Решение по дело №2327/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството е образувано по жалбата на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД, представлявано от управителя Б. Г. Й. срещу РА № Р – 03000323005972-091-001/21.06.2024г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 160 от 13.09.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.

В жалбата е оспорено отказаното право на данъчен кредит и начислените лихви за забава с РА № Р – 03000323005972-091-001/21.06.2024г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна. Оспорването е на доводи за наличието на доставки по фактурите с издател „Бутик италиано“ ЕООД; „Електра БГ 85“ ЕООД; „Прогресо транс“ ЕООД; „Кас билд 83“ ЕООД и „Техно линк 2020“ЕООД. Представени са писмени бележки от процесуалния представител на дружеството с.д. 7099/28.04.2025г., в който подробно се правят твърдения по фактите, които ще бъдат обсъдени на систематичното им място в решението. Иска отмяната на РА и признаването на дружеството да ползва правото на данъчен кредит по доставките от посочените дружества.

 

Ответникът по спора, на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Излага мотивирано становище за нейната неоснователност. Счита, че РА е правилен и иска жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка в производството пред Административен съд Варна РА № Р – 03000323005972-091-001/21.06.2024г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

Ревизионното производство е с обхват по вид на задължението и период: Данък върху добавената стойност за период от 01.07.2021г. до 31.08.2023г.

При издаване на РА № Р – 03000323005972-091-001/21.06.2024г., органът по приходите при ТД на НАП Варна е направил констатации за допуснати нарушения от дружеството при прилагането на разпоредбите на ЗДДС и на тези констатации на ревизираното лице са установени данъчни задължения в общ в размер на 89379.60лв. и лихви в общ размер на 21165.14лв., от които за внасяне 89732.45лв. и лихви 21244.96лв.

В хода на ревизията от органите по приходите е установено, че:

„ДЕА 2011БГ“ ЕООД за ревизирания период е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, съответно с издатели, брой на фактурите и общ размер на начисления в тях ДДС, както следва:

„Бутик италиано“ ЕООД – 12броя фактури с №№ **********/09.11.2022г.; **********/10.11.2022г.; **********/12.11.2022г.; **********/16.11.2022г.; **********/18.11.2022г.; **********/22.11.2022г.; **********/23.11.2022г.; **********/24.11.2022г.; **********/25.11.2022г.; **********/29.11.2022г.; **********/16.11.2022г. и **********/27.11.2022г. и ДДС в общ размер на 16543.33лв.;

„Електра БГ 85“ ЕООД -7броя фактури с №№ **********/06.06.2023г.; **********/09.06.2023г.; **********/12.06.2023г.; **********/15.06.2023г.; **********/19.06.2023г.; **********/23.06.2023г. и **********/26.06.2023г. и ДДС в общ размер на 17 400лв.;

„Прогресо транс“ ЕООД – 1фактура с № **********/30.12.2021г. и ДДС в размер на 2066.40лв.;

„Кас билд 83“ ЕООД – 11броя фактури с №№ **********/26.07.2021г.; **********/27.07.2021г.; **********/03.08.2021г.; **********/09.08.2021г.; **********/11.08.2021г. и ДДС в общ размер на 42 969.80лв.;

„Техно линк 2020“ЕООД – 7броя фактури с №№ **********/04.05.2023г.; **********/08.05.2023г.; **********/12.05.2023г.; **********/16.05.2023г.; **********/19.05.2023г.; **********/23.05.2023г.; **********/30.05.2023г.; **********/01.09.2021г.; **********/06.09.2021г.; **********/08.09.2021г.; **********/09.09.2021г.; **********/10.09.2021г.; **********/13.09.2021г. и ДДС в размер на 10 400.07лв.

Относно фактурите издадени на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД от „Бутик италиано“ ЕООД е констатирано, че са изискани обяснения от представляващия ревизираното дружество, в отговор на което представляващият „ДЕА 2011БГ“ ЕООД е посочил, че стоките по фактурите от „Бутик италиано“ ЕООД са закупени от склад в [населено място], [улица] и са предадени от лицето Б. Г. с разписани и предоставени протоколи. Стоката по приемо-предавателните протоколи е превозена с автомобили с № [рег. номер] и № [рег. номер] от адрес [населено място], [улица] до склада на ревизираното дружество в гр. Варна, [улица] е разтоварена в склада от Б. Й..

Фактурите с издател „Бутик италиано“ ЕООД са описани конкретно по номер, дата, размер на ДО и ДДС в РА.

Констатирано е, че „Бутик италиано“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 27.01.2020г. и е дерегистрирано на 06.02.2023г., предвид установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Последно представляващ на дружеството е Н. А., от 24.08.2022г.

Констатирана е извършена проверка в базата данни на АПИ, относно регистрирани преминавания на автомобили през различни точки от системата за видеонаблюдения на АПИ. Не е установено през посочените като дати на доставката по фактурите или на близки дати преминаване на автомобили с № [рег. номер] и № [рег. номер] от гр. Варна до гр. София и или обратно.

Констатирано е отправено запитване до работодателя на Б. Г., последният починал на 14.10.2023г., относно извършваната от работника трудова дейност в периода на издаване на фактурите ноември 2022г. и януари 2023г. Получен е отговор, съгласно който Б. Г. е бил в отпуск по болест от 24.11.2022г. до 29.11.2022г., в отпуск от 30.11.2022г. до 02.12.2022г. и от 31.01.2023г. до 01.02.2023г. Трудовата му дейност е била машинист на еднокофов багер и шофьор на 8 – часов работен ден в населените места гр. Троян, Златна Панега, гр. Габрово, гр. Полски Тръмбеш, гр. Дряново, с. Ялово, обл. В. Т. О. по приходите е направил извод, че Б. Г. на датите на издаване на фактурите от „Бутик италиано“ ЕООД е изпълнявал трудовите си задължения в рамките на 8-часов работен ден в населени места различни от гр. София.

Направен е извод, че декларираните данни от Б. Й. за лицето, което му е предоставило стоката и за автомобилите, с които е превозена са с невярно съдържание.

Констатирано е, че е извършена насрещна проверка на доставчика, при която за връчването на изготвеното ИПДПОЗЛ на „Бутик италиано“ ЕООД са извършени две посещения на адреса за кореспонденция, съвпадащ с адреса по чл.8 от ДОПК, като при посещенията не е открит представляващ дружеството. За посещенията са изготвени протоколи за посещение на адрес. Поставено е съобщение по чл.32 от ДОПК на информационното табло в ТД на НАП София, съобщението е публикувано в интернет страницата на НАП и е изпратено с обратна разписка на „Бутик италиано“ ЕООД. До момента на приключването на проверката, представляващ дружеството не се е явил в офис на НАП.

Констатирано е, че за установяването на присъствието на Б. Й. на територията на страната на датите на издаването на фактурите и протоколите за приемане на стоките, органът по приходите е отправил запитване до ОД на МВР гр. Русе, за преминаване през граничните контролно-пропусквателни пунктове на Б. Й.. Получен е отговор, от който органите по приходите са констатирали, че на датата на издаване на фактура № 711/16.01.2023г. с издател „Бутик италиано“ ЕООД и на датата на протокола за приемо-предаване на стоките, Б. Й. не е бил на територията на страната и е направен извод, че документите за приемо-предаването са с невярно съдържание.

На горните констатации и изводи е направен извод, че не са представени доказателства за фактическото извършване, както и надлежното предаване и приемане на фактурираните стоки и, че фактурите не документират действителни стопански операции, по начина описан в тях.

 

Относно фактурите издадени на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД от „Електра БГ 85“ ЕООД органът по приходите е констатирал извършена насрещна проверка на доставчика, при която е установено, че е регистриран по ЗДДС на 10.04.2023г. и е дерегистриран на 11.09.2023г., предвид установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.

Изготвеното от органите по приходите до „Електра БГ 85“ ЕООД ИПДПОЗЛ е изпратено на електронния адрес на дружеството, като не е получено потвърждение за връчване. За връчването на изготвеното ИПДПОЗЛ на „Е. БГ 85“ ЕООД са извършени две посещения на адреса за кореспонденция, съвпадащ с адреса по чл.8 от ДОПК, като при посещенията не е открит представляващ дружеството. За посещенията са изготвени протоколи за посещение на адрес. Поставено е съобщение по чл.32 от ДОПК на информационното табло в ТД на НАП София. Съобщението е публикувано в интернет страницата на НАП и е изпратено с обратна разписка на „Е. БГ 85“ ЕООД. До момента на приключването на проверката, представляващ дружеството не се е явил в офис на НАП.

Констатирано е, че за проверявания период в дружеството няма назначени лица по трудови договори.

В отговор на връчено ИПДПОЗЛ на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД, представляващият „ДЕА 2011БГ“ ЕООД е дал следното обяснение: стоките са предадени от обект в гр. София, [улица], протоколите са разписани от Ц. Г. Л. и са транспортирани с автомобил с рег.№[рег. номер] до склад на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД в гр. Варна, [улица], търговската кореспонденция била осъществявана чрез телефонни разговори и имейл, като не е представен телефонен номер, на който е водена кореспонденцията и или снимка от екран за осъществени контакти по имейл.

От органите по приходите е направена проверка на Ц. Л.. В отговор на връченото му ИПДПОЗЛ Ц. Л. сочи, че няма спомен на коя дата са прехвърляни дяловете от М. В. П., който е предходният собственик на „Е. БГ 85“ ЕООД, че е упълномощавал лице, което да извършва търговска дейност от името на дружеството, но няма спомен за имена, телефонни номера, адреси и не познава Б. Й., и не знае нищо за складове, магазини, стока и обекти.

От органите по приходите е направено запитване до нотариус Б. Т. за предоставяне на информация относно пълномощия свързани с Ц. Л. от дати 21.02.2023г. и 14.07.2023г.

От представените в отговор документи е установено, че на 21.02.2023г. има подписано пълномощно от Ц. Л. във връзка с упълномощаване за „Строй импекс импорт“ ЕООД. Представен е в копие договор за прехвърляне на дялове на „Е. БГ 85“ ЕООД от 14.07.2023г. от лицето М. П. на Ц. Л., като на същата дата договора е регистриран в Агенцията по вписванията. Констатирано е, че е променен адресът на управление на дружеството и е деклариран адрес на управление пред НАП – гр. София, [улица].

Органите по приходите са констатирали, че фактурите от „Е. БГ 85“ ЕООД са издадени на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД преди датата на прехвърляне на дяловете на Ц. Л. – 14.07.2023г., като към този момент управлението на дружеството не е било в [населено място]. Констатирано е, че на адресът посочен от представляващия „ДЕА 2011БГ“ ЕООД в [населено място], [улица] не е регистриран офис или друг обект на „Е. БГ 85“ ЕООД. Направен е извод, че декларираните данни от представляващия „ДЕА 2011БГ“ ЕООД са недостоверни. Констатирано е, че Ц. Л. не е назначаван на трудов договор преди 14.07.2023г.

Констатирано е, от извършена проверка в базата данни на АПИ, относно регистрирани преминавания на автомобили през различни точки от системата за видеонаблюдения на АПИ, че не е установено през посочените като дати на доставката по фактурите или на близки дати преминаване на автомобил с № № [рег. номер] от гр. Варна до гр. София и или обратно.

Констатирано е, че е направена от органа по приходите проверка, чрез отправено запитване до ОД на МВР [населено място], за преминаване през граничните контролно-пропусквателни пунктове на Б. Й., с цел - установяването на присъствието на Б. Й. на територията на страната на датите на издаването на фактурите и протоколите за приемане на стоките. Получен е отговор, от който органите по приходите са констатирали, че на датите на издаване на фактури с № 1/06.06.2023г., № 5/19.06.2023г., 6/23.06.2023г. и № 7/26.06.2023г. от „Е. БГ 85“ ЕООД Б. Й. не е бил на територията на страната. От тази констатация и предвид факта, че подписа на протоколите към фактурите не може да е поставен от Ц. Л., т.к. не е бил представляващ или работник в „Е. БГ 85“ ЕООД, преди 14.07.2023г. е направен извод, че документите за приемо-предаването са с невярно съдържание.

На горните констатации и изводи е направен извод, че не са представени доказателства за фактическото извършване, както и надлежното предаване и приемане на фактурираните стоки и, че фактурите не документират действителни стопански операции, по начина описан в тях.

От „ДЕА 2011БГ“ ЕООД е изискана информация относно данни за задълженията към момента на извършване на ревизията към всички доставчици. Представени са извлечения на сметки от сметка – 401 – доставчици, от която е констатирано, че фактурите с издатели „Бутик италиано“ ЕООД и „Електра БГ 85“ ЕООД са останали с кредитно салдо, т.е. стоките по фактурите на посочените доставчици не са платени и е изведен извод, предвид констатирания факт, че доставките не са реално извършени.

Относно фактурата издадена на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД от „Прогресо транс“ ЕООД, органът по приходите е констатирал извършена насрещна проверка на доставчика, при която е установено, че е регистриран по ЗДДС на 22.03.2013г. и е дерегистриран на 21.04.2023г., предвид установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Едноличен собственик на капитала на „Прогресо транс“ ЕООД и негов управител е Е. Х..

Органът по приходите е изготвил до „Прогресо транс“ ЕООД ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК.

Органът по приходите е констатирал, че „Прогресо транс“ ЕООД е оперирал за ревизирания период с две банкови сметки, едната в „Изипей“ АД, другата в „Банка ДСК“АД. Органът по приходите от проверката по банковите сметки на „Прогресо транс“ ЕООД е констатирал, че не са налице данни за преведени суми от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД по получената фактура от „Прогресо транс“ ЕООД.

Установен е превод по „Изипей“ АД за сума в размер на 50 000лв. на 03.11.2021г. от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД към „Кас билд 83“ ЕООД, поради което органът по приходите е отправил запитване до „Изипей“АД за предоставяне на информация относно банковата сметка към която е преведена посочената сума.

Получен е отговор от „Изипей“АД, съгласно който сметката на „Прогресо транс“ ЕООД е открита от едноличния собственик на капитала Б. Й. на 04.10.2021г.; сумата в размер на 50 000лв. е преведена на 03.11.2021г. и, че въпреки основанието за превода на „Кас Билд 83“ЕООД, сметката е на „Прогресо транс“ ЕООД.

Представено е извлечение от „Изипей“ АД за начина на разпределяне на сумата, от което органът по приходите е констатирал, че сумата от 50 000лв. е разпределена между следните лица, по следния начин в период от два дни:

А. Н. А. – 11 940.00лв;

И. М. Х. – 11 940.00лв;

Д. С. П. – 11 940.00лв;

Н. Т. Л. /Г. към момента на Решение № 160 от 13.09.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП / - 8920лв. и

А. А. Л. – 5020лв.

От данните в информационните масиви на НАП е констатирано, че тези лица са представляващи дружества, които имат големи задължения към НАП, издават фактури за стоки и услуги, подават СД по ЗДДС пред НАП с техни електронни подписи, или с подписи на техни упълномощени лица, като Е. Х.. Констатирано е, че част от лицата са от регионите на Велико Търново или София.

Направен е извод, че представляващия „ДЕА 2011БГ“ ЕООД Б. Й. е пряко свързан с тези лица, т.к. е открил сметка на името на „Прогресо транс“ ЕООД, представяйки се за едноличен собственик на това дружество и разпределяйки сумите за „Кас билд 83“ ЕООД след превода.

Направен е извод, че представляващия „ДЕА 2011БГ“ ЕООД Б. Й. умишлено е посочил грешно основание за превод към „Кас билд 83“ ЕООД по фактури №№ 140/27.07.2021г.; 15/03.08.2021г. и 21/09.08.2021г., но по сметка на „Прогресо транс“ ЕООД, за което пред „Изипей“ АД се е представил като едноличен собственик на капитала. Констатирано е, че няма данни в какви отношения е Б. Й. с лицата, към които са направени вторичните преводи.

Констатирано е, предвид дадените от Б. Й. обяснения, че закупените стоки от „Прогресо транс“ ЕООД, предимно платове са предадени от Е. Х. в [населено място], [улица], като стоките са транспортирани до Варна с автомобил с рег.№ [рег. номер], разтоварен от служители на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД, че Е. Х. е работила на този адрес за друго дружество – „Юропийн трейд“ ЕООД и, че от извършена проверка в системата на АПИ не е установено движение на автомобил с рег.№ [рег. номер] на датите на издаването на фактурата или на близки дати от [населено място] до [населено място] или обратно.

Относно фактурите издадени на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД от „Кас билд 83“ ЕООД органът по приходите е констатирал извършена насрещна проверка на доставчика, при която е установено, че е дерегистриран по ЗДДС на 17.03.2022г., предвид установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Едноличен собственик на капитала на „Кас билд 83“ ЕООД и негов управител е Е. Х..

ИПДПОЗЛ изготвено до дружеството от органите по приходите е връчено по реда на чл.32 от ДОПК и при извършена проверка в деловодната система на НАП е констатирано, че няма постъпили документи по искането.

Органът по приходите е констатирал извършени два превода от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД към „Кас билд 83“ ЕООД в размер на 50 000лв. и на 35 000лв.

Преводът в размер на 50 000лв. е разгледан в решението по -горе, в частта относно доставката по фактурата с издател „Прогресо транс“ ЕООД. Плащането в размер на 35 000лв. е направено от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД по действащата сметка на „Кас билд 83“ ЕООД.

От приобщените доказателства от ревизията на „Кас билд 83“ ЕООД е констатирано, че упълномощено лице за разпореждане с парични средства на дружеството е Н. Т. Л. (Г. към момента на издаване на Решение № 160 от 13.09.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП). Същата е била назначена като деловодител в „Кас билд 83“ ЕООД. Към нея са насочени част от паричните средства през сметката на „Прогресо транс“ ЕООД в „Изипей“ АД.

В хода на установителното производство представляващия „ДЕА 2011БГ“ ЕООД Б. Й. е посочил, че стоките по фактурите са предадени от лицето А. Л. в [населено място], [улица] и превозени до [населено място], в склад на [улица], с автомобил с рег.№ 3835НР, че контактите са били по телефон и по имейл, като не са представени телефонни номера за кореспонденция, нито разпечатка от имейли.

Констатирано е, от извършената проверка в системата на АПИ, че не е установено движение на автомобил с рег.№ [рег. номер] на датите на издаването на фактурата или на близки дати от [населено място] до [населено място] или обратно.

Констатирано е, че посоченият в обяснението на представляващия „ДЕА 2011БГ“ ЕООД Б. Й. адрес за предаване на стоките в [населено място] не съществува – няма номер 71 на [улица]. Тази констатация е изведена от отговор от р-н Лозенец.

На констатираните факти е прието, че представените документи и писмени обяснения от ревизираното дружество във връзка с доставките от „Кас билд 83“ ЕООД са документи с невярно съдържание.

Констатирано е, че лицето посочено като предало стоките – А. Л. е бивш съпруг на Н. Л. (Г. към момента на Решение № 160 от 13.09.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП) и има на свое име множество дружества, по-голямата част от които със задължения към държавата. А. Л. не е назначаван на трудов договор в „Кас билд 83“ ЕООД, не е било управляващ или представляващ това дружество. Едноличен собственик на капитала на „Кас билд 83“ ЕООД е Е. А. Х., която в периода от 07.09.2021г. е била назначена на трудов договор за пълно работно време – 8 часа в „Юропийн трейд“ЕООД, поради което е направен извод, че Х. не може да съвместява дейности и в „Прогресо транс“ ЕООД и в „Кас билд 83“ ЕООД. Започнала е проверка по отношение на Х. от органите по приходите, която не е била приключила към момента на издаването на РА, разглеждан в настоящото производство.

Относно фактурите издадени на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД от „Техно линк 2020“ЕООД е констатирано, че е извършена проверка на дружеството доставчик. От проверката на доставчика е установено, че е представен договор за извършването на ремонт от 01.04.2023г. с възложител „ДЕА 2011БГ“ ЕООД и изпълнител „Техно линк 2020“ЕООД с предмет извършване на ремонтни дейности описани в Приложение 1 за сумата от 80 000.00лв. без ДДС. Предвидено е в чл.2, т.3 от договора плащането по фактурите да бъде извършвано по банков път по банковата сметка на доставчика в ПИБ АД. Страните са се договорили в чл.2, т.4 от договора на всеки завършен етап от ремонтите доставчикът да издава данъчни фактури на възложителя и протокол, подписан от двете страни. В чл.3 от договора е поставен срок за изпълнение на работата – 31.12.2023г.

Представено е Приложение № 1 към договора с описание на възложените ремонтни дейности в обект „Складово помещение в [населено място], [улица]“. Договорени са следните дейности по ремонта на помещението: демонтаж на съществуващи метални конструкции, пребоядисване, монтаж, почистване, измиване, обезмасляване и т.н. – 260кв.м.- пребоядисване на стени, складово помещение, в т.ч. почистване, грундиране – 500кв.м. – почистване и укрепване на таван складово помещение – оформяне на офисно помещение, в т.ч. изграждане на стени от гипсокартон; поставяне на два броя прозорци с видимост на голямо складово помещение; поставяне на врата; боядисване; почистване; грундиране и т.н.; изграждане на кухненски бокс в офисна част – изграждане на санитарен възел към офисната част.

Представени са протоколи (акт обр.19) за извършени СМР, въз основа на които са издадени данъчните фактури, с подпис и печат на възложителя и подпис на представител на изпълнителя. Констатирано е, че в представените протоколи липсва печат на изпълнителя „Техно линк 2020“ЕООД. Не са представени доказателства за извършени плащания по фактурите. Пред органите по приходите е представено единствено извлечение на сметка – 401 „доставчици“, от която органът по приходите е констатирал, че този доставчик е с кредитно салдо.

Органът по приходите е извършил посещение в склада на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД в [населено място], [улица]на 22.02.2024г., при което е извършен оглед на складовото помещение по отношение на изграждането по договора от „Техно линк 2020“ЕООД на обособено помещение и кухненска част и тоалетна, при който е установено наличие на такава обособена част с остъклен изглед към склада, алуминиева заключваща се врата, видими през стъклото на вратата кухненски кът и врата, за която е предположено, че може да е за тоалетна. Органът по приходите е посочил, че помещението е било заключено по време на огледа, поради което е липсвала възможност за установяване дали вътрешната врата в помещението действително води към тоалетна. Констатирано е, че изграденото вътрешно помещение в склада, видимо от вън, не е боядисано. Направена е преценка, че е създадено в близките 3 години. При посещението не е установена миризма на бои, която да предполага скорошно извършени действия по боядисване/грундиране на посочените в договора стени и др., за които се твърди извършване през м.05.2023г.

Органът по приходите е констатирал, че от дружеството не са представени доказателства относно избора на доставчик и начина на контакт с негов представител. Не са представени доказателства относно лицата участвали в изграждането на обекта, предвид твърдените СМР. Установено е, че „Техно линк 2020“ЕООД не е имало назначени по трудов договор лица и не е имало действащ управител. За това дружество не са подавани данни за осъществявана трудова дейност.

Органът по приходите е констатирал, че складът ползван от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД в [населено място], [улица] собственост на „Христо Ботев“ ЕАД. От договорът за наем сключен между ревизираното дружество и „Христо Ботев“ ЕАД, е констатирано, че е последно подписан на 30.01.2023г., че е със срок на действие 2 години и че в т.7 от договора е предвидено, че при извършването на ремонти извън текущите е необходимо изричното писмено съгласие на наемодателя, в противен случай тези ремонти остават за сметка на наемателя.

Предвид направената констатация органът по приходите отправил до „Христо Ботев“ ЕАД ИПДПОТЛ, с което изискал от наемодателя информация относно наличието на писмено разрешение за ремонт на складовото помещение. В отговор наемодателят е посочил, че не е давал разрешение за ремонт на складовото помещение.

Органът по приходите е констатирал, че ревизираното дружество е отчело фактурите не като за придобиване на дълготраен актив, а на разход по сметка 602 – „Разходи за външни услуги“.

На направените констатации и като е съобразил липсата на плащане по фактурите с издател „Техно линк 2020“ЕООД, органът по приходите не е признал осъществяването на СМР.

В хода на съдебното производство са приложени РА издадени на „Техно линк 2020“ЕООД съответно на 22.12.2023г. и 01.12.2023г. и РА издадени на „Кас билд 83“ ЕООД на 02.03.2023г. и на 14.01.2022г., в които не се съдържат констатации, които да доведат до установяване на факти по издадените от тези дружества, различни от установените в РА, предмет на проверка в настоящото производство.

В хода на съдебното производство е получено уточнение от „Изипей“ АД, съгласно което е допусната техническа грешка в приложения отговор до НАП, като вместо собственик на капитала на „Прогресо транс“ ЕООД - Е. А. Х. е посочен Б. Г. Й..

В хода на съдебното производство са назначени и изслушани СТЕ и ССчЕ, заключенията, по които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени.

Съгласно заключението по СТЕ обектът, в който са извършени ремонтните дейности е част от промишлена стоманобетонна сграда. В обема му, от щендерна конструкция с предстенна обшивка от гипсокартон е изграден офис с размери 7.25/5.10м. с височина 3м. В площта на офиса са обособени кухненски кът и санитарен възел с предверие. Прекарани са електрическа и ВиК инсталации. Вещото лице е констатирало, че по делото са представени:

1.Протокол /акт Образец 19/ от 04.05.2023г., в който са описани следните дейности: демонтаж на съществуващи метални конструкции; отстраняване на болтове и по-груби замърсявания; почистване на металните конструкции с вода под високо налягане/ водно бластиране на метални съоръжения; обезмасляване на съоръжението.;

2.Протокол /акт Образец 19/ от 08.05.2023г., в който са описани следните дейности: полагане на грунд; боядисване на метални конструкции и съоръжения; полагане на АКЗ; полагане на финиш покритие за метал.

3. Протокол /акт Образец 19/ от 23.05.2023г., в който са описани следните дейности: монтаж на метални конструкции и укрепване.

Относно описаните като извършени в трите протокола дейности вещото лице е констатирало, че в халето металните конструкции са само палетни стелажи, които представляват обзавеждане на склада, като с оглед състоянието им същите не са боядисани повторно, а са с първоначалната заводска боя. Направен е извод, че описаните в Протокол /акт Образец 19/ от 08.05.2023г. дейности не са извършени.

4. Протокол /акт Образец 19/ от 12.05.2023г., в който са описани следните дейности: почистване стени складово помещение; грундиране стени складово помещение.;

5. Протокол /акт Образец 19/ от 16.05.2023г., в който са описани следните дейности: боядисване стени складово помещение.

Вещото лице е констатирало, че описаните в Протокол /акт Образец 19/ от 12.05.2023г. и Протокол /акт Образец 19/ от 16.05.2023г. дейности не са извършени.

6. Протокол /акт Образец 19/ от 19.05.2023г., в който са описани следните дейности: почистване на таван складово помещение; частично укрепване дограми таванни прозорци.

Вещото лице е констатирало от направения оглед, че таванът на складовото помещение е почистен от паяжини и подпухнала мазилка. Вещото лице е приело за извършени дейностите посочени в Протокол /акт Образец 19/ от 19.05.2023г.

7. Протокол /акт Образец 19/ от 30.05.2023г., в който са описани следните дейности: преградни стени от гипсокартон, оформяне на офисно помещение.

Вещото лице е констатирало от направения оглед, че офисното помещение е изпълнено, завършено напълно и се ползва по предназначение. Вещото лице е приело за извършени дейностите посочени в Протокол /акт Образец 19/ от 30.05.2023г.

 

Вещото лице по ССчЕ е дало заключение, съгласно което:

1.от представените на експертизата счетоводни документи може да бъде направен извод, че счетоводството на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД е водено редовно;

2.стоките по фактурите издадени от „Е. БГ 85“ ЕООД; „Бутик италиано“ ЕООД; „Прогресо транс“ ЕООД, „Кас билд 83“ ЕООД и „Техно линк 2020“ЕООД са описани в табличен вид с дата на фактурата, посочен начин на плащане, придружителен документ, дата на придружителния документ, дата на предаване на стоките, дата на заприхождаване на стоките, данъчна основа, ДДС, общо.

3.направен е анализ на заприхождаването на стоките, отписването им при реализация и инвентаризацията им и е констатирано, че данните съответстват;

4.от счетоводните данни е констатирано, че доставките от „Бутик италиано“ ЕООД са заплатени в брой на датата на издаване на фактурата (съгласно приложение на извлечение от сметка 501 „Каса“ и, че за доставките от „Е. БГ 85“ ЕООД; „Прогресо транс“ ЕООД, „Техно линк 2020“ЕООД не са извършени плащания, и че са преведени по банков път на „Кас билд 83“ ЕООД следните суми: 50000лв. на 03.11.2021г. и 35 000лв. на 30.09.2021г.

5.констатирани са издадени пътни листи описани в талб.7 по дата на пътния лист, дата на доставката, изминати километри по пътен лист, необходимо количество гориво с посочване на доставчика (като за определянето на необходимото количество гориво по разходни норми е съобразен доставчика и съответно мястото на доставката), фактура за гориво по дата и номер и заредено количество гориво.

От данните в таблицата се констатира, че зареденото гориво в служебните МПС, с които по твърдение на представляващия ревизираното дружество са извършвани доставките от „Кас билд 83“ ЕООД, „Прогресо транс“ ЕООД, „Бутик италиано“ ЕООД и „Е. БГ 85“ ЕООД е значително по-малко като количество от необходимото по разходна норма.

6.вещото лице е посочило, че от данните които са представили „Бутик италиано“ ЕООД, „Кас билд 83“ ЕООД и „Е. БГ 85“ ЕООД може да бъде направен извод, че към момента на доставките са разполагали със стоки като тези, за които са издадени фактурите. От „Прогресо транс“ ЕООД не е предоставена информация за доставчиците на стоките, за които дружеството е издало фактури за продажба на стоки на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД.

7.констатирано е, че „Бутик италиано“ ЕООД, „Е. БГ 85“ ЕООД „Кас билд 83“ ЕООД и „Прогресо транс“ ЕООД не са представили доказателства за отчитане на плащания по издадените от тях фактури на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД.

В хода съдебното производство към счетоводните документи представени по ССчЕ са приложени договор за доставка и монтаж на комплексно оборудване (стелажно оборудване) от 23.09.2008г., с получател на стоките „Дамар“ ООД и приемо – предавателен протокол за стелажното оборудване от 21.10.2008г.

В хода на съдебното производство обяснения е дал управителят на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД Б. Г. Й.. Сочи, че дружеството е с дейност в текстила от 1994 г. По отношение на начинът, по който са установени отношения с „Кас Билд 83“ ЕООД, „Е. БГ 85“ ЕООД, „Прогресо транс“ ЕООД, „Техно линк 2000“ и „Бутик Италиано“ и проучването на тяхната търговска надеждност свидетелят сочи, че с 3 от тези фирми „ДЕА 2011БГ“ ЕООД има дългогодишни отношения, като това не са отношения, които датират от еднократни сделки или случайни такива запознавания. Едната от фирмите е еднократна сделката, т.к касаела ремонта на склада на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД, който е нает в бившата фабрика „Христо Ботев“. Другата, с още една фирма - „Е. БГ 85“ ЕООД, също е била еднокатна сделка - в рамките на 1 месец във връзка с наличности на щокови количества платове. Контактът е осъществен от „Е. БГ 85“ ЕООД. „ДЕА 2011БГ“ ЕООД има базирани обекти в Пловдив и във Варна и освен това, развива дейност с почти всички шивашки предприятия, които са на територията на България, така че е позната. С „ Прогресо транс“ ЕООД , К. Б. 83“ ЕООД и „Бутик италиано“, които са базирани в Пловдив „ДЕА 2011БГ“ ЕООД имала отношения повече от 10 години. Някой от тях примерно като „Бутик италиано“ е продължение на фирма, с която работили и години преди това. Тогава се казвала „Медико“ и се занимавала също с текстил и тапициране на мебели. На „Бутик италиано“ е собственик предходната компания „Медико“. По същият начин и „Кас Билд 83“ и „Прогресо транс“ са им дългогодишни партньори, с които са имали коректни взаимоотношения. Имали си доверие. Свидетелят сочи, че имали договори с тях, но не за всяка сделка. По принцип имали дори и за генерални доставки, когато е касаело изпълнението на обществени поръчки, когато се налагали дългосрочни доставки. По отношение на „Е. БГ 85“ ЕООД и „Техно линк 2020“ счита, че не му е дейност да проучва компаниите, но в крайна сметка са въвели практика с оглед рисковите обстоятелства в този бизнес, т.к. основната част на стоката, която получават минава през карго компании, които сменят често юридическите си лица. Свидетелят сочи, че това не е негова работа, но преди да имат сделка, винаги са проверявали 3 неща: дали компанията е регистрирана по ДДС; дали компанията има публични задължения в сайта на НАП и дали има пуснати обявления с името на компанията или името на собственика от ТР / търговския регистър/, във всички тези случай тези действия са извършвани от тях или хората в офиса му и към момента на сделките, заявява, че такива индикации не е имало. Допълва, че с фирмите, с които имат дългосрочни взаимоотношения, тях не ги проверявали всеки път, но специално за двете компании „Е. БГ 85“ЕООД и „Техно линк 2020“ ЕООД, която извършила ремонта са си направили труда за такава проверка.

По отношение на мястото на предаване на стоките между „ДЕА 2011 БГ“ и „Кас Билд 83“ ЕООД сочи, че мястото на предаване на стоките е на [улица]. Твърди, че е ходил достатъчно много пъти, познавал добре, сградата, обстановката и на едно и също място се е случвало, т.е не се е водил по това да гледа табели, надписи и т.н., и те съществуват и предаването на стоките не е еднократно на едно и също място.

Относно начинът на получаване на стоките, свидетелят сочи, че се получават от него или от служители на дружеството му, но дори и да ги получи някой друг от дружеството, предвид скрити дефекти, невидими, това била специфична стока, свидетелят винаги държал те да се преглеждат и след това лично е разписвал протоколите, дори и да не е получавал лично самата стока. Сочи, че винаги е държал стоката да бъде прегледана, т.к. са компания, която е на пазара и ги познават, знаят къде да ги намерят, складовете им са известни и почти всички доставчици, с които работят, са им докарвали стоките или са си ги прибирали. Това можело да се установи. В складовете им имало специализирани машини за преглеждане на тъканите, които са автоматизирани и ставало много по-бързо. Това им спестявало бъдещи рискове в дейността. Сочи, че след преглеждане на стоките, разписвал протоколите, за да е приключена сделката.

Сочи, че получаването на стоките е различно, но обикновено предпочитал сам да си получава стоките. Ако отсъствал, някой от служителите му, по скоро имал 3- ма служители, на които можел да разчита. В повечето случаи изпращал П. П., както и К. Б.. Това са хора, които имат специализирано образование в сферата на текстила и разбират от това, и му предотвратявали евентуални главоболия във връзка с качеството.

Сочи, че „Е. БГ 85“ ЕООД е еднократна сделка. Касаела едно количество щокови платове, които не знае от къде са добити. Б. добити от някакво затварящо се шивашко предприятие. Намерили го по телефона. Говорил с тях. Те искали да ги продадат. Цените били много добри. Тогава не могъл да съчетае нещата. Трябвало да отиде в София, но имал друго пътуване и изпратил П. П. да ги прегледа и да ги получи. Освен това от него в последствие разбрал, че това не са хора, които са в бизнеса с платове. Б. са хора, които не са знаели, дори какво продават. Преглеждал платовете. Дори единият, който идвал, свидетелят му казал, че условието да купи техните стоки е да ги прегледа. Това били неща като на килограм. Спомнял си името му, защото било странно - М.. Свидетелят му казал, че ще финализират сделката, след като провери стоката и знае какво му продават. Тъй като самите те не знаят какво му продават.

Относно превода от „ДЕЯ 2011 БГ“ ЕООД на суми по фактури издадени от „Каст Билд 83“ по сметка на „Прогресо транс“ ЕООД, свидетелят сочи, че го приема за обичайна финансова операция. Собственик на двете компании било едно и също лице. С нея се познавали достатъчно добре. Името й било Е. Х.. Веднъж му се обадила и му казала, че има опасност от запор на сметките й от частен съдебен изпълнител. Тъй като с двете компании имал отношение с тристранен протокол, нямало проблем да преведе сумата. Ставало въпрос за едни 50 000 лева. Това си спомнял. Имало данни в счетоводството. Не го намирал за ненормално. Нито някоя от компаниите имала претенции. Намира, че това е нещо, което е описано в закона и е осчетоводено по съответният ред.

Свидетелят сочи, че полагал по- късно подписа си на приемо -предавателен протокол, с цел да установи качеството и количеството и тогава си полагал подписа.

 

Горните факти, съдът намира за установени от приобщения в хода на установително производство и в хода на съдебното следствие доказателства.

При постановяването на решението, съдът съобрази като относими разпоредбите на чл.25, ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС, съгласно който „Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. “ и „Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.“ и чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС, съгласно който „Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;“ и „Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.“, както и съдебната практика даваща насоки за тълкуването им, а именно: Решение № 3680 от 8.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2025 г., I о., докладчик председателят Й. К., Решение № 6037 от 5.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4443/2025 г., I о., докладчик съдията П. Ж., Решение № 916 от 6.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8043/2024 г., VIII о., докладчик съдията М. Т. и Решение на Съда на ЕС (седми състав) от 21 ноември 2024 година по дело C624/23 /ECLI:EU:C:2024:976/.

Съгласно Решение № 3680 от 8.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2025 г., I о., докладчик председателят Й. К. „Разпоредбите на чл.68, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.“

Съгласно Решение № 916 от 6.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8043/2024 г., VIII о., докладчик съдията М. Т. „ По силата на чл.68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на доставките или услугите.“

От фактите установени от органа по приходите в хода на установителното производство и от направените изводи, се констатира в обобщение, че органът по приходите оспорва наличието на осъществени доставки по фактурите с издател „Бутик италиано“ ЕООД, предвид липсата на доказателства за извършването на транспорт на стоките от мястото, на което доставчикът осъществява търговска дейност до склада на получателя в [населено място].

За да бъде признато правото на данъчен кредит в чл.71 от ЗДДС е поставено изискване за наличието на данъчен документ. Такива в случая са представени пред органите по приходите. Освен наличието на данъчен документ за упражняването на право на данъчен кредит по издадените фактури, предвид нормите на чл.68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.2 от ЗДДС, следва да е налице и реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се основава на анализ по отделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. В този аспект съдът, констатира, че не са представени в хода на ревизията доказателства за извършен транспорт на стоките по фактурите с издател „Бутик италиано“ ЕООД. Не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите на органа по приходите, че МПС с рег.№ [рег. номер] и № [рег. номер], с които по твърдения на управителя на дружеството е извършен транспорта на стоките при направената проверка в базата данни на АПИ, относно регистрирани преминавания на автомобили през различни точки от системата за видеонаблюдения на АПИ, не са установени като преминаващи на посочените като дати на доставката по фактурите или на близки дати от [населено място] до [населено място] и или обратно, а лицето посочено като предало стоките от името на „Бутик италиано“ ЕООД на датите на доставките е било или в отпуск по болест или е изпълнявало трудови функции като машинист на еднокофов багер и шофьор на 8 – часов работен ден в на 8-часов работен ден в населени места различни от [населено място], а именно [населено място], Златна Панега, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], обл.В.Търново. На тези констатации е направен извод, че декларираните данни от Б. Й. за лицето, което му е предоставило стоката и за автомобилите, с които е превозена, са с невярно съдържание. Освен това е констатирано, че лицето посочено като получател на стоките – управителят на дружеството Б. Й. не е бил на територията на страната на датите на издаването на фактурите и протоколите за приемане на стоките. От горното е изведен извод, че фактурите с издател „Бутик италиано“ ЕООД не документират реално осъществени доставки.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да доведат до извод различен от направения от органа по приходите. От ССчЕ се констатира, че зареденото количество гориво е по – малко от необходимото по разходна норма за отиването до посоченото във фактурата място на доставката и връщането от там. От съдържанието на фактурите се констатира, че описанието на стоките е общо, напр. но не изчерпателно – лен, деним, кадифе, като не са дадени други характеристики (напр. процентно съдържание на вещество – памук, лен, др.; цвят; вид на нишките, др.), които да доведат до яснота за конкретно получен от жалбоподателя плат, поради което не може да бъде направен извод, че в счетоводството са заприходени и отписани платове по доставки от тези фактури. Такъв извод не следва и от заключението на ССчЕ относно инвентаризацията на стоките, доколкото инвентаризационните описи са също в обобщен вид – по вид на плата, но без конкретика за доставчик, цвят, качеството и съдържанието на веществата в него, поради което изложеното твърдение в обратния смисъл в писмените бележки на жалбоподателя се явява неоснователно.

Предвид събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за правилни изводите на органа по приходите, че процесните фактури не отразяват реално извършени доставки.

Както беше посочено по-горе, конкретните обстоятелства за непризнаване на право на данъчен кредит са, че в хода на ревизията не е доказано транспортиране на стоките и не е установено как е било извършено предаването на стоката.

В предмета на доказване реалността на доставките на стоки, извън фактурирането им, е фактът за предаването на стоките при прехвърляне на право на собственост върху тях от доставчиците на получателя. Настъпването на транслативния ефект на разпоредителните сделки, имащи за предмет родово определени вещи е тяхното индивидуализиране, което се осъществява чрез предаването им. Съгласно разпоредбата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, доставката на стока е прехвърлянето на материална вещ и овластяването на другото лице да се разпорежда фактически с нея, като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ (в този смисъл т. 35 от решението на СЕС по дело С-78/12 и Решение № 3680 от 8.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2025 г., I о., докладчик председателят Й. К.). При съобразяване на горното се констатира, че за предаването на стоките по фактурите има съставени приемо-предавателни протоколи, но те не съдържат данни за действително настъпили факти и са в противоречие с други събрани по делото доказателства (данните за отсъствието на управителя на получателя по доставката, подписал приемо-предавателния протокол от Република България; липсата на данни за осъществени пътувания до мястото на доставката и обратно; наличието на данни, че лицето сочено като предало стоката от името на доставчика, осъществява трудови функции на място различно от мястото на доставката или е в отпуск по болест), поради което не следва да бъдат кредитирани. В съответствие с тълкуването на закона е правилен изводът на органа по приходите, че след като ревизираното дружество, което е участник в стопанските операции не разполага с информация /и съответните първични счетоводни документи/ как са извършени доставките, от кого са били транспортирани стоките, от кого са предадени, то доставките не са осъществени.

Твърдението на представляващия дружеството жалбоподател, че протоколите съставени за предаването на стоките са подписвани след като е направена проверката на качеството на стоките, не влекат извод за осъществяването на доставките. Доказват само, че датите посочени в протоколите, като дати на приемо-предаване на стоките не съответстват на действителното фактическо положение.

Вещото лице в заключението по ЗСчЕ е посочило, че има данни, че стоките са платени в брой на датата на издаване на фактурите, като е констатирало тези данни от сметка 501 „Каса“. Констатираните от вещото лице данни за извършени плащания осчетоводени по сметка 501 „Каса“ са в противоречие с констатацията на органа по приходите направена на предоставената в хода на установителното производство от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД информация относно данните за задълженията на дружеството към момента на извършване на ревизията по извлеченията на сметка – 401 – доставчици, че фактурите с издател „Бутик италиано“ ЕООД са останали с кредитно салдо, т.е. стоките по фактурите на посочените доставчици не са платени. Последната констатация не е опровергана в хода на съдебното производство, чрез прилагане на доказателства от счетоводството на дружеството, поради което съда намира, че е обоснована от доказателствата по установителната преписка.

Съдът констатира, че данните за извършени плащания в брой отразени в сметка 501„Каса“ не се доказват, предвид липсата на представени от дружеството първични счетоводни документи, включително напр. РКО, др.. Освен това, както беше посочено, не се констатира транспорт от Варна до мястото на доставката и обратно, т.е. лице, което да е получило стоката и да е извършило плащането в брой.

Данните за сметка 501 „Каса“ не кореспондират с другите вторични счетоводни документи съставени от дружеството, а именно извлеченията от сметка – 401 – Доставчици, като съдът кредитира като верни данните отразени в сметка – 401 – Доставчици, т.к. извлечението от същата е представено в хода на ревизията, от лицето, която е я изготвило и отразява неблагоприятни за него обстоятелства.

Констатира се и, че няма данни за извършено плащане по фактурите нито в цялост, нито частично, нито дори само вписаното в тях ДДС, няма данни, а и няма твърдения за направени искания от доставчика до дружеството жалбоподател за изпълнение на задължението за заплащане на стойността по фактурите или пък за заведени дела за това. Тези констатации се явяват косвена подкрепа на извода за липса на реални доставки по фактурите с издател „Бутик италиано“ ЕООД.

Органът по приходите е оспорил осъществяването на доставките по фактурите с издател „Електра БГ 85“ ЕООД на констатациите, че в ревизирания период дружеството няма назначени лица по трудови договори, че няма данни за телефонен номер или имейл на който е водена търговската кореспонденция между доставчика и получателя посочени във фактурите, че собственикът на дружеството към момента на датите на издаването на фактурите М. В. П. е упълномощил лице, което да извършва търговска дейност от името на дружеството, но няма спомен за имена, телефонни номера, адреси и не познава Б. Й., и не знае нищо за складове, магазини, стока и обекти, че твърденията на управителя на дружеството релевирани в обясненията дадени в хода на установителното прозиводство, че стоките са предадени от обект в [населено място], [улица], като протоколите са разписани от Ц. Г. Л. и стоките са транспортирани с автомобил с рег.№[рег. номер] до склад на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД в [населено място], [улица] са недостоверни и не кореспондират с установените в хода на установителното производство факти, а именно, че: на 21.02.2023г. има подписано пълномощно от Ц. Л. във връзка с упълномощаване за „Строй импекс импорт“ ЕООД, че от представения в копие договор за прехвърляне на дялове на „Е. БГ 85“ ЕООД от 14.07.2023г. от лицето М. П. на Ц. Л., регистриран в Агенцията по вписванията на същата дата, е променен адресът на управление на дружеството и е деклариран адрес на управление пред НАП – [населено място], [улица], че към момента на издаване на фактурите от „Електра БГ 85“ ЕООД на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД (който е преди датата на прехвърляне на дяловете на Ц. Л. – 14.07.2023г.), управлението на дружеството не е било в [населено място], и че на адресът посочен от представляващия „ДЕА 2011БГ“ ЕООД в [населено място], [улица] не е регистриран офис или друг обект на „Електра БГ 85“ ЕООД, както и че от извършена проверка в базата данни на АПИ, относно регистрирани преминавания на автомобили през различни точки от системата за видеонаблюдения на АПИ не е установено през посочените като дати на доставката по фактурите или на близки дати преминаване на автомобил с № № [рег. номер] от [населено място] до [населено място] и или обратно и че на датите на издаване на фактури с № 1/06.06.2023г., № 5/19.06.2023г., 6/23.06.2023г. и № 7/26.06.2023г. от „Електра БГ 85“ ЕООД Б. Й. не е бил на територията на страната.

Фактите установени от органите по приходите в хода на установителното производство не са опровергани от жалбоподателя при съдебното обжалване на РА. Не са представени доказателства, от които да се установи начина на транспорт на стоките, нито кое е лицето, което ги е предало на получателя. Тези факти са релевантни за правото на ползване на данъчен кредит по фактурите. Не е дадено обяснение и не са събрани доказателства, от които да се установи как лице, което не е полагало труд като служител на доставчика в периода на издаване на фактурите е разполагало със стоките, за които се твърди, че са закупени от този доставчик и как ги е предало на дружеството жалбоподател, както и къде ги е предало, предвид обстоятелството, че към датата на издаване на фактурите, дружеството издател на фактурите не е било с регистрация в [населено място], а след регистрацията му в [населено място], няма данни да е извършвало дейност и дори да е било познато на други търговци на съседна адреси, на сочения му адрес на управление.

Обясненията дадени от управителя на дружеството в хода на съдебното производство не обясняват начина на реализирането на доставките. Общо се сочи, че от дружеството доставчик са се свързали с управителя на дружеството получател. Няма конкретни данни относно получаването на стоките, а само общо сочене, че платовете по тези доставки са щокови, че не е ясно как доставчикът ги е получил и че са предадени на жалбоподателя. При оспорването от органа по приходите на факта на предаването на стоките по фактурите с издател „Електра БГ 85“ ЕООД и при установените във връзка с това оспорване факти, не е достатъчно управителят на дружеството жалбоподател само да заяви в хода на съдебното производство, че е получил стоките, а следва да представи доказателства за това. Такива доказателства не са представени. Видно от заключението по СТЕ, че не е опровергана констатацията на органа по приходите, че за МПС, за което управителят на дружеството жалбоподател е сочил, че с него е извършен транспорта на стоките, има издадени пътни листи на датите на издадените фактури, но данните за зареждане на гориво за МПС показват, че зареденото гориво е недостатъчно за извършването на транспорта на стоките, при съобразяването на необходимото количество гориво по разходни норми (табл.7, л.11 от заключението по ССчЕ)

В този аспект, подкрепени от доказателствата са направените констатации и изводи от органа по приходите в хода на установителното производство, че не са представени доказателства за фактическото извършване, както и надлежното предаване и приемане на фактурираните стоки и, че фактурите не документират действителни стопански операции, по начина описан в тях. Този извод се подкрепя от данните в експертизата, че липсват осчетоводени плащания по доставките от „Електра БГ 85“ ЕООД (табл.6, л.8 и л.9 от заключението по ССчЕ) и от представената в хода на установителното производство от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД информация относно данните за задълженията към момента на извършване на ревизията към всички доставчици, а именно от извлеченията от сметка – 401 – доставчици, от която е констатирано, че фактурите с издател „Електра БГ 85“ ЕООД са останали с кредитно салдо, т.е. стоките по фактурите на посочения доставчик не са платени. Липсата на плащане по фактурите е косвен довод, че доставките не са извършени, поради което и не е направено плащане по тях. Освен това от датите на доставките до датата на издаване на РА и разглеждането на делото е изминал значителен период от време и не е представено доказателство, че в този период доставчикът е изискал заплащането на стойността на продадената стока или, че е завел дело за изпълнението на задължението на купувача да заплати стоката.

Органът по приходите е оспорил доставката по фактурата издадена на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД от „Прогресо транс“ ЕООД, на констатациите, че в ревизирания период доставчикът е имал открити две банкови сметки, едната в „Изипей“АД, другата в „Банка ДСК“АД, че при проверката по банковите сметки на „Прогресо транс“ ЕООД не са установени данни за преведени суми от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД по получената фактура от „Прогресо транс“ ЕООД, че е установен превод по „Изипей“АД за сума в размер на 50 000лв. на 03.11.2021г. от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД към „Кас билд 83“ ЕООД, че в отговор на запитване от органа по приходите „Изипей“АД е посочил, че сметката на „Прогресо транс“ ЕООД е открита от едноличния собственик на капитала Б. Й. на 04.10.2021г., сумата в размер на 50 000лв. е преведена на 03.11.2021г. и, че въпреки основанието за превода на „Кас Билд 83“ЕООД, сметката е на „Прогресо транс“ ЕООД, като сумата от 50 000лв. е разпределена между пет лица, различни от управителя на „Прогресо транс“ ЕООД, че тези лица са представляващи дружества, които имат големи задължения към НАП, издават фактури за стоки и услуги, подават СД по ЗДДС пред НАП с техни електронни подписи, или с подписи на техни упълномощени лица, като Е. Х. и че част от лицата са от регионите на Велико Търново или София, че от дадените от Б. Й. обяснения, че закупените стоки от „Прогресо транс“ ЕООД, предимно платове са предадени от Е. Х. в [населено място], [улица], като стоките са транспортирани до Варна с автомобил с рег.№ [рег. номер], разтоварен от служители на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД, че Е. Х. е работила на този адрес за друго дружество – „Юропийн трейд“ ЕООД и, че от извършена проверка в системата на АПИ не е установено движение на автомобил с рег.№ [рег. номер] на датите на издаването на фактурата или на близки дати от [населено място] до [населено място] или обратно.

Констатациите на органа по приходите направени в хода на установителното производство са подкрепени със събраните доказателства. В хода на съдебното производство фактите, констатациите на органа по приходите относно направения превод по сметката на „Прогресо транс“ ЕООД с посочено основание заплащане на фактури издадени от „Кас Билд 83“ЕООД не са оспорени. Дадено е обяснение от управителя на жалбоподателя, че това е направено по договор и, че управителят на „Кас Билд 83“ЕООД, който е и управител на „Прогресо транс“ ЕООД е помолила за това, предвид предстоящи действия по изпълнение срещу имуществото на „Кас Билд 83“ЕООД. Заявеното извършване на плащане на лице, различно от това, на което се дължи изпълнението на задължението, не доказва осъществяването на доставката между доставчика и получателя на стоката.

Съдът намира даденото обяснение от управителя на дружеството жалбоподател за основанието за превеждането на сумата по сметка на „Прогресо транс“ ЕООД за недостатъчно да обоснове извод за реално осъществяване на доставката от „Прогресо транс“ ЕООД. Изводът, че доставката по фактурата с издател „Прогресо транс“ ЕООД не е реално осъществена се подкрепя и от липсата на доказателства за начина на предаване на стоката и за транспорта й от мястото на доставката до склада на получателя, както и от факта, че съгласно заключението на ССчЕ данните от сметка 501 „Каса“ стойността на доставката не е заплатена и, че няма данни доставчикът да е изискал заплащането на стоката или да е предприел съдебни действия за изпълнението на задължението на получателя по доставката да заплати стоката.

 

Органът по приходите е оспорил осъществяването на доставките по фактурите издадени на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД от „Кас билд 83“ ЕООД на следните констатации: извършено е плащане на два превода от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД към „Кас билд 83“ ЕООД в размер на 50 000лв. и на 35 000лв., като преводът от 50 000лв. е по сметка на „Прогресо транс“ ЕООД, а плащането в размер на 35 000лв. е направено от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД по действащата сметка на „Кас билд 83“ ЕООД, че съгласно обясненията на управителя на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД, дадени в хода на установителното производство стоките по фактурите са предадени от лицето А. Л. в [населено място] на [улица] и са превозени до [населено място], в склад на [улица], с автомобил с рег.№ ***НР, че от извършена проверка в системата на АПИ, че не е установено движение на автомобил с рег.№ [рег. номер] на датите на издаването на фактурата или на близки дати от [населено място] до [населено място] или обратно и, че посоченият в обяснението на представляващия „ДЕА 2011БГ“ ЕООД Б. Й. адрес за предаване на стоките в [населено място] не съществува – няма номер 71 на [улица], предвид даден отговор на запитване от органа по приходите от р-н Лозенец; че А. Л. е бивш съпруг на Н. Л. (Г. към момента на Решение № 160 от 13.09.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП) и има на свое име множество дружества, по-голямата част от които със задължения към държавата, че А. Л. не е назначаван на трудов договор в „Кас билд 83“ ЕООД, не е бил управляващ или представляващ това дружество, че едноличен собственик на капитала на „Кас билд 83“ ЕООД е Е. А. Х., която в периода от 07.09.2021г. е била назначена на трудов договор за пълно работно време – 8 часа в „Юропийн трейд“ЕООД.

В хода на съдебното производство не са представени доказателства от жалбоподателя, които да опровергаят констатациите на органа по приходите в РА. Дадено е обяснение относно сумата от 50 000лв. преведена по сметката на „Прогресо транс“ ЕООД за фактури с издател „Кас билд 83“ ЕООД. Тези обяснения на управителя на дружеството не доказват реалното предаване на стоките от „Кас билд 83“ ЕООД на дружеството жалбоподател. Не е обяснено при условие, че няма номер 71 на [улица]на кой точно адрес на тази улица са предадени стоките с посочване на ориентири – цвят на сградата, брой етажи, търговски или други обекти в съседство, др. Управителят само заявява, че знае къде се намира адреса, на който твърди, че е получил стоката. Не става ясно и в какво качество и по каква причина стоката е предадена от доставчика на получателя от лице, което няма правна връзка с дружеството доставчик – не е имало трудовоправни отношения с „Кас билд 83“ ЕООД, не е собственик на капитала му и не е управител на това дружество. Не е ясно и как са транспортирани стоките. Освен това от заключението по ССчЕ се констатира, че няма извършени плащания по фактурите с издател „Кас билд 83“ ЕООД и няма данни за предприети действия от доставчика по отношение на получателя по фактурите за изпълнението на задължението на последния за заплащането на цената на стоките, включително и чрез завеждане на искове пред съответния съд.

Съдът от представен отговор от „Изипей“ АД констатира, че дружеството признава допусната техническа грешка в отговора до ТД на НАП, съгласно която собственик на капитала на „Прогресо транс“ ЕООД е Е. А. Х., а не посоченият в отговора до НАП Б. Й.. Това обстоятелство не се отразява на останалите констатации на органа по приходите, съгласно които сумата от 50 000лв. преведена по сметката „Прогресо транс“ ЕООД е разпределена между пет физически лица, поради което не е послужила за заплащане на стоки по издадени от това дружество или от „Кас билд 83“ ЕООД фактури.

Налага се извод, че изводите на органа по приходите за липса на доказателства за реалното осъществяване на доставките от „Кас билд 83“ ЕООД на жалбоподателя са обосновани и в тази част РА е правилен.

Органът по приходите е оспорил доставките по фактурите издадени на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД от „Техно линк 2020“ЕООД на следните констатации: издадени въз основа на протоколи (акт обр.19) за извършени СМР, с непълно съдържание - с положени подпис и печат на възложителя и подпис на представител на изпълнителя; поради липса на доказателства за извършени плащания по фактурите и наличие на данни от извлечението на сметка – 401 „доставчици“, представена от дружеството на органът по приходите, от която е установено, че този доставчик е с кредитно салдо; липса на доказателства относно лицата участвали в изграждането на обекта, предвид твърдените СМР и установеното обстоятелство, че „Техно линк 2020“ЕООД не е имало назначени по трудов договор лица и не е имало действащ управител; липса на подавани данни за осъществявана трудова дейност към „Техно линк 2020“ЕООД; извършването на ремонта в имот, който не е собственост на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД, без съгласието на собственика.

На направените констатации и при съобразяването на липсата на плащане по фактурите с издател „Техно линк 2020“ЕООД, органът по приходите не е признал осъществяването на СМР.

Констатациите и изводите на органа по приходите не са опровергани в хода на съдебното производство. От заключението по приетата СТЕ се констатира, че само част от описаните в протоколите (акт обр.19) за извършени СМР могат да бъдат приети за извършени. Не е ясно обаче кой и кога ги е извършил, т.е. не се установява дали са извършени от работници на дружеството издател на фактурите. Не са представени доказателства вкл. и съставени по чл.14, ал.1 и ал.2; чл.16; чл.17 и чл.19 от ЗБУТ за наличието на работници от друго предприятие на територията на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД и или инструктажи по чл.26, ал.2 от ЗБУТ на работниците на другия работодател при извършването на работата на територията на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД. Липсата на такива документи не дава възможност да се установи кога е изграден офиса и тоалетната към него и от кого, както и кога е почистен тавана и от кого (доколкото само тези СМР вещото лице сочи за извършени).

При доставка на услуга, конкретно СМР предмет на доказване е фактът извършването на услугата и преминаването на резултата в патримониума на получателя по нея. В случая от данните по делото се констатира, че оспорените фактури документират доставки на различни видове строително-монтажни услуги. Приложените към фактурите протоколи обр.19 са еднотипни. Не е ясно цената за количество включва ли разходите за материали и труд и как точно е образувана. Липсват доказателства за вида, количеството и стойността на материалите, които са използвани и влагани при изпълнение на услугите, както и данни за съоръженията и машините, с които са извършвани СМР собствени ли са или наети по договор, как са транспортирани до обекта, използвани ли са подизпълнители. Освен това, от доказателствата по делото се установява, че издателят на фактурите „Техно линк 2020“ЕООД, не само не разполага с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, но и за ревизираните периоди не е извършвал, отчитал и декларирал стопанска дейност, доколкото няма данни за извършвана стопанска дейност, счетоводна отчетност, подавани годишни декларации и отчети от доставчика, а на адреса на дружеството не е открит офис или лице за контакт (в този смисъл Решение № 6037 от 5.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4443/2025 г., I о., докладчик съдията П. Ж.).

Освен това, правото на данъчен кредит е предвидено да се ползва от лицето, което придобива стоките или резултата от извършените услуги. В този случай това не е дружеството жалбоподател, а е собственикът на имота, в който са извършени СМР.

В ЗДДС не е посочена като предпоставка за ползването на данъчен кредит по издадени фактури редовното водене на счетоводството на търговеца. Само от извода на вещото лице, направен на частично представени пред него счетоводни документи, че счетоводството на дружеството е водено редовно, не може да бъде предпоставено правото на ползване на данъчен кредит, поради което са неоснователни доводите на жалбоподателя в тази посока. За да бъде признато правото на ползване на данъчен кредит по издадените фактури, следва да бъде установено, че доставките описани в тях са осъществени. В случая това не е сторено нито в хода на установителното, нито в хода на съдебното производство.

Съдът констатира от доказателствата събрани в хода на установителното производство и в хода на съдебното обжалване на РА, че цената на стоките и на услугите по фактурите с издатели „Бутик италиано“ ЕООД, „Електра БГ 85“ ЕООД, „Прогресо транс“ ЕООД, „Кас билд 83“ ЕООД и „Техно линк 2020“ЕООД не е заплатена, че не в дадените обяснения в хода на съдебното производство управителят на дружеството жалбоподател не сочи че предприема действия за заплащането й или, че доставчиците са предприели действия по събирането на тези техни вземания, от което следва и, че издателите на фактурите не са внесли и не са имали намерение да внесат посоченият като начислен ДДС във фактурите, който жалбоподателят желае да ползва, под формата на данъчен кредит, но без да го е заплатил на доставчиците и без намерение за в бъдеще да извърши такова плащане. Фактът на заплащане или незаплащане на доставката не е предвиден като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, но е косвен индикатор за нейното извършване, тъй като получаването на доставки, в немалки размери от типа на процесните, без същите да се заплащат, е лишено от нормална стопанска логика за лицата, които са извършили услугата или са предоставили стоките. Налага се и извод, че ДДС не е платен от „ДЕА 2011БГ“ ЕООД, но и че дружеството, не смята че го дължи на издателите на фактурите.

В този аспект съдът съобрази тълкуването дадено в Решение на Съда на ЕС (седми състав) от 21 ноември 2024 година по дело C624/23 /ECLI:EU:C:2024:976/ в което решаващият състав на СЕС е посочил, че от практиката на Съда следва, че „Директивата за ДДС и основният принцип на неутралност на ДДС налагат приспадането на ДДС за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2022 г., Raiffeisen Leasing, C235/21, EU:C:2022:739, т. 38 и цитираната съдебна практика).“, като същевременно от фактите установени в делото по главното производство, се констатира, че ДДС не е платен от получателя по доставките и не се дължи от това дружество. Освен това съставът на СЕС е посочил, че „Съдът действително е признал, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането или възстановяването на ДДС по получени доставки да се разрешава, дори и данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, но все пак при условие че са изпълнени материалноправните изисквания (решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C247/21, EU:C:2022:966, т. 59 и цитираната съдебна практика).“, като е конкретизирал, че „По делото, по което е постановено това решение, обаче ДДС е бил платен по получени доставки от дружеството, което е посочило в данъчните си декларации приспадане на този ДДС.“

В този смисъл от тълкуването дадено в решението на СЕС се налага извод, че за да бъде налице правото на данъчен кредит за получателя по доставките посочен във фактурите, следва последният да е извършил разход по заплащането на този данък, а не само да е притежател на издадени от друг търговец фактури.

Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че от събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, не се установява по несъмнен и категоричен начин, че услугите по фактури с издатели „Бутик италиано“ ЕООД, „Електра БГ 85“ ЕООД, „Прогресо транс“ ЕООД, „Кас билд 83“ ЕООД и „Техно линк 2020“ЕООД са реално осъществени.

РА се явява издаден при правилно установена фактическа обстановка при спазване на процесуалните и материалните разпоредби на относимата нормативна уредба и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора основателно се явява искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 9071.00лв.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК вр. чл.161, ал.1, изр. второ от ДОПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „ДЕА 2011БГ“ ЕООД, представлявано от управителя Б. Г. Й. срещу РА № Р – 03000323005972-091-001/21.06.2024г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 160 от 13.09.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „ДЕА 2011БГ“ ЕООД да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 9071.00лв. (девет хиляди седемдесет и един лв.) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.