*********
П Р Е Д Е Л Е Н И Е 188
гр.Варна, 10.04.2020 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН П.
ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №173 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от Т.В.О. от гр.Дорбич и „ДОМИНАНТ СТРОЙ“ ООД, ЕИК *, със седалище гр.Добрич
срещу определение №529/20.11.2019 г., постановено по т.д.№74/2019 год. по описа
на ОС – Добрич, с което е прекратено производството по иска с правно основание
чл.464 от ГПК.
Жалбоподателят
твърди, че актът на съда е незаконосъобразен, тъй като ищците не разполагат с
друг способ, по който да оспорят вземането, съответно привилегията на кредитора
по чл.717н от ТЗ.
Насрещната
страна „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК*, със седалище гр.София, в
срока за отговор е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Частната
жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Тъй като се обжалва определение, с
което производството по делото е било прекратено, всяка от страните по него е
легитимирана да го обжалва. На посоченото основание жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна. Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по иск на Т.В.О. от гр.Дорбич и „ДОМИНАНТ
СТРОЙ“ ООД, ЕИК *
със седалище гр.Добрич срещу „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК*, със седалище гр.София и
„ТУР СПОРТ –ХОЛДИНГ“ ЕООД - в несъстоятелност, със седалище гр.Добрич с правно
основание чл.464 от ГПК, за приемане за установено, че банката не притежава в
производството по несъстоятелност на
„ТУР СПОРТ –ХОЛДИНГ“ ЕООД, привилегировано вземане по чл.717н от ТЗ в
размер на 724 609.04 лева, от цената на продадени в производството по
несъстоятелност недвижими имоти, ипотекирани в полза на банката.
За
да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че
споровете относно разпределението на постъпили суми от осребряването на активи
на несъстоятелния длъжник се решават само в
рамките на съставянето на сметка за разпределение по чл.721 от ТЗ и
възможностите за оспорването й пред въззивния съд по чл.728 и чл.729 от ТЗ,
поради наличието на специални правила за разпределение на събрани суми в ТЗ,
изключва приложението на разпоредбата на чл.464, ал.1 от ГПК, а и и същата е
приложима само в индивидуалното принудително изпълнение.
Настоящият
състав не споделя изложените изводи относно недопустимостта на иска по чл.464,
ал.1 от ГПК, поради следното:
В чл.717н от ТЗ
е предвидено, че при продажба на имот, който е ипотекиран от длъжника за
обезпечаване на чужд дълг, синдикът изпраща на ипотекарния кредитор съобщение
за насрочване на продажбата, като за получените суми от
продажбата на ипотекирано за чужд дълг имущество, се изготвя отделна сметка за
разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор,
след одобряване на която приспадащата се на
ипотекарния кредитор сума се запазва от синдика и се предава на кредитора, след
като представи изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред
синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност
на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество.
Няма спор и от доказателствата по делото се установява,
че с определение N 179/19.03.2019 г., постановено по в.ч.т.д.N665/2018 г. по
описа на ВнАС е отменена частична сметка за разпределение на суми в полза на
кредитори на „ТУР СПОРТ –ХОЛДИНГ“ ЕООД - в несъстоятелност, със седалище
гр.Добрич и вместо нея е изготвена отделна сметка за разпределение по чл.717н
от ТЗ, съобразно която сумата получена от продажбата недвижими имоти, част от
масата на несъстоятелността, в размер на 724 609.04 лева е отделена за
предпочтително удовлетворяване на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД.
Смисълът на разпоредбата на чл.717н от ТЗ
е да се осигури ефективно реализиране на правото на ипотекарния кредитор на
удовлетворяване от стойността на ипотекирания за чуждо задължение имот на
длъжника в несъстоятелност, с предимство пред кредиторите на несъстоятелността.
Отричането на тази възможност за ипотекарния кредитор би означавало незачитане
на разпоредбата на чл.173, ал.1 от ЗЗД, според която кредитор,
чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се
намира той.
Поради тази причина при осребряването на
активи на длъжника в производството по несъстоятелност, сумата, реализирана
при продажба на ипотекиран за дълг на трето лице имот, е предназначена да
удовлетвори предпочтително ипотекарния кредитор
– по реда, предвиден в разпоредбата по чл. 717н ТЗ, защото вземането, което се
удовлетворява по този ред, не е вземане срещу длъжника в производството по
несъстоятелност.
За да бъде признато правото на удовлетворяване по реда на
чл.717н от ТЗ обаче, в полза на кредитора към момента на осребряване на имота,
следва да съществува право на предпочтително
удовлетворяване от цената на ипотекирания имот. Доколкото обаче вземането,
което се удовлетворява по този ред, не е вземане срещу длъжника в
производството по несъстоятелност, същото не подлежи на предявяване по реда на
чл.685 и сл. от ТЗ, поради което и не може да бъде оспорено от друг кредитор
чрез възражение по реда на чл.690 от ТЗ, респективно чрез предявяванена иск по
чл.694 от ТЗ. Тъй като изготвяне на сметка по чл.717н от ТЗ се извършва едва
във фазата на осребряване на имуществото, за кредиторите е невъзможно да се възползват
и от исковете по чл.646 и 647 от
ТЗ, за предявяване на които е предвиден едногодишен срок от откриване на
производството, а и същите обхващат само ограничени хипотези, в резултат на
които вземането може да бъде отречено.
Макар определението, с което
е одобрена сметката да подлежи на контрол от въззивния съд, но по реда на
обжалване на определението по чл.729 вр. чл.717н, ал.2 от ТЗ, не може да бъде
разрешен със сила на пресъдено нещо материалноправния спор между конкуриращите
се кредитори, относно съществуването на вземенето или привилегията, а и в
конкретния случай, отделната сметка за разпределение по
чл.717н от ТЗ е изготвена за пръв път от въззивния съд, чиито акт не подлежи на
обжалване.
Ето защо съдът намира, че
поради липса на уредена в ТЗ възможноост за оспорване вземането на кредитор по
чл.717н от ТЗ, с оглед разпоредбата на чл.621 от ТЗ, за кредиторите засегнати
от това разпределение е допустима защитата предвидена в чл.464, ал.1 от ГПК.
Сметката за разпределение по чл.717н от ТЗ, съобразно
която сумата получена от продажбата недвижими имоти, част от масата на
несъстоятелността, в размер на 724 609.04 лева е отделена за
предпочтително удовлетворяване на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД е изготвена с
определение N 179/19.03.2019 г., постановено по в.ч.т.д.N665/2018 г. по описа
на ВнАС, поради което и предявенияя от жалбоподателите на 17.04.2019 г. иск е в
срока по чл.464, ал.1 от ГПК.
С
оглед на гореизложеното, съдът
намира, че определението на ДОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№529/20.11.2019 г., постановено по т.д.№74/2019 год. по описа на ОС – Добрич, с
което е прекратено производството по иска с правно основание чл.464 от ГПК и ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Добрич,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: