Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 03.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4782
по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, чрез адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения:
гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.„Александър Жендов“ №6, ет.5 против Ц.Й.В., с ЕГН
**********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че между
Ц.Й.В. и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл" ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги
№********* от 27.12.2012г., като съгласно
Договора на клиента е предоставен мобилен номер *********;
Допълнително
споразумение №********* от 29.03.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги
и Договор за лизинг от 29.03.2016г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер *********влиза в сила нов
абонаментен план (с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с
вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставено мобилно
устройство SONYXperia М4 Aqua Black.
Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 344.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването
й, на основание чл.3 ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 14.99 лв. с вкл. ДДС всяка като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
Допълнително
споразумение №********* от 13.09.2016г. към договор за мобилни услуги. Съгласно Допълнителното
споразумение за мобилен номер *********влиза
в сила нов абонаментен план (с уговорена стандартна месечна абонаментна такса
60.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС);
Договор
за мобилни услуги №********* от 28.09.2016г. и Договор за лизинг от
28.09.2016г.
Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер *********, (със
стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без
вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 21.99 лв. с вкл. ДДС или 18.32 лв. без вкл. ДДС)
и мобилно устройство SONY Xperia X
Black. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен
Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1048.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването
й, на основание чл.3 ал.1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 45.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера.
Твърди, че към периода на
издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Ц.Й.В. мобилни номера и
устройства на лизинг се прилагат следните условия: За номер *********- условията, договорени в
Договор за мобилни услуги №********* от 27.12.2012г., изменен с Допълнително
споразумение №********* от 29.03.2016г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги; За номер ********* -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 28.09.2016г.;
За мобилно устройство SONY Xperia М4
Aqua Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 29.03.2016г.;
За мобилно устройство SONY Xperia X
Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 28.09.2016г.
Твърди, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури,
издадени в периода м. ноември 2017г. - м. февруари 2018г.: фактура
№**********/01.11.2017г., фактура №**********/01.12.2017г., фактура
№**********/01.01.2018г., фактура №**********/01.02.2018г. и фактура
№**********/05.02.2018г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента.
Фактура №**********/01.11.2017г. е издадена за отчетния период 01/10/2017г.-31/10/2017г.
и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *********: месечна абонаментна такса
34,16 лв., както и ползвани услуги 1.37 лв. (от които Други услуги 0,81 лв. и Разговори към „Грижа за клиента" 0,56
лв.), които са в общ размер на 35,53 лв. без ДДС - 42,64 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство SONY
Xperia М4 Aqua Black - 14,99 лв.
с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 57,63 лв.
Фактура №**********/01.12.2017г. е издадена за отчетния период 01/11/2017г.-30/11/2017г.
и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер *********: месечна абонаментна такса
34,16 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги 31.82
лв. (от които Допълнителни Услуги
Мобилен Интернет 30,82 лв., Други услуги 0,54 лв., Услуги с добавена стойност
(SMS) 0,24 лв. и Разговори към „Грижа за клиента" 0,22 лв.), които
са в общ размер на 66,73 лв. без ДДС - 80,08 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство SONY Xperia М4 Aqua Black - 14,99 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена и претендирана по фактурата, е 95,07 лв.
Фактура №**********/01.01.2018г. е
издадена за отчетния период 01/12/2017г.-31/12/2017г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *********: месечна абонаментна такса (-12,12) лв., както и ползвани услуги 0.68
лв. (от които Разговори към „Грижа за клиента" 0,68 лв.), които са в общ размер на (-11,44) лв. без
ДДС - (-13,73) лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство SONY Xperia М4 Aqua Black - 14,99 лв. с вкл.
ДДС (Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата
се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен
период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора
и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период). Общата
сума, начислена и претендирана по фактурата, е 1,26 лв.
Твърди, че след
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Теленор България" ЕАД и ответника Ц.Й.В. по нейна вина, поради изпадането й в забава, на
потребителя е издадена и фактура
№**********/01.02.2018г., която включва задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез
процесния номер *********в общ
размер на 262.35 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
за мобилно устройство SONY Xperia
М4 Aqua Black в общ размер на 29.98 лв. с вкл. ДДС.
Сочи, че размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер *********при предсрочно прекратяване (преди 13.09.2018г.) на процесния
договор са уредени в раздел IV, т.4 от Допълнително споразумние №********* от 13.09.2016 г. към договор за
мобилни услуги.
Посочва, че предвид
обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е настъпило след 11.01.2018г.,
размерът на дължимата неустойка е определен в съответствие с условията на
чл.1.2, вр. чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България" ЕАД по гр.д. №15539/2014г. и гр.д.
№16476/2014г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори
за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди
посочената дата. Съгласно цитирания документ вземанията за неустойки следва да
се формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси
без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Твърди, че в
съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер *********е 262.35 лв. Сумата представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (50.82 лв.
без вкл. ДДС всяка), а именно 152.46 лв., с добавена: част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора, а именно 92.62 лв. и с добавена разликата в
размер на 17,27 лв. между стандартната цена на мобилно устройство SONY Xperia
М4 Aqua Black без отстъпка, съгласно актуалната към 29.03.2016г. ценова листа
на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг
от 29.03.2016г., съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Сочи, че от своя
страна, обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг
като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство SONY
Xperia M4Aqua Black, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг
от 29.03.2016г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер
на 29,98 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на две неначислени лизингови вноски.
Претендираната сума
по фактурата е в общ размер на 292.33
лв.
Твърди, че след
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Теленор България" ЕАД и ответника Ц.Й.В. по негова вина, поради изпадането му в забава, на
потребителя е издадена и фактура
№**********/05.02.2018г., която включва задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез
процесния номер ********* в общ
размер на 194.70 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
за мобилно устройство SONY
Xperia X Black в общ размер на 364.72 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********* при предсрочно
прекратяване (преди 29.03.2018г.)
на процесния договор са уредени в чл.11 от Договор за мобилни услуги №*********
от 28.09.2016г.
Сочи, че предвид
обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е настъпило след
11.01.2018г., размерът на дължимата неустойка е определен в съответствие с
условията на чл.1.2, вр. чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за
защита на потребителите и „Теленор България" ЕАД по гр.д. №15539/2014г. и
гр.д. №16476/2014г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на
договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди
посочената дата. Съгласно цитирания документ вземанията за неустойки следва да
се формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси
без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Твърди, че в
съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер ********* е 194.70 лв. Сумата представлява сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (25.82 лв. без вкл.
ДДС всяка), а именно 77.46 лв., с добавена: част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до
края на договора, а именно 42.60 лв., и с добавена разликата в размер на 74.64
лв. между стандартната цена на мобилно устройство SONY Xperia X Black без отстъпка.
съгласно актуалната към 28.09.2016г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 28.09.2016г.,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги.
Сочи, че от своя
страна, обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за
мобилни услуги. За мобилно устройство SONY
Xperia X Black, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от
28.09.2016г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на
364.72 лв. с вкл. ДДС, равняващ
се на осем неначислени
лизингови вноски.
Твърди, че първоначалният
размер на неизплатеното задължение е в размер на 559.42 лв. по фактура
№**********/05.02.2018г., включващо предсрочно изискуем остатък от неначислени
лизингови вноски в общ размер на 364.72 лв. с вкл. ДДС и неустойки вследствие
на предсрочно прекратяване на договори в размер на 194.70 лв. Общата сума, начислена във фактурата, е
559.42 лв., като след приспадане на сумата от 129,00 лв. (поради извършено
доброволно плащане от страна на длъжника), неудовлетворената част от вземането
по фактурата е в размер на 430.42 лв. Предвид факта, че внесената сума
от 129,00 лв. е недостатъчна за удовлетворяване вземането на ищеца в пълен
размер, следва задължението за неустойка и задължението за лизингови вноски да
се погасят съразмерно,
съобразно правилото на чл.76 ал.1, изр.3, предл. II ЗЗД. Посредством
прилагането на посоченото правило за съразмерно погасяване на еднородни,
еднакво обременителни и едновременно възникнали задължения, вземането за
неустойки (в първоначален размер 194.70 лв.), намалено с пропорционалното на
размера му плащане от 64,50 лв., е в краен размер на 130.20 лв., а вземането за предсрочно
изискуеми лизингови вноски (в първоначален размер 364.72 лв.), намалено с
пропорционалното на размера му плащане от 64,50 лв., е в краен размер на 300.22 лв.
Претендираната сума
по фактурата е в общ размер на 430.42
лв.
Твърди, че общата
стойност на неизплатените парични задължения на Ц.Й.В. спрямо „Теленор
България" ЕАД по издадените фактури към сключените между тях договори,
описани по-горе, е в размер на 876.71
лв.
Твърди, че
изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Сочи, че поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД било депозирано заявление
по чл.410 от ГПК до Районен съд - Пазарджик, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. №1624/2019г. и била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение.
Предвид съобщението
на съда по заповедното производство, с което са уведомени, че издадената
Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, в
законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл.422, вр. чл.415 ал.1,
т.2 ГПК.
Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено наличието на вземането им по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1624/2019г.
по описа на Районен съд - Пазарджик, ГК, VII състав против длъжника - ответник Ц.Й.В.,
с ЕГН **********, както следва: 876.71 лв., дължима се съгласно фактура
№**********/01.11.2017г., фактура №**********/01.12.2017г., фактура
№**********/01.01.2018г., фактура №**********/01.02.2018г. и фактура
№**********/05.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Моли на основание
чл.78 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати на „Теленор България“ ЕАД
присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното
производство в общ размер на 385,00 лв., от които 25,00 лв. внесена държавна
такса и 360,00 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички
сторени от ищеца разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна
такса в размер на 25 лв. и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360
лв. с вкл. ДДС (300 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба №1 от 9 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр.7 от
22 Януари 2019г.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответницата, с който е оспорен изцяло така предявения от
ищеца иск като напълно неоснователен и недоказан. Оспорва иска както по
основание, така и по размер и период. Оспорва и дължимостта на сумите. Взема
становище, че искът по същество е допустим, но неоснователен. Счита предявеният
иск за недоказан по основание и размер, тъй като искът за установяване на
вземането цели да се установи съществуването на вземането му пред съда със сила
па присъдено нещо. Сочи, че за да съществува вземане на ищеца следва да са
налице сключени валидни договорни отношения, които пораждат съответните правни
последици. Следователно, за да се разреши спорът следва да се отговори на
въпроса, на първо място, има ли валидни договорни отношения между ищеца и ответницата,
изпълнени ли са поетите задължения по процесните договори за мобилни услуги и
договори за лизинг. Сочи, че ищецът в подкрепа на своите твърдения е представил
по делото изброените договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения и
общи условия към тях, договори за лизинг и запис на заповеди. Оспорва авторството
на положените подписи и истинността на представените частни документи, а именно
договори за мобилни услуги, допълнителните споразумения и общите условия към
тях, ценовите листи, договори за лизинг и запис на заповеди. Твърди, че на
същите липсват подписи и изписване саморъчно на трите имена на всяка една от
страниците им поотделно от ответницата и с просто око се вижда, че положеният
подпис е различен навсякъде. Това показвало, че В. не се е запознала с всичко
написано на всяка страница поотделно от една страна и имало опасност страниците
и условията да бъдат подменени, от друга страна.
Твърди, че ищцовото
дружество по своята същност е търговец, който предоставя стоки и услуги срещу
заплащане и като такъв е длъжен да спазва и Закона за защита на потребителите,
но в посочените договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения и общи
условия към тях, договори за лизинги, ЗЗП не е спазен, тъй като размерът на
шрифта на писане в тях е много дребен /малък/ и с това прави информацията нечетлива,
неясна и неразбираема за потребителя, което води до нарушаване на чл.5 ал.1 и
ал.2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.
Смята, че освен по
основание, искът не е доказан и по размер.
Представените към
делото писмени доказателства счита за допустими към спора, но моли да не се
кредитират, с оглед липсата на подпис и саморъчно написани три имена към всяка
страница от тях.
Прави
доказателствени искания.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск за приемане за установено по отношение на ответницата, че
съществува вземане в полза на ищеца за сумата от общо 876,77 лв. по процесните
фактури, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1624 по описа за 2019г. на Районен съд –
Пазарджик.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираните по делото писмени молби-становища поддържа предявения иск и моли
съда да го уважи. Излага доводи по същество. Претендира разноските. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на
ответницата взема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и
моли съда да го отхвърли. Подробни съображения по същество излага в
представените по делото писмени бележки.
Съдът като взе предвид твърденията
на ищеца и възраженията на особения представител на ответницата и като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Ищцовото дружество е подало Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в
качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1624/2019г.
по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед
№959 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 19.04.2019 год., с
която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор
следните суми: сумата в размер на 876,71 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата
от датата
на подаване на заявлението в съда - 16.04.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. –
държавна такса и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните
договори между него и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ЕАД): Договор за мобилни услуги №********* от 27.12.2012г.,
Допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 29.03.2016г., Договор за мобилни услуги №********* и
Договор за лизинг от 28.09.2016г. Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани
по размер и основание в издадени от него фактури с №**********/01.11.2017г.,
№**********/01.12.2017г., №**********/01.01.2018г., №**********/01.02.2018г. и
№**********/05.02.2018г.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния
едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид
горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че между ищеца „Теленор България“
ЕАД и ответницата Ц.Й.В. са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги
№********* от 27.12.2012г., съгласно който
на клиента-ответницата е предоставен мобилен номер *********;
Допълнително
споразумение №********* от 29.03.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги
и Договор за лизинг от 29.03.2016г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер *********влиза в сила нов
абонаментен план, при който е уговорена стандартна месечна абонаментна такса от
30.99 лв. с вкл. ДДС. На клиента е предоставено мобилно устройство SONYXperia М4 Aqua Black, въз основа на
сключения договор за лизинг, като цената на лизинговата вещ е 344.77 лв. с вкл. ДДС. На основание
чл.3 ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да заплати
цената на лизинговата вещ на двадесет и три месечни лизингови вноски в размер
на 14.99 лв. с вкл. ДДС
всяка. Предвидено е месечните лизингови вноски да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през съответния отчетен период мобилни услуги
чрез номера;
Договор
за мобилни услуги №********* от 28.09.2016г. и Договор за лизинг от
28.09.2016г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента-ответницата е предоставен
мобилен телефонен номер *********,
със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС. За срока на
договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 21.99
лв. с вкл. ДДС и мобилно устройство
SONY Xperia X Black. Предоставянето на мобилното устройство е уредено от
страните в отделен договор - Договор за лизинг, съгласно който цената на
лизинговата вещ е 1048.57 лв. с вкл.
ДДС. На основание чл.3 ал.1
от договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата
цена на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 45.59 лв. с вкл. ДДС. Предвидено е
месечните лизингови вноски да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през съответния отчетен период мобилни услуги чрез номера.
На
основание така сключените договори, ищецът е издал на ответницата следните
фактури:
Фактура №**********/01.11.2017г. за отчетен период 01/10/2017г.-31/10/2017г., включваща
следните задължения на клиента: за мобилен номер *********- месечна абонаментна такса 34,16 лв., както и
ползвани услуги на стойност 1.37 лв., от които други услуги 0,81 лв. и разговори към „Грижа за клиента" 0,56 лв.
и лизингова вноска за мобилно устройство - 14,99 лв. Общата
сума начислена по фактурата е в
размер на 57,63 лв.;
Фактура №**********/01.12.2017г. за отчетен период 01/11/2017г.-30/11/2017г., включваща
следните задължения на клиента: за мобилен номер *********- месечна абонаментна такса 34,16 лв., ползвани услуги
31.82 лв., от които допълнителни услуги
мобилен интернет 30,82 лв., други услуги 0,54 лв., услуги с добавена стойност
(SMS) 0,24 лв. и разговори към „Грижа за клиента" 0,22 лв. и лизингова
вноска за мобилно устройство 14,99 лв. Общата сума,
начислена по фактурата е 95,07
лв.;
Фактура №**********/01.01.2018г. за
отчетен период 01/12/2017г.-31/12/2017г., включваща следните задължения на
клиента: за мобилен номер *********- месечна абонаментна
такса (-12,12) лв., както и ползвани услуги 0.68 лв., от които разговори
към „Грижа за клиента" 0,68 лв. и
лизингова вноска за мобилно устройство 14,99 лв. В исковата молба ищецът е уточнил,
че отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата
се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен
период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора
и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период. Общата
сума начислена по фактурата е 1,26 лв.;
Фактура №**********/01.02.2018г., включваща задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез процесния номер *********в общ размер на 262.35 лв.,
както и за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство SONY Xperia М4 Aqua
Black в общ размер на 29.98 лв. Начислената сума по фактурата е в общ
размер на 292.33 лв.;
Фактура №**********/05.02.2018г., включваща задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез процесния номер ********* в общ размер на 194.70 лв.,
както и за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство SONY Xperia X Black
в общ размер на 364.72 лв. Начислената сума по фактурата е в общ размер на 559.42
лв.
Претендираната от
ищеца сума по тази фактура е в размер на 430.42 лв., поради
извършеното от страна на длъжника доброволно плащане на сумата в размер на
129,00 лв.
Съдът счита, че процесните
фактури съдържат нужните реквизити и цени същите като доказателства по делото.
Подписването на съответната фактура от страна на потребителя /получателя/ не е
задължителен елемент за нейната действителност.
От приетото по делото и
неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза, което съдът цени
като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че при
ищеца са осчетоводени и петте процесни фактури. Неплатеният остатък по тях е в
общ размер на 875,80 лв. Обявените за потребени от ответника услуги са
таксувани, съгласно действащата ценова листа. Неустойката, начислена във
фактурите, издадени на 01.02.2018г. и на 05.02.2018г. е в размер на: по фактура
**********/01.02.2018г. - 3 месечни абонаментни такси от по 50.82 лв., равни на
152,46 лв. плюс добавени част от стойността на ползваните отстъпки от месечни
абонаметни планове равни на 92,62 лв. плюс добавена разлика между стандартната
и преференциалната цена на мобилно устройство в размер на 17,27 лв. или общо
262,35 лв.; по фактура **********/05.02.2018г. - 3 месечни абонаметни такси от
по 25.82 лв., равни на 77,46 лв. плюс добавени част от стойността на ползваните
отстъпки от месечни абонаметни планове равни на 42,60 лв. плюс добавена разлика
между стандартната и преференциалната цена на мобилно устройство в размер на
74,64 лв. или общо 194,70 лв., от които ответницата е платила 64,50 лв. и остават
непогасени 130,20 лв. По договар за лизинг от 29.03.2016г. са отразени като
непогасени 4 броя погасителни вноски по 14,99 лв., от които 2 вноски са
отразени в процесните фатури от 01.10.2017г. и от 01.11.2017г. и 2 вноски са
отразени във фактура от 01.02.2018г. По договар за лизинг от 28.09.2016г. са отразени
като непогасени 8 броя погасителни вноски по 45,59 лв. на обща стойност 364,72
лв., отразени във фактура от
05.02.2018г. като ответницата е заплатала 64,50 лв. от тях и остават непогасени
300,22 лв.
От заключението на извършената
съдебно-почеркова експертиза се установява, че ръкописно изписаните три имена и
подписите под тях в Договор за мобилни услуги №*********/27.12.2012г., в Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №**********/29.03.2016г.,
в Договор за лизинг от 29.03.2016г., в Договор за мобилни услуги
№*********/28.09.2016г., в Договор за лизинг от 28.09.2016г., в Общите условия
и в Запис на заповед от 28.09.2016г. са положени от Ц.Й.В.. Вещото лице
допуска, че ръкописният текст и подписа по него в запис на заповед с дата
29.03.2016г. да са положени от Ц.Й.В..
С оглед приетото и неоспорено
заключение на вещото лице-графолог, съдът приема направеното от особения
представител на ответницата оспорване на процесните договори за мобилни услуги
и договори за лизинг за недоказано и цени същите като годни доказателства по
делото.
Ответната страна не представи
доказателства за плащане на дължимите суми по процесните фактури.
Не се установи по делото
ответницата да е върнала на ищеца получените по договорите за лизинг мобилни
устройства.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК – за заплащане на месечни абонаментни такси и
използвани услуги по процесните договори за мобилни услуги и на лизингови
вноски по договорите за лизинг към тях е основателен и доказан, по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав приема,
че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували облигационни
правоотношения между ищеца – мобилен оператор и ответницата – потребител по
сключените помежду им договори за мобилни услуги и договори за лизинг към тях.
Договорите са подписани от страните по тях – ищеца и ответницата. Същите
съдържат необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като
срок, описание на услугите, тарифен план. Освен това в договорите за мобилни услуги са посочени
конкретни номера, посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите
на ищеца. Посочени са предадените активни СИМ карти, които дават /осигуряват/
достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. С това ищецът
е изпълнил задълженията си по договорите. Освен това е издал на ответницата
фактури за месеците от процесния отчетен период. Налице е частично плащане на
начислената сума по петата от процесните фактури /което е индиция за признаване
на задълженията по нея/. Плащането е признато от ищеца в исковата молба и е
отразено от вещото лице-икономист в заключението. Ответницата от своя страна не
е изпълнила своите задължения – за заплащане изцяло на дължимите месечните
абонаметни такси и услуги по договорите за мобилни услуги.
По договорите за лизинг се
установи, че ответницата е получила лизинговите устройства, предмет на договорите
като не е заплатила дължимите месечни лизингови вноски на ищеца, не е върнала и
устройствата.
В конкретния случай размерът на
дължимите неустойки по процесните договори са определени в съответствие с
условията на чл.1.2, във връзка с чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между
Комисия за защита на потребителите и „Теленор България" ЕАД по гр.д.
№15539/2014г. и гр.д. №16476/2014г. на Софийски градски съд, приложими и при
прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени преди посочената дата,
видно от заключението на вещото лице-икономист.
Предвид гореизложеното съдът
намира за неоснователни и недоказани направените от особения представител на
ответницата в писмения отговор възражения.
Приема, че процесните
претендирани вземания са съществуващи и изискуеми и длъжникът-ответницата дължи
заплащането на ищеца на сумата от общо 875,80 лева, съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертиза, представляваща неплатени месечни абанаметни
такси и използвани услуги и неплатени лизингови вноски, тъй като не е сторила
доброволно това до настоящия момент. Над този размер и до претендирания с
исковата молба размер от общо 876,71 лв. искът ще следва да се отхвърли като
неоснователен.
Върху главницата,
ответницата дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 16.04.2019г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на делото, ответницата
дължи на ищеца сторените от него разноски, както в заповедното, така и в
настоящето исково производство в размер общо на 1270 лева, съгласно представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
Ответницата ще следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Пазарджик
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице-графолог в размер
на 242,00 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.„Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес
за призоваване и съобщения: гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.„Александър Жендов“ №6,
ет.5 против Ц.Й.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО наличието на вземането на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. №1624/2019г. по описа на Районен съд - Пазарджик, ГК, VII състав против
длъжника - ответник Ц.Й.В., с ЕГН **********, както следва: 875,80 лв., дължима
съгласно фактура №**********/01.11.2017г., фактура №**********/01.12.2017г.,
фактура №**********/01.01.2018г., фактура №**********/01.02.2018г. и фактура
№**********/05.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за вземане над
посочения общ размер от 875,80 лева и до претендирания с исковата молба общ
размер от 876,71 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.Й.В.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, с пълномощник адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и
съобщения: гр.София, ж.к.“Гео Милев“ ул.„Александър Жендов“ №6, ет.5 разноски в
заповедното и в исковото производство в размер общо на 1270,00 лева.
ОСЪЖДА Ц.Й.В.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд-Пазарджик заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице-графолог в размер на 242,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: