Решение по адм. дело №434/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел II - чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 42, ал. 6 от Закона за защитените територии (ЗЗТ).

Делото е образувано по протест на прокурор в отдел „Надзор за законност“ (НЗ) при Върховна административна прокуратура (ВАП) и по жалба на Рибарско сдружение „Нилет“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Юндола“, № 1, представлявано от А. Б., подадена чрез пълномощника адвокат Е. К.-П., и двете срещу Заповед № РД-1115/22.11.2022 г. на Министъра на околната среда и водите за актуализиране на площта на ЗМ „Клептуза“, издадена на основание чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ.

С протеста на прокурор в отдел „Надзор за законност“ (НЗ) при ВАП заповедта е оспорена като незаконосъобразна. Изложени са съображения за допустимост на протеста с оглед правомощията по чл. 16 от АПК на Прокуратурата на Република България. По същество заповедта е оспорена като незаконосъобразна, тъй като са нарушени административнопроизводствените правила при издаването й, като не е осъществена предвидена процедурата по реда на чл. 33 от ЗЗТ, включително с предвиденото обществено обсъждане. Посочено е, че в случая е налице увеличение на площта с 608 дка, което препятства прилагането на облекчената процедура по чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ.

В жалбата на Рибарско сдружение „Нилет“ са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, поради нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й, противоречие с материалния закон и несъответствие с целите на закона. Поддържа се, че в административният акт не са изяснени релевантни факти – относно границите, местоположението на имотите, характеристиките им и актуалното им състояние. Твърди се, че с процесната заповед, актуализирайки площта на защитената територия, Министърът на околната среда и водите, не е увеличил площта на ЗМ „Клептуза“ от 3440 дка на 4048,415 дка, а в действителност е намалил площта на същата с общо 71,585 дка, изключвайки ПИ, в които са разположени карстови извор „Клептуза“ и двете изкуствени езера, в които се оттичат водите му. Обуславя наличието на правен интерес от оспорването с вписания предмет на дейност на сдружението в ТРРЮЛНЦ и със седалището на сдружението, съобразно които сдружението оперира в гр. Велинград, а целите му са да помага социалната политика на държавата и обществото в областта на развиване на спортния и любителски риболов и здравословния начин на живот; обединяване на усилията на любителите риболовци; набиране на средства за зарибяване; защита на околната среда. Позовават се и на Решение № 5/17.04.2007 г. на Конституционния съд по КД № 11/2006 г., с оглед това, че наличие на правен интерес е налице и при възможност от засягане на права и законни интереси.

Жалбата и протестът са адресирани до Върховния административен съд. С Определение № 2679/14.03.2023 г., постановено по адм. д. № 2185 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд, делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пазарджик. За да приеме делото за подсъдно на Административен съд – Пазарджик, съставът на Върховния административен съд е посочил, че са налице две основания: първо че делото следва да бъде разгледано от административния съд съобразно изричното посочване в чл. 66а от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и второ позовавайки се на Конституционно решение № 8 от 23.04.2018 г. постановено по к.д. № 13/2017 на Конституционния съд, като е приел, че с жалбата и протеста не се оспорва акт на министъра на околната среда и водите, издаден при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, а че оспореният акт е за актуализирана площта на защитена територия-защитена местност "Клептуза" в землището на Велинград, и по своята същност не попада в категорията актове, които са израз на политически концепции за управление и с него не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България.

С Определение № 4622/02.05.2023 г. по повод повдигнат спор за подсъдност, Върховният административен съд изрично е посочил, че производството по настоящото дело касае оспорване на общ административен акт.

Жалбата и предмета на делото са обявени в Държавен вестник, брой 49 за 2023 г., стр. 63, като по делото не са поискали да бъдат конституирани като страни трети лица.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., която поддържа жалбата с изложените в същата факти и обстоятелства. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски.

Оспорващ прокурор в отдел „Надзор за законност“ при Върховна административна прокуратура редовно призован, не се явява, не изпраща представител в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата – Министърът на околната среда и водите, редовно призован, представлява се от юрк. Ц., който оспорва жалбата. Излага становище за законосъобразност на оспорения акт. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Жалбата и протестът се оспорват като неоснователни и с писмен отговор от ответника.

Окръжна прокуратура – Пазарджик, редовно призовани, явява се прокурор Янев. Счита, че жалбата и протестът са основателни. Излага становище, че в случая заповедта на министъра от 2022 г. касае по-точни измервания, но виждаме, че при изчисленията се установява разлика от 608 дка. Изтъква, че вещото лице в последната експертиза дава заключение, че с оцифряването се касае за 4007 дка, като в случая тези точни измервания, когато има една такава голяма разлика са свързани с промяна границата на защитената местност, а и това е видно от картните материали, представени в цветно копие. Няма съвпадение между сегашната КК, която е в сила, с онези граници към 1966 г. и по този начин не е спазена процедурата по ЗЗТ, да се мине не по-облекчената процедура, а е трябвало да се мине по общата процедура и е трябвало да се подложи самият проект на обществено обсъждане. Посочва, че след като са спазвани границите на лесоустройствените проекти към 1966 г. и местността е била в тези граници, КК не отчита лесоустройствените проекти. Тя е изградена на базата на други критерии и се вижда по чертите тази съществена разлика. Освен това посочва, че липсват мотиви към самата заповед, не е отразено в нея тези граници да съвпадат с границите на ПИ. Никъде не пише, че границите съвпадат с тях, а не съвпадат и с онези към 1966 г. Моли съдът да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт, се установява, че в МОСВ, Дирекция „Национална служба за защита на природата“ (НСЗП) е получено писмо с вх. № 94-00-241/15.05.2019 г., съдържащо сигнал за незаконно строителство на сгради в гр. Велинград, вероятно попадащи в границата на Защитена местност „Клептуза“. В писмото е посочено, че за разрешаване на проблема е необходимо да се установи реалната граница на ЗМ „Клептуза“, утвърдена с Указ от 1964 г., както и дали е възможно строителство в тази територия. Писмото е подадено на 15.05.2019 г. от София Ключкова - ИК „Да поработим за Велинград“.

В тази връзка, с писмо с изх. № 94-00-241/11.06.2019 г. (л. 92 от адм. дело № 2185/2023 г. и л. 26 от адм.д. № 2196/2025 г. на ВАС) до Директора на РИОСВ – Пазарджик е указано, че следва да бъде стартирана процедура по актуализация на площите на ЗМ „Клептуза“, съгласно чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ. Приложена е и Проект на заповед за актуализация на площта на ЗМ „Клептуза“. В проекта е предложено, на основание чл. 42, ал. 6 и чл. 43 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), във връзка с извършени по-точни замервания да бъде: 1) Актуализирана площта на Защитена територия – защитена местност „Клептуза“ в землището на Велинград, община Велинград, област Пазарджик, обявена със Заповед № 407/09.02.1966 г. на Комитета по горите и горската промишленост, от 3440 дка на 4048,415 дка; 2) В границите на Защитена местност „Клептуза“, определена със заповедта по т. 1 да попадат следните имоти с идентификатори: 10450.204.2, 10450.204.3, 10450.204.6, 10450.204.8, 10450.503.1451, 10450.503.1453 и 10450.503.1484, по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Велинград, ЕКАТТЕ 10450, община Велинград, област Пазарджик, с обща площ 4048,415 дка. В проекта е посочено, че пълният опис на координатните точки на границата на Защитената местност „Клептуза“ и картният материал се съхраняват и са на разположение в Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и в Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пазарджик.

На 04.04.2022 г. Н. К. е сезирала Министъра на околната среда и водите и Вицепремиер по климатичните промени с молба, вх. № 94-00-373/04.04.2022 г., в която е посочено, че местността „Клептуза“ е обявена като защитена със Заповед № 407/1964 г. на Председателя на Комитета по горите и горската промишленост, публикувана в ДВ брой № 36/1966 г., съгласно която 344 ха от общата площ на ЗМ „Клептуза“ попадат в района на горското стопанство. Но в архивната Карта на ЗМ „Клептуза“ е посочена площ от 412 ха. В молбата се казва, че съгласно Кадастралния и регулационен план на гр. Велинград, който е бил действащ по времето на обявяването на ЗМ „Клептуза“, територията, в която попадат двете езера на сегашния парк „Клептуза“, не е била в строителните граници. Също така, съпоставяйки границите от архивните карта на ЗМ „Клептуза“ със сега действащата Кадастрална карта и актуализираните Лесоустройствени планове, в частта на северозападната граница на защитената местност, осезаемо се различават. На основание гореизложеното, се моли границите на ЗМ „Клептуза“ да бъдат актуализирани с увеличение на площта й поне до посочените 412 ха, като същите да обхващат както карстовия извор „Клептуза“, така и двете изкуствени езера.

Във връзка с горното, с писмо изх. № 94-00-373/11.04.2022 г. Зам.-министърът на околната среда и водите, е разпоредил на Директора на РИОСВ – Пазарджик, да извърши проверка по повдигнатите въпроси.

На 05.05.2022 г., с писмо, изх. № С-30-(2), Директорът на РИОСВ – Пазарджик уведомил Директора на Дирекция „НСЗП“ при МОСВ, че намира за неоснователно, нецелесъобразно и незаконосъобразно искането за включване на езерата и карстовия извор в границите на ЗМ „Клептуза“. Посочено е, че съгласно изготвен от РИОСВ – Пазарджик проект на Заповед за актуализация на площта на ЗМ „Клептуза“, същата ще бъде 4048,415 дка, тоест повече от площта в заповедта за обявяване, която е 344 ха.

Последвало е издаването на писмо с изх. № 94-00-373/18.05.2022 г. на Зам.-министърът на околната среда и водите, с което е разпоредил на Директора на РИОСВ – Пазарджик, да извърши проверка на терен и да представи в МОСВ, Дирекция „НСЗП“, GPS координати и снимков материал за посочения обект, включително Карстовия извод „Клептуза“ и двете езера.

По този повод, експерти на РИОСВ – Пазарджик са извършили проверка на място, при която са измерили GPS координатите, описващи местоположението на карстовия извор и двете езера в градски парк „Клептуза“. При проверката е установено, че карстовият извор, изкуствените езера и съпътстващите ги сгради и съоръжения са извън границите на ЗМ „Клептуза“ и извън горска територия. Посочено е, че са разположени в лошо поддържан градски парк. По-конкретно е установено, че изворът е разположен в имот с идентификатор 10450.503.997 по КККР на гр. Велинград, югоизточно от сграда с идентификатор 10450.503.997.1, като езерата са разположени в същия имот. Въз основа на което е приел, че описаните обекти и територии в градски парк „Клептуза“ не притежават характеристики, които да позволяват да бъдат включени в границите на ЗМ „Клептуза“. Мотивирал се е, че няма данни, документи и доказателства тези обекти и територии да са били част от горска територия по смисъла на Закона за горите или част от защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. За констатациите заместник министърът на МОСВ бил уведомен с писмо изх. № С-30-157/10.06.2022 г.

На 22.11.2022 г., с процесната Заповед № РД-1115/22.11.2022 г., Министърът на околната среда и водите, на основание чл. 42, ал. 6 във вр. с чл. 5 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), и предвид извършени по-точни замервания е актуализирал площта на защитена територия – Защитена местност „Клептуза“ в землището на Велинград, община Велинград, област Пазарджик, обявена със Заповед № 407/09.02.1966 г. на Комитета по горите и горската промишленост, от 3440 дка на 4048,415 дка, като в границата на Защитена местност „Клептуза“, определена със заповедта по т. 1 попадат следните имоти с идентификатори: 10450.204.2, 10450.204.3, 10450.204.6, 10450.204.8, 10450.503.1451, 10450.503.1453 и 10450.503.1484, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на Велинград, община Велинград, област Пазарджик, с обща площ 4048,415 дка, одобрена със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър. В заповедта е посочено, че пълният опис на координатните точки на границата на защитената местност „Клептуза“ и картният материал се съхраняват и са на разположение в Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и в Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пазарджик. На основание чл. 43 от ЗЗТ, заповедта е обнародвана в ДВ брой 7 от 24.01.2023 г.

По делото са представени два броя Акт за публична общинска собственост № 45 и № 46, двата от 22.04.2008 г., установяващи като публична общинска собственост парк с площ 23000 кв.м., намиращ се в имот пл. № 5972, в кв. 393, УПИ VI по плана на гр. Велинград и 9923/10 идеални части от УПИ VI за парк, имот с пл. № 7229, кв. 394, по плана на гр. Велинград.

Установява се, и че с Решение № 34/24.02.2022 г. на Общински съвет Велинград е дадено съгласие за извършване на подготвителни действия свързани със започване на процедура за определяне на концесионер на поземлен имот 10450.503.997, публична общинска собственост с НТП Обществен селищен парк, градина (парк „Клептуза“, в който са находящи карстов извор „Клептуза“ и езерата към него).

По делото са назначени, изслушани и приети три експертни заключения – заключение по комбинирана съдебно-техническа и съдебно-екологична експертиза от 12.11.2024 г., заключение по допълнителна съдебно-техническа експертиза от 19.02.2025 г. и заключение по повторна съдебно-техническа експертиза от 30.10.2025 г., като съдът кредитира в пълна степен и трите заключения като ясни, мотивирани и изготвени от компетентни лица.

За изясняване на фактическата обстановка по делото и по искане на жалбоподателя по делото е назначена първоначално комбинираната съдебно-техническа и съдебно-екологична експертиза, заключението по която съдът кредитира като ясно, мотивирано, обективно и изготвено от компетентни лица.

В заключението си вещите лица са приели, че със Заповед № 407/09.02.1966 г. на Комитета по горите и горската промишленост при Министерски съвет, държавната гора в местност „Клептуза”, в землището на гр. Велинград, с площ 344 ха е обявена за защитена местност. Установили са, че границите на защитена местност „Клептуза“ включват горска територия - отдели № № 38, 39, 40, 41, 42 и 43. Вещите лица посочват, че площите на отделните отдели, обозначени на картата на ЗМ „Клептуза“, неразделна част от заповедта, са следните:

• отдел № 38, с обозначена площ 73,7ха

• отдел № 39, с обозначена площ 33,0 ха

• отдел № 40, с обозначена площ 88,2 ха

• отдел № 41, с обозначена площ 72,7 ха

• отдел № 42, с обозначена площ 57,8 ха

• отдел № 43, с обозначена площ 86,6 ха

• Обща площ: 412 ха

В експертизата се посочва, че имотите, със земеделски характер, които попадат в обхвата на ЗМ „Клептуза“ са с обща площ 2,5 ха.

Вещите лица са установили, че от направените измервания на оцифрената карта на ЗМ „Клептуза“ цялата площ, измерена по външните граници на отдели № № 38, 39, 40, 41, 42 и 43, включващи и земеделската територия, е 409,54 ха, като от тази площ 2,5 ха са земеделска територия, а останалата площ в размер на 407,04 ха са горски фонд.

По вторият поставен въпрос откъде произтича разликата в обявената в Заповед № 407/09.02.1966 г. площ на ЗМ „Клептуза“ – 344 ха и 412 ха – действителни, вещите лица посочват, че от направените справки и проучвания не се намират данни, от които да се установи откъде се е получила тази разлика. Твърдят, че площта на ЗМ „Клептуза“ от 1966 г., измерена от оцифрената карта, е в размер на 407,04 ха, която не отговаря, както на цитираната в Заповед № 407/09.02.1966 г. – 344 ха, така и на записаната в приложената към заповедта карта - 412 ха.

Експертите посочват че, към датата на издаване на Заповед № 407/09.02.1966 г. е действал кадастралния и регулационен план на гр. Велинград, одобрен 1955 г. и 1957 г. Категорични са, че извор „Клептуза“, както и южното изкуствено езеро са отразени по кадастралната основа, като езерото е обособено като имот пл. № 51 - „Езеро „Клептуза“. Имоти пл. № № 52, 53, 54 и 55 попадат в обхвата на сега действащото северно езеро, като в процесната заповед тези имоти не фигурират, както по площ, така и по номера. Двете езера, заснети и отразени в имот пл. №5972 /УПИ VI-за парк, кв.393/ по действащия регулационния план на гр. Велинград, с идентификатор 10450.503.997 по КК на гр. Велинград и извор „Клептуза“ не попадат в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена със Заповед № 407/09.02.1966 г.

В изпълнение на поставените задачи на експертизата, на картата на защитената местност „Клептуза“, в мащаб 1:10000, неразделна част към Заповед № 407/09.02.1966г. вещите лица са изготвили цифров модел и получените координати са приложени към експертизата.

В изпълнение на поставените задачи, вещите лица са изготвили комбинирана скица между оцифрената карта на защитената местност, неразделна част към Заповед № 407/09.02.1966 г., която е показана със зелен контур, ЗМ „Клептуза“, одобрена със Заповед № РД-1115/22.11.2022 г., очертана със син контур и действащата кадастрална карта на гр. Велинград с черен цвят.

Посочват, че ЗМ „Клептуза“, одобрена със Заповед № РД-1115/22.11.2022 г. изцяло покрива границите на посочените в заповедта имоти от кадастралната карта. Двата контура на ЗМ „Клептуза“ от 1966 г. и 2022 г., не се припокриват и съответно координатите са различни.

На поставения въпрос, поземлените имоти с идентификатори 10450.204.2, 10450.204.3, 10450.204.6, 10450.204.8, 10450.204.9, 10450.503.1451, 10450.503.1453 и 10450.503.1484 по кадастралната карта на гр. Велинград, притежават ли характеристиките на защитена територия по Закона за защитените територии - защитена местност, вещите лица посочват, че съгласно одобрената през 2018 г. КККР на гр. Велинград цитираните поземлени имоти са със следните характеристики:

- Имот с идентификатор 10450.204.2 - имотът е земеделска територия, с НТП „Гори и храсти в земеделска земя“, с площ 20 030 кв. м. Целият имот попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.204.3 - имотът е горска територия, с НТП „Друг вид дървопроизводителна гора“, с площ 4 014 272 кв.м. Целият имот попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.204.6 - имотът е земеделска територия, с НТП „пасище“, с площ 2255 кв. м. Част от имота попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.204.8 - имотът е земеделска територия, с НТП „Друг вид земеделска земя“, с площ 224 кв. м. Имотът не попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.204.9 - имотът е горска територия, с НТП „Друг вид дървопроизводителна гора“,с площ 4075 кв.м. Част от имота попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.503.1451, кв. РЪДЖОВА МАХАЛА, имотът е урбанизирана територия, с НТП „За друг вид озеленени площи“, с площ 483 кв. м, урегулиран, съгласно ПУП е УПИ XXXII, квартал 427 по регулационния план на гр. Велинград. Целият имот попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.503.1453, кв. РЪДЖОВА МАХАЛА, имотът е урбанизирана територия, с НТП „За друг вид озеленени площи“, с площ 6820 кв. м урегулиран, съгласно ПУП е УПИ XXXV, квартал 427 по регулационния план на гр. Велинград. Целият имот попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.503.1484, имотът е урбанизирана територия, с НТП „Ниско застрояване/до 10м/“, с площ 256 кв.м урегулиран, съгласно ПУП е УПИ XVI, квартал 428 по регулационния план на гр. Велинград. Част от имота попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

Вещото лице еколог – инж. П. посочва, че при направените проучвания в РИОСВ – Пазарджик и получен отговор Изх. № 3T3-04-13-/1/ от 26.06.2024 г., относно разположението на поземлените имоти спрямо границите на защитените територии по смисъла на чл. 5 от ЗЗТ във връзка със Заявление с вх. № ЗТЗ-04-13/17.06.2024 г. е получен следния отговор: По данни на „Единната информационна система“ (ЕИС за защитени зони от екологична мрежа „Натура 2000“ на Министерство на околната среда и водите) МОСВ, цитираните по-горе поземлени имоти, попадат в границите на защитена местност ЗМ „Клептуза”, обявена със Заповед № 407/09.02.1966 г. (ДВ. бр.35/1966 г.), на Комитета по горите и горската промишленост и актуализирана със Заповед № РД-1115/22.11.2022г. (ДВ.,бр.7/2023 г.) на Министъра на околната среда и водите.

Посочило е, че имот с идентификатор 10450.503.1241 е в урбанизирана територия, с НТП „Обществен селищен парк, градина”, с площ 10 276 кв.м., урегулиран, съгласно ПУП е УПИ VI, квартал 394 по регулационния план на гр. Велинград. За имот с идентификатор 10450.503.997 е посочено, че е в урбанизирана територия, с НТП „Обществен селищен парк, градина“, с площ 22 556 кв.м., урегулиран, съгласно ПУП е УПИ VI, квартал 394 по регулационния план на гр. Велинград. В обобщение е посочено, че същите не попадат в границите на защитени територии по смисъла на чл. 5 на Закона за защитените територии от ЗЗТ.

В границите - територията на поземлен имот по КККР на гр. Велинград с идентификатор 10450.503.997 е установено, че има два броя езера, съгласно извършения оглед на 24.08.2024 г., като същите са изкуствени.

На въпросите поставени в съдебно заседание на дата 11.10.2023 г. от страна на контролиращата страна Окръжна прокуратура – Пазарджик, вещото лице посочва, че видно от приложените комбинирани скици извор „Клептуза“, както и двете езера попадат в обхвата на действащия регулационен план на гр. Велинград, кв. Чепино от 2005 г., в имот пл. № 5972, УПИ VІ-за парк, кв. 393, който имот е с идентификатор 10450.503.997 по КККР на гр. Велинград, одобрен със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на АГКК. Имот с идентификатор 10450.503.997 не попада в ЗМ „Клептуза“, одобрен със Заповед № РД-1115/22.11.2022 г.

В проведено съдебно заседание на 20.11.2024 г., вещото лице М., посочва, че е посетила Държавен архив и много трудно са намерили лесоустройствени планове, които са от 1968 г. Посочва, че не ги е ползвала, тъй като заповедта е от 1966 г., а преди това не са намерени лесоустройствени планове, които да са били актуални към 1966 г. Споделя, че е намерила лесоустройствени планове в Държавен архив, но от по-късни години, поради което не са приложени към експертизата и не са ползвани, поради факта, че са след 1966 г. Също така посочва, че към делото има приложени такива извадки, които са нечетливи и вещото лице не ги е ползвало, още повече, че не знае дали са в мащаб. Споделя, че са много нечетливи границите на лесоустройствените отдели и всъщност не се различават.

Твърди, че е използвала картите към самата заповед, която е мащабна карта, оцифрила я е, където са отбелязани отделите с техните площи, и е записала в заключението, че не отговаря площта, която е в картата от 1966 г., с оцифрената площ, защото явно тогава не се е работило прецизно.

На стр. 6 от заключението, при отговор на въпрос 1 е записала, че площ от 2,5 ха са земеделска територия, останалото са горски фонд. На Приложение № 7 – комбинирана скица посочва къде се намира земеделската територия в защитената местност. Показва къде е съвместено двете зони с кадастралната карта. Означените с № 12, 13, 15 по кадастралната карта, това са части от земеделска територия имоти, които попадат в защитената местност.

Вещото лице М. заключва, че карстовият извор се намира на границата на регулацията на имот 997, в югозападната част на имот 997. Посочва, че разполага със специална скица с карстовия извор, който на място е бил заснет и е отразен с координати към настоящия момент. В Приложение № 5 също е показан към сегашния момент. Зеленият цвят е защитената местност 1966 г., червената линия е регулацията. Изворът минава в регулацията. Това е към сегашния момент.

Приложение № 1 е по кадастрален план от 1920 г. и според вещото лице изворът е извън регулация, защото попада извън регулационните линии на плана, който е приложила от 1920 г.

Приложение № 2 е от 1929 г., където вече е показан изворът в регулация. Червената линия означава регулацията, изворът е с жълто, а другото е водопроводът, който е прихванат от извора, както и в 1920 г. е показан, който е като каптаж. Посочва, че на Приложение № 1 пише: „Каптиран извор Клептуза“. Тя е заснела извора, откъдето в момента извира водата. Не може да каже с оглед квалификацията на вещото лице дали е карстов извор или е каптиран извор.

Вещото лице П. също смята, че не е компетентен да отговоря на този въпрос, защото там става въпрос за извор и самото съоръжение, от което водата отива в другото съоръжение. Изворът е в планината, в склона на планината, на каптажа има сграда, за което е приложил снимков материал. Видно от Приложение № 3 и № 4 от снимковия материал, е показан и каналът, който отвежда част от водата. Тази вода отива в езерата. Това се отнася за снимките под № 3 и № 4, които показват реалното положение на карстовия извор. Снимка № 5 е продължение в урбанизираната територия, съоръжение, което отвежда водата към езерата. Това е канал от карстовия извор към езерата. Снимки № 6, № 7, № 8 и № 9 са на горното езеро. На снимка № 10 е каналът, който отвежда водата от извора към езерата. На снимка № 11 е табелата, която упоменава какво се намира там. На снимки № 4 и № 11 е табелата на карстовия извор. Споделя, че е направил и извадка от кадастралната карта за всеки един от тези поземлени имоти, какво е състоянието и описанието в кадастралната карта. Това е с подложката, в цветно изображение, на всеки един от имотите. В извадката от кадастралната карта на всеки един от имотите е видна и границата. Снимки от № 12 до № 29 са таблица с извадка от кадастралната карта, от която са видни границите на съответните поземлени имоти с идентификатори към настоящия момент.

Вещото лице М. посочва, че защитената местност в цялост попада извън чертите на населеното място. На стр. 7, при отговор на въпрос № 6 е посочила, че имот с идентификатор 10450.503.1451, кв. Ръджова махала е урбанизирана територия. Следващият имот също е урбанизирана територия. Споделя, че вещото лице П. трябва да отговори на въпроса как попада урбанизирана територия в защитена местност. Тя само е показала, че в действителност са в урбанизирана територия като геодезия. В заповедта е упоменат самият имот, той е включен към новите площи на защитената територия и действително има няколко имота, които попадат в регулация. Но защо са причислени към тази площ, тя не може да каже. Вещото лице М. добавя и, че има един частен имот, който е за ниско застрояване, който също е включен към новата част.

Споделя, че от направените справки и проучвания не са открили данни, от които да се установи откъде се е получила разликата в обявената в заповедта от 1966 г. площ на защитена местност Клептуза. В ДГС „Алабак“ също е проверила дали има някакви материали, които да са запазени от първата защитена зона, определена със заповедта от 1966 г., но няма такъв архив, както и в Държавен архив – Пазарджик. Към тези материали и карти, които е намерила, липсват данни специално за защитената зона по какъв начин е била определена и защо площта е различна. Посочва, че чисто технически, е приложила към заключението отделно комбинираните скици и отделно площта е изчислена с координати, така че площта просто е различна. Видно от комбинираните скици, които е направила, една част от защитената зона влиза в населеното място на гр. Велинград. Изразява предположение, че част от това, което е влизало в населеното място може би е изключено при защитената зона, тъй като след 2003 г., когато е нанесена защитената зона в КВС, тя е само за регулация. Самата защитена зона не навлиза в регулацията на гр. Велинград. Но това е само предположение, тъй като не са открити документи.

Вещото лице П. посочва, че в някои поземлени имоти има построени сгради към днешния момент, но кога са построени не може да каже.

Вещото лице М. добавя, че е поискала от РИОСВ – Пазарджик картата от 1966 г. в мащаб.

На въпросите на прокурора вещото лице М. е отговорила, че при огледа на място е заснела този открит извор, от който водата отива в канала и от канала в двете езера. На каптажа не е видяла сграда. Този имот 1451 е бил наличен през 1966 г. съгласно комбинирана скица Приложение № 7 и сега отново се включва и в новата площ. Зелената линия очертава 1966 г., а синята линия 1922 г., а ъгълчето е кв. Ръджова махала.

Вещото лице е констатирало, че към 1966 г. е действал регулационния план от 1957 г. В Приложение № 3 в скица от плана към 1957 г. изворът е показан в подножието на скалите. Към тази карта изворът е извън регулация. Към 1957 г. няма отреждане и след като няма, изворът е извън регулация.

На допълнителните въпроси на адв. К. вещото лице М. в съдебно заседание е отговорило, че е представила комбинираната скица със заснетия извор и в нея зелената линия е 1966 г., а понеже синята линия е 1922 г. я е комбинирала с червено, защото това е регулационната линия и по този начин ги е отделила, но те съвпадат. Червената и синята линия съвпадат. По регулационната линия е новата защитена местност, а зелената е старата защитена местност. Извора, който е заснела на място 1966 г. е зелената линия, който е открит извор, като водата откъдето извира, започва по канала да върви към двете езера. Това езеро не попада в защитената зона 1966 г., както и сега не попада и самият извор. Посочва, че карстовият извор към 1966 г. и към момента не попада в защитената територия с процесните изменения. Координатната система 2022 г. е предоставена от РИОСВ. Тя има координати 2022 г. и е в публичното пространство, докато за 1966 г. тя я е оцифрила като е взела от РИОСВ материали, които са в мащаб.

Разяснява, че на цветната карта маркираната в жълто територия на северозападната част на защитената територия е земеделска територия. Черната линия очертава населеното място кв. Чепино. Жълтият цвят е земеделска територия по границата и вътре в защитената територия. Изворът се намира в жълтата територия в най-западната част. По тази карта краят на защитената местност е само в оранжево и жълтото е извън защитената територия.

За изясняване на фактическата обстановка по делото и по искане на жалбоподателя по делото е назначена и допълнителна съдебно-техническа експертиза. В заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като ясно, мотивирано, обосновано и дадено то компетентно лице, вещото лице е посочило, че към момента на издаване на Заповед № 407/09.02.1966 г. на Комитет по горите и горската промишленост при МС, е действал изработения лесоустройствен проект, одобрен на 04.01.1962 г. Неразделна част от заповедта е изготвената карта на защитената местност „Клептуза“ в мащаб 1:10 000, която е част от лесоустройствения проект одобрен през 1962 г. Вещото лице е констатирало, че границата на защитената местност не е определена от измервания на място и определяне на координати на граничните точки, а следва границите на отдели № 38, № 39, № 40, № 41, № 42 и № 43, горска територия.

Вещото лице е констатирало също, че последващият лесоустройствен проект е изработен 1968 г. и е утвърден от Министъра на „Министерство на горите и горската промишленост“ на 04.02.1969 г.

Вещото лице е установило, че от изследваните документи, предоставени от Централен Държавен архив, в периода 1967-1968 г. е извършено устройство на горско стопанство „Велинград“, което повтаря устройството от 1960-1961 г.

От предоставената карта на Горско стопанство „Велинград“ - технически участък „Чепино“, изработена 1968 г., е установило, че отделите, които попадат в ЗМ „Клептуза“ и определят нейните граници са отдели № 38, № 39, № 40, № 41, № 42 и № 43. Вещото лице е констатирало също, че тази карта отговаря по съдържание на приложената от жалбоподателя към делото карта в М 1:10000. Същото е установено и от изготвената комбинирана скица, на която са съвместени ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г. и изработения лесоустройствен план 1968 г. върху КК на гр. Велинград.

Освен това вещото лице е посочило и, че от направените справки и проучвания в Централен Държавен архив не са намерени данни, от които да се установи откъде се е получила разликата с обявената в Заповед №407/09.02.1966 г. площ на ЗМ „Клептуза“ – 344 ха (по заповед) и 412 ха (действителни).

Вещото лице е категорично, че площта на ЗМ „Клептуза“ от 1966 г., измерена от оцифрената карта, е в размер на 407,04 ха, която не отговаря, както на цитираната в Заповед № 407/09.02.1966г. – 344 ха, така и на записаната в приложената към заповедта карта – 412 ха. Площта на ЗМ „Клептуза“, съгласно оцифрения лесоустройствен план от 1969 г. е с площ 431 ха, което също не отговаря на цитираната в Заповед № 407/09.02.1966 г. – 344 ха и на записаната в приложената към заповедта карта – 412 ха.

Посочило е, че и по двата изготвени лесоустройствени плана, част от защитената местност попада в територията на населеното място.

Не на последно място, вещото лице е установило, че от изготвената комбинираната скица карстов извор „Клептуза“, както и двете езера, заснети и отразени в имот пл. № 5972/УПИ VІ-за парк, кв. 393 (по действащия регулационния план на гр. Велинград, с идентификатор10450.503.997 по КК на гр. Велинград не попадат в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена със Заповед № 407/09.02.1966 г., както и по изготвения лесоустройствен проект от 1968 г., одобрен 1969 г.

На следващо място, вещото лице е заключило, че част от питейно-битовото водоснабдяване на гр. Велинград се осъществява от карстов извор „Клептуза“. От извора тръгва стоманена хранителна тръба, която достига до изградената в имот с идентификатор 10450.503.998 сграда с предназначение „сграда за водоснабдяване и/или канализация“ (помпена станция), собственост на Община Велинград. Имот с идентификатор 10450.503.998 представлява обособена санитарно охранителна зона - пояс 1-ви. От имот 10450.503.998, вещото лице е установило, че водата тръгва към водопроводната мрежа на града с диаметър 400 мм. Водопроводът снабдява с питейна вода част от гр. Велинград и с. Драгиново. Същото е видно от приложение № 3 - извадка от регулационния план на гр. Велинград, в частта на карстов извор „Клептуза“, с обособена СОЗ и нанесена водопроводна мрежа със зелен цвят.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена повторна съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като ясно, мотивиран, обосновано и изготвено от компонентно лице.

Вещото лице А. П. е посочило, че със Заповед № 407/09.02.1966 г. на Комитета по горите и горската промишленост е обявена държавната гора в м. Клептуза в землището на Велинград с отдели 38, 39, 40, 41, 42, 43 от г. с . с. Чепино с обща площ 344ха 8 района на горското стопанство Велинград за защитена местност. В картния материал на заповедта са посочени отделите с техните площи, а именно:

Отдел №38 - площ 73,7хз;

Отдел №39 - площ 33,Оха;

Отдел №40 - площ 88,2ха;

Отдел N941 - площ 72,7ха;

Отдел №42 - площ 57,8ха;

Отдел №43 - площ 86,6ха, с обща площ от 412ха

След оцифрение на картния материал към заповедта, а именно лесоустройствен проект към 1966 г. констатира, че защитената местност е с площ от 407,04ха , като площите по отделите са следните:

Отдел №38 - площ 71,40ха;

Отдел №39 - площ 34,30ха;

Отдел №40 - площ 86,52ха;

Отдел №41 - площ 71,90ха;

Отдел №42 - площ 57,12ха;

Отдел №43 - площ 85,80ха, обща площ 407,04 ха

Установява се разлика от 4,96 ха по графичната част към заповедта и от оцифрената графична част.

Според вещото лице П., така оградения контур по картния материал към заповедта с обозначени граници на контура към горски отдел и селскостопански отдел не е ясно да има очертания на площи, които да обособяват по-малка площ от отделите, т. е. разликата от 412ха до 344ха или 68 ха по-малко от общата площ обозначена в картния материал към заповедта. От извършените проучвания не се установи от къде произтичат тази разлика в площта.

Вещото лице също така е установило, че към датата на издаване на заповедта е бил действащ ЛУП, одобрен на 04.01.1962 г. С оцифрението на графична част от него приложена към заповедта съпоставена с кадастралната карта и геодезическото заснемане на карстовия извор, вещото лице П. е констатирало, че изкуствените езера, както и карстовия извор попадат извън зоната на защитена местност „Клептуза“. Изработила е скица Приложение 1 към повторната СТЕ с нанесени констатации.

Тъй като на вещото лице е възложено да изработи комбинирана скица на ЗМ „КЛЕПТУЗА“ по приложената към Заповед 407/09.02.1966 г. карта на ЗМ „КЛЕПТУЗА“, кадастралната карта на гр. Велинград и ЛУП, действащи към 1966 г., такава е изработена и приложена към заключението. От същата е видно, че границите на ЗМ „Клептуза“ към 1966 г., към 1968 г. и към настоящия момент, с оглед границите по кадастрална карта на имотите посочени в заповедта, са различни. Тоест установява се разлика, нанесени са три различни граници по трите различни периода.

По задачата на вещото лице да оцифри ЛУП към 1962 г., 1968 г., както да оцифри ЗМ по картата към заповед от 1966 г. и по картата към процесната заповед и да ги съпостави и да отрази границите на отделите, вещото лице е посочило, че: През 1962 г. е изработен лесоустройствен проект, одобрен на 04.01.1962 г. През 1966 г. е издадена Заповед № 407/09.02.1966 г. на Комитета по горите и горската и горската промишленост. Към заповедта е приложен картен материал от ЛУП одобрен 1962 г., на който са обозначени границите на ЗМ „Клептуза“, в които са включени отдели № № 38, 39, 40, 41, 42 и 43. По картния материал отделите са с обозначени площи, които формулират обща площ от 412 ха. С оцифрението на картния материал приложен към заповедта, вещото лице е констатирало, че има разлика в площите по отделите, съответно и в общата площ на ЗМ „Клептуза“ по картния материал приложен към заповедта, а именно:

По картен материал към Заповед № 407/09.02.1966 г.:

Отдел № 38 - площ 73,7ха; Отдел № 39 - площ 33 ха; Отдел № 40 - площ 88,2 ха; Отдел № 41 - площ 72,7 ха; Отдел № 42 - площ 57,8 ха; Отдел № 43 - площ 86,6 ха, Обща площ 412ха

По оцифрена карта:

Отдел № 38 - площ 71,40 ха; Отдел № 39 - площ 34,30 ха; Отдел № 40 - площ 86,52 ха; Отдел № 41 - площ 71,90 ха; Отдел № 42 - площ 57,12 ха; Отдел № 43 - площ 85,80 ха Обща площ 407,04ха

Обща разлика +4,96 ха.

На следващо място вещото лице е посочило, че през 1968 г. е изработен лесоустройствен проект, който е утвърден от Министерство на горите и горската промишленост на 04.02.1969 г. От оцифрението на ЛУП към 1969 г. констатира, че има разлика в двата контура на ЛУП - към 1966 г. и 1968 г. Изработила е скица Приложение 2 към СТЕ с нанесени контурите от ЛУП одобрени 1962 г. и 1969 г.

По въпрос 7 - Като отчете оцифряването да отговори карстовия извор бил ли е извън територията на обявената ЗМ през 1966 г.? Констатира ли се отклонение при съпоставяне на оцифрените карти на ЗВ от 1966г. със ЗМ с процесната заповед?, вещото лице е отговорило, че неразделна част от Заповед № 407/09.02.1966 г. е лесоустройствена (горскостопанска) карта на ГС Велинград към 1966 г. Отчитайки оцифряването съпоставен с координатите получени от геодезическото заснемане на карстовия извор констатацията е, че карстовият извор попада извън територията на ЗМ „Клептуза“, обявена със Заповед № 407/09.02.1966 г. - скица Приложение 2. Картния материал приложен към заповедта от 1966 г. за обявяване на ЗМ „Клептуза“ е извадка от одобрения ЛУП към 1962 г.

Хронологично вещото лице посочва, че първият план, с отразен извор Клептуза е одобрен със Заповед 184/1920 г., като на него е заснет каптиран извор Клептуза и са показани с пунктирани линии водопровода.

Със заповед № 917/1929 г., извор Клептуза попада в имот с отреждане „За общ. Рибарник“;

Със Заповед № 3583/1957 г. е утвърдена дворищната регулация на кв. Чепино, а със Заповед № 4326/1955г. е утвърдена уличната регулация - на плана е отразен извор „Клептуза“, както и южното изкуствено езеро, представляващо имот с кадастрален номер към този момент 51. Северното изкуствено езеро понастоящем е представлявало имоти с кадастрални номера 52,53,54,55 и част от сухо дере. За имотите няма предвидено регулационно отреждане по плана. Това е първия план, на който едното - южното изкуствено езеро е отразено. В извадката от плана е нанесена и сграда - ресторант под номер 3 до извор „Клептуза“, която е с днешен кадастрален номер 10450.503.997.1. Със Заповед РД-14-03/13.10.1983 г. е одобрен следващия кадастрален и регулационен план за територията, като двете изкуствени езера, както и карстовия извор попадат в УПИ VI - за парк от кв. 393 и представляват имот с кадастрален номер 5972.

През 2004 г. е одобрена кадастралната карта за района, като е съставен цифров модел за територията. Със Заповед № 300-4-12/23.03.2004г. на АГКК е одобрен КП на кв. „Чепино“.

През 2005 г. е одобрен регулационния план с Решение № 292/04.10.2005 г. на Общински съвет гр. Велинград.

През 2018 г. влиза в сила кадастралната карта на гр. Велинград, утвърдена със Заповед РД-18- 1414/06.06.2018 г. С утвърждаването й имот с пл. № 5972, за който е утвърден УПИ VI- за парк от кв. 393, представлява имот с идентификатор 10450.503.997, който е публична Общинска собственост, урбанизирана територия, с НТП Обществен селищен парк, градина.

Със заповед № 1454/10.09.2024 г. на Кмета на Община Велинград се променя частично плана за одобрено частично изменение на плана за регулация в частта на: СОЗ/Санитарно охранителна зона/, като са одобрени СОЗ - пояс 1, пояс 2 и пояс 3, като с частичното изменение на плана са засегнати имоти с идентификатори от КК 10450.204.3, 10450.204.11, 010450.503.997-УПИ VI- за парк в кв.393 по РП на Велинград. С изменението се образуват два нови парцела УПИ "СОЗ ПОЯС I" - 100кв.м. и УПИ VI- за парк -22 695кв.м. За обслужването на парцела се проектира улица с ОТ 1623-1623а-1623б-1623в-1623г.; Схема-трасе на нов водопровод. От преписката има обособен нов имот по КК с идентификатор 10450.503.2027. С оглед дадените отговори е изготвена и комбинирана скица, Приложение № 3.

Изработена е и скица Приложение № 4 към СТЕ, на която е нанесен карстов извор според геодезическото заснемане, УПИ „СОЗ ПОЯС 1“, кв. 393 по плана на Велинград - по Заповед № 1454/10.09.2024 г., представляващ имот с идентификатор 10450.503.2027, Контур на граничната линия на ЗМ „Клептуза“ към 1966г., както и подложка на план одобрен през 1957 г. с отразен карстов извор. Съобразно графичните материали и геодезическото заснемане - няма изменение в отразяването на карстовия извор при нанасянето му одобрения за частично изменение на ПУП със Заповед № 1454/10.09.2024 г. на Кмета на община Велинград. Карстовия извор понастоящем попада в УПИ „СОЗ ПОЯС 1“, кв. 393 по плана на Велинград. Посочено е, че отстоянието на карстовия извор до сграда с идентификатор 10450.503.997.1 е 9,8 м, а до сграда с идентификатор 10450.503.997.2 е 16,4м, за което е изработена и Скица Приложение № 4.

В съдебно заседание от 12.11.2025 г. вещото лице П. посочва, че посочено в заповедта от 1966 г. е 344 ха върху 412 ха, като тя не намира този контур, който да отговаря на площта 344 ха. Подотделите от картния материал се доближават до 412 ха, като ги е разбила след оцифряването и ги е сравнила с това което е било към 1966 г., като посочва, че разликата за такъв едромащабен картен материал за нея е допустима. Преди се е измервало по метод на триъгълници върху картен материал, по мащаб и се е смятало по различни формули за геометрични фигури. Смята, че оцифрението е точно отражение на стария картен материал, т.е. тези разлики са минимални.

Посочва, че така както е предоставен картният материал към заповедта, защитената местност излиза 4007,04 ха. Това 344 върху 412 не може да гадае от къде идва, написано е в самата скица към заповедта.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата и протестът са подадени от лица с правен интерес, в законоустановения срок от обнародване на заповедта в Държавен вестник, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Правният интерес от протестирането на заповедта от прокурор при ВАП следва от закона, по-конкретно от разпоредбата на чл. 16 от АПК, а този за жалбоподателя от обоснования правен интерес следващ от заявените цели и предмет на дейност на сдружението, свързани с опазване на околната среда. Предвид това, настоящият състав намира, че протестът и жалбата са допустими.

Разгледани по същество са основателни.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган – Министърът на околната среда и водите, в съответствие с нормата на чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ, във вр. с чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ, във вр. с чл. 41 от ЗЗТ и чл. 35 от ЗЗТ.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорената заповед и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, съдържа разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК обаче не са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Тоест установяват се нарушения във формата на акта.

Не е изяснено кои са реалните граници на защитената местност, единствено е посочено кои имоти по кадастрални номера са включени. Направено е позоваване на чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ за издаване на заповедта, което предполага липса на промяна в границите на защитената местност, но не е посочено и изяснено как и дали границите на местността не се променят, доколкото площта се променя от 3440 дка на 4048,415 дка. Тоест установява се разлика в площта от 608,415 дка., която не е изяснено как не променя границите на местността. Не е посочено в заповедта как е направена актуализация на площта, как и кога са осъществени актуални измервания, от кой, чрез какви методи. Заповедта не отговаря и на изискванията на чл. 39, ал. 2 от ЗЗТ, като съдържание, доколкото със същата е изменена площта на защитената територия.

На следващо място, констатира се съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед.

Законодателят е приел нарочна процедура в Глава трета „Обявяване и промени в защитените територии“, чл. 35-45а от ЗЗТ, касаеща осъществяване на промени в защитени територии и местности.

Следва да се посочи изрично, че законът предвижда, че промените в защитената територия, касаещи площ следва да бъдат осъществени по реда на процедурата за създаване на защитена територия. Промените в защитена територия по смисъла на чл. 41 от ЗЗТ са: 1. заличаване; 2. увеличаване на площта; 3. намаляване на площта; 4. прекатегоризиране; 5. промени в режима на дейностите. Според чл. 42, ал. 1 от ЗЗТ, промените по чл. 41, т. 1, 2 и 3, което включва и увеличаване и намаляване на територията, се извършват при спазване на същите процедури, както при обявяването на защитени територии.

Предвидено е в този смисъл, в чл. 35-39 от ЗЗТ, че обявяването и промените в защитените територии се извършват от министъра на околната среда и водите. Предложения за обявяване на национални и природни паркове се правят от министерства и ведомства, от общини и областни управители, научни и академични институти и обществени организации, а за останалите категории защитени територии - и от всички заинтересовани физически и юридически лица. Съответно, по силата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗТ промените следва също да са инициирани по нарочно предложение от визираните в чл. 36 от ЗЗТ лица.

Предложенията се внасят в Министерството на околната среда и водите, което се произнася за тяхната целесъобразност, в съответствие с критериите, посочени в ЗЗТ, в срок един месец. Когато предложението засяга горски територии, произнасянето по целесъобразност се извършва след съгласуване с Министерството на земеделието и храните и с Изпълнителната агенция по горите.

Едва след това Министерството на околната среда и водите съставя или възлага съставянето на документация за обявяване на защитената територия, респ. за промяната й, като документацията следва да съдържа: 1. обосновка; 2. картен материал; 3. площно разпределение на горите, земите и водните площи; 4. проект на заповед за обявяване.

Съответно при защитени горски територии Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите и общините предоставят на Министерството на околната среда и водите необходимите данни по картен материал и площно разпределение на горите, земите и водните площи.

Едва след това, по силата на чл. 37 от ЗЗТ Министерството на околната среда и водите е длъжно да организира обществено обсъждане на предложенията. В общественото обсъждане се канят представители на общините, областните управители, местните заинтересовани екологични и обществени организации и други заинтересовани представители на министерства, ведомства, научни и академични институти. За становищата и предложенията от общественото обсъждане се води протокол.

В срок до една година от постъпване на предложението за обявяване, респ. за промяна, на национален и природен парк и в срок до шест месеца за другите категории защитени територии министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице назначава комисия. Комисията взема с обикновено мнозинство решение за приемане на предложението и подготвя проект на заповед за обявяване или не приема предложението. Едва след това Министърът на околната среда и водите взема окончателното решение за обявяване на защитената територия, съответно за промяната й или за отхвърляне на предложението.

В заповедта следва да бъдат посочени 1. основанието; 2. основните цели; 3. категорията; 4. наименованието; 5. площното разпределение на горите, земите и водните площи; 6. режимът на основните дейности в защитената територия.

Изключение от неспазване на тази процедура е предвидено в чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ, съгласно който със заповед по ал. 5 (за промени по чл. 41 от ЗЗТ) и без спазване на процедурите може да се актуализира площта на защитената територия, когато корекцията произтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените граници на защитената територия.

Тоест за да бъде допустимо неспазване на гореописаната процедура следва да бъде налице само и единствено актуализиране на площта на защитената територия в следствие на по-точни измервания, но не и да се променят границите й.

Безспорно е в случая, че ЗМ „Клептуза“ е обявена за защитена територия – Защитена местност „Клептуза“ в землището на Велинград, община Велинград, област Пазарджик, със Заповед № 407/09.02.1966 г. на Комитета по горите и горската промишленост. Както е подробно изследвано от вещите лица назначени по делото, в трите заключения, описани по-горе, територията на защитената местност е обявена като 344 ха (3440 дка). Установили са обаче, че границите на защитена местност „Клептуза“ включват горска територия - отдели № № 38, 39, 40, 41, 42 и 43, като площите на отделните отдели, обозначени на картата на ЗМ „Клептуза“, неразделна част от заповедта, са следните:

- отдел № 38, с обозначена площ 73,7ха

- отдел № 39, с обозначена площ 33,0 ха

- отдел № 40, с обозначена площ 88,2 ха

- отдел № 41, с обозначена площ 72,7 ха

- отдел № 42, с обозначена площ 57,8 ха

- отдел № 43, с обозначена площ 86,6 ха

- Обща площ: 412 ха

С процесната Заповед № РД-1115/22.11.2022 г., на Министъра на околната среда и водите, на основание чл. 42, ал. 6 във вр. с чл. 5 от ЗЗТ е актуализирана площта на ЗМ „Клептуза“ от 3440 дка на 4048,415 дка, като в границата на Защитена местност „Клептуза“, определена със заповедта попадат следните имоти с идентификатори: 10450.204.2, 10450.204.3, 10450.204.6, 10450.204.8, 10450.503.1451, 10450.503.1453 и 10450.503.1484, КККР на гр. Велинград, община Велинград, област Пазарджик, с обща площ 4048,415 дка, одобрена със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър. Не са посочени други конкретни граници.

Тоест по заповед от 1966 г. ЗМ „Клептуза“ е била с площ 344 ха, по карта на отделите е била 412 ха, а с процесната заповед става 404,8415 ха.

Нещо повече, установено е от вещите лица, че част от посочените имоти по КККР в заповедта попадат в урбанизирана територия и част в защитената местност, а именно:

- Имот с идентификатор 10450.204.6 - имотът е земеделска територия, с НТП „пасище“, с площ 2255 кв. м. Част от имота попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.204.8 - имотът е земеделска територия, с НТП „Друг вид земеделска земя“, с площ 224 кв. м. Имотът не попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.204.9 - имотът е горска територия, с НТП „Друг вид дървопроизводителна гора“,с площ 4075 кв.м. Част от имота попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.503.1451, кв. РЪДЖОВА МАХАЛА, имотът е урбанизирана територия, с НТП „За друг вид озеленени площи“, с площ 483 кв. м, урегулиран, съгласно ПУП е УПИ XXXII, квартал 427 по регулационния план на гр. Велинград. Целият имот попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.503.1453, кв. РЪДЖОВА МАХАЛА, имотът е урбанизирана територия, с НТП „За друг вид озеленени площи“, с площ 6820 кв. м урегулиран, съгласно ПУП е УПИ XXXV, квартал 427 по регулационния план на гр. Велинград. Целият имот попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

- Имот с идентификатор 10450.503.1484, имотът е урбанизирана територия, с НТП „Ниско застрояване/до 10м/“, с площ 256 кв.м урегулиран, съгласно ПУП е УПИ XVI, квартал 428 по регулационния план на гр. Велинград. Част от имота попада в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена 1966 г.

При изготвяне на комбинирана скица, след оцифряване на данните от плановете през 1966 г., през 1968 г. и границите по кадастрална карта, доколкото в заповедта е посочено, че в защитената местност влизат конкретни имоти по КККР, но не са описани по друг начин граници на ЗМ „Клептуза“, се установява, че границите на защитената местност са видимо променени.

От това следва, че в случая е било недопустимо прилагането на облекчения ред за актуализиране на площ по чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ, а е следвало да се приложи общата процедура разписана в чл. 35-39 от ЗЗТ, във връзка с чл. 42, ал. 1 от ЗЗТ, тъй като се променят и площта на защитената територия, и нейните граници.

В този контекст следва да се посочи изрично, че спорът и процесната заповед касаят цялата защитена територия – защитена местност „Клептуза“, а не карстовия извор „Клептуза“ и двете езера към него.

Изключително лесно видимо е разминаването в границите от 1966 г., 1968 г. и настоящия момент по КККР на ЗМ „Клептуза“ на изготвеното приложение № 2 към заключението на в.л. П. – л. 404 от делото. От същото нагледно се установява как значителна площ, в непосредствена близост до Карстовия извор и двете езера излиза от територията на защитената местност – по границата на имот 10450.204.2. Контурът, границите на защитената местност не съвпадат към нито един от трите релевантни момента, още по – малко от 1966 г. и 2022 г. Тоест категорично се констатира разлика в границите на защитената територия.

Освен това, територията, както се установи по заповедта от 1966 г. следва да е била 344 ха (3440 дка), но при сумиране на територията на горските отдели е била 412 ха (4120 дка). Към настоящия момент с процесната заповедта площта е определена на 404,8415 ха (4048,415 дка). От това не става ясно площта увеличава ли се или се намалява. При липса на подробни мотиви към заповедта и при липса на данни как е измерена актуализацията, се препятства и проверката за законосъобразност. Видно е и от заключенията на всички вещи лица по делото, че за тях също остава необяснимо защо има такива различия и от къде следват.

Предвид гореизложените се установява, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Не на последно място, настоящият състав намира, че заповедта е издадена и при неспазване целта на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗТ, законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. Съответно чл. 3 от ЗЗТ гласи, че държавата изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система от защитени територии като част от регионалната и световната мрежа от такива територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които Република България е страна. На следващо място, чл. 4, ал. 1 от ЗЗТ предвижда, че защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на глава трета от закона. При неспазване на установения ред за промяна в площта и границите на защитена територия, административният орган е издал заповед, с която се нарушават предвидени цели в закон за максимална защита на природно богатство в страната – защитена местност, в противоречие на заложените цели в чл. 2 и чл. 4 от специалния закон ЗЗТ.

Предвид горните, настоящият състав намира оспорената заповед за незаконосъобразен акт, издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при неспазване на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при неспазване на целта на закона, поради което и следва да бъде отменена.

При този изход на делото на жалбоподателя се следват разноски в общ размер на 3196 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса, и 3146 лева заплатени депозити за вещи лица.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, във вр. с чл. 184 от АПК, Административен съд – Пазарджик, XI състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-1115/22.11.2022 г. на Министъра на околната среда и водите за актуализиране на площта на защитена територия - защитена местност „Клептуза“, издадена на основание чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на Рибарско сдружение „Нилет“, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 3196 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.