Решение по адм. дело №605/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211 от
Закона за министерството на вътрешните работи / ЗМВР /.

Образувано е по жалба на З. Г. С., чрез пълномощника – адв. Я., срещу Заповед № 7855з-391/13.05.2025 г., издадена от директора на Дирекция “Вътрешна сигурност“ при МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 204, ал. 3 от ЗМВР.

В съдебно заседание и представени писмени бележки пълномощника на жалбоподателя – адв. Я. моли съдът да отмени оспорената Заповед, като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Прави искане за присъждането на разноски.

Ответникът – директора на Дирекция “Вътрешна сигурност“ при МВР, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, и представени писмено становище намира оспореният ИАА за правилен и законосъобразен, моли същият да бъде потвърден.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 от АПК, вр. чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е на служба в МВР от 19.12.1991г., назначен със заповед № З-300, на длъжност „полицай“ в РДВР-Пазарджик, считано от 01.01.1992г., като до момента е заемал различни длъжности в системата на МВР – полицай, пом.следовател, началник група. Награждаван е с „Благодарност“ през 1992г., 2000г., 2001г., 2003-2005г.; „Колективна награда“ – 2000г., 2006г., 2008г., 2013г., 2017г.-2020г.; Предметна награда – огнестрелно оръжие през 2018г.; Писмена похвала – 2002г., 2016г.-2019г. и 2021г. Няма действащо дисциплинарно наказание. С трудов договор № 7855з-740/18.12.2024г. е назначен на длъжност разузнавач 2-ра степен сектор 02, отдел 05 ДВС-МВР, като на същата дата срещу подпис бил запознат със специфичната длъжностна характеристика за длъжността рег. № 7855р-7559/30.07.2024г., което е видно от представената по делото кадрова справка.

На 27.12.2024г. в ОП-Благоевград бил депозиран сигнал от [населено място], в който се съдържало оплакване от действията на полицейски служители, по който била образувана преписка вх. № 3450 и определен наблюдаващ прокурор Г. М., който на 31.12.2024г. разпоредил извършването на проверка от ДВС, с дадени конкретни указания за събиране на доказателства в 30 дневен срок, която била възложена на жалб. С. от прекия му ръководител – св. М., с резолюция от 13.01.2025г. С писмо от 30.01.2025г. ДВС-МВР поискали удължаване срока на проверката с 1 месец, поради непостъпване на отговори от изпратени до ОДМВР-Благоевград, ДВС-МВР, МБАЛ Благоевград и ДКИС-МВР отговори, за представяне на записи от охранителни, боди и кар камери, ведно с писмени доказателства.

На 08.01.2025г. жалбоподателят изготвил план за работата/дейността си за 09.01.2025г., вкл. по сигнал-жалба от [населено място] – установяване на тъжител и призоваването му. На 09.01.2025г. изготвил и отчет, в който не е посочено изпълнение на заложеното в плана. На 09.01.2025г. изготвил план за работата/дейността си за 10.01.2025г., в който по т.3.2 – ДЗ за възникнала необходимост от призоваване на тъжителя Т. по телефон. В отчета за 10.01.2025г. посочил по т.3 - ДЗ за възникнала необходимост от призоваване на тъжителя Т. по телефон и снемане на писмено сведение. В план за 13.01.2025г. в т. 3.2 посочил – изнесени данни за осъществен спрямо него психически тормоз, осъществяван чрез телефонни обаждания, позвънявания и СМС със замесени служители на РУ-Благоевград и РУ-Перник – анализ на изложеното в сведението и подготовка становище до н-к сектор 02, отдел 05 ДВС-МВР относно извършване на проверка, като в отчета за тази дата е посочено и по повод получена пр.пр. № 3450/31.12.2024г. на ОП-Благоевград извършване преценка от необходимост за приобщаване на преписка след съгласуване с наблюдаващия прокурор. В плана за 14.01.2025г. в т.3.2 е посочено приемо-предавателен протокол – приемане копия на АУАН, ЗППАМ по отношение сигнала на [населено място], а в отчета - снемане на допълнителни сведения, изготвяне на ДЗ, контакт с наблюдаващия прокурор М. / в болнични до 20.01.2025г./, изготвяне на писма до ОП и ОДМВР - Благоевград. В плана за 15.01.2025г. жалбоподателят отразил – изискване записи от охранителните камери на РУ в района на проверката, боди и кар камери. В отчета си посочил – изготвяне писма до ДВС-МВР за предоставяне на записи от боди и кар камери. В плана си за 16.01.2025г. отново посочил горепосочените обстоятелства за периода 17-19.12.2024г. вкл. изискване камери от Спешен център – Благоевград и от охранителните камери на 02 РУ-Благоевград. В отчета за същата дата посочил - изготвяне на проект на писма до ДВС-МВР, КИС, МБАЛ-Благоевград. В плана за 17.01.2025г. жалбоподателят посочил подготовка изготвяне на писма до ДВС-МВР, ДКИС, Спешен център; в отчета посочил – снемане допълнително сведение от [населено място], прилагане на материали.

На 13.01.2025г. в служебно помещение на ДВС в сградата на ОДМВР-Благоевград, св. М. – гл. инспектор, на длъжност началник сектор 02 към отдел 05 при ДВС, като пряк ръководител на жалб. С., разпоредил устно на последния да извърши конкретни действия, свързани с възложена на последния проверка по пр. пр. № 3450/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - Благоевград, вх. № 785500-123/2025 г. по описа на ДВС- МВР, а именно - да се свърже своевременно по стационарен, служебен или личен телефон с началника на сектор 02 „Мониторинг на системите за наблюдение на МВР“, към отдел 01, Превенция на корупцията при ДВС или друг служител на сектора, с цел да бъдат предприети действия по запазване на записи от „кар“ и „боди“ камери, касаещи предмета на проверката по прокурорската преписка, с цел недопускане на тяхното самоизтриване, както и да се свърже със служители от КИС-Благоевград, с цел своевременно съхраняване на видеозаписи от 02-ро РУ-Благоевград. Разпорежданията на прекия ръководител били дадени на жалбоподателя устно, в присъствието на инсп. С. — разузнавач в сектор 02 към отдел 05 при ДВС-МВР. За горепосоченото св. М. изготвил ДЗ рег. № 9582р-229/06.02.2025г.

От ДКИС-МВР била изискана справка за осъществени повиквания от служебен телефон № 67411 към служебни телефони с № 20521 и № 24196, за периода от 07.01.2025 г. до 05.02.2025 г. Видно от справка с peг. № 5290р-5882/21.03.2025 г. в посочения период от телефонен № 67411, е осъществен един 1 разговор с № 24196, ползван от комисар Р. М. - заместник-директор на ДВС-МВР. Разговорът е от 16.01.2025 г. с начален час 15:37:00 ч. и с продължителност от 5 минути. Малко преди това — в 15:31:00 ч. от № 67411 е бил набран № 20521, ползван от гл.инспектор Ш., като разговор не е бил осъществен.

На 27.01.2025г. мл.разузнавач К.А. изготвил ДЗ рег. № 9580р-170, в която посочил, че при извършена проверка в централна платформа на АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ за 17.12.2024г. за времето от 12 до 17 часа няма налични /запазени / файлове за патрулен автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № [рег. номер], използван от служителите на 02 РУ-Благоевград - М. Б. и Б. П., няма данни за ДжиПиЕс маршрута на автомобила, както и запазени записи от боди и кар камери, поради това, че същите се съхраняват за срок от 30 дни.

Като се позовал на сведенията от комисар М., гл. инспектор Ш., мл. експерт К. А. и данните предоставени от ДКИС-МВР, ответникът приел, че жалбоподателят не е положил достатъчно усилия, за да изпълни разпореждането на св. М., като се свърже с гл. инспектор А. Ш. или служител от неговия сектор, за запазване на необходимата информация. В периода от 03.01.2025 г. до 17.01.2025 г., жалбоподателят е осъществил едно позвъняване към телефонния номер на Ш. (в края на времевия диапазон, в който се съхраняват записи от системите за мониторинг), при което комуникация не е проведена. В телефонния указател на ДВС-МВР са налични освен стационарни номера, така и служебни мобилни и лични мобилни номера на всички служители на дирекцията, в това число и на гл. инспектор Ш. и служителите от ръководения от него сектор.

Видно от посоченото в писмо вх.№ 785500-2069/07.03.2025 г. от прокурор Г. М. - ОП - Благоевград, пр.пр. № 3450/2024 г. е била приключена на 05.02.2025 г. Наблюдаващият прокурор е посочил, че по същата не са събрани всички данни, като в справка peг. № 9582р-217/05.02.2025 г. е посочено, че не са получени изисканите записи от „боди“ и „кар“ камерите на патрулния автомобил, тъй като искането за същите не е направено своевременно, т.е. след изтичане на 1 месечния срок, в който същите се пазят. В материалите по преписката не се съдържат посочените данни, предвид посоченото в писмо рег. № 9580р-170/27.01.2025г. на ДВС, в което е посочено, че няма запазени файлове, поради посочената горе причина. Въз основа това, ответникът приел, че освен неизпълнение на разпореждането на св. М., с бездействието си жалбоподателят е довел до негативни последици, а именно заличаване ва информацията от „кар“ и боди“ камерите и затрудняване разкриването на обективната истина по прокурорската преписка.

В Инструкция № 81213-877 от 6 юли 2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е посочена легалната дефиниция на „разпореждане“. Според чл.6, ал.2 разпореждане е устно или писмено волеизявление на лицата по ал.1, изискващо конкретно поведение от съответните служители на МВР. Според чл. 6, ал.1, т.3 от Инструкцията волеизявлението, изискващо конкретно поведение, следва да е дадено от служител на длъжност по чл.142, ал.1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР към подчинените му служители. Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗМВР държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 и ал.3 съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват следните видове длъжности:, т.3: ръководни.

Със заповед № 7855з-93/14.02.2025г. ответникът наредил извършването на проверка за изясняване на предварителни данни, посочени в докладна записка рег. № 9582р-229/06.02.2025г., като се установи дали е извършено нарушение от страна на жалбоподателя, която била връчена на последния на 25.02.2025г.

На основание чл. 207, ал.8 от ЗМВР с покана рег. № 7855р-2351/24.02.2025г. жалбоподателят бил поканен да се запознае със заповедта за извършване на проверка, с приложените по преписката справки и всички материали по случая, бил уведомен, че може да бъде подпомаган в защитата си от посочен служител на МВР или адвокат, да прави необходимите извлечения и копия, връчена му на 25.02.2025г., като посочил, че ще бъде подпомаган в защитата си от адв. Я.. По преписката са приобщени сведения от служители на МВР: св. М., инсп. С., инсп. Демиревски, св. Я., В. Ищев, Е.Н., Р. М., А. Ш., К. А., М. Б., / проверяван полицай/, А. К., докладни записки.

На 14.03.2025г. жалбоподателят депозирал сведение, ведно с приложени доказателства по повод връчената му покана.

На 10.04.2025г. назначената със заповед № 7855з-93/14.02.2025г. на директора на ДВС-МВР дисциплинарна комисия съставила справка рег. № 7855р-4527, с предложение на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 месеца“, съгласно чл.200, ал.2 от ЗМВР, за извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР, връчена му на 25.04.2025г. в присъствието на адв. Я..

С протокол рег. № 7855р-5063/25.04.2025г., в сградата на ДВС-МВР-гр. София, на жалбоподателят и адв. Я., срещу подпис, били връчени копия от материалите, находящи се в преписката, подробно описани в същият.

На 28.04.2025г. на адв. Я. били изпратени на посочен от нея е-мейл адрес част от документите, които не били представени чрез протокол № 7855р-5063/ 25.04.2025г.

На 29.04.2025г. жалбоподателят, и чрез адв.Я. депозирал писмените си обяснения и възражения по повод изготвената от комисията справка.

Със заповед № 8121к-1221/19.08.2025г. министъра на вътрешните работи прекратил водено срещу жалбоподателя дисциплинарно производство за това, че в периода 23.05.2022г. до 18.12.2024г. е поставил резолюция „Към дело“ върху 10 документа с гриф за сигурност и на 24 явни документа.

С ЕР № 90340 от 127/07.07.2025г. ТЕЛК към МУ на МВР е определил 44 % ТНР на жалбоподателя, за срок до 01.07.2027г., с диагноза – увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

С решения / 5185/14.11.2025г. по адм.дело № 152/2025г. и решение № 5187/14.11.2025г. по адм.дело № 235/2025г., по описа на съда, за които няма данни да са влезли в законна сила /, са отменени заповеди №№7855з-740/18.12.2024г. и 7855з-217/07.03.2025г. на директора на ДВС-МВР, относно преместване местоработата на жалбоподателя.

За периода 07.01.2025.- 20.02.2025г. жалбоподателят е ползвал платен годишен отпуск за времето 18.-19.02.2025г.

В показанията си пред съда св. М. посочва, че жалбоподателят работи в сектора в Благоевград към дирекция „Вътрешна сигурност“ от края на м. декември 2024 г., като му е резолирал различни преписки, които последният изпълнявал в срок. В периода 14.01.2025 г. – 21.01.2025 г. св. М. участвал в полицейска операция на територията на гр. София, като с изключение на жалб. С. всички служители на отдела, които не били в отпуск или болничен, ежедневно рано сутринта пътували до гр. София и обратно. Гл. инспектор Ш. е служител на ДВС-МВР-гр. София. Със служба „КИС“ била създадена организация, чрез началника на сектора, с цел недопускане самоизтриване записите от камерите, в случай на нужда от съхраняването им, съответния служител, на когото е възложена проверката да се обади по телефона на началник сектор „КИС“ или на някой от служителите и помоли да бъдат съхранени данни от камерите за видеонаблюдение за конкретен ден в съответното РУ на територията на обл. Благоевград, като същите се съхранявали, до получаване на съответния документ за тяхното изискване, съответно ги предавали на ДВС-Благоевград. На процесната дата св. М. обяснил на жалбоподателят, че телефонът се намира в коридора на сектора, ведно с телефонните номера на служителите на КИС и на когото и да се обади, по която и да е преписка, ще запазят поисканите видеозаписи, като му разпоредил да го направи. Св. М. в присъствието на инсп. С. разпоредил устно на жалбоподателят да се обади и на гл. инспектор Ш., за да се запазят записите от кар и боди камерите, а в случай, че не може да се свърже с него, да се обади на който и да било служител на ДВС-МВР по списъка на техните телефони лични и стационарни, за да запази записите, каквато била утвърдената дългогодишна практика в сектора. По-късно попитал жалбоподателят дали се е свързал с колегите, на което му било отговорено, че не е осъществена връзка с инсп. Ш., като св. М. му казал в такъв случай да се свърже с някой колегите от ДВС-МВР-гр. София, за да се свърши работата. Св. М. сочи, че 99 % от действията в работата им се основава на ежедневни оперативки и даване на устни разпореждания. В кабинета на св. М. имало един принтер, който се ползвал от трима служители. В кабинета на жалб. С. имало два принтера. Когато св. М. присъствал в сектора, за да се пести хартия, всички документи, които служителите изготвят, му се предавали на флаш-памет. След като ги проверявал, ги принтирал, съгласувал и се предавали в деловодството. Когато св. М. отсъствал служителите ползвали цялата техника на сектора. Към процесния период св. М. приемал плана за действие, изготвял общ отчет и го докладвал на зам.-директора.

Когато жалбоподателят докладвал на св. М. процесната преписка за приключена, при проверка на документите установил, че е налице отговор, че записите не са съхранени. Направил проверка в КИС и установил, че записите от 17.01.2025г. не са запазени. Попитал жалб. С., в присъстнвието на инсп. С. и К. защо не се е обадил, за да съхранят записите, на което му било отговорено „Какво искаш да кажеш сега, че съм виновен ли?“. За установеното св. М. изготвил докладна записка.

Св. Я. работи в ОДМВР – Благоевград, на длъжност системен администратор в „КИС“ Благоевград, с пряк ръководител Д. Д.. За съхраняването на записи от охранителни камери през м. януари 2025 г. му се обадил жалб. С., като му казал, че трябва да се запазят записи. В този момент св. Я. бил командировка и не бил наясно кой друг служител е запазил или не записите, които се съхраняват за срок от 30 дни, след което системата автоматично ги изтрива, без да остави следа дали е имало такива или не. Съгласно утвърдилата се практика, при обаждане от служител, записите са свалят и записват, и се предоставят след като бъде получено искане по официален ред. КИС-Благоевград запазват записите от видеонаблюдението на сградите на ОДМВР – Благоевград и РУ на територията на областта.

Въз основа събраните по преписката данни, в оспорената Заповед ответника приел, че на основание чл. 204, ал. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 194, ал. 2, т.1 от ЗМВР поведението на служителя следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – „неизпълнение разпорежданията на преките ръководители“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т.11 от ЗМВР - „дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за неизпълнение на разпореждания на преките ръководители“, и наложил на жалбоподателят дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Със същата Заповед служителят бил предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта била връчена лично на жалбоподателя и адв. Я. на 16.05.2025г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – директора на ДВС-МВР, в рамките на предоставените му правомощия с чл. 204, т. 3, вр. чл. 37 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение се осъществява в момента, в който материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган –/ДНО/.

В конкретната хипотеза материалите по дисциплинарното производство, са постъпили при компетентния ДНО на 30.04.2025г., посредством изготвянето на справка от дисциплинарната комисия, видно от положената върху същата резолюция, а Заповедта е издадена на 13.05.2025г. От това следва, че дисциплинарната отговорност е ангажирана в законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушението, определен с чл.195, ал.1 от ЗМВР, имайки предвид датата на получаване на справката, съдържаща данни за нарушението и нарушителя, от който момент те са били станали известни на ДНО.

Актът е обективиран в писмена форма, съгласно изискванията на чл. 204 от ЗМВР. Притежава необходимото съдържание, регламентирано в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посочени са извършител, място, време и обстоятелства, при които е прието, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация. Посочени са доказателствата, въз основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и е посочено основанието за налагането му. Конкретизиран е органът и срокът за обжалване. Датиран е и е подписан. С оглед на това не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

При налагане на дисциплинарното наказание е спазена и предвидената в закона процедура, като са изпълнени всички процесуални изисквания, гарантиращи нейното законосъобразно провеждане. Наказаното лице е било запознато с всички събрани по преписката данни, дадена му е била възможност да даде обяснения и представи доказателства, с което правото му на защита е било гарантирано в цялост.

Съдът намира, че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на оспорващия и са препятствали възможността му адекватно да я организира.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР. В хода на проверката ДРО е установила данни, че жалбоподателят, чрез конкретно, изчерпателно и ясно изброяване на извършените от него действия е допуснал нарушение по чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Въз основа на установяванията за извършено дисциплинарно нарушение по е направено предложение да се образува дисциплинарно производство. Директорът на ДВС-МВР със заповед № 7855з-93/14.02.2025г. е наредил да се извърши проверка, определил е ДРО, разпоредил е изготвяне обобщена справка, в съответствие с чл. 207, ал. 1, т. 2, ал. 7, ал. 1 от ЗМВР. В хода на това производство ДРО по надлежния ред е приобщил доказателства събрани в хода на предварителната проверка. В хода на производството ДРО е запознал държавния служител със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, предоставил му е възможност да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат; указана му е възможността да представя доказателства.

Жалб. С. е бил запознат с обобщената справка. В срок от 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения, като в случая с покана рег. № 7855р-2351/24.02.2025г. жалбоподателят бил поканен да се запознае със заповедта за извършване на проверка, с приложените по преписката справки и всички материали по случая, бил уведомен, че може да бъде подпомаган в защитата си от посочен служител на МВР или адвокат, да прави необходимите извлечения и копия, връчена му на 25.02.2025г., като посочил, че ще бъде подпомаган в защитата си от адв. Я.. Всички тези действия са извършени при точно изпълнение процедурата, предвидена в чл. 207, ал. 8, ал. 10 и, ал. 11 от ЗМВР. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство и е изготвил становище до директора на директора на ДВС-МВР за наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, с което е спазен регламента на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР. Спазено е и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В хода на проведената дисциплинарна процедура жалб. С. е депозирал писмени обяснения и възражения, а след запознаване с обобщената справка му е предоставена възможност за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, от която възможност същият се е възползвал. Последните са надлежно приети от директора на ДВС-МВР и са разгледани и обсъдени детайлно по същество в оспорената Заповед. Изложено до тук дава основание да се заключи, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да се приемат за съществени и само на това основание оспорваната заповед да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът намира, че оспорената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това. Съгласно чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. От съвкупната преценка на доказателства по делото, съдът приема, че с действията си жалбоподателят е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. В оспорената Заповедта в достатъчна степен са индивидуализирани деянията, механизма и мястото на тяхното извършване. Изчерпателно са посочени доказателствените източници, на които ответника се е позовал при издаване на обжалвания ИАА, същите са изключително подробно обсъдени и съпоставени, което довежда до извода, че авторството на деянието е безспорно установено. В тази връзка следва да бъде посочено, че посочените в Заповедта писмени доказателства не са оспорени, включително и в хода на съдебното производство, при което доказателствената им сила не е отпаднала. Съдът намира, че от събраната доказателствена съвкупност – сведения, докладни записки, показанията на св. М. и Я., които съдът кредитира изцяло като обективни и вътрешнонепротиворечиви, се установява по безспорен и категоричен начин посочената в издадената Заповед фактическа обстановка. Видно от показанията на св. М., които се подкрепят и от сведенията на инсп. С. и инсп.Демиревски, първият в качеството си на пряк ръководител на жалбоподателят му е разпоредил устно да се обади на КИС и ДВС-МВР, с цел запазване записите, а при последващият въпрос на св. М. инсп. К. е възприел отговора на жалбоподателят. Сведенията, дадени от системен администратор напълно Е. Н. напълно корелират с изнесеното пред съда от св. Я., вкл. и от отразеното от него в изготвеното сведение по случая. От сведенията на Е. Н. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят С. не е осъществил контакт със служител на КИС, с цел изпълнение на ясните и точни устни разпореждания на прекия си ръководител, въпреки дадените разяснения по начина, по който те могат да бъдат изпълнени. Не е спорно, че жалбоподателят се обадил на св. Я., но същият го е уведомил, че е в командировка, следователно първият е следвало да се обади на друг служител на КИС. Не е спорно и, че не е осъществен разговор с А. Ш., като отново по делото не са налице данни, жалбоподателят да е осъществил връзка с друг служител на ДВС-МВР, каквото е било конкретното устно разпореждане на св. М..

Действията на жалб. С. са препятствали своевременното запазване на доказателства от съществено значение за образуваната прокурорска преписка, с което е затруднено разкриването на обективната истина по същата. Дисциплинарнонаказващият орган, при коректно установени фактически обстоятелства е изградил обосновани правни изводи, относно извършеното дисциплинарно нарушение и е дал точна правна квалификация на действията на служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил посочените норми на ЗМВР, са посочени и са отнесени точно към съответното правило за поведение.

С оглед на изложеното съдът намира, че актът за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на жалбоподателя, сочат на правилно приложен процесуален и материален закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа, преценена е и формата и степента на вината на жалбоподателя за извършване на вмененото и доказано дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. При определяне на вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, е преценена тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание.

Представените от защита в последното съдебно заседание по делото писмени доказателства са неотносими към предмета на делото, тъй като Заповед № 8122к-10221/19.08.2025г. не касае процесния период и/или дисциплинарно нарушение, ЕР на ТЕЛК е издадено след постановяване на оспорената Заповед, решенията на АС-Пазарджик не са влезли в законна сила, а отделно от това касаят издадени заповеди за преместване местоработата на жалбоподателят, поради което нямат връзка с доказателствения обхват и предмет на настоящото съдебно производство. Ответникът не оспорва обстоятелството, че в периоди преди и след допускане на дисциплинарното нарушение, жалбоподателят е ползвал платен годишен отпуск или е бил в такъв поради временна нетрудоспособност, но същото е допуснато по време на изпълнение на служебните му задължения. В конкретната хипотеза макар и жалбоподателят да е посочил в плана си от 09.01.-13.01.2025г. изискване на съответните справки от КИС и ДВС-МВР, вмененото му дисциплинарно нарушение не се отнася до техните неизпълнения, а конкретно неизпълнение на дадено устно разпореждане от прекия ръководител – да се обади на служител на КИС и ДВС-МВР за запазване на записите от съответните видеонаблюдения.

Видно от представените по делото доказателства, ДРО е събрал и обсъдил всички релевантни данни, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган обективно е преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и цялостното поведение на служителя и обосновано е приел, че с деянието си жалб. С. е осъществил състава на вмененото му дисциплинарно нарушение, за което се следва налагане на посоченото в Заповедта дисциплинарно наказание, което е индивидуализирано в минималния на предвидения в закона размер, поради което не подлежи на ревизиране. Въз основа на изложеното съдът намира приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но тъй като такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Г. С., чрез пълномощника – адв. Я., срещу Заповед № 7855з-391/13.05.2025 г., издадена от директора на Дирекция “Вътрешна сигурност“ при МВР.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно оспорване, съгласно разпоредбата на чл.211, изр.3-то от ЗМВР.