Р Е Ш Е Н И Е N 4
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Поморие, 08.01.2020 год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря:
Валентина Атанасова като разгледа докладваното от съдия Н.
Япаджиева гр.д.N731 по описа за
2019год. и за да се произнесе взе пред
вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по подадена искова
молба от непълнолетната Д.Е.П. *** действаща със съгласието на своята майка А.С.З.
против Е.П.П.. В исковата молба твърди, че с решение
№82/27.04.16г. по гр.д.№106/16г. по описа на ПРС е изменена издръжката от 100
лв. на 140 лв., която ответникът – баща на ищцата е осъдена да заплаща на
детето Д.Е.П., която е крайно недостатъчна, тъй като са изминали почти 4 години
от определяне на издръжката. Твърди, че нуждите й са нараснали, тъй като е
ученичка в Немска езикова гимназия
„Гьоте“ гр.Бургас и пътува всеки ден до гр.Бургас, а само картата и за пътуване
е 84.00лв. Във връзка с по-високото ниво на учебното заведение, разходите за
учебници, тетрадки, речници и различни учебни пособия и помагала са по скъпи,
тъй като се купуват от специализирани книжарници или по интернет. Нараснала е нуждата
от средства за храна, отопление, дрехи, подходящи за възрастта и съответно за
сезона, а освен това посещава допълнителни уроци по математика, пеене и
журналистика. Живее с майка си, която работи и получава месечно възнаграждение
в размер на 580 лв. , а освен издръжката от 140 лв., бащата не предоставя
никакви други средства, а същата е крайно недостатъчна и моли съдът да осъди ответника да заплаща
издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от подаването на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване. Представя доказателства
в подкрепа на твърденията си и в съдебно заседание чрез пълномощникът си
поддържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, който оспорва размера на претендираната издръжка и моли
иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Сочи, че възможностите му са силно
ограничени, тъй като изплаща кредит и има разходи във връзка с пътуването на
работното си място. Счита, че нуждите на детето не са се променили съществено и
не са нарастнали цените на стоките и услугите, с които ищцата мотивира исковата
си молба, поради което счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде
отхвърлен.
Предявения иск е с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ответникът е баща на
детето, като по делото е представено удостоверение за раждане от което се
установява, че родителите на непълнолетната ищца Д.Е.П. са А.С.З. и Е.П.П.. Не се спори, че брака между родителите е прекратен и
родителските права по отношение на детето Д.Е.П. са предоставени на майката.
Установява се от представеното Решение от
27.04.2016г., по гр.дело №106/2016г., че е изменен размера на издръжката от
100.00 лв. на 140.00 лв. и ответникът е осъден да заплаща на детето Д.Е.П. издръжка
в размер на 140 / сто и четиридесет/ лева, чрез нейната майка и законен
представител А.З., считано от 22.02.2016г. Установява се от представената
служебна бележка №29 от 20.09.2019г. издадено
от Директора на Немска езикова гимназия
„Гьоте“ гр.Бургас, че Д.Е.П. е ученичка в ІХе клас за
учебната 2019/2020г. В съдебно заседание е представено удостоверение издадено
от ЕТ„МАПС-Мария З.“ на законния представител на ищцата А.С.З., от което е
видно месечното брутно трудово възнаграждение в размер на 607.84 лв. получавано
до месец октомври 2019г. включително, копие от ученическа карта за пътуване,
фактура за поръчка №003632/23.10.19г. от
очен център Лара гр.Поморие за изработка на
диоптрични очила на Д.П., придружени с фискални бонове. От ответника е
представена служебна бележка, видно от която същият получава месечно
възнаграждение в размер на 1295,79лв., както и извлечения по сметка от Райфайзен Банк на Е.П.П., от които е видно, че погасителната месечна вноска по
кредит който плаща ответника е в размер на около 483 лв. По
делото е допуснат един свидетел Д. И. З.Т.
братовчедка на майката на ищцата. В показанията си свидетелката Т. свидетелства,
че А. сама се грижи за детето, с финансовата помощ от родителите на А. като
заплащат месечните такси за ток и вода, а разходите за отглеждане на детето са
големи – за дрехи, храна, учебни
помагала, за уроци които посещава детето за журналист и за пътни разходи. Сочи,
че понякога се е налагало да и помага финансово но основно родителите и
помагат. Не знае дали родителите на ответника помагат по някакъв начин на Д. и
дали детето контактува с тях. Твърди, че А. и Е. нямат други деца.
Изслушана в съдебно
заседание – Д.П. заявява, че са и
необходими повече средства, тъй като посещава курсове по балет, журналистика,
математика и и предстоят още два курса на които желае да се запише. Твърди, че
за Коледа и за рождения ден получава
допълнително пари от баща си, но сега е разочарована, като счита,
че същият не се интересува от нея, не й
се обажда, а тя желае да контактува
повече с него, че баба й и дядо и по бащина линия също не се интересуват от нея
и не и се обаждат и смята, че разходите които тя има са нормални за нейната
възраст.
