№ 168
гр. гр. Димитровград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200422 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Т. СТ. К. с ЕГН ********** и адрес с.Градина, ул.“*************,
е останал недоволен от наказателно постановление № 20-0254-001250/23.12.2020г. на
Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на
21.10.2020г. в 16:27 часа в с.Радиево, ул.“Димитровградска“ до комплекс "Райски кът",
управлявал товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ СВ ****, като автомобила не е регистриран
по надлежния ред и е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 30.09.2020г., с
което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за
неговата отмяна, като се сочат доводи за това, най-вече свързани с липсата на субективен
елемент за извършване на нарушението, доколкото описаното МПС било собственост на
дружество, а не на жалбоподателя и последният нямало как да знае, че същото не било
регистрирано по надлежния ред.
В с.з. жалбоподателя чрез упълномощен представител поддържа становището по жалбата си,
излага мотиви за нарушения на материалните норми, за неустановеност на описаното
нарушение, представя допълнителни доказателства, моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно
1
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
На 21.10.2020г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- св.А.А. и св.П.В.
изпълнявали служебните си задължения по контрол над движещите се МПС в района на
с.Радиево, община Димитровград- до комплекс „Райски кът“. Около 16.27ч. същите спрели
за проверка движещ се по ул.“Димитровградска“-до описания комплекс, товарен автомобил
„Ивеко“ с рег.№ СВ ****. При проверката установили, че товарният автомобил е управляван
от настоящия жалбоподател Т.К. от с.Градина. При извършваната проверка полицейските
служители извършили служебна справка в информационен масив чрез служебен таблет, като
установили, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред, тъй като било
закупено от „Елия 05“ЕООД, което дружество не изпълнило задължението си за
представяне в съответното поделение на КАТ на документ за прехвърляне на собствеността
на МПС в определения в ЗДвП срок и така регистрацията на товарния автомобил служебно
била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 30.09.2020г.
Така служителите на РУ-МВР-Димитровград съставили АУАН №g 300404/21.10.2020г.
срещу водача К. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като актът бил връчен на водача К.
срещу подпис, като последният не описал възражения.
Материалите са изпратени на Районна прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград, като с
постановление на прокурор от 02.12.2020г. е постановен отказ да се образува досъдебно
производство, като е изпратил материалите на адм.-наказващият орган.
Въз основа на така описаните АУАН и Постановление на прокурора, било издадено
предметното на делото Наказателно постановление № 20-0254-001250/23.12.2020г. на
Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за така описаното
виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП на водача К. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Із-
2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
Наказателното постановление било връчено на жалб.К. на 13.07.2021г. – видно от
представената писмена справка от адм.-наказващия орган, а жалбата против същото е
получена до адм.-наказващия орган на 21.07.2021г.– видно от поставения входящ номер.
Въпреки неколкократните изискани данни за това кога и по какъв намин е получена
жалбата, адм-наказващият орган е изпратил справка за това, че жалбата е получена по
пощата и заведена на същата дата, но не се представя пощенския плик, от който да е видно
пощенското клеймо и датата на изпращане, а не датата на получаване на жалбата. Доколкото
неизпълнението на задълженията на адм.-наказващия орган не могат да се тълкуват в ущърб
на жалбоподателя, то съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен
2
срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани
с правото на защита на жалбоподателя.
Проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи:
„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата.“. В случая обаче, управляваният от жалб.К. товарен автомобил е с
описани регистрационни номера- т.е. един от елементите на нарушението не е налице. Още
повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по време, място,
начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя, като при описание на самото
нарушение следва да бъдат установени и описани всички обстоятелства- имащи значение за
самото нарушение.
Налице са доказателства, че жалбоподателят К. управлява автомобила, който е собственост
на дружество, а не собствен. В хода на прокурорската проверка е било установено, че К. е
управлявал автомобила, предоставен му от дружеството, без да знае и да е наясно, че
поставените на автомобила табели са невалидни и превозното средство не е регистрирано.
На практика същият управлявайки автомобила, е установил наличието на възможните за
проверка изискуеми елементи, за да може да осъществи управлението на въпросния
автомобил по пътищата-отворени за обществено ползване- налична застраховка гражданска
отговорност, наличие на платена винетна такса, налице са били и регистрационни табели на
автомобила, като видимо няма как да предположи, че автомобила е дерегистриран. Един
водач, който ползва автомобил, който не е негова собственост няма как да провери на
практика дали автомобилът е с редовна регистрация или е дерегистриран.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява на първо място, че
жалбоподателят не е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, поради което се
отхвърля и възможността деянието да бъде извършено от субективна страна. Действително,
незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как един водач би могъл
да има съзнанието, че извършва административно нарушение, особено и след като
автомобилът не е негова собственост и от възможностите за проверка на редовността му,
същият се е убедил, че с този автомобил няма пречки да се предвижва из републиканските
пътища. В аспекта на което жалбоподателя не би могъл да има умисъл за извършване на
процесното нарушение, тъй като същият не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията. При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито
и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това
определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
3
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено
или непредпазливо, доколкото пред водача К. са стоели възможностите, с които разполага
всеки един добросъвестен водач на МПС- да провери има ли задължителна застраховка,
заплатена винетна такса, преминат технически преглед и дали има необходимите документи
с регистрационни номера. Всички тези условия са били налице, при което пред водача К. е
липсвала каквато и да било друга възможност да провери дали има нередности или липса на
регистрация на автомобила. Не съществуват дори и твърдения актът, с който е прекратена
регистрацията на описания товарен автомобил да е бил изпратен и връчен по някакъв начин
на дружеството-собственик, а още по-малко на водача К..
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите
от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото
му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е
направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така
направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата
от 500 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя
от административно-наказващият орган.
Водим от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0254-001250/23.12.2020г. на Началник Сектор
към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на Т. СТ. К. с ЕГН ********** и адрес
с.Градина, ул.“*************, за това, че на 21.10.2020г. в 16:27 часа в с.Радиево,
ул.“Димитровградска“ до комплекс "Райски кът", управлявал товарен автомобил „Ивеко“ с
рег.№ СВ ****, като автомобила не е регистриран по надлежния ред и е с прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 30.09.2020г., с което за виновното нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети
общо 10 контролни точки - като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РУ-МВР- гр.Димитровград, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на Т.
СТ. К. с ЕГН ********** и адрес с.Градина, ул.“*************, направените разноски по
делото (АНД 422/2021г. по описа на РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в
размер на 500 (петстотин) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5