Р
Е Ш Е
Н И Е
N 135
Гр.Велико Търново 10.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, І-ви касационен състав, в публично заседание
на десети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Ивелина Янева
Росен Буюклиев
при секретаря С.
Фъртунска и с участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от
съдията И. Янева к.н.дело № 10106 по описа на Административен съд гр.Велико
Търново за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с
чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Предмет на касационното производство е Решение № 109 / 11.02.2020г., постановено по АНД № 1917 по описа на ВТРС
за 2019г., девети състав, с което е отхвърлена жалба на П.С.С. *** срещу
Заповед за задържане на лице № 1739зз-176 / 22.10.2019г., издадена от Началник
група ППЛ в сектор „КП“ при РУ в ОД на МВР Велико Търново.
Касационното
производство е образувано по жалба от П.С.С.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон,
поради неправилна преценка от районния съд на допуснатите в хода на
административното производство нарушения на процесуалните правила, липса на
задължителни елементи на административния акт и неправилно приложение на закона.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и
отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът не изразява становище по същество на спора.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на
решението.
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля
жалбата на настоящия касатор срещу заповед за задържане на лице № 1739зз-176 / 22.10.2019г., с която е задържан С. за срок от 24
часа на посочено правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съдът приема наличието на данни за деяние по
чл.235, ал.1 от НК, за което е образувано досъдебно производство и съпричастността
на С. към него. Въз основа на изискана от съда справка и показания на
свидетели, се приемат за доказани факти за наличие на досъдебно производство с
предмет извършване на незаконна сеч, извършвани процесуални действия като
обиски и претърсвания, водещи до извод за участие на лицето в престъпното
деяние.
От правна страна съдът приема, че заповедта е издадена
от компетентен орган, като в нея са налице фактическите обстоятелства,
съответстващи на приложимия закон /действащо материално право/. Същата според
районният съд е формално законосъобразна, тъй като съдържа предвидените в
специалния закон реквизити. Аргументирано е, че условията и реда за задържането
на лице са предвидени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, като тя
представлява принудителна административна мярка, целяща предотвратяването на
опасността от укриване на адресата или извършване на противоправно деяние.
Посочено е, че събраните по делото доказателства обосновават наличието на
вписаната законова хипотеза. Аргументирано е, че понятието данни по тази
разпоредба е различно от понятието данни, с което борави разпоредбата на чл.207
от НПК, като в първия случай това са данни, които не са достатъчни за
иницииране на наказателно преследване, нито е необходимо те да изискват
установяване на участието на лицето в престъпление по НК. Най – сетне, предвид
направените пред районният съд оплаквания, посочено е, че в конкретният случай
е налице принципа на пропорционалност, тъй като задържането е оправдано предвид
охраната на надделяващ обществен интерес.
Решението е постановено при нарушен материален закон –
касационно основание по чл.209, т.3, предложение първо от АПК.
Според разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР в
заповед като процесната се посочват фактическите и правните основания за задържането.
Видно от заповедта, която е била предмет на делото пред районният съд,
обстоятелствената част съдържа следното фактическо основание, а именно: има
данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.235, ал.1 от НК – за
периода от 12.01.2019г. до 27.02.2019г., в землището на с.Арбанаси, с редовно
писмено позволително, но извън указаните в него количества и дървета, са
отсечени от горския фонд 42 бр. дървета от дървесен вид черен бор, 5 бр.
дървета акация и 11 бр. дървета мъждрян.
Така оформената обстоятелствена част на заповедта не
изпълнява изискването за мотиви, извлечено от разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2
от ЗМВР. Вписването в заповедта на термина „данни“ не обуславя извод за
изпълнено изискване за конкретното посочване на характера, параметрите и
източника на данни, наличието на които да се свързва с престъпно поведение.
Принципно правилен е извода на съда, че понятието, употребено в ЗМВР е различно
от смисъла на това понятие, вложен в НПК. Но наличните и известни на органа
данни следва да бъдат изложени в заповедта и да очертават както състава на
престъпното деяние, така и връзката на задържаното лице с него. Посоченото
налага извода, че в акт, с който се ограничава конституционно признато право на
свободно придвижване на физическо лице, следва не просто да се посочва
бланкетно наличието на данни, а да се отбележат проявени някои конкретни факти
за такова явление или състояние, при което след систематизиране на всички
проявени факти, това явление или състояние да може да се впише или в обективния
или субективния състав на конкретно предвидено в НК престъпление. Такова
аргументиране на проявени в определен момент
факти, които да се свързват с престъплението по чл.330, ал.1 от НК
липсва в заповедта. Събирането едва в хода на съдебното производство по
оспорване на акта на фактите, които са основали издаването му е недопустимо. В
този смисъл представянето на докладна записка и свидетелските показания не
могат да санират липсата на вписани в заповедта данни относно механизма на деянието
и връзката на лицето с него. Следва да се отбележи и факта, че за сочените от
свидетелите факти законът изисква създаването на писмени документи –
наказателното производство се образува с постановление на прокурор, всеки обиск
и претърсване се документират с протокол – поради което и те следва да бъдат
посочени в заповедта и приобщени към доказателствения материал към нея. При
липсата на представени по делото тези официални писмени доказателства
показанията на свидетелите са недостоверни и не следва да се кредитират. Като
приема, че основанията за задържане на лицето са доказани, районния съд неправилно
преженява събраните по делото доказателства.
Препращането към докладна записка не може да замести
нуждата от посочени фактически основания, наличието на които законът изисква,
за да се разпоредят чрез акта неблагоприятните при проявлението им правни
последици.
Липсата на фактически обстоятелства, наличието на
които се свързва с приложимостта на конкретна правна хипотеза от закона, е
пречка за проверка на съответствието на административния акт с материалния
закон, като от друга страна тази липса е проявление на порока неспазена форма
на административния акт – арг. от чл. 146, т.2 от АПК.
Съобразно изложеното, решението се явява неправилно и
следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с
което да бъде отменена оспорената Заповед за задържане.
При този изход на делото на касатора следва да се
присъдят направените по делото разноски в претендирания размер за една
инстанция общо 410лв.
Водим от
горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 109 / 11.02.2020г., постановено по АНД № 1917 по описа
на ВТРС за 2019г., девети състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 1739зз-176 / 22.10.2019г., издадена от Началник
група ППЛ в сектор „КП“ при РУ в ОД на МВР Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико
Търново да заплати на П.С.С. *** сумата от
410лв. / четиристотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.