Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11783 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
„Т.С.“ ЕАД срещу решение от 14.02.2019 г. по гр.д. №46920/2017 г. на
Софийския районен съд, 82 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Я.А.М. установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ и чл.86
ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 853,84 лв. до пълния претендиран размер от
1005,36 лв. - стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ ап. №112, находящ се в гр. София, жк. „Младост *****, аб.
№102182, през периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014 г., и за сумата от 347,27
лв. - лихва за забава за периода 15.09.2014 г. - 31.03.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №22953/2017 г. по описа
на СРС, 82 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че част от процесните вземания са
погасени по давност. Поддържа, че общата фактура за отоплителен сезон 2014 г. -
2015 г. е публикувана на 15.08.2014 г., за което има издадени констативни
протоколи на основание чл.593 ГПК. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Я.А.М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по
жалбата и моли първоинстанцинното решение.
Образувано е и по въззивна жалба на
ответника Я.А.М. срещу решение от 14.02.2019 г. по гр.д. №46920/2017 г. на
Софийския районен съд, 82 състав, в частта, в която е уважен
предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ за сумата от
853,84 лв. - стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ ап. №112, находящ се в гр. София, жк. „Младост *****, аб.
№102182, през периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014 г., ведно със законната
лихва за периода от 12.04.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №22953/2017 г. по описа
на СРС, 82 състав, като ответникът е осъден да заплати разноски в заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила
и материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за
доказано наличието на договорни отношения между страните с предмет – доставка на топлинна енергия,
както и наличието на реално доставена такава през процесния период и нейният
размер. Поддържа, че в процесния недвижим имот е имало годни отчитащи уреди –
водомери за топла и студена вода и неправилно СРС е приел приложимостта на
разпоредбите при неосигурен достъп на база брой лица. Твърди също, че първоинстанционният
съд неправилно е определил размера на погасените по давност вземания. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната
му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва същата.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По
жалбата на Я.А.М.:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия за
периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014 г., отразена с обща фактура
№55949492/31.07.2014 г., и съответната мораторна лихва върху главницата за
периода 15.09.2014 г. - 31.03.2017 г.
В тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да
докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното
количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащането.
В първоинстанционното
производство в срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е оспорил количеството
на начислената топлинна енергия, както и че в процесния недвижим имот е имало
годни отчитащи уреди – водомери за топла и студена вода и неправилно са
извършени начисления при неосигурен достъп на база брой лица. Релевирал е и
възражение за изтекла погасителна давност.
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2013 г.
– мес.04.2014 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на
която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка
на топлинна енергия до обект апартамент №112, находящ се в гр. София, жк.
„Младост *****, с
абонатен №102182.
Съгласно разпоредбата
на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за
продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни –
топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот,
като това обстоятелство се установява и от представения по делото договор за
продажба на недвижим имот от ведомствения жилищен фонд на МО от 15.11.2002 г.
Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е
от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно
чл.162 ГПК.
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, в първоинстанционното производство са приети заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява,
че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с
действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна уредба
при начисляване сумите за имота на ответника. От заключението се установява
още, че за периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014 г. начислените и дължими от
ответника суми за ТЕ по фактури е 1079,02 лв., а сумата за доплащане е в размер
на 649,61 лв., като топлата вода е начислявана на база брой /3 лица/
потребители по 140 литра за един човек поради неосигурен достъп за отчет,
съгласно чл.69 ал.2 Наредба №16-334.
Видно от приетата
по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за процесния период мес.05.2013
г. – мес.04.2014 г. дължимата и незаплатена от ответника сума за топлинна
енергия при съобразяване на сумите за изравняване възлиза на 1005,36 лв.
Основателен е обаче доводът на въззивника, че първоинстанционният
съд неправилно е установил размера на вземанията, които са погасени по давност.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
За периода 01.05.2013 г. -
14.03.2014 г. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., съгласно които купувачите на
топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата / прогнозна/ сума в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Вземанията за
цената на доставената топлинна енергия за периода мес.05.2013 г. – мес.02.2014
г. са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до
датата на подаване на заявлението – 12.04.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по
чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, като се позовава на фактура, издадена на
31.07.2014 г. и чрез включването им в тази фактура, е незаконосъобразно и
граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от страна на клиентите на топлинна енергия.
При новите Общи условия, влезли
в сила от 14.03.2014 г. клиентите заплащат топлинната енергия по един от
следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът
е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. С други думи, при тази
уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на
месечните дължими суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цена
на топлинна енергия за мес.03.2014 г. се явяват погасени по давност, тъй като
от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на
заявлението е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
Към
момента на предявяване на иска /12.04.2017 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл
тригодишния срок за вземанията за периода 01.05.2013 г. – 31.03.2014 г., които са в размер на
сумата от 991,68 лв.
Поради изложеното,
съдът намира, че предявеният иск е частично основателен до размера на сумата от
13,68 лв.
По жалбата на
„Т.С.“ ЕАД:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По отношение на
жалбата в частта за вземанията, приети за погасени по давност, съдът препраща
към изложените по-горе мотиви.
Основателността на
иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава за
погасяването му. Вземанията за лихва за забава върху главницата за периода
мес.05.2013 г. - мес.03.2014 г. са погасени по давност, с оглед разпоредбата на
чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл.33 ал.1
и ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. За разлика от предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се
дължи лихва за забава, като съгласно чл.33 ал.5 от новите ОУ, обезщетение за
забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32
ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
От страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест за това, не са ангажирани доказателства за датата на
публикуване на фактурите на интернет страницата му, поради което не може да се
установи дали ответникът е изпаднал в забава в плащането на задължението за
мес.04.2014 г., респ. от кой момент.
Поради изложеното,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за
цена на потребена топлинна енергия за разликата над сумата от 13,68 лв. до
пълния присъден размер от 853,84 лв. Решението следва да се отмени и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за исковото
производството пред СРС за разликата над сумата от 5,87 лв. и за заповедното
проиводство за разликата над сумата от 0,79 лв.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят допълнително разноски за исковото производството пред СРС в размер
на сумата от 212,23 лв.
и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 24,60 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №40372 от 14.02.2019
г., постановено по гр.д. №46920/2017 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, в
частта, в която
е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, срещу Я.А.М., ЕГН **********, адрес: ***, установителен
иск с правно основание чл.422
ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ за разликата над сумата от 13,68 лв.
до пълния присъден размер от 853,84 лв. - стойност на доставена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ ап. №112, находящ се в гр. София,
жк. „Младост *****, аб. №102182, през периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014 г.,
ведно със законната лихва за периода от 12.04.2017 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. №22953/2017 г. по описа на СРС, 82 състав, и в частта, в
която Я.А.М., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1
и ал.8 ГПК разноски в исковото производство за
разликата над сумата от 5,87 лв. и в заповедното производство за разликата над
сумата от 0,79 лв., и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление:***, срещу Я.А.М., ЕГН
**********, адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ за разликата над сумата от 13,68 лв. до
пълния присъден размер от 853,84 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия, доставена за периода мес.05.2013 г. - мес.03.2014 г. в
топласнабден имот, находящ се в гр. София, жк. „Младост *****, аб. №102182, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №22953/2017
г. по описа на СРС, 82 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Я.А.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК
допълнително сумата от 212,23 лв.,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, и на основание чл.78
ал.1 ГПК сумата от 24,60 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.