Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Пазарджик,23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от
районен съдия Харизанова гр.д.№3995 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу ДКЦ“Ескулап-Цитомед“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик,
ул.“Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.
ищцата В. В. С. с ЕГН ********** *** твърди, че е работела в ответната болница
за периода от 01.11.2006г до 01.10.2019г като е заемала длъжността „медицинска
сестра“. Твърди, че поради нередовно
плащане на трудовите и възнаграждения трудовото и правоотношение със Заповед
№27/01.10.2019г. е прекратено на основание чл.327, ал.1т.2 от КТ . Твърди се,
че дължимото но неполучено трудово
възнаграждение е както следва:1 за месец февруари 2019г в размер на 589.54лв., 2/
за март 2019г в размер на 249.83лв., 3/ за месец април 2019г в размер на
639.68лв., за месец май 2019г в размер на 66.89лв. , за месец юни 2019г в
размер на 541.76лв., за месец август 2019г в размер на 635.62лв. и за месец
септември 2019г в размер на 586.42лв. Ищцата твърди, че и се дължи обезщетение
по чл.221 от КТ в размер на 650лв. Твърди, че и се дължи обезщетение за общо 35 дни неползван платен годишен
отпуск/ 15 дни за 2018г и 20 дни за 2019г/ в размер на 790лв. Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата горните суми, ведно със законната лихва ,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията
си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Прави уточнение, че
претендира брутните трудови
възнаграждение за исковия период. Подробни съображения по същество на спора за
развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител и не изразява становище по исковете.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а
се установява и от представените по делото писмени доказателства/ трудов
договор от 01.11.2006г. и допълнително споразумение от 25.02.2010г./, че за
периода от 01.11.2006г. до 30.09.2019г. ищцата е работила при ответника като е заемала длъжността „медицинска сестра“на
пълно работно време- 8 часов работен ден като основното и трудово възнаграждение,
считано от 25.02.2010г. е в размер на 540лв.
Със Заповед №27/01.10.2019г
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено , считано от 01.10.2019г на основание чл.327, ал.1т.2
от КТ.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните.Вещото лице заключава, че дължимото на ищцата брутно трудово възнаграждение е както следва:
за месец февруари 2019г. е в размер на 679.25лв., за месец март 2019г. е в
размер на 333.30, за месец април 2019г е в размер на 799.20лв.., за месец май
2019г е в размер на 88.50 лв. , за месец юни 2019г е в размер на 666.90лв., за месец август 2019г в размер на
709.02лв. и за месец септември 2019г в размер на 779.99лв. Вещото лице
заключава, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец септември 2019г е в размер на 779.99лв. Вещото
лице обобщава, че работодателят е начислил
сумата от 1 638.00лв. , дължима за обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск . Според вещото лице липсват данни тези суми да са изплатени на
ищцата.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ , по чл.221 от КТ и по чл.224,
ал.1 от КТ.
По обективно съединените
искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с
чл.242 от КТ за неизплатени нетни трудови
възнаграждения за исковия период – месеците февруари,март, април, май, юни , август и септември 2019г. съдът намира следното:
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка
през процесния период, като трудовото правоотношение
между тях е прекратено, считано от 01.10.2019г на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради забава от страна на работодателя на изплащането на трудовото
възнаграждение/ факт, който не бе спорен/ Установи се, а и този факт не бе спорен между страните, че
ищцата е престирала работната си сила при ответника,
т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е
следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от
параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото
възражения, нито доказателства от ответната страна при престация
на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с
трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала
добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно-икономическа
експертиза, че дължимите на ищеца трудови
възнаграждения като брутна сума са както
следва: за месец февруари 2019г. е в размер на 679.25лв., за месец март 2019г.
е в размер на 333.30, за месец април 2019г е в размер на 799.20лв.., за месец
май 2019г е в размер на 88.50 лв. , за месец юни 2019г е в размер на 666.90лв., за месец август 2019г в размер на
709.02лв. и за месец септември 2019г в размер на 779.99лв.Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства за
плащане на процесните суми, представляващи трудови
възнаграждения за процесния период. При това
положение исковете са изцяло основателни, тъй като всяка една от исковите
претенции за трудови възнаграждения е в
по-нисък размер от размерите , установени от вещото лице, като ищецът не се
възползва от процесуалната си възможност по реда на чл.214 от ГПК да увеличи
тези искове по размер.
Ето защо следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:1/ сумата от 589.54лв.,
дължимо но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2019г ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, 2/ сумата от 249.83лв.
дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата,3/ сумата от 639.68лв.
дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2019г, ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, 4/ сумата от
66.89лв. дължимо, но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата,5/сумата от 541.76лв.
дължимо, но неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец юни 2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, 6/ сумата от
635.62лв. дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец август
2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
исковата молба 07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата и 7/ сумата от 586.42лв.
дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
исковата молба 07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата
По иска с правно основание
чл.221, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в
хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ/ работодателят забави плащането на
заплатите/, какъвто е настоящия случай работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие
– при безсрочно трудово правоотношение .Срокът на предизвестието / съгласно
чл.326 от КТ/ при прекратяване на безсрочен трудов договор/ какъвто е този
между страните по спора/ е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг
срок, но не повече от 3 месеца. Липсват данни, а и твърдения страните да са
се възползвали от дадената им правна възможност, поради което
съдът приема , че в конкретния случай е приложим законовия регламент от 30 дни.
Установи се, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ
месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение и което БТВ е базата/
според чл.228, ал.1 от КТ/ за определяне на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ
е в размер 779.99лв. Ето защо и тази претенция се явява доказана по основание. Досежно размера с
оглед факта, че ищцата е предявила сумата от 650в. лв. и не е увеличила този
иск по размер искът следва да се уважи
за размера , за който е предявен като следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 650лв. обезщетение по чл.221 от КТ ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-07.10.2019г до
окончателното изплащане на сумата.
По
иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото
правоотношение.Прекратяването на трудовото правоотношение е първата
предпоставка за пораждане на правото на обезщетение, която предпоставка в
настоящия случай е налице , предвид обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност , а и този факт не бе спорен. Втората предпоставка за уважаване
на този иск е работникът или служителя
реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през процесния период.
Фактът, че ищцата не е ползвала платен годишен отпуск 15 дни за
2018г и 20 дни за 2019г също не бе спорен. От кредитиранато заключение на вещото лице се установи, че
работодателят е начислил сумата от
858.01лв. ,дължима на ищцата за неползван платен годишен отпуск/ като тази сума
се извлича след като от общата сума от 1638лв. се извади сумата от 779.99лв.
дължима за обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Не е спорен факта, че това
обезщетение не е било изплатено към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение и ответникът е изпаднал в
забава, считано от 01.10.2019г. Ето защо съдът счита, че и тази искова
претенция е доказана по основание. Досежно
размера с оглед факта, че ищцата е
предявила сумата от 790 лв. и не е увеличила този иск по размер искът следва да
се уважи за размера , за който е
предявен като следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от
790лв. обезщетение по чл.224, ал.1 от
КТ за неползван 35 дни платен годишен
отпуск / от които 15 дни за 2018г и 20 дни за 2019г./ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба-07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 540
лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/ с оглед уважената част от
исковете.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 400 лв./ по осемте обективно и кумулативно предявени искове/ и сумата от 140 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети
Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на В. В. С. с ЕГН ********** *** следните суми: 1/ сумата от 589.54лв., дължимо но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2019г , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, 2/ сумата от 249.83лв. дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата,3/ сумата от 639.68лв.
дължимо, но неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец април 2019г, , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-07.10.2019г до окончателното
изплащане на сумата, 4/ сумата от
66.89лв. дължимо, но неплатено брутно
трудово възнаграждение за месец май 2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-07.10.2019г до
окончателното изплащане на сумата,5/сумата
от 541.76лв. дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юни 2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-07.10.2019г до
окончателното изплащане на сумата, 6/
сумата от 635.62лв. дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец август 2019г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване исковата молба
07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата и 7/ сумата от 586.42лв. дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2019г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване исковата молба
07.10.2019г до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА
ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А,
представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на В. В. С. с ЕГН ********** *** на основание чл.221, ал.1 от КТ сумата от 650лв., представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на
основание чл.327, ал.1т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба -07.10.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А,
представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на В. В. С. с ЕГН ********** *** на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 790в., представляваща
обезщетение за неползван платен годишен
отпуск от 35 дни/ от които 15дни за 2018г и 20дни за 2019г/, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -07.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А,
представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на В. В. С. с ЕГН ********** *** сумата от 540лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А,
представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на Районен съд-Пазарджик държавна такса в размер
на 400лв. и сумата от 140 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: