№ 778
гр. П., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720101211 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на СВ. ИВ. СЛ., М. В. МЛ. и Г. В.
Г. срещу „Топлофикация П.“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 05.12.2003 г. срещу наследодателят им В. Г. С. за суми в размер
на 1244,53 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.10.2000 г. до
30.09.2003 г., ведно със законна лихва от 14.12.2003 г. до окончателното плащане и
200,00 лева законна лихва за забава в периода от 30.11.2000 г. до 01.12.2003 г.
Пояснява, че изпълнителния лист е издаден в рамките на гр.д. № 6068/2003 г. по описа
на Районен съд П. след проведено исково производство. Твърди, че въз основа на
посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 4472/2004 г. по описа на ДСИ с
район на действие РС П., което било прекратено на 15.10.2013 г. Твърди, че въз основа
на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 59/2014 г. по описа на ЧСИ Ст.
Б., което било прекратено на 24.03.2017 г. Твърди, че в рамките на тук посоченото
принудително изпълнение са извършени действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност, като последното изпълнително действие по делото се явява
изпращането на съобщение до третото задължено лице – работодател от 12.02.2014 г.
Твърди, че от датата на извършване на последното изпълнително действие по и.д.
4472/04г. по описа на ПИС-21.12.2009 г. и до датата на завеждане на изпълнителното
дело пред ЧСИ Б. – 12.01.2014 г. са изминали повече от четири години, а от последното
изпълнително действие по изп.д. №59/14г. на Ст.Б., извършено на 12.02.2014 г. и до
деня на подаване на исковата молба са изминали повече от седем години, поради което
вземането е погасено по давност.
С оглед на изложеното и допълнително, представена по указания на съда молба,
ищците молят съда да приеме за установено, че в полза на ответника не съществува
право на принудително изпълнение спрямо: СВ. ИВ. СЛ. за сума в размер на 829,26
лева, представляваща 4/6 от общото непогасено задължение за главница в размер на
1244,54 лева, М. В. МЛ. за сума в размер на 207,42 лева, представляваща 1/6 от общото
1
непогасено задължение за главница в размер на 1244,54 лева и Г. В. Г. за сума в размер
на 207,42 лева, представляваща 1/6 от общото непогасено задължение за главница в
размер на 1244,54 лева, ведно със законна лихва от 14.12.2003 г. до окончателното
плащане, за които е издаден изпълнителния лист в рамките на гр.д. № 6068 от 2003 г.
описа на Районен съд П., като погасени по давност.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок.
В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа вече
изложеното. Ответникът оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на „Топлофикация – П.“
АД свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу наследодателят на ищеца е издаден
изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба съгласно определение на
Районен съд П., постановено по ч.гр.д. № 6068/2003 г. на основание чл. 237, б. „к“ ГПК
(отм.).
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
2
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 670,00 лева.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу наследниците на В.
Г. С. - СВ. ИВ. СЛ., ЕГН ********** за сума в размер на 829,26 лева, представляваща
4/6 от общото непогасено задължение за главница в размер на 1244,54 лева, М. В. МЛ.,
ЕГН ********** за сума в размер на 207,42 лева, представляваща 1/6 от общото
непогасено задължение за главница в размер на 1244,54 лева и Г. В. Г. , ЕГН
********** за сума в размер на 207,42 лева, представляваща 1/6 от общото непогасено
задължение за главница в размер на 1244,54 лева, ведно със законна лихва от
14.12.2003 г. до окончателното плащане, за които е издаден изпълнителния лист в
рамките на гр.д. № 6068 от 2003 г. описа на Районен съд П. поради погасяването им
3
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на СВ. ИВ. СЛ. сумата от 370,00 лева – разноски по делото за
процесуално представителство и държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на М. В. МЛ. сумата от 150,00 лева – разноски по делото за
процесуално представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на Г. В. Г. сумата от 150,00 лева – разноски по делото за
процесуално представителство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4