По делото е
представен социален доклад, в който е отразено, че основно грижите за детето се
полагат от неговата майка, която е подпомагана от своите родители. Детето
посещава училище и е привързано към майка си и баба си и дядо си по майчина
линия. Майката на детето е споделила, че няма нищо против детето да се среща с
баща си, баба си и дядо си по бащина линия и поради нарасналите нужди на детето
изпитва финансови затруднения. В същия доклад по информация на бащата Е.П. е
споделил, че когато Д. е поискала нещо от него той и го е купувал, но от месец
август 2019г. не се е виждал с дъщеря
си, тъй като причината за това била че майката на детето е поискала 3000лв. за
екскурзия на детето, но той е дал само 1000лв. и от този момент Д. спряла да
контактува с баща си и счита, че майката настройва детето против него. Споделил
е, че преди това той редовно е осъществявал контакти с детето.
При така установената
фактическа обстановка съдът, намира иска за доказан по основание.
Съгласно разпоредбата
на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба
е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението
на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Освен нарасналите потребности на
детето, тъй като то вече учи в гр.Бургас и има много повече разходи свързани с
посещението на училище, от предходното увеличаване на издръжката е изминал
значителен период от време – четири
години, период през които са
настъпили и икономически промени като увеличен е и минималния размер на
дължимата издръжка, като към настоящия момент той е равен на една четвърт от
размера на МРЗ т.е. 152,50 лв. Затова и
съда счита, че иска е доказан по
основание. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат.
Относно размера на дължимата от бащата издръжка, съдът взе предвид, че
задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка от 140 лева е определена по гр. дело №106/2016год. и от тогава са изминали повече от три години, детето е пораснало и
понастоящем има нужда от повече средства за посрещане разходите за храна,
облекло, учебни помагала, пособия и допълнителни занимания. Същото учи в
училище в гр.Бургас и само за пътни месечно са му необходими около 100лв. Отделно всеки ден детето трябва да разполага
със средства за да си осигури купуване
на храна, докато е извън дома си.
Възможностите на майката не са големи. Същата работи с трудово
възнаграждение в размер на около 600 лв. Бащата е предоставял средства на
детето и извън определената издръжка, като й дал част от парите необходими за
екскурзия до Австрия, но от м. август
отношенията между детето и бащата са се влошили и детето е прекъснало
контактите с баща си. От тогава бащата
плаща само определената от съда издръжка. Бащата не издържа други лица и доходите му са в размер на около
1300лв. месечно, като същия може да плаща по голям размер на издръжката от
определение от 140.00лв. Въпреки, че ответника изплаща кредит и вноската по
същия не е малка, той интересите на
детето са с приоритет и може да предоговори
условията свързани с изплащането на кредита, но да отделя повече средства за издръжка на детето,
за да осигури по висок стандарт на живот на детето си. Влошените към момента отношения между родител и дете, които съдът свързва с
възрастта на детето, не следва да рефлектират върху размера на издръжката и
бащата следва да плаща по висок размер на издръжка, тъй като плащания сега е
дори в по нисък размер от минималния размер определен от закона. Грижите по
отглеждането и възпитанието на детето са поети изцяло от майката и съдът вземайки предвид нуждите на детето и възможностите на
родителите счита, че за месечната
издръжката на ищцата са необходими около
400.00лв., като бащата следва да плаща издръжка в размер на 200 / двеста / лева,
а останалите средства следва да се осигуряват от майката. Така определеният
размер следва да бъде присъден от 08.10.2019г.
датата на подаване на исковата
молба в съда.
Относно претенцията на
процесуалния представител на ищцата за заплащане на адвокатско възнаграждение от
ответника на основание чл.38 ал.2 от ЗА, съдът счита, че размерът на
възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл.2 ал.2 от Закона за
адвокатурата в размер на 300лв.
На основание чл. 83
ал.1 т. 2 от ГПК, следва дължимата държавна такса по отношение на присъдената
издръжка да бъде възложена на ответника, който да бъде осъден да заплати по
сметка на РС Поморие сумата в размер на 86.40лв. /осемдесет и шест лева и 40ст./
лева.
Мотивиран от
изложените по-горе съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА на издръжката определена с Решение
№82 от 27.04.2016г. по гр.дело №106/2016год. по описа на РС Поморие дължима от Е.П.П., ЕГН********** за детето Д.Е.П. ЕГН **********, със
съгласието на нейната майка А.С.З., ЕГН**********, като УВЕЛИЧАВА размера на
месечната издръжка от 140 /сто и четиридесет/ лева на 200 /двеста/ лева, считана от датата на завеждане на
исковата молба – 08.10.2019г., до настъпването на законни причини за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА Е.П.П., ЕГН********** с адрес ***, да заплаща месечна издръжка
в размер на 200 /двеста/ лева
на непълнолетното си дете – Д.Е.П. ЕГН **********, с адрес ***, със
съгласието на нейната майка и законен представител А.С.З., ЕГН**********,
считано от 08.10.2019г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Е.П.П., ЕГН********** да заплати на процесуалния представител
на ищцата адв. Х от АК Бургас пълномощник на Д.Е.П.,
със съгласието на нейната майка А.С.З., сумата от 300 /триста / лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.П.П., ЕГН********** с адрес ***, да заплати в полза на Държавата по сметка на РС
Поморие сумата от 86.40 /
осемдесет и шест лева и 40ст./ – държавна такса върху размера
на увеличената издръжка.
Настоящото решение
подлежи на въззивно обжалване пред БОС, в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: