№ 541
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20251001000391 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в
първата инстанция МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА
чрез пълномощниците му юрк.Т. М. и юрк.К. Л. против решение №310 от
27.02.2025 г. на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено по т.д.№706/2023 г.,с
което ответното министерство е осъдено да заплати на „Поввик“ АД
следните суми:
- на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 59 052 лв. - неизплатено
възнаграждение по Договор за обществена поръчка №68/13.10.2021г., за
което е издадена фактура №1207/22.07.2022г., ведно със законната лихва от
11.04.2023г. до изплащането на сумата;
-на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 20 400 лв. - мораторна
неустойка по чл.32 от Договор №68/13.10.2021г., дължима за неизпълнение
на главното вземане за сумата 59 052 лв. в периода от 20.08.2022г. до
29.10.2022г.;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 820,77 лв. - лихви за забава,
изтекли върху главното вземане за сумата 59 052 лв. в периода от 22.12.2022г.
до 11.04.2023г.;
- на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 2 550 лв. - внесена гаранция
за изпълнение на Договор №68/13.10.2021г., ведно със законната лихва от
11.04.2023г. до изплащането на сумата;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 78,63 лв. - лихви за забава,
1
изтекли върху главното вземане за сумата 2 550 лв. в периода от 22.12.2022г.
до 11.04.2023г.;
-на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 25 500 лв. - внесена гаранция
за авансово предоставени средства по Договор №68/13.10.2021г., ведно със
законната лихва от 11.04.2023г. до изплащането на сумата;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 786,25 лв. - лихви за забава,
изтекли върху главното вземане за сумата 25 500 лв. в периода от 22.12.2022г.
до 11.04.2023г., а
-на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата 15 927,51 лв. - разноски за
съдебното производство.
Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в жалбата се
излагат подробни и конкретни доводи за това. Счита, че съдът погрешно е
тълкувал установените нормативни правила. Не се е задълбочил достатъчно в
Договора за обществена поръчка и очаквания резултат от изпълнението на
поръчката, а именно доклад за екологична оценка, вкл. и приложен към него
доклад за оценка за съвместимостта, когато такъв е изискан от компетентния
орган по околна среда, в съответствие с изискванията на европейското и
националното законодателство. В тази насока са изложени конкретни
оплаквания. Моли въззивния съд да отмени решението като
незаконосъобразно и отхвърли предявените искове като неоснователни. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
Препис от нея е връчен на другата страна - ищеца „ПОВВИК“-АД,
който в срока по чл.263,ал.1 ГПК чрез пълномощника си адв.В. С. е
депозирал писмен отговор, в който излага подробни доводи за
неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят изложените
от първоинстанционния съд мотиви. Моли съда да потвърди решението като
законосъобразно и правилно. Претендира разноски.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна
в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и
съобразено със закона. Правните изводи на съда съответстват на фактическите
констатации и разпоредбите на материалния закон – ЗЗД и подсаконовите
нормативни актове, уреждащи материята във връзка с обществените поръчки,
2
както и на установената съдебна практика и настоящият състав изцяло ги
споделя, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените
мотиви. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба намира следното:
СГС е бил сезиран с искове по чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД,
чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.79 ЗЗД за съответните суми и съответните основания,
подробно описани по-горе.
Съдът е уважил изцяло исковите претенции така, както са заявени,
основавайки решението си на заключението на ССЕ, според което част от
дължимите от ответника суми са в по-висок размер от претендирания. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е уважил исковете до
претендирания размер. За да постанови този резултат, съдът е съобразил
следното:
Между страните не е било спорно сключването и съдържанието на
Договора за обществена поръчка между Министерството на икономиката
като възложител и ищцовото дружество като изпълнител с предмет
„Извършване на стратегическа оценка на околната среда на Програмата за
конкурентоспособност и иновации в предприятията за периода 2021 - 2027г.“
срещу уговорена обща цена в размер 85 000 лв. без ДДС .
Не е спорно също и придобиването на правата и встъпването в
задълженията на възложител по договора от Министерството на
иновациите и растежа съгласно §12 от ПЗР на ПМС №20 от 25.02.2022г.
Не е спорно плащането от възложителя на авансово
възнаграждение по договора в размер 30 600 лв., внасянето от ищеца на
уговорените гаранция за изпълнение в размер 2 550 лв. и гаранция за
авансово предоставени средства в размер 25 500 лв.
Не е спорно също така и обстоятелството, че предметът на
процесния договор не е изпълнен в пълния уговорен обем, а от ищеца са
изпълнени само дейностите, включени в първите два етапа по чл.1 от
договора - етап 1 „Изготвяне на искане за преценяване на необходимостта и
обхвата за екологична оценка и оценка за съвместимостта с предмета и целите
за опазване на защитените зони от съответните компетентни органи“ и етап 2
„Изготвяне на проект на доклад за стратегическа оценка на околната среда“.
Тези обстоятелства са обявени от съда за ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото.
Не е спорно също така, че дейностите, включени в етап 3 и етап 4
по договора не са изпълнени, като не е налице спор и относно причината за
неизпълнението на тези дейности, а именно липсата на произнасяне от
компетентния административен орган по чл.84, ал. 1 ЗООС по
изготвените от ищеца и внесени от ответника документи за определяне на
приложимата процедура по екологична оценка на процесната програма с акт
по чл.14, ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична
оценка на планове и програми в предвидените в цитираната наредба срокове,
но включително и в шестмесечния срок за изпълнение на процесния
3
договор за обществена поръчка, предвиден в чл.4, ал.1 от договора и
изтекъл на 12.04.2022г.
От събраните писмени доказателства съдът е установил, че във
връзка с изтичането на срока на договора за обществена поръчка и частичното
изпълнение на неговия предмет, между страните е разменена кореспонденция
/подробно описана и коментирана в решението/, след анализа на която съдът е
направил обоснован извод, че насрещните изявления на страните покриват
състава на сключено споразумение между тях за прекратяване на
договора за обществена поръчка и уреждане на последиците от
частичното му изпълнение чрез определяне на остатъка от дължимото
възнаграждение за изпълнените от ищеца и приети от ответника дейности
по договора.
В първата инстанция ответното министерство е поддържало две
основни възражения, които са предмет и на въззивната му жалба.
Поддържал е, че изявленията в цитираните писма са направени от лица без
надлежно учредена представителна власт и не обвързват възложителя.
Възражението е неоснователно. Както е приел и
първоинстанционният съд, изявленията в писмата, изхождащи от
възложителя, са подписани от името на главен директор на Главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“. Съгласно т.VII
от представената като писмено доказателство Заповед №РД-16-
1521/02.11.2021г. на Министъра на икономиката, подписването на
изходящата кореспонденция до изпълнителя по процесния договор за
обществена поръчка е възложено именно на главния директор на Главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.Следователно
това възражение е напълно опровергано от събраните доказателства.
Другото поддържано възражение както в първата инстанция, така и
във въззивната жалба е, че изпълнените от ищеца дейности по етап 1 и 2 от
договора не са приети от възложителя. Това възражение е абсолютно
опровергано от представените с допълнителната искова молба приемо-
предавателни протоколи от 22.10.2021г., 08.11.2021г., 10.11.2021г. и
14.04.2022г., подписани за възложителя от лица, които видно от цитираната
по-горе Заповед №РД-16-1521/02.11.2021г. на министъра на икономиката, са
посочени като членове на комисията, на която е възложено да упражнява
правата и задълженията на възложителя по процесния договор за
обществена поръчка, включително да приема работата по договора и
подписват приемо - предавателни протоколи за това. Протоколите
отразяват действително извършената и приета работа по процесния договор.
Изпълнението на етапи 1 и 2, в това число и приемането на
изготвената екологична оценка, е потвърдено от въззивника и с писмо с
изх. № МИР 26-00-378/16.05.2022г., в което е посочено:,,....представеният
междинен резултат - доклад за стратегическа екологична оценка на ПКИП
2021-2027 отговаря на изискванията, посочени в техническата
4
спецификация…… Възложителят счита, че етапите и включените в тях
дейности съгласно Техническото задание са взаимно зависими и частичното
изпълнение на договора - включващо етап 1 и етап 2, не предполага
изпълнение на договора в цялост, съответно е налице частично изпълнение,
като неизпълнената част не може да бъде вменена във вина на никоя от
страните“.
Жалбоподателят твърди, че дейностите „схема за провеждане на
консултации по стратегическата оценка“ и „окончателен доклад за
стратегическа оценка на околната среда на ПКИП“, извършени след писмото
на МОСВ, съгласно което не са налице основания за провеждане на процедура
по екологична оценка или преценяване на необходимостта от извършване на
такава, не е следвало да бъдат изпълнявани и съответно приемани. Твърди, че
в своето Техническо предложение (неразделна част от Договора) е
декларирал, че ще премине към следващите стъпки съгласно ЗООС,
Наредбата за ЕО и при необходимост Наредбата за ОС, при наличието на
становище от страна на МОСВ, че е необходима екологична оценка. Твърди,
че по аргумент на противното, след като такова становище липсва,
изпълнителят не следва да преминава към следващите стъпки.
Това възражение също е неоснователно. В периода на действие на
договора е получено Писмо от Министерство на околната среда и водите
(МОСВ) по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на
екологична оценка (ЕО), в отговор на подадено Уведомление за екологична
оценка (ЕО) по реда чл.8 от Наредбата за ЕО. В него е посочено, че не са
налице основания за провеждане на процедура по екологична оценка или
преценяване на необходимостта от такава. Това писмо обаче не съставлява
становище на компетентния административен орган по чл.84,ал.1 от ЗООС.
Липсата на становище по приложимата Наредба за екологична оценка от
компетентния орган - МОСВ, е посочена и от въззивника в негово официално
писмо с изх. № 26-00-378/16.05.2022г. до изпълнителя „ПОВВИК“-ЕАД, в
което се казва, че „Такъв отговор от страна на МОСВ, на писмото от
09.03.2022г. /на изпълнителя/, така и не постъпи. Като резултат от
гореизложеното ПОВВИК се явява в невъзможност да изпълни в пълнота
предмета на услугата, поради независещо от него (и от възложителя)
обстоятелство - липса на становище по същество от компетентната
институция – МОСВ“. (стр. 3)
Неоснователни са поддържаните в жалбата доводи, че съгласно
договора, рискът от евентуалната липса на такова становище от управляващия
орган – МОСВ, респ. риска от покриването на разходите за тези дейности, бил
за ищеца-изпълнител. Липсата на постановено решение по чл.14, ал.3 от
Наредбата (какъвто е процесният случай), само по себе си не предпоставяло
намаляване на размера на дължимото по договора възнаграждение, както е
приел съдът.
Както е видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел,
5
че от разменената между страните кореспонденция във връзка с изтичането на
срока на договора за обществена поръчка и частичното изпълнение на неговия
предмет по причина, която не може да се вмени във вина на никоя от страните,
може да се направи извод, че между тях е сключено споразумение за
определяне размера на дължимото възнаграждение за изпълнените от ищеца
и приети от МИР дейности по договора, който е по-нисък от уговорения с
договора общ размер от 85 000 лв. без ДДС. По-ниската стойност идва от
обективната невъзможност за изпълнение на всички дейности, включени в
Техническата спецификация и в Договор № 68/13.10.2021г„ поради изтичане
на шестмесечния срок на действие на договора. Действително, разменената
между страните кореспонденция, подробно описана в решението, не оставя
съмнение, че и двете страни са постигнали съгласие по въпроса, че договора не
е изпълнен поради независещи от страните причини; че частично изпълнените
дейности обаче са полезни за МИР /Мин-вото на иновациите и растежа/ и
могат да послужат за осъществяване на целта на договора. Министерството е
поискало изпращане на фактура за стойността на изпълнените дейности, която
съответно му е била изпратена от изпълнителя, като е поискано и
освобождаване на внесените гаранции по договора. Видно е, че е постигнато
съгласие между страните за прекратяване на договора за обществена поръчка
и уреждане на последиците от частичното му изпълнение чрез определяне на
остатъка от дължимото възнаграждение за изпълнените от ищеца и приети от
ответника дейности.
Неоснователни са и доводите, поддържани в жалбата, че МИР не е в
забава, като не освобождава внесените от изпълнителя гаранции за
изпълнение и авансово предоставени средства, тъй като представената от
ПОВВИК разработка не отговаряла на посочените изисквания.
Това твърдение е лишено от конкретика, тъй като не става ясно коя е
тази „разработка“ и кои изисквания не са изпълнени.
Видно от данните по делото, в срок от един месец от сключването на
договора за обществена поръчка и в рамките на изпълнението на Етап 2,
изпълнителят е изготвил и представил на Възложителя следните разработки:
Уведомление съгласно чл.8 от Наредбата за условията и реда за
извършване на екологична оценка;
Искане за преценяване на необходимостта за изготвяне на екологична
оценка;
Задание за обхват и съдържание на доклада за екологична оценка по
чл.19а от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична
оценка
Схема за провеждане на консултации по чл.19, ал.3 от Наредбата за
условията и реда за извършване на екологична оценка;
Проект на доклад за стратегическа оценка на околната среда;
Нетехническо резюме на проекта на стратегическа оценка на околната
среда.
6
По делото липсват доказателства които да установяват, че в срока на
действие на договора - 13.10.2021 - 13.04.2022г. въззивникът да е уведомил
изпълнителя, че някоя от представените разработки не отговаря на неговите
изисквания към датата на приключване на договора. Напротив, със свое писмо
с изх. №26- 00-378/16.05.2022г. (стр.1) въззивникът изрично е посочил,
че:”Във връзка с изпълнение на Договор № 68/13.10.2021г. и представения
Доклад с вх. № 26-Е- 497/01.03.2022г., с приложенията към него,
Възложителят установи, че са отстранени всички посочени от комисията за
контрол по изпълнението несъответствия с Техническата спецификация и
представения междинен резултат - Доклад за стратегическа екологична
оценка на ПКИП 2021 - 2027 отговаря на изискванията, заложени в
договора за обществена поръчка. “
Други оплаквания, освен изложените и коментирани по-горе,
жалбоподателят не е направил. Поради това и по аргумент от разпоредбата на
чл.269 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне само по поддържаните в
жалбата оплаквания.
С оглед изложеното, липсват основания за отмяна на обжалваното
решение, което въззивният съд намира за правилно и съобразено със закона.
Затова същото следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да се
остави без уважение.
По разноските:
Във въззивната жалба се прави оплакване за прекомерност на
адвокатския хонорар на представляващия ищцовото дружество с молба
същото да бъде намалено до предвидения в Наредба №1/2004г. минимален
размер.
Видно от данните по делото, процесуалният представител на
въззивника не е направил в срок до края на последното провело се о.с.з. по
делото пред СГС своите възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Предвид това, такова възражение, направено едва с
въззивната жалба, е преклудирано.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и на основание
чл.78,ал.1 ГПК, ищецът „ПОВВИК” АД, /с предишно наименование „ЕФ СИ
ДЖИ ПОВВИК“ ЕАД/ има право на разноски пред въззивния съд.
Процесуалният представител адв.С. е представил списък на
разноските по чл.80 ГПК, в който се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 10 800 лева с ДДС. Към списъка са приложени Договор за правна
защита, фактура за начислената сума адвокатски хонорар с включен ДДС,
както и извлечение от сметката на адвокатското дружество, от което е видно
постъпването на сумата от 10 800 лева.
Процесуалните представители на жалбоподателя-ответник, още
преди представянето на списъка по чл.80 ГПК, са направили възражение за
7
прекомерност на адвокатското възнаграждение.Затова съдът следва да го
разгледа.
Общият размер на уважените искове, предмет на обжалваното
решение, е 110 187,65 лева. Съобразно правилото на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба
№1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при такъв размер минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 9 057,60 лева.
Видно от представената фактура от 21.05.2025г. /л.40/, начисленото
адвокатско възнаграждение по Договора за правна защита е в размер на 9 000
лева, т.е. по-ниско дори от минималното по Наредбата. Тъй като адвокатското
дружество е регистрирано по ЗДДС, то върху това възнаграждение е начислен
и ДДС в размер 1 800 лева. Затова същото не е прекомерно и възражението на
въззивника е неоснователно. Съобразно изхода на делото в тази инстанция,
заплащането на възнаграждението следва да бъде възложено върху
жалбоподателя.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №310 от 27.02.2025 г. на СГС, ТО, VI-15
състав, постановено по т.д.№706/2023 г.
ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа с адрес гр.
София, ул. „Княз Александър I“ №12 да заплати на „Поввик“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Михаил Тенев
№12, Бизнес център „Евротур“, ет. 6, офис 22 на основание чл.78,ал.1 ГПК
сумата 10 800 лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8