Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 120 от 22.07.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 362 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано по жалба от А.С.Т., с ЕГН **********, срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-100-6500/3503/08.10.2021 г., издаден от
Петя Славчева – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ)
с ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, с който му е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 20 420,09
лева – недължимо платена сума по схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци
(картофи, лук и чесън) (СЗ – КЛЧ). Изложени
са доводи незаконосъобразност на процесния АУПДВ на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от
АПК. Иска се отмяна на акта.
В хода на съдебното производство жалбоподателят,
лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат Л.С.,***, поддържа
жалбата и претендира направените разноски по делото.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ” и
„Информационни технологии”, чрез процесуалните си представители по пълномощие юрисконсулт Д. Г. и юрисконсулт Д. Х., оспорва
жалбата като неоснователна. В последното съдебно заседание по делото
юрисконсулт Х. претендира присъждане на направените от ответника разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, и прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят,
регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 573755 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК), е подал заявление за подпомагане за
кампания 2020 с уникален идентификационен номер (УИН) 10/290520/70954 по схеми
и мерки за директни плащания, включително по СЗ – КЛЧ,
във връзка с която е декларирал обща площ от 15,92 ха
(един парцел в землището с. Невестино – БЗС № 51216-283-1, с площ от 2,15 ха, и
четири парцела в землището на с. Четирци – БЗС № 81284-120-1, с площ от 3,06
ха, БЗС № 81284-124-1, с площ от 4,93 ха, БЗС № 81284-204-1, с площ от 4,46 ха и
БЗС № 81284-204-2, с площ от 1,32 ха).
Във
връзка с подаденото заявление за подпомагане на 24.06.2020 г. е извършена проверка на място от дирекция
„Технически инспекторат” на ДФЗ, отдел „Регионален технически инспекторат” (РТИ) – Благоевград, със заявка № 399886, резултатите от която
са обективирани в доклад за проверка на площи от същата дата. В доклада е
посочено, че БЗС № 81284-204-1 (с композитен номер
81284-204-1-1), с площ от 4,46 ха и БЗС № 81284-204-2-1 (с композитен номер 81284-204-2-1), с площ от 1,32
ха, с
декларирана култура 150000 – картофи, са засети, но няма редовна вегетация, и при допълнителния контрол двата
парцела са отразени като недопустими по заявената схема за обвързано
подпомагане. За БЗС 81284-120-1, с декларирана култура 150000 – картофи, е посочено, че на парцела е направено измерване, като е изключена
необработваемата площ, и установената площ при проверката е 2,65 ха. В обобщените
резултати на доклада е посочено, че установената площ по СЗ – КЛЧ е 9,73 ха. Копие
от доклада е връчено на А.Т. на 17.08.2020 г. с уведомително писмо с изх. № 01-012-6500/143/09.07.2020 г.,
издадено от началника на РТИ – Благоевград.
На 01.09.2020 г. Т. е подал уведомление до Дирекция „Технически инспекторат” на ДФЗ, че на 24.06.2020 г. е извършена и проверка от Областна дирекция
„Земеделие” (ОДЗ) – Кюстендил, резултатите от която са обективирани в
Протокол №
АР-07-2-1/24.06.2020 г. В същия е посочено, че по отношение на БЗС № 81284-204-1-1,
с площ от 4,46 ха и БЗС № 81284-204-2-1, с площ от 1,32 ха, засадени с картофи,
вследствие на обилните дъждове оформените тирове са изравнени и повърхността е
силно уплътнена, като на същата се наблюдава изнесен посадъчен материал. В
заключението на експертната комисия е отразено, че силното уплътняване на
почвата, в резултат на падналите обилни дъждове, потиска развитието на
растенията, и за да продължи нормалното им развитие, следва да се проведат
необходимите обработки на почвата за намаляване на плътността на почвената
повърхност. Протоколът е връчен на Т. на 06.08.2020 г. Във връзка с
констатациите в същия на 15.09.2020 г. той е подал заявление за наличие на
форсмажорни обстоятелства по отношение на БЗС № 81284-204-1-1, с площ от 4,46 ха и
БЗС № 81284-204-2-1, с площ от 1,32 ха. В отговор на уведомително писмо с изх.
№ 02-100-6500/682/05.10.2020 г. по описа на
ДФЗ, на 19.10.2020 г. Т. е подал възражение за неодобрен форсмажор. С
писмо с изх. № 07-101-6500/106/29.10.2020 г. по описа на ДФЗ той е уведомен, че
описаното събитие не попада в случаите на § 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №
5/27.02.2009 г.)
На 29.01.2021 г. А.Т. е подал декларация съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба
№ 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания (Наредба № 3/17.02.2015 г.). В
таблица № 1 от декларацията са посочени документи, доказващи изискуем минимален
добив картофи, а в таблица № 2 са отразени пет парцела по СЗ – КЛЧ, като за два
от тях – БЗС № 81284-204-1-1, с площ от 4,46 ха и БЗС № 81284-204-2-1, с площ
от 1,32 ха, е заявил, че не желае подпомагане, а за останалите три – БЗС №
51216-283-1, с площ от 2,15 ха, БЗС № 81284-120-1, с площ от 3,06 ха и БЗС №
81284-124-1, с площ от 4,93 ха, за култура 1 е отразено „150000 – картофи”.
На
основание чл. 26, ал. 1 от АПК ответникът
е изпратил до Т. уведомително писмо с
изх. № 02-100-6500/3503/21.05.2021 г., с което го е
уведомил, че открива производство по издаване на АУПДВ, като му е предоставил
възможност за възражение в 7-дневен срок от получаването му. Той е
представил възражение с вх. №
02-100-5600/3535/07.06.2021 г. по описа на ОДЗ – Кюстендил по фактическите установявания от органа,
като е посочил, че плащането, което се претендира в
откритото производство по издаване на АУПДВ, е в резултат на грешка на
административния орган, която не е била очевидна за Т., доколкото той е заявил
за подпомагане само допустими площи по СЗ – КЛЧ, както и че няма вина за
включването на БЗС № 81284-204-1-1 и БЗС № 81284-204-2-1 в заявлението за
подпомагане за кампания 2020 г., тъй като към датата на подаването му не е
могъл да знае, че същите ще бъдат засегнати по негативен начин от природно
събитие, и в случая са приложими съответно разпоредбите на чл. 64, пар. 2, б. „в” и „г” от Регламент № 1306/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. Наведени са твърдения
за отсъствие на вина на Т. за неспазване на задълженията по
схемата за подпомагане в хипотезата на чл. 64, пар. 2, б. „а” от Регламент № 1306/2013 г.
поради настъпила непреодолима сила.
Ответникът
е приел за неоснователно възражението и е издал оспорения АУПДВ, постановявайки
връщане на сумата от 20 420,09 лева. В акта е посочено, че след извършен допълнителен контрол на проверката на място за допустимост на
декларираните парцели по СЗ – КЛЧ БЗС № 81284-204-1-1, с площ от 4,46 ха и БЗС №
81284-204-2-1, с площ от 1,32 ха, се явяват недопустими. При извършването на
калкулациите по СЗ – КЛЧ, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на
посочените два парцела не е взета предвид, и на Т. е изплатена сума в размер на
20 420,09 лева по схемата. Установяването на пропуск в отразяването на
резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за
допустимост на декларираните парцели по СЗ – КЛЧ при извършване на
калкулацията, допуснат поради техническа причина, е наложило повторното
преразглеждане на подаденото от Т. заявление. След приключване на повторните
проверки е установено, че горепосочените два парцела са изначално недопустими
за подпомагане по СЗ – КЛЧ. След извършената прекалкулация изчислената
полагаема се финансова помощ по СЗ – КЛЧ възлиза на нула лева. Разликата между
изплатената и полагаемата се финансова помощ по СЗ – КЛЧ в размер на
20 420,09 лева представлява недължимо изплатена сума. Процесният
АУПДВ е връчен жалбоподателя с препоръчана пощенска пратка на 28.10.2021
г.
По делото е назначена съдебна техническа
експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение с вх. № 2490/14.06.2022
г. В заключението е посочено, че общият размер на недопустимите площи, след
извършване на собствено дешифриране на процесните парцели по СЗ – КЛЧ, е 6,19
ха. Подадените от жалбоподателя документи, доказващи реализираната продукция,
приложени към декларацията по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.05.2015 г., се
отнасят за БЗС № 51216-283-1, БЗС № 81284-124-1 и БЗС №
81284-120-1. В табличен вид вещото лице е посочило процента на наддеклариране
към общата установена площ по СЗ – КЛЧ съгласно чл. 19 от Регламент № 640/2014
на Комисията преди и след извършване на прекалкулацията на следващата се
финансова помощ.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от
лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в
нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата
е основателна по следните съображения:
Процесният
АУПДВ е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите
правомощия – заместник изпълнителният директор на ДФЗ Петя Славчева, във връзка
със Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на
ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и 3 и чл. 20а, ал. 1, 2,
4 и 5, пр. 1 във вр. с ал. 6 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1, 2, 7 и 13 и чл. 11, ал. 2
от Устройствения правилник на ДФЗ.
Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, но в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК. Съгласно посочената разпоредба административният акт следва
да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран.
Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност.
Неизлагането на конкретни мотиви лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита и препятства
осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда (доколкото
законосъобразността на акта се преценява въз основа на фактите,
посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя),
и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Съгласно разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, е допустимо мотивите към акта
да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото
му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на
него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и
позоваване на съображенията, изложени в такъв документ,
в мотивите на издадения административен акт.
Изложените
в оспорения АУПДВ фактически и правни основания са без връзка помежду им. Като
правни основания за издаването на акта са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9
от ДОПК,
както и на чл. 27, пар. 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС)
№ 908/2014 на
Комисията от 6 август 2014 г., като същият е
постановен във връзка с констатации на органа за недължимо получено плащане от
жалбоподателя по заявената от него СЗ – КЛЧ. От друга страна, от изложените
фактически основания в акта се установява, че Министерството на земеделието и
ДФЗ – Разплащателна агенция на основание чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015
г. са
осъществили контрол по отношение наличието на заявената култура и за спазването
на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от
площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура спрямо
данните от извършената проверка на място от дирекция „Технически инспекторат”
на ДФЗ на 24.06.2020 г. Административният орган
е възпроизвел текста на чл. 31а, ал. 3 от Наредба №
3/17.02.2015 г., в относимата редакция, но не е конкретизирал предмета на извършения
контрол – дали е за наличие на заявената култура или за спазването на
минималните агротехнически мероприятия. Изложени са данни за това, че при
проверката на място част от парцелите – БЗС №
81284-204-1-1, с площ от 4,46 ха и БЗС № 81284-204-2-1, с площ от 1,32 ха,
двата в землището с. Четирци, са определени за допустими
за подпомагане по останалите схеми, но след допълнителен контрол на извършената
проверка на място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за
обвързано подпомагане – СЗ – КЛЧ, същите са недопустими по причини, посочени в
изготвения доклад, за който А.Т. е уведомен с писмо, получено на 17.08.2020 г.,
което не е обжалвано в законоустановения срок. В
доклада от проверката, към който се препраща в мотивите на оспорения АУПДВ, е
посочено, че БЗС № 81284-204-1-1, с площ от 4,46 ха и БЗС № 81284-204-2-1, с
площ от 1,32 ха, с декларирана култура 150000 – картофи, са засети, но няма
редовна вегетация, и при допълнителния контрол двата парцела са отразени като
недопустими по заявената схема за обвързано подпомагане. За БЗС 81284-120-1, с
декларирана култура 150000 – картофи, е посочено, че на парцела е направено
измерване, като е изключена необработваемата площ, и установената площ при
проверката е 2,65 ха. В обобщените резултати на доклада е отразено, че
установената площ по СЗ – КЛЧ е 9,73 ха. Липсва правна квалификация на
описаните в доклада факти във връзка с общите основания за възстановяване на
финансовата помощ по чл. 27 от ЗПЗП и
на специалните основания по Наредба № 3/17.02.2015
г. Според чл. 32а от посочената наредба, когато след
извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и
надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им
съгласно чл. 27 от ЗПЗП. В
случая актът е издаден в хипотезата на чл. 27, ал. 7 във вр.
с ал. 5 от ЗПЗП, т.е.
дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони. От друга страна, основания
(критерии) за недопустимост за подпомагане са предвидени и в чл. 30б, ал. 1 и 2
от Наредба № 3/17.02.2015
г., която, въпреки че е
относим за случая нормативен акт, не
е посочена в доклада. Съгласно цитираните правни норми право на подпомагане по СЗ
– КЛЧ имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които
стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци, а
подлежащи на подпомагане са заявените площи, когато: са заети с картофи,
лук и чесън и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за
подпомагане по схемата, на които се установи различна култура от картофи,
лук и чесън, се считат за наддекларирани (т. 1); отговарят
на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС)
№ 1307/2013 (т. 3); и през годината на заявяване е
получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за
подпомагане картофи, кромид лук и чесън съгласно приложение № 5 (т. 4). Обстоятелството,
че картофите не са поникнали е възможно основание за недопустимост за
подпомагане по т. 1 и по т. 4 на чл. 30б, ал. 2 от Наредба № 3/17.02.2015
г., но ясни констатации за това отсъстват както в доклада, така и в оспорения АУПДВ,
още повече че в случая във връзка с правилото за допустимост по т. 4 Т. е представил
декларация и опис на документите, изискуеми съгласно чл.
32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015
г., които е следвало да бъдат анализирани от
органа при издаване на акта. Вместо да посочи връзката между изложените фактически
и правни основания, органът е формирал извод, че след приключване на „повторните
проверки” (без да уточни кои са те), е установено, че БЗС № 81284-204-1-1, с
площ от 4,46 ха и БЗС № 81284-204-2-1, с площ от 1,32 ха, са „изначално”
недопустими за подпомагане по СЗ – КЛЧ.
Освен
това в случая липсват фактически и правни основания относно размера на
определеното за възстановяване публично държавно вземане. Не е ясно как е
формирана процесната сума, доколкото констатациите на органа за недопустимост
за подпомагане засягат само част от декларираните парцели. Според изложеното в оспорения
акт е извършена прекалкулация, при която изчислената полагаема се финансова
помощ по СЗ – КЛЧ възлиза на нула лева, а разликата между изплатената и
полагаемата се финансова помощ – в размер на 20 420,09
лева, представлява недължимо платена сума. Изложените
мотиви, преценени съобразно доказателствата по делото за реализирана продукция
и правилата по чл. 30б, ал. 3 и чл. 34, ал. 1
от Наредба № 3/17.02.2015 г., не позволяват проверка относно законосъобразността
на формираната сума. Съгласно посочените
правни норми министърът на земеделието определя
със заповед размера на подпомагането на хектар, а размерът на помощта по
схемата се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за
колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 за получен и реализиран на пазара
добив и са представени доказателства за това. В случая жалбоподателят е
изпълнил задължението си по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. да декларира и представи доказателства за
произведената и реализирана продукция през 2020 г., но органът не ги е проверил
и не е изложил изводи съобразно чл.
30б, ал. 3 от наредбата,
поради което остават неясни както начинът на формиране на размера на определеното за
възстановяване публично държавно вземане, така и нормативното
основание за възстановяването му. В оспорения АУПДВ не се съдържат данни и какъв е бил
техническият пропуск, вследствие на който е изплатена процесната сума. В акта липсва и препращане към друг акт,
в който да се съдържат конкретни мотиви за констатацията, че помощта по схемата
е недължимо платена и подлежи на връщане изцяло.
Процесният
АУПДВ е издаден без наличието на акт чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Административното
производство по реализиране на схемите за директни плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г., започва с
подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат. Формата,
редът, сроковете за подаване и съдържанието на заявлението са уредени
посредством правилата, съдържащи се в Наредба № 5/27.02.2009
г., като Разплащателната агенция извършва
административни проверки и проверки на място във връзка с подадените заявления.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната
агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез
интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с
данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват
автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по
заявленията за подпомагане. По силата на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната
агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания
съгласно чл. 37 от същия закон. Според чл. 10б, ал. 1 от
Наредба № 5/27.02.2009 г. ДФЗ – РА
уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации
и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изрично
произнасяне от страна на ДФЗ – РА се изисква и от подзаконовите нормативни
актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане, като съгласно
разпоредбата на чл. 32а от Наредба № 3/17.02.2015 г.,
когато след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо
платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им
съгласно чл. 27 от ЗПЗП. От
изложеното се налага изводът, че административното производство, образувано по
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, в т.ч. и по СЗ –
КЛЧ, следва задължително да приключи с издаване на изричен акт – уведомително
писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за
плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции.
Както бе посочено по-горе, по подаденото от А.Т. заявление за
подпомагане с УИН 10/290520/70954 за кампания 2020 г. не е издаден нарочен акт
по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. С писмо с изх. №
02-101-6500/106/08.03.2021 г., издадено от административния орган, Т.
е уведомен, че все още не е издаден краен административен акт от ДФЗ –
РА, който може да обжалва. Посочено е, че
след приключване на всички проверки по подадените заявления за попомагане и
след края на кампания 2020 РА ще изготви и предостави уведомителни писма за
извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания на всички
кандидати, подали заявление за подпомагане, съгласно чл. 10б от Наредба № 5/27.02.2009
г., като такова писмо ще бъде издадено и на Т., и в него подробно ще бъдат
посочени одобрената сума за подпомагане, сакнциите и редукциите по отделните
схеми и мерки, както и редът и начинът на обжалването му. Съдът приема, че до
влизането в сила на акт по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г.,
който същевременно да съдържа и конкретни съображения
по отношение наличието на недопустимост, компетентният административен орган не
може да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във
вр. с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.
Т.е. издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на предходен, самостоятелен
административен акт, който установява основните параметри на публичното
държавно вземане и обуславя откриването на производство по издаване на АУПДВ.
Неосъществяването на посочената задължителна фаза от административното
производство е довело до съществено ограничаване на възможността
на заявителя да изложи своите възражения срещу констатациите на проверяващите
органи, което го е лишило от упражняването на ефективна защита на засегнатите
му права и интереси, и представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Връчването на Т.
на уведомителното писмо с изх. № 01-012-6500/143/09.07.2020
г., издадено от началника на РТИ – Благоевград, ведно с копие от доклада
от проверката на място не може да дерогира задължението за издаване на акт
по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г.
Така
допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване на процесния акт в
противоречие с материалния закон, тъй като неправилно са приложени
разпоредбите, съдържащи материалноправните предпоставки за издаване на АУПДВ по
смисъла на чл. 32а от Наредба № 3/2015 г. във
вр. с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ДФЗ (юридическото
лице, в чиято структура е органът ответник)
следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в размер на 1210 лева (10 лева – платена държавна такса, и
1200 лева – платено адвокатско възнаграждение). Съдът, като
съобрази, че платеното в случая адвокатско възнаграждение е в размер,
близък до минималния размер съгласно чл. 8, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, намира за неснователно
възражението по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл.
144 от АПК за прекомерност на същото.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/3503/08.10.2021 г.,
издаден от заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” с
ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на А.С.Т.,
с ЕГН **********, сумата в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева –
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: