ДОПК с искане за спиране на изпълнението на оспорения акт. Искането съдържа предложение за обезпечение на вземането - два имота, собственост на дружеството - жалбоподател, върху които има наложена възбрана от Община Белово именно за събиране на задълженията по оспорения акт. Твърди се, че имотите са описани, оценени и изнесени на публична продан, което било достатъчно обезпечение на вземането на Община Белово, тъй като оценката на имотите надхвърляла десетки пъти задълженията на дружеството по оспорения акт, предмет на настоящото дело и акт за установяване на задължение № 64-1/13.08.2019г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, предмет на адм.д.№248/24г. по описа на Административен съд – Пазарджик – общо в размер на 66 828, 13лв.

Към молбата са приложени покана за доброволно изпълнение по изп.д. №20268820460508 по описа на ЧСИ Г. Т., адресирана до дружеството; справка от Агенция по вписванията по партидата на жалбоподателя, съобщение за насрочен опис и оценка на имотите на дружеството по изп. дело №0268820460508; съобщение за насрочена публична продан на имотите на дружеството по изп. дело № 20268820460508.

С допълнителна молба във връзка с указанията на съда е представено удостоверение №2915 от 28.08.2024г. на ЧСИ Тарльовски за това, че към посочената дата задължението на дружеството жалбоподател е в размер общо на 86 644,51лв.

С оглед установеното от фактическа страна съдът приема следното от правна страна:

Искането за спиране изпълнението на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №1600-1280-2018-1 от 25.06.2018г., издаден от А. И. И., старши специалист МДТ при община Белово, е основателно.

В чл. 153 от ДОПК е регламентирано специално производство за спиране на предварителното изпълнение на ревизионен акт, което с оглед на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК е приложимо и досежно акт за установяване на задължения по декларация. Това специално производство е допустимо само във фазата на административното обжалване на акта за установяване на задължения по декларация. Съответно тогава, когато актът е обжалван пред съда, административният орган не може да се произнася по искане за спиране на предварителното изпълнение.

Спирането на предварителното изпълнение е обезпечителна мярка и поради това приложимостта й винаги е от компетентността на органа, който се произнася по самия акт, чието предварително изпълнение се иска да бъде спряно. Когато актът за установяване на задължения по декларация се обжалва по административен ред, компетентен да се произнесе по искането е ръководителят на звеното за местни приходи - чл. 153, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Неговият акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 153, ал. 7 от ДОПК. Но тогава, когато актът е обжалван пред съда, компетентен да се произнесе по искането съгласно чл.157, ал. 2 от ОПК, е съдът. / напр. определение № 977 от 24.01.2017г. на ВАС по адм. д. № 12287/2016 г., VII о., докладчик съдия С. Я./.

В настоящия случай съдът е сезиран с искане за спиране на предварителното изпълнение на акт, който е обжалван пред него и в съответствие с чл. 157, ал. 2 от ДОПК съдът е длъжен да разгледа искането по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК обжалването на акта за установяване на задължения не спира изпълнението му, освен ако съдът не го спре съгласно чл.157, ал.2 от ДОПК. Единственото изискване, което законодателят е въвел в ал.3 на посочената норма, за да допусне съдът спиране, е да се представят доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение - то искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер / напр. определение № 1992 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 791/2013 г., VIIо., докладчик съдия С. Я., определение № 11519 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10967/2023 г., I о., докладчик съдия М. П., определение № 7890 от 15.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7684/2022 г., VIII о., докладчик съдията Е. М. и др./.

Съгласно чл. 153, ал. 3 във връзка с чл. 157, ал. 3 ДОПК обезпечението следва да покрива главницата и лихвите към датата на подаване на искането на спиране. От представените към искането писмени доказателства, подробно описани по-горе в настоящото определение, е видно, че към 28.08.2024г. задължението на дружеството жалбоподател е в размер общо на 86 644,51лв., от които 41 760лв главница, 27 724,56лв лихва, 10 621,73лв неолихвяемо вземане, 6 090,70лв такси и разноски в полза на ЧСИ и 447,52лв разноски, платени от взискателя.

За обезпечаване на посочените задължения ЧСИ Т.. е наложил възбрана върху седем недвижими имота, собственост на жалбоподателя, оценени общо за сумата от 964 610лв. Посочената сума надвишава повече от 11 пъти размера на задължението и в този смисъл то и към настоящия момент може да бъде покрито изцяло от наложеното обезпечение. При тези данни съдът приема, че изискването на закона е изпълнено - публичното вземане е надлежно обезпечено – и дава основание да бъде допуснато спиране на изпълнението на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №1600-1280-2018-1 от 25.06.2018г., издаден от А. И. И., старши специалист МДТ при община Белово. Предвид че длъжникът е ЮЛ, то не са налице ограниченията по чл.213 от ДОПК относно допускане на принудително изпълнение върху имущество.

Предвид изложеното и на основание чл. 157, ал.2 от ДОПК във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА изпълнението на акт за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 от ДОПК №1600-1280-2018-1 от 25.06.2018г., издаден от А. И. И., старши специалист МДТ при община Белово до приключване на съдебното производство по адм.д.№247/24г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните .