№ 135233
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20241110137957 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ЮЛ за издаване на заповед за изпълнение
срещу В. П. Ф. за сумата от 336.22 лв., представляваща главница по договор за
кредит № ******* от 28.12.2018 г., сключен между ЮЛ и В. П. Ф., вземанията
по който са прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за прехвърляне на
вземания от 02.01.2019 г., ведно със законна лихва от 21.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 24,26 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 28.12.2018 г. до 02.07.2019 г., мораторна лихва в размер на
115,59 лв. за периода от 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г., сумата от 200 лв.,
представляваща неустойка на основание чл. 35 от договор за кредит №
******* от 28.12.2018 г., сумата от 25 лв. държавна такса и 400 лв.
възнаграждение за адвокат.
Настоящият състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлен в
частта, в която се претендира неустойка на основание чл. 35 от договор за
кредит № ******* от 28.12.2018 г. в размер на 200 лв. Така посоченото
вземане не се явява дължимо, като изводът за това може да се направи въз
основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта е
изключена от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК,
предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е
претендирана със заявлението за времето на забавата.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,
както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта по претендираната неустойка на основание чл. 35 от договор за кредит
№ ******* от 28.12.2018 г.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или
над сумата от 17,60 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена
1
държавна такса и над сумата от 35,20 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ЮЛ срещу В. П. Ф. в частта, за
сумата от 200 лв., представляваща неустойка на основание чл. 35 от договор за
кредит № ******* от 28.12.2018 г., както и за сумата над 17,60 лв. до пълния
дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 35,20 лв.
до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2