Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Добрич, 02.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 2579 по описа на ДРС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.
В, представлявано от управителите Д.Х., С.Н.Н., О.Л.и И.Х.Г., чрез
упълномощения ю.к. Р.И., с която срещу С.П.А. с ЕГН ********** *** , е предявен
иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца част от вземането, предмет на
издадената по ч.гр.д. *74/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №640 от
01.04.2019г., а именно: сумата от 1944.98 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит №********* от
04.04.2018г. /заетата сума е преведена на кредитополучателя на
05.04.2019г./, заедно със законната
лихва от датата на заявлението –
28.03.2019г. / дата на пощенското
клеймо/ до окончателното плащане, кумулативно обективно съединен с осъдителни
искове ответникът да заплати на ищеца следните суми: - 898,74 лв. – договорно възнаграждение за периода
06.06.2018г. – 05.04.2020г. по договора за потребителски кредит и възнаграждение за отлагане на вноски –
2300,80 лв. за периода 06.06.2018г. – 05.04.2020г. по Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски
кредит №********* от 04.04.2018г.
Претендират се сторените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Исковата молба се основава на
следните обстоятелства:
По силата на договор за потребителски
кредит с № *********, сключен на 04.04.2018г., ищецът, като кредитодател, на 05.04.2018г. е предоставил на ответника, в
качеството на кредитополучател, кредит в
размер на 200 лв., със срок на издължаване – 24 месеца, при ГПР 48,89% и
годишен лихвен процент 41,17 %. Между страните е сключено и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към процесния договор за кредит,
по което задължението на ответницата възлиза на сумата от 2400,96 лв. Поради забавата на С.А. и на основание т.12.3
от Общите условия към договора на 04.04.2018г. договорът е прекратен
автоматично от страна на „Профи Кредит” ЕООД и е обявена неговата предсрочна
изискуемост на 14.08.2018г., за което ответницата е уведомена с писмо с обратна
разписка. Понастоящем неизпълненото задължение по договора за кредит и
сключеното към него споразумение е в размер 5144,52 лв., от които: 1944.98 лв.
- неиздължена главница по договора за кредит;
898,74 лв. – договорно възнаграждение по договора за кредит за периода
06.06.2018г. – 05.04.2020г. и
възнаграждение за отлагане на вноски – 2300,80 лв. за периода
06.06.2018г. – 05.04.2020г. по Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за кредит. Предвид неизпълнение на поетите от
ответника задължения, по инициатива на ищеца е образувано заповедно
производство - ч.гр.д. № 1174/2018г. по описа на ДРС, по което в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита /относно иска за главница/. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
Редовно уведомена, ответницата в
срока по чл. 131 от ГПК не е подала отговор на исковата молба. В съдебно
заседание се явява лично, не оспорва сключването на процесния договор за
кредит. Твърди да е плащала вноски по кредита.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. *74 по описа за 2019г. на
Добричкия районен съд. С разпореждане от 01.04.2019г. е издадена заповед от
същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът
да заплати следните суми: - 5 144.52
лева – представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********
от 05.04.2018 г. ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението
28.03.2019 г. до окончателното изплащане ;-30.00 лева – такси за извънсъдебно
събиране на вземането , начислени за периода 06.06.2018г. – 14.08.2018г. ; -
15.06. лева – обезщетение за забава за периода 06.06.2018г. -14.08.2018 г. и разноски
в производството в размер на 103.79 лева държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК –
същият не е открит на регистрирания си постоянен адрес, съвпадащ с настоящия му
такъв /гр. Добрич, ул. „***” */; липсват данни за актуален регистриран трудов
договор на длъжника. С разпореждане от 03.06.2019 г. заповедният съд е указал
на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 20.06.2019 г.
Исковата молба е подадена по пощата на дата 18.07.2019 г., т.е. в
законоустановения едномесечен срок.
Установителният иск за част от присъдената със
заповедта по чл. 410 от ГПК главница е предявен след успешно проведено
производство по чл.410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК.
Относно размера на незаявената част от претенцията
за главница – за горницата над 1944.98
лв. до присъдения със заповедта размер от 5 144, 52 лв. съдът следва да
обезсили Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта подлежи на
обезсилване и в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати следните
суми: 30.00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането , начислени за
периода 06.06.2018г. – 14.08.2018г. ; - 15.06. лева – обезщетение за забава за
периода 06.06.2018г. -14.08.2018 г., тъй като установителният съд не е сезиран
с такива претенции.
Осъдителните искове са допустими.
С оглед гореизложеното исковата молба като допустима
подлежи на преценка по основателност.
Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД. Искът за главница е предявен като
установителен в срока по чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, с оглед връчване на
заповедта при условията на чл.; 47, ал.5 от ГПК. В процесния случай, приложение
намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в приложимата
редакция съобразно датата на сключване на процесния договор.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
съществуване на вземането, а именно: наличие на облигационна връзка между
страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за ответника
за заплащане на търсените суми, както и изпълнение на задълженията си по
договора, т. е. че е предоставил дължимата сума, вкл. и допълнителни услуги,
изпадането на заемателя в забава и настъпила предсрочна изискуемост на
вземането за връщане на заемната сума.
При доказване на горното в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване дълга.
По делото е представен договор за
потребителски кредит №********** от 04.04.2018г., ведно с погасителен план и
общи условия към него, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като
заемодател, и С.П.А., като заемополучател,
има сключен договор за потребителски кредит-профи кредит стандарт
№********** от 04.04.2018г., по силата на който на С.А. е предоставна в заем
сумата от 2000 лв. Срокът за издължаване на кредита е уговорен за 24 месеца,
считано от датата на неговото усвояване. От приетия по делото погасителен план
се установява, че първата вноска по кредита следвало да бъде направена в срок до
05.05.2018 г., а последната 24-та падежна дата е уговорена на 05.04.2020 г.
Между страните по договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 41,17% и годишен процент на разходите в размер на 49,89 %. Размерът на
месечната вноска по кредита е 123,64 лв. Кредитополучателят е избрал да получи
пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждението от 2400,96 лв., като
размерът на месечната вноска по за***ия пакет от допълнителни услуги е 100,04
лв. Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е 5368,32
лв., общият размер на вноската е 223,68 лв., като датата за погасяване на
вноската е 5-то число на месеца. В раздел V. „Допълнителни възможности за
клиента“ от договор № **********, С.П.А. е пожелала с част от отпуснатата сума
по процесния договор да се рефинансира друго нейно задължение към „Профи Кредит
България“ ЕООД в размер на 805.38 лв. Съгласно заключението по приетата ССч.Е
сумата е рефинансирана по Договор за потребителски кредит № ********** на дата
04.04.2018г., като така задължението по този договор е погасено в пълен размер.
Останалата сума от уговорената отпусната главница в размер на 1194.62 лв. е
преведена по посочената в договор № ********** от С.А. банкова сметка ***ждане,
документ № 16547988 с банкова референция: 270PMWP180950156 от дата:
05.04.2018г. Общата отпусната сума по процесния договор е в размер на 2000.00
лв. Вещото лице С.И. е установила, че по договора длъжникът е направил плащания
в общ размер от на 223,80 лв. на 27.04.2018г. Предвид извършените плащания от
ответника се установява, че от втора до 21-ва вноска всички са просрочени.
Ищецът в исковата молба се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на вземането си по договора, считано от
14.08.2018 г., на основание т.12.3.1 от Общите условия. Съгласно цитираната
клауза в случай, че кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски в
пълен размер, кредиторът може да обяви на длъжника предсрочна изискуемост с
писмено уведомление. Началният момент на изискуемостта на вземането по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Такава е настоящата хипотеза. Представено е по делото уведомително писмо от
страна на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД до ответницата, от които е
видно, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Предвид изложените съображения, съдът
приема, че кредитът е станал предсрочно изискуем.
Претенцията на ищеца за договорна
лихва съдът намира за неоснователна поради нищожност на неравноправни клаузи.
Отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на
„финансова услуга“ по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13
т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
Като потребител ответникът разполага
със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за
които съдът следи служебно, по който въпрос е налице установена съдебна
практика, която задължава съда да следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасе, независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни. Съгласно практиката на Съда на
ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика.
В Закона за защита на потребителите и
по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на понятието „неравноправна
клауза“ в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл.146,
ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от
договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт.
В случая е видно, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при
предварително определени от страна на финансовата институция договорни клаузи.
Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на
предварително договаряне между страните, от което следва извод, че
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В
случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от самия заемодател. Видно още от договора е, че
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита -
кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 49,89 %. Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават
неизвестни. Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на
договора за потребителски кредит основният лихвен процент е 0,01 %, от което
следва, че размерът на законната лихва е бил 10,01 %, т.е. уговореният в
договора за кредит годишен лихвен процент надвишава повече от четири път
законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер
на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва /В тази насока: Решение №330/ 05.12.2019 г. по възз.т. №
582/2019г. на ДОС; Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на
ВКС; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС; Определение № 901/10.07.2015
г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС/.
Висока възнаградителна лихва е типична
за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато, независимо от обезпечението,
рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които
биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай такива
обстоятелства не са налице.
С оглед предходното и предвид липсата
на индивидуално договоряне на параметрите в т.6 от договора за потребителски
кредит - за ГЛП, ГПР, въпросните договорни клаузи неравноправни, и на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП същите са нищожни.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона
или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е
включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който
е възмезден и включването на клаузи за договаряне на ГПР по него е въведено
като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.
10 от ЗПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г.).
Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл. 26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе
клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В
случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК (Доп. - ДВ,
бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), която е приложима за процесното
договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.
Предвид на това и след като клаузите в
процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договора на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1,
пр.3 ЗЗД е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Чистата стойност на договора за кредит
съставлява главницата по същия или сумата от 2000 лева. Установи се, че
длъжникът е извършвал погашения по
кредита в общ размер от 223,80, следователно искът за главница се явява
основателен до размера на сумата от 1 776,20 лв. Върху сумата от 1776,20
лв. под формата на уважена главница следва да бъде присъдена и законна лихва
считано от депозиране на заявлението в съда -
28.03.2019 г. до окончателно изплащане на задължението.
Осъдителната претенция за възнаградителна
лихва в размер на 898,74 лв. е неоснователна и подлежи на отхвърляне с оглед
разпоредба на чл.23 от ЗПК, според която при недействителен договор не се
дължат лихви и други разходи по кредита.
Между страните е уговорено и заплащането
на възнаграждение за за*** пакет от допълнителни услуги в общ размер на 2400.96
лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя за
предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място, предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото
е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно. Следва да се има предвид, че в
чл.10а, ал.4 oт ЗПК е предвидено, че “видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.“ В настоящия случай в договора за
потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се
събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л.9/, са изброени вида на
услугите, които може да ползва потребителя, но доколкото нито в самия договор,
нито в споразумението е предвидена клауза, която да приобщава последното към
процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на горепосочената правна норма - за посочване на всяко
конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния договор
за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва
да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. С оглед предходното,
съдът намира, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски
кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в общ размер на
2400,96 лева.
Предвид гореизложените съображения и
установената нищожност на договора за кредит, съдът намира, че осъдителната
претенция за сумата от 2300,80 лв. е неоснователна.
В обобщение основателна се явява претенцита
за главница в размер на 1776,20 лева (чистата неплатена стойност на кредита след приспадане на извършените плащания в общ размер
от 223,80 лева), върху която се дължи законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, а в останалата част
претенцията на ищеца подлежи на отхвърляне.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно
с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските
в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.
При съобразяване уважената част от
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер 47,68 лева, включващи държавна такса от
35,52 лева и юрисконсултско възнаграждение от 12,16 лева.
За
исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от иска включват държавна такса от 35,52 лева, 69,11
лева – възнаграждение за вещо лице, като
се претендира още и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника, който представлява
страната в процеса в размер на 300 лв. По отношение на юрисконсултското
възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в
размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК, съобразно фактическата и правна сложност на спора,
обема и вида на събраните по делото доказателства, процесуалните действия на
пълномощника на ищеца, броя на проведените по делото съдебни заседание. Така по
съразмерност, разноските в полза на ищеца за юрисконсултско възнаграждение се
определят на сумата от 51,83 лева.
Така мотивиран, Добричкият районен
съд:
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията
между ищеца „Профи Кредит” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Д.Х., С.Н.Н., О.Л.и И.Х.Г., и ответника
С.П.А. с ЕГН ********** ***, че
ответникът дължи на ищеца част от вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. *74/2019г.
на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №640 от 01.04.2019г., а именно: сумата от 1 776,20 лева, представляваща
неиздължена главница по Договор за потребителски кредит №********* от 04.04.2018г. /заетата сума по който е
преведена на кредитополучателя на
05.04.2019г./, заедно със законната
лихва от датата на заявлението –
28.03.2019г. / дата на пощенското
клеймо/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над установения размер от 1776,20 лева до първоначално предявения от 1944,98
лева.
ОБЕЗСИЛВА на основние чл. 415, ал. 5 от ГПК издадената
по ч.гр.д. *74/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №640 от 01.04.2019г.
в частта, касаеща: присъдената
главница в размер на горницата от 1944,98 лева до 5144,52 лева; сумата от 30 лева – такси за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 06.06.2018г. –
14.08.2018г. и сумата от 15,06 лева – обезщетение за забава за периода
06.06.2018г. до 14.08.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи
Кредит” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Д.Х., С.Н.Н.,
О.Л.и И.Х.Г., срещу С.П.А. с ЕГН ********** *** , осъдителни искове за
заплащане на следните суми: 898,74 лева – договорно възнаграждение за периода 06.06.2018г. –
05.04.2020г. по Договор за потребителски кредит №********* от 04.04.2018г. /заетата сума е преведена на
кредитополучателя на 05.04.2019г./ и
възнаграждение за отлагане на вноски в размер на 2300,80 лева за периода 06.06.2018г. – 05.04.2020г. по Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски
кредит №*********.
ОСЪЖДА С.П.А. с ЕГН **********
*** , да заплати на „Профи Кредит” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Д.Х., С.Н.Н., О.Л.и И.Х.Г., сумата от 47,68 лева, включващи държавна
такса от 35,52 лева и юрисконсултско възнаграждение от 12,16 лева – разноски по
ч.гр. дело *74/2019г. на ДРС.
ОСЪЖДА С.П.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Профи Кредит” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Д.Х., С.Н.Н., О.Л.и И.Х.Г., сумата от сумата от 156,46 лева – разноски
по гр. дело №2579/2019г. на ДРС, включваща държавна такса от 35,52 лева, 69,11
лева – възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение от 51,83 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението. В частта, с която частично се обезсилва заповедта по чл. 410 от ГПК,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: