Решение по дело №198/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – гр. Плевен, представлявана от директора старши комисар Ж. Л., чрез гл. юрисконсулт Г. К. срещу решение № 29/18.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 2026/2023 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдено решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че районният съд не е изпълнил задължението си за пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина, в резултат на което е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.

Посочва се, че техническото средство е било изправно, като в подкрепа на това твърдение се представя протокол за проверка, както и снимков материал, от който ясно се вижда рег. номер на автомобила, като са посочени и времето и мястото на извършване на нарушението на скоростния режим. Относно датата на връчване на електронния фиш се посочва, че в АИС АНД е отбелязана дата на връчване – 25.07.2023 г. и тъй като фиша не е връчен от тяхната структура няма как да представят друго доказателство. Излага аргументи, че няма представени доказателства за различна дата на връчване и такива не са представени от нарушителя, поради което подадената от Д. Щ. декларация е извън указания законов срок. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът – Областна дирекция на МВР – гр. Плевен не се представлява.

Ответникът по касация – Д. И. Щ., не е представила отговор по касационната жалба, не се явява на съдебното заседание, представлява се от баща си И. М. С., който заявява че решението на РС е правилно.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е неправилно и незаконосъобразно и предлага на съда да го отмени, като потвърди като правилен и законосъобразен издадения от директора на ОД на МВР – Плевен електронен фиш.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е отменил Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 7216020 на ОД на МВР – Плевен, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Д. И. Щ. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 18.03.2023 г. в 15:24 часа в гр. Плевен, [жк], [улица]до бл. 13 с посока на движение към бензиностанция ОМВ, с лек автомобил Тойота „РАВ 4 2.0 ТД“, рег. № [рег. номер], собственост на Д. И. Щ. е извършено нарушение за скорост, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 64 км/ч – превишение на разрешената скорост от 14 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5016873 от 18.11.2022 г. и е установено и заснето с автоматизирано техническо средство СПУКС ARH САМ S1 с номер 120ссb4 и отчетен толеранс на измерената скорост от -3 км/ч.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона и на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК, мотивите на РС се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

РС е приел, че в ЕФ е отразено, че нарушението е установено чрез автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM S1 с номер 120ccb4, като не са представени генерирани документи от електронната система, респективно доклад или протокол от ползването на техническото средство, както и евентуално направени снимки от техническото средство, на които е обективирано превозното средство, движещо се с превишена скорост на посочените в електронния фиш дата и място, от които ясно да се вижда регистрационният номер на превозното средство, освен това техническото средство, което според ЕФ е използвано за заснемане на нарушението, е контролно техническо средство, чиято годност и изправност следва да се проверява и гарантира, като не е представен протокол или друг документ, удостоверяващ, че техническото средство е изправно, както и кога и по какъв начин същото е въведено в експлоатация.

Пред касационната инстанция, като доказателства от касатора, са представени Протокол за проверка №130-СГ-ИСИС/17.10.2022г., както и снимков материал към ЕФ К № 7216020, като по този начин се установява, че техническото средство СПУКС ARH САМ S1 с номер 120ссb4 отговаря на изискванията за техническа експлоатация, като се установява освен това и МПС което е заснето на 18.03.2023 г. в 15:24 часа в гр. Плевен, [жк], [улица]до бл. 13, а именно Тойота „РАВ 4 2.0 ТД“, рег. № [рег. номер], собственост на Д. И. Щ..

Правилно обаче, РС е преценил, че подадената Декларация за предоставяне на информация по нарушение № К7216020 във вр. с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е подадена в законоустановения срок, тъй като по делото липсват доказателства, които да установят датата на връчване на ЕФ, като отбелязването в АИС АНД на дата на връчване и „влязъл в сила“ не представлява доказателство, годно да установи този факт, като доказателства удостоверяващи датата на връчване на ЕФ К № 7216020 от 18.03.2023г. не са представени и пред настоящата инстанция, а тежестта на доказване датата на връчване на ЕФ е на органа и следователно подадената Декларация за предоставяне на информация по нарушение № К 7216020 във вр. с разпоредбите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП е депозирана в законоустановения срок и поради това неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на Д. И. Щ..

За пълнота следва да се отбележи, че в ЕФ К № 7216020 е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5016873 от 18.11.2022 г., но нито пред РС, нито пред настоящата инстанция, е представен ЕФ К/5016873 от 18.11.2022 г., като освен това не са представени и доказателства, че същият е влязъл в законна сила, за да е налице повторност, каквато преценка е направил административно- наказващия орган при издаването на ЕФ К № 7216020 от 18.03.2023г.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и правилно като краен резултат, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29/18.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 2026/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.