№ 14349
гр. София, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110150727 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 287835/16.10.2023 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Ю. Т. К., с ЕГН:
**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от общо 1420.23 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, за имот – апартамент № 8, находящ се в гр. ************** от
които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 1182.15 лева за
периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2021 г. вкл, и 205.91 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., 2/ главница
за услуга дялово разпределение в размер на 26.51 лева за периода от
01.08.2020 г. до 31.05.2021 г. и 5.66 лева – обезщетение за забава върху тази
сума за периода от 31.03.2020 г. до 09.02.2023 г., както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 9319/2023 г. на СРС – 22.02.2023 г. до окончателното плащане на
сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
1
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е
изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми.
Уточнява се, че сумите се претендират от ответницата като собственик
на топлоснабдения имот.
С исковата молба са представени: нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот № 38, том I, рег. № 1038, дело № 33 от 2021 г. от 10.06.2021
г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25, том I, дело № 819 от
1995 г., протокол от ОС на СЕС и договор между СЕС и ФДР, три общи
фактури и извлечение от сметка и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г.
с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор – чрез назначен особен представител адв.
Е. А.. В същия предявените искове се оспорват по основание и размер. Прави
се възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. В
останалата част се посочва, че исковете не се оспорват по размер. В тази
връзка се изразява несъгласие с допускането на експертизи. Оспорва се
реалното извършване на услугата дялово разпределение.
Оспорва се качеството потребител на топлинна енергия на ответника
през процесния период. В тази връзка се поддържа, че ответникът не бил нито
собственик на имота, нито вещен ползвател на същия – през целия период,
което било видно и от представените доказателства. Поддържа се и че
ответникът не ползвал имота и на облигационно основание.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично.
С определение № 19279/09.05.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Бруната България“ ООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
– 2 броя изравнителни сметки, талон за отчет и протокол за неосигурен
достъп.
В хода на производството по делото от ищеца са представени фактурите
за процесния период заедно със съответните кредитни известия.
От съда служебно по искане на ответната страна са изискани и
приложени справки от НБД „Население“ – за дата на смъртта на Тодор Ганчев
Найденов, за родствени връзки на ответницата Ю. Т. К., за смърт и родствени
връзки на лицето Ю.К.Н. и лицето Г.Т.Н., както и за извършени откази от
наследство от страна на лицето Г.Т.Н., с ЕГН: **********.
В съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата се представлява от особен представител адв. А..
Последната изразява становище за цялостно предвид възражението за липса
2
на облигационна връзка евентуално частично отхвърляне на исковете предвид
възражението за давност. Депозира писмени бележки.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6932/03.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 9319/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 25, том I, дело № 819 от 1995 г. се установява, че на
25.01.1995 г. лицата Ю.К.Н., с ЕГН: ********** и Г.Т.Н., с ЕГН: ********** са
прехвърлили чрез дарение в полза на ответницата Ю. Т. К., с ЕГН: **********
собствеността върху свой имот, придобит в режим на СИО, а именно:
апартамент № 8, находящ се в гр. София, бл. 2, кв. 243 – Лозенец, ет. 3.
Съгласно нотариалния акт дарителите са запазили за себе си пожизнено и
безвъзмездно вещото право на ползване върху имота.
Видно от извършени от съда служебни справка в НБД „Население“
Ю.К.Н., с ЕГН: ********** е починала на 02.01.2020 г., а Г.Т.Н., с ЕГН:
********** на 02.08.2016 г. Двамата са имали един единствен син – Т.Г.Н., с
ЕГН: ********** – който обаче е починал още на 28.08.1999 г. – т.е. преди
родителите си.
В тази връзка и Ю.К.Н. и Г.Т.Н. са наследени от своите внуци по право на
заместване от сина им – а именно ответницата Ю. Т. К., с ЕГН: ********** и
брат й – лицето Г.Т.Н., с ЕГН: **********. Последният, видно от справки в
АСУД обаче се е отказал от наследството на своите баба и дядо /гр.д. №
3384/2021 г и № 3383/2021 г. на СРС/.
От нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 38, том I,
рег. № 1038, дело № 33 от 2021 г. от 10.06.2021 г. се установява, че Ю. Т. К. се
е разпоредила с процесния имот – апартамент № 8, находящ се в гр.
****************** – като е прехвърлила собствеността върху същия на
трети лица – на 10.06.2021 г. В нотариалния акт е уговорено, че разходите за
топлинна енергия до датата на прехвърляне на имота следва да бъдат
заплатени от прехвърлителя Ю. Т. К. /л. 18 от делото/. В нотариалния акт е
отразено също, че имот: апартамент № 8, находящ се в гр. *************,
находящ се в гр. ****************** – представляват едно и също жилище.
3
От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния
период.
От представено по делото съобщение към фактура №
*********/31.07.2020 г. се установява, че за отоплителен сезон 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. – за процесния имот е начислена сумата от общо 1079.42 лева. От
тази сума обаче в хода на отоплителния сезон са заплатени общо 703.21 лева,
поради което остават дължими 308.55 лева. Видно от съобщение към фактура
№ **********/31.07.2021 г. за отоплителен сезон 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. –
за процесния имот е начислена сумата от общо 865.18 лева. На последно
място от обща фактура № **********/31.07.2022 г. се установява, че за м. май
2021 г. за имота е начислена сумата от 8.42 лева.
От договор между СЕС и ФДР от 11.10.2001 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 05.10.2001 г. /където лицето Г.Т.Н., с ЕГН: ********** се е
подписал за ап. 8/ се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Бруната България“
ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период.
Налице е и договор /№ Д-0-72 от 09.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР – за първия отоплителен
сезон до процесния имот е осигурен достъп, но за втория сезон – достъп не е
осигурен за отчет.
На последно място, видно от приложено на л. 33 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
1182.15 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 308.55 лева /отразена към м.
07.2020 г. – с обезщетение за забава върху същата от 76.42 лева/, изравнителна
сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на
865.18 лева /отразена към м. юли 2021 г./ и сметка за м. 05.2021 г. в размер от
8.42 лева.
За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е представена
справка /която съдът заедно с извлечението от сметка използва при преценка
на възражението за давност/.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
4
за което е издадена заповед № 6932/03.03.2023 г. по ч.гр.д. № 9319/2023 г. по
описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, чрез
залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка
предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
5
писмени доказателства / нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот № 38, том I, рег. № 1038, дело № 33 от 2021 г. от 10.06.2021 г.,
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25, том I, дело № 819 от 1995
г., копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва
извод, че ответницата е собственик на процесния имот през целия процесен
период. Същата обаче има качеството потребител на топлинна енергия – за
периода от 03.01.2020 г. до 31.05.2021 г., доколкото на 02.01.2020 г. е
настъпила смъртта на второто лице със запазено вещно право на ползване
върху имота – Ю.К.Н., с ЕГН: ********** /баба на ответницата/.
В тази връзка между ответника и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството – досежно периода от 03.01.2020 г.
до 31.05.2021 г. следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се
установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през този
период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха
въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на
имота.
Конкретните стойности на сумите съдът обсъжда по-долу при
обсъждане възражението за давност – доколкото практически е налице
съвпадение между периода на давността и частта от процесния период, в
който ответницата не е потребител поради запазеното вещно право на
ползване.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението
за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение
от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за
периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2020 г. вкл. Предвид изричната разпоредба
на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че
6
приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 9319/2023 г. по описа на СРС е подадено на 22.02.2023 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория
месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. – досежно вземането за главница. Няма как да
се приеме давност до 31.12.2020 г., доколкото, както се посочи и по-горе,
съгласно ОУ на дружеството досежно задължението за м. декември 2019 г.
ответникът е изпаднал в забава чак на 15.02.2020 г. т.е. същото попада в
периода на давността. За м. декември 2020 г. длъжникът е изпаднал в забава
след 15.02.2021 г. – поради което при тригодишна давност и заявление от
22.02.2023 г. няма как да се приеме, че задълженията за 2020 г. са погасени по
давност. Поради това погасени по давност са главници на обща стойност
205.70 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. /изчислени от съда
съобразно приложението към фактура и извлечението от сметка,
пропорционално на 12 месечния период/. към тази сума съдът добавя и сумата
от 1.66 лева – за 01.01.2020 г. и 02.01.2020 г. /когато ответницата не е била
потребител – доколкото съгласно исковата молба – сумите се претендират
изцяло от нея в лично качество на собственик, а не на наследник на
потребител/. В тази връзка и искът за главница е основателен до сумата от
974.79 лева за периода 03.01.2020 г. до 30.05.2021 г., като за сумата от 207.36
лева следва да бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. в размер на 205.91 лева погасени по
давност са обезщетения за забава на обща стойност 50.95 лева, върху
съответните главници. Остават като дължими лихви в размер на общо 154.96
лева върху съответните главници.
7
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между страните липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.08.2020 г., поради което и не се
явява погасено по давност.
Следва да бъде отхвърлен единствено искът за обезщетение за забава
върху тази сума, доколкото не се установява по същата ответникът да е
поставен в забава.
Така Решение № 2195/15.04.2024 г. по в.гр.д. № 8993/2023 г. на СГС.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 9319/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество заявител претендира разноски
в размер на общо 78.40 лева, от които 28.40 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 63.83 лева.
За длъжника не се претендират разноски.
По разноските в производството по гр.д. № 19535/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 28.40 лева държавна такса, 420 лева – възнаграждение за вещо лице и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78
от ГПК/ съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от
представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 446.47 лева предвид изхода на делото.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. Т. К., с ЕГН: ********** и
8
адрес: гр. ************ ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б следните суми: 1/сумата от 974.79 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № 8, находящ се в гр. ************** за периода от 03.01.2020
г. до 31.05.2021 г. вкл, и сумата от 154.96 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху съответните главници; 2/ сумата
от 26.51 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г.
до 30.04.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 9319/2023 г. на
СРС – 22.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 9319/2023 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/за сумата от 207.36 лева – главница, представляваща разликата до
пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 8, находящ се в гр.
****************** за периода от 01.05.2019 г. до 02.01.2020 г..вкл, и за
сумата от 50.95 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до
09.02.2023 г. върху съответните главници и 2/ за сумата от 5.66 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 09.02.2023 г., поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част вкл. с оглед погасяване по давност на част от същите.
ОСЪЖДА Ю. Т. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ************ ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 63.83 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 9319/2023 г. на СРС и сумата от общо 446.47
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
50727/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Бруната България“ ООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 9319 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9