№ 58
гр. Балчик, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200103 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителия Ж. Т. Ф., против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който
за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2500 лв., на основание 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, определена е такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 167 лв., както и
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лв.
Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен, като
излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Отправя искане за отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендира
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т. Я., която
поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юриск.
В. П., която навежда доводи за законосъобразност на издадения електронен фиш и моли за
неговото потвърждаване, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2022 г. в 16:36 часа ППС влекач „****“ рег. № ****, с технически
допустима максимална маса 25000, брой оси 2, екологична категория ****, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 48000,
се движел в общ. Балчик по път I-9 км 61+000, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Посоченото превозно средство било заснето от
1
електронна система с устройство № 10431, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-9 км 61+000.
Било установено, че за посоченото ППС не е заплатена частично дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за същото има тол декларация за преминаването, но
платената категория е по – малка от измерената.
След установяване собствеността на пътното превозно средство при условията на
чл. 189 ж от ЗДвП на дружеството жалбоподател, в качеството му на собственик, от Агенция
"Пътна инфраструктура" бил съставен електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП № **********, с който му е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2500 лв., на основание чл. 102, ал. 2 от ЗдвП и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, както и е определена такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП
в размер на 167 лв. и компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от приобщените на основание чл. 283 от
НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалвания акт относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена
срещу обжалваем административнонаказателен акт.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е
ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, извършено в качеството му на
собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция
за юридически лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разстояние - тол
такса се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на тол таксата
дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
2
пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че пътното превозно
средство, собственост на жалбоподателя се е движило по път I-9 км 61+000, с посока
нарастващ километър, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, като същото е
представлявало ППС влекач „****“ рег. № ****, с технически допустима максимална маса
25000, брой оси 2, екологична категория ****, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 48000. Видно от материалите по делото
за посоченото ППС за посочения пътен участък е имало декларация, но платената категория
е била по-малка от измерената, съответно в случая се касае за частично незаплатена тол
такса.
С оглед изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на чл. 187а,
ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, в качеството
му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на съответната тол такса.
В същото време обаче съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е нарушило правото
на защита на дружеството-жалбоподател и което не може да бъде санирано в настоящото
производство.
Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, каквото е и
процесното, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП, налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена
и в настоящия случай. Същевременно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в
приложимата редакция към датата на извършване на нарушението, не предвижда
възможност при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, установено и заснето с електронна
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция. Тази възможност е
предвидена само за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка и доколкото
разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН повелява, че за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, овластените органи могат да налагат глоби в размер над
обжалваемия минимум по ал. 2 само когато е предвидено в закон, съдът намира, че
административнонаказващият орган неправилно е санкционирал дружеството-жалбоподател
с електронен фиш. Т.е., за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон, каквото в случая разпоредбата на
189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП /в приложимата редакция/ не предвижда, както и не е
предвидено в друга законова норма, поради което в случая е следвало да бъде съставен
АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на
нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗдвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗдвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП,
тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на
електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната
отговорност на едно лице.
Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е
изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗдвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в
която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗдвП, като в информационната система могат да се съхраняват и
3
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗдвП, ако същите отговарят на
изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП,
съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗдвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за
установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация,
в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда
изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗдвП, но тя
разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗдвП, за които са издадени електронни фишове или са
съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се
отнасят. Ето защо цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на
издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗдвП, така и при съставен
АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗдвП.
Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗдвП,
като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1
от ЗдвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗдвП.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗдвП, в сила от
13.02.2024 г., законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за
налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната
система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗдвП. До изменението на закона липса изрична
законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗдвП, което изключва възможността за съставяне на
електронен фиш за този вид административни нарушения.
В случая следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно която:
"Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". В случая, доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние, респ. АПИ, е
следвало да уведоми въззивника - собственик на ППС, относно отстраняване на
техническата нередовност в бордовото устройство и доброволно заплащане на дължимата
тол такса за процесния сегмент. Едва след изпълнение на това задължение и проявено
бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи към ангажиране
на административнонаказателната отговорност на собственика на процесното ППС. В този
смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са
регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от
същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е
4
очевидна волята на законодателя, че към момента на съставяне на електронния фиш нормите
от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 г. Очевидна е и разликата между уведомяването от доставчика на услугата за
електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на
дължимата пътна такса, от една страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал.
2 от ЗП, от друга. В този смисъл, следва да се приложат разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат пряко действие,
като собственикът на процесното ППС не е следвало да бъде директно санкциониран, а да
му се предостави възможност да заплати дължимата пътна такса за процесния сегмент от
пътя. В този смисъл и неправилно дружеството-жалбоподател е било санкционирано за
извършеното деяние, което се изразява в неподаване на съответните данни. Снабдявайки
ППС с бордово устройство, собственикът на автомобила е направил всичко зависещо от него
за изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като не е могъл да предвиди
временната неизправност на техническото средство. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че налагането на имуществена санкция в размер на 2500 лв. за незаплатена пътна
такса в значително по-нисък размер се явява в остро противоречие и с принципа за
пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДЕС. В тази връзка дори и хипотетично да се
приеме, че действително е извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
то същото представлява маловажен случай по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че обжалваният
електронен фиш се явява незаконосъобразен, неоснователен и неправилен и като такъв
следва да бъде отменен с изключение на частта, в която на дружеството –жалбоподател е
определена такса на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 167 лв. и компенсаторна
такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лв., без да се обсъждат останалите доводи,
наведени от страните. Определената такса по реда на чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно
категорията на ППС, както и определената компенсаторна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от
ЗП не съставляват административно наказание – глоба или имуществена санкция по смисъла
на ЗАНН, поради което не може да бъдат предмет на съдебна проверка от съда по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН. С оглед на изложеното жалбата в тази част се явява недопустима,
поради което съдебното производство в тази част следва да бъде прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за въззивната страна.
Въззивникът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 550 лв., доказателства за реалното заплащане на което са представени по делото.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителия Ж. Т. Ф., за
нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лв., на основание 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София, да
заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителия Ж. Т. Ф., сумата от 550 (петстотин и петдесет) лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
5
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която се обжалва електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от управителия Ж. Т. Ф., е определена такса на основание чл. 10б, ал. 5
от ЗП в размер на 167 лв. и и компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Добрич
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6