№ 14377
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110161567 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.
А. М. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1595,92
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот с адрес: адрес, абонатен №
156568, ведно със законна лихва от 26.06.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата от 201,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
14.09.2017 г. до 18.06.2019 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от
36,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от
26.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,94 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 30.06.2016 г. до 18.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 36558/2019 г. по описа на СРС, III
ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на
1
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е
престирали насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 36558/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез
назначения и особен представител, с който оспорва предявените искове.
Оспорва се ответницата да е собственик на процесния имот. Твърди, че в
представения от ищеца договор за ипотека ап. 56 се намира на 12-ти етаж, а в
исковата молба се твърди, че апартаментът е на 7-ми етаж. Оспорва да е
сключен договор за топлинна енергия за битови нужди при общи условия.
Оспорва ответницата да е използвала топлинна енергия в процесния имот,
както и редовното водене на счетоводните книги. Оспорва сключването на
договор за дялово разпределение, както и същият да е влязъл в сила. Моли за
отхвърлянето на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на заявление от 26.06.2019 г. от „Топлофикация София“ ЕАД
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
2
05.10.2019 г. по ЧГД № 36558 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
срещу длъжника В. А. М. за следните суми: сумата от 1595,92 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 26.06.2019
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 201,65 лв. за
периода от 14.09.2017 г. до 18.06.2019 г., сумата от 36,42 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 26.06.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 6,94 лв. за периода от 30.06.2016 г. до
18.06.2019 г. и 86,82 лв. разноски по делото, а именно: 36,82 лв. държавна
такса и 50,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК.
С разпореждане от 11.10.2023 г., връчено на 16.10.2023 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си.
В срока по чл. 415 ГПК – на 09.11.2023 г., ищецът е предявил иск за
установяване съществуването на вземането си по исков ред.
Представена е молба от Държавна спестовна каса, въз основа на която на
основание чл. 24 Закона за Държавна спестовна каса и чл. 165 ЗЗД на
26.03.1991 г. е вписана законна ипотека върху следния недвижим имот:
Апартамент № 56, находящ се в адрес, за обезпечение на заем, отпуснат на В.
А. М., ЕГН **********.
От извършена на 26.01.2024 г. справка в НБД „Население“ се установява,
че В. А. М. е с регистриран настоящ адрес от 01.01.1980 г. и постоянен адрес
от 03.12.2001 г., както следва: адрес.
По делото е представен нотариално заверен (видно от печатите върху
представения документ) протокол № 18/27.08.2002 г. от проведено на
27.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: адрес, на
което те са взели решение да се сключи договор с „МХ Елвеко“ ООД за
индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него
списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца, като за
ап. 56 е посочен ответника В. А. М..
Представен е договор № 390-IV/26.09.2002 г., сключен между ЕС като
3
възложител и „МХ Елвеко“ ООД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение.
По делото е представен договор № Д-0-74/09.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „МХ Елвеко“ ООД изпълнител,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят
е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение
№ 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да
заплаща договореното възнаграждение.
Представени са съобщения към фактури от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и
извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
От третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД,
ЕИК *********, с предишно наименование „МХ Елвеко“ ООД са представени
документи за извършено дялово разпределение по отношение на процесния
имот, с адрес: адрес, ап. 56, с аб. № 156568 за исковия период.
От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира
като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му
представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение. В имота е имало лира, свързана към ВОИ, без монтиран
разпределител на ТЕ, за която е начислено служебно количество ТЕ, не е
начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите части, начислена е
ТЕ, отдадена от сградната инсталация, начислена е ТЕ за БГВ на база отчет на
два броя водомери за топла вода. Разпределението на ТЕ в исковия период е
извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е
4
разпределена между всички потребители – за отопление (имот и сградна
инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото
разпределение е извършвано от „МХ Елвеко“ ООД. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна
уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния
топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият
топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За
исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият топломер
е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били
констатирани отклонения.
От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира
като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Няма данни за постъпили плащания за суми, дължими за
исковия период. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия
период е в размер на 1595,92 лв. Стойността на услугата за дялово
разпределение (УДР) за исковия период е в размер на 36,42 лв. Мораторната
лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 201,65 лв., а тази
върху главницата за УДР – на 6,94 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение
между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна
енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна
5
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
6
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
7
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
По делото са приети писмени доказателства, които обсъдени в тяхната
съвкупност обосновават еднозначния извод, че ответникът е титуляр на
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Този извод се
налага косвено от данните, съдържащи се в молба от Държавна спестовна каса
/ДСК/ за вписване на законна ипотека. Молбата е подадена на основание чл.
24 от Закона за ДСК за вписване на законна ипотека върху процесния
недвижим имот за обезпечаване изплащането на отпуснат на ответника заем за
жилищно строителство. Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗДСК за
обезпечаване на заемите за жилищно строителство, отпускани на гражданите
и жилищно-строителните кооперации, се учредява законна ипотека върху
недвижими имоти на длъжниците. При това положение следва, че законна
ипотека е можело да се учреди само върху собствен на длъжника по заема
имот, а като заемополучател в настоящия случай е посочен ответникът.
Удостоверените от длъжностното лице /директор на Държавна спестовна каса/
факти не са оспорени от ответника, включително и относно обстоятелството,
че същият е страна по договор за заем за жилищно строителство за
придобиване на собствеността върху описания имот. Ответникът не твърди,
нито установява, че след придобиване на собствеността върху имота през 1991
г., се е разпоредил с правото на собственост или вещното право на ползване
върху същия за исковия период. В тази връзка следва да се посочи и че
ответникът е адресно регистриран на адрес на процесния топлоснабден имот,
като връчителят е събрал данни от управителя на ЕС, че ответникът живее на
адреса. Следва да се има предвид, че предмет на предявения в настоящото
дело иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето
8
на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху
имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск. В случая е
предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на
цена на доставена в имота ТЕ, при заявени от ищеца твърдения за
съществуването между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед на
качеството на ответницата – собственик на топлоснабден имот в сграда в
режим на етажна собственост. Ето защо съдът намира, че ответникът е бил
собственик на процесния топлоснабден имот от 26.03.1991 г., вкл. в исковия
период. Следва да се отбележи, че разликата в адреса на топлоснабдения имот
относно етажа, посочен в исковата молба (ет. 7) и този, посочен в молбата за
вписване на законна ипотека (ет. 12) съдът намира, че се дължи на техническа
грешка, доколкото посоченият аб. № 156568 се установи, че съответства
именно на имот с адрес: адрес, ап. 56. Същевременно в един и същ вход не
може да има два апартамента с един и същ номер, макар и на различни етажи.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на
ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на ССЕ се
установиха размерите на задълженията за топлоснабдения имот в исковия
период за ТЕ, УДР и мораторна лихва върху главниците за ТЕ и УДР.
По делото се установи, че за исковия период по отношение на процесния
топлоснабден имот са издадени фактури и то след извършване на реален отчет
при осигурен достъп. Издадените фактури не се връчват на клиента на ТЕ, а се
публикуват на интернет страницата на ищеца.
Публикуването на приложимите общи условия е служебно известен на
съда факт, същевременно няма данни по делото, ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което влезлите в сила ОУ за процесния
период имат силата на договор между ищцовото дружество и ответника, без
10
да е необходими изричното им приемане.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче не представи доказателства, от които този факт може да се установи по
категоричен начин.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
11
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Въз основа на приетото по делото заключение на ССЕ съдът определи,
че размерът на мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период
възлиза на общо 201,65 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 1307,73 лв., от
които за заповедното производство 36,82 лв. за ДТ и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство в размер на 36,82
лв. за ДТ, 484,09 лв. за депозит за особен представител, 600,00 лв. за депозит
за вещи лица и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от вземанията на ищеца следва да се
присъди сумата от 1302,80 лв.
Ответникът не претендира и не доказва разноски в заповедното и
исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. М., ЕГН ********** на
12
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, следните суми, а именно: сумата от 1595,92 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. за топлоснабден имот с адрес: адрес, ап. 56, абонатен № 156568,
ведно със законна лихва от 26.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от
201,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до
18.06.2019 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 36,42 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 26.06.2019 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6,94 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 30.06.2016 г. до 18.06.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 36558/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА В. А. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1302,80
лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Далсия Елвеко“ ЕООД, ЕИК
*********, с предишно наименование „МХ Елвеко“ ООД – трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13