Решение по дело №714/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна против СУМПС [номер], издадено на 17.01.2022г. от ОД на МВР-Варна на Р. Р. А..

В подадения протест се твърди, че на 22.01.2014 г. А. е подал в ОД МВР- Варна, сектор „Пътна полиция“ заявление с рег.№ 816/22.01.2014 г. за подмяна на гръцко национално свидетелство с № ********* с българско свидетелство за управление на моторно превозно, като на основание чл.162, ал. 6 от ЗДвП му е издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство № **** със срок на валидност 23.01.2024г. С писмо peг. № 3286р-8903/16.02.2024 г., във връзка със запитване до гръцките власти относно автентичността на представеното за подмяна гръцко свидетелство, е получен отговор, че след проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС в Европейския съюз „EUCARIS - RESPER“ е установено, че А. не притежава гръцко свидетелство за управление на МПС. В протеста е сочи, че представеното от Р. А. гръцко национално свидетелство с № *** представлява неистински официален документ, за което се води разследване по ДП № 41/2024г. по описа на ОД на МВР. Предвид установеното, че на А. е издадено свидетелство за управление на МПС в Република България след извършена преценка въз основа на представеното от него гръцко СУМПС, а същият не притежава валидно свидетелство за управление издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, е налице право изключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство на управление на МПС в Република България. В протеста се твърди, че А. е въвел в заблуждение административния орган за наличието на предпоставки за издаване на СУМПС, като при издаването на СУМПС [номер] със срок на валидност 23.01.2024г. е допуснато тежко нарушение на изискванията водещо до нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на правно основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закона, посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП. Налице е липса на законово основание за издаване на СУМПС. Моли волеизявлението на началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР- Варна, за издаване на СУМПС [номер] със срок на валидност 23.01.2024г., на името на Р. Р. А., да бъде отменено като нищожно.

Ответникът – началник на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Г., счита протеста за основателен и моли издаденото свидетелство да бъде прогласено за нищожно.

З. Р. Р. А., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по протеста.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените основания за отмяна, и служебно, съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на проверка за законосъобразност е волеизявлението на началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР- Варна за издаване на СУМПС [номер], със срок на валидност 23.01.2024г., на името на Р. Р. А..

Съгласно чл.145, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, а съгласно чл.147, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. Съгласно чл.16, ал.1, т.1 от АПК прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове.

Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, т. е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.

Предвид горното в правомощията на прокурора е да подаде протест като оспори издаденото на името на А. СУМПС.

Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, съгласно чл.149, ал.5 от АПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че протестът, с който е сезиран, като подаден от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК индивидуален административен акт, е допустим за разглеждане.

Разгледан по същество е основателен.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заявление рег.№ 816/22.01.2014 г. Р. А. е поискал издаване на СУМПС, подмяна на гръцко национално свидетелство с № **** с българско свидетелство за управление на моторно превозно. Към заявлението са представени гръцко свидетелство за управление на МПС № ****, декларация по чл.159 ал.1 т.1 ЗДвП вр. чл.13, т.6 от Наредба № І-157/2002г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина; декларация по чл.159 ал.2 ЗДвП и чл.32 ал.2 от ПИ на ЗБЛД.

Издадено му е българско свидетелство за управление на моторно превозно средство № **** със срок на валидност 23.01.2024г.

Във връзка с проверка по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР –Варна е направено искане до началника на отдел „ПП“ при ГД“Национална полиция“-София за извършване на проверка в европейската система за обмен на информация за свидетелства за управление на МПС относно издавано на Р. А. СУМПС от Република Гърция с посочения в искането номер, като е приложено копие от СУМПС. Съгласно писмо peг. № 3286р-8903/16.02.2024 г., след извършена проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС в Европейския съюз „EUCARIS - RESPER“, е установено, че А. не притежава гръцко свидетелство за управление на МПС, като е приложена справка.

С писмо УРИ 819000-13140 от 28.02.24г. е направено искане до ръководителя на ОП-Варна, с оглед компетентността по чл.16 АПК, да бъде изготвено искане за обявяване нищожността на издаденото на името на А. СУМПС, валидно до 23.01.24г.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт, като нищожният акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице когато е налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което акта, независимо, че притежава външни белези на административен акт, не поражда правни последици.

В АПК не са уредени изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например - поради липса на кворум/. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.

В случая СУМПС е издадено от компетентен орган. Издадено е в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити.

Съгласно чл.162, ал. 6 от ЗДвП валидно свидетелство за управление издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско свидетелство за управление без полагане на изпит. Подмяната на такова СУМПС се извършва по реда и при условията на чл.17 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г.

Именно на цитираното основание на Р. Р. А. е издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство № **** със срок на валидност 23.01.2024г.- въз основа на представеното гръцко свидетелство за управление на МПС № ***. Установи се по безспорен и категоричен начин, че след извършена проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС в Европейския съюз „EUCARIS - RESPER“ А. не притежава гръцко свидетелство за управление на МПС.

За да притежава право да управлява МПС, водачът следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, съобразно чл. 150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. В случая А. е представил неистински документ - гръцко национално свидетелство с № ***, пред органите на МВР, въз основа на който документ е направена преценката, че той притежава валидна правоспособност за управление на МПС и му е издадено свидетелство за управление на МПС в Република България. След като А. не притежава валидно свидетелство за управление издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, то не е налице предпоставка за издаване на СУМПС в Република България. При липсата на валидно СУМПС, въз основа на което да бъде издадено равностойно българско такова при хипотезата на чл.162 ал.6 ЗДвП, издаденото СУМПС се явява издадено в нарушение на реда, регламентиран в ЗДвП и Наредба № І-157/01.10.2002г.

Посоченото нарушение е тежко нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на законово основание за издаване на СУМПС, поради което и следва да бъде прогласена нищожността на волеизявлението за издаването му.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБ. Н. на волеизявлението на началника на сектор „Пътна полиция“ в О. М.- Варна за издаване на СУМПС [номер], със срок на валидност 23.01.2024г., на името на Р. Р. А..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните.