№ 23294
гр. С., 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110115890 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на В. Г. Ц. срещу „П.Б“ ЕООД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че не дължи на ищеца сумите от 3905,52 лева – главница; 1269,42
лева – договорна възнаградителна лихва (наречена „договорно
възнаграждение“) за периода от 25.12.2019 г. до 02.10.2020 г.; 383,80 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.10.2020 г.
до 29.09.2021 г., и 141,07 лева – разноски в заповедното производство –
вземания по Изпълнителен лист от 22.12.2021 г. по частно гражданско дело №
56513/2021 г. на Софийския районен съд, 140. състав, който е издаден за
вземания по Договор за потребителски кредит № *************** г., сключен
между страните по делото.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен описаният договор, по
силата на който ищцата получила парична сума, която следвало да върне с
лихва, като твърди, че е платила за погасяване на задълженията по договора за
кредит 8840 лева. Поддържа, че в договора за кредит било уговорено
възнаграждение за допълнителни услуги – бързо отпускане на кредита и
възможност за отсрочване и разсрочване на вноски, които не представлявали
отделни такива и затова това възнаграждение следвало да се смята за част от
разходите по договора, а възнаграждението не било взето предвид при
изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР). Затова той бил посочен
грешно и това правело целия договор за кредит нищожен. Невключването на
разходите за тези допълнителни „услуги“ в лихвения процент също правело
договора за кредит нищожен. Поддържа се, че ответникът е поискал издаване
на заповед за изпълнение за вземанията по договора за кредит, като при
издаването заповедният съд не бил изпълнил служебното си задължение да
1
установи наличие на неравноправни клаузи в заповедта. Поради това, макар и
същата формално да е влязла в сила, тя не пораждала ефекта на сила на
присъдено нещо по отношение на недействителността на договора. Затова
ищцата я релевира в настоящия процес и иска да се установи, че не дължи
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „П.Б“
ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално –
неоснователен. Това било така, защото ищцата била напълно пасивна по
заповедното дело, не се била защитила и не можело да черпи права от това.
Освен това заповедният съд се бил произнесъл за нищожността на клаузите за
цена на допълнителни услуги, но не приел, че има недействителност на целия
договор. Излагат се доводи във връзка с размера на шрифта на договора за
кредит, каквито ищцата не въвежда като основание за недействителност в
процеса. По отношение на ГПР се поддържа, че същият е ясно посочен,
кредиторът няма задължение да посочва елементите на изчислението си на
разхода по кредит в договора, и оспорените разходи били резултат не от
формулиране на договора по незаконосъобразен начин, а от неизпълнение на
договора от ищцата. Поддържа се, че цената за допълнителни услуги не
следва да е част от изчислението на ГПР, тъй като става въпрос за свободно
поето допълнително задължение с ясен предмет. Поради това евентуално
недействително било само споразумението за допълнителни услуги, но не и
целият договор. Иска се прекратяване на делото, евентуално – отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
разноските на ищцата.
В съдебното заседание страните не изпращат представител.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 12 от делото в препис и неоспорен от
страните Изпълнителен лист №7747/22.12.2021 г. по частно гражданско дело
№ 56513/2021 г. на Софийския районен съд, 140. състав, ищцата е осъдена да
плати на ответника 3905,52 лева – главница, ведно със законната лихва върху
последната посочена сума за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на
вземането; 383,80 лева – договорна възнаградителна лихва (наречена
„договорно възнаграждение“) за периода от 25.12.2019 г. до 02.10.2020 г.;
383,80 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
02.10.2020 г. до 29.09.2021 г., и 141,07 лева – разноски в заповедното
производство, като е посочено, че листът е издаден по заповед за изпълнение
№ 14950 по същото частно гражданско дело.
Съгласно служебно изисканото от съда частно гражданско дело №
56513/2021 г. заповед за изпълнение № 14950 е издадена на 13.10.2021 г. (на
лист 18 от присъединеното дело). Съгласно приложената на лист 20 от
заповедното дело разписка за връчване на съобщение с изх. №
202111187850/15.10.2021 г. заповедта е връчена на длъжницата на 04.11.2021 г.
По делото заповедният съд с Разпореждане от 13.10.2021 г. (на лист 17) е
2
отхвърлил част от претенциите на ответника в настоящото дело – тези за такси
за допълнителен пакет услуги на стойност 3737,96 лева, като е преценил, че
чрез цената на последния се заобикалят правила относно допустимите според
закона максимални разходи по кредита.
Съгласно представения на лист 5 от приложеното заповедно дело
Договор за потребителски кредит „Профикредит стандарт“ №
*************** г., сключен между страните, на ищцата е отпуснат кредит от
5000 лева със срок на връщане от 3 години, като е посочен ГПР от 49,89 % и
лихвен процент 41,17 % годишно, и общо задължение 8783,28 лева.
Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза по
делото, прието в заседанието от 30.06.2025 г. (на лист 86), а в писмен вид –
представено на лист 82 – 84 от делото, което съдът кредитира като логично и
без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200,
ал. 3, изр. второ ГПК, ако за изчисляване на ГПР по договора между страните
се вземе предвид цената на пакета допълнителни услуги, то ГПР би бил 74,58
%, но в договора е посочен само такъв при взети предвид лихвени разходи, и
той е на стойност 49,89 % (както е посочен в текста на договора). До издаване
на оспорения изпълнителен лист на 22.12.2021 г. съгласно експертизата
ищцата вече е била изплатила 8652,61 лева, а след тази дата – още 543,19 лева,
или общо са платени 9195,80 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени (по отношение на няколко
вземания) искове за установяване на недължимост на признати с влязла в сила
заповед за изпълнение вземания поради това, че се основават на
неравноправни клаузи в договор с потребител, с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Исковете се разглеждат, ако се установи, че срещу ищцата е допуснато
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и
съдът в заповедното производство не се е произнесъл служебно по
действителността на клаузите, които определят годишния процент на
разходите по договора, и се уважава, ако съдът установи, че при изчисляване
на ГПР не са включени всички разходи по кредита.
Първият спор по делото е за допустимостта на иска Съгласно практиката
на Върховния касационен съд влязлата в сила заповед за изпълнение
установява вземания по начин, който не може да се пререшава освен в
изключителни случаи. Такъв е въведен в правото на Европейския съюз, като
съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 51 от Решение от
17.05.2022 г. по дело C-600/19 Ibercaja Banco, не може да се приеме такъв
преклудиращ ефект на национален съдебен акт, ако в мотивите му поне в
обобщен вид не личи, че е направена проверка за неравноправност съгласно
дефиницията по чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО (а по българския закон –
чл. 143, ал. 1 ЗЗП) на всяка клауза от договора, на която се дава ефект с акта за
изпълнение (в случая – заповедта за изпълнение).
3
В случая ищцата поддържа, че неравноправни са клаузите, които
определят размера на ГПР в договора, тъй като са заблуждаващи. Съдът
намира, че следва да се приеме, че извън изрично уредените последици от
непосочения ГПР – нищожност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПКр,
следва да се приеме, че неправилното посочване на общия разход по кредита
също може да се приеме за неравноправна по характера си клауза, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя – пречи му да прецени реалните разходи
по кредита, а освен това е в явно противоречие с изискванията за
добросъвестност в оборота и справедливост.
Следователно искът е допустим.
Той обаче е само частично основателен, тъй като нищожността на
клаузата, определяща лихвените разходи, се отразява само върху тяхното
начисляване – т.е. искът е основателен в частта за това, че не се дължат лихви
от 1269,42 лева, и лихва за забава, тъй като ищцата е направила плащания
преди издаване на изпълнителния лист на сума, равняваща се на сбора от
възнаградителна лихва и главница по кредита. Следва да се уважи и искът за
това да не се присъждат разноски, които потребителят не дължи, когато
частично е осъден въз основа на неравноправни клаузи според практиката на
Съда на Европейския съюз – т. 86 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 П.Б (допълнителни услуги по договор за кредит).
Задължението за главница обаче няма как да се повлияе от
неравноправността на клаузите в договора, тъй като дори при нищожен
договор се дължи връщане на главницата съгласно чл. 23 ЗПКр. Освен това
съгласно цитираното решение по дело C-600/19 Ibercaja Banco след влизане в
сила на заповедта за изпълнение съдът не следи за нищожност на целия
договор за кредит на основанията, посочени в чл. 22 ЗПКр, а само за наличие
на неравноправни клаузи, като във връщането на взети пари няма нищо
неравноправно.
Ако ищцата поддържа, че е платила главницата, а тя е била отчислена за
други задължения по кредита, вкл. за тези, за които е отказано издаване на
заповед за изпълнение, редът и за защита не е с оборване на преклудиращото
действие на влязлата в сила заповед, а по реда за извършване на прихващане,
както изрично е посочил и Съдът на Европейския съюз в т. 48 от Решение от
30.06.2022 г. по дело C-170/21 П.Б (служебно прихващане при неравноправни
клаузи). Искът за установяване на недължимост на остатъка от главница в
размер на 3905,52 лева следва да се отхвърли на заявеното основание –
недължимост поради приложена неравноправна клауза.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата пропорционално
на уважената част от исковете (1794,29 лева от 5699,81 лева, или 31,48 % от
направените разходи) и ответникът – пропорционално на отхвърлената част
(68,52 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Доказаните разноски на ищцата са в размер на 227,99 лева – държавна
такса, и 175 лева – депозит за вещо лице, или от общо 402,99 лева следва да се
4
присъдят на ищцата пропорционално 126,86 лева.
На ответника съдът следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да определи и
100 лева юрисконсултско възнаграждение, или пропорционално следва да се
присъдят на ответника 68,52 лева.
На основание чл. 77 ГПК от невнесения депозит за вещо лице от 525
лева ответникът следва да плати 31,48 %, или 165,27 лева, а ищцата – 68,52 %,
или 359,73 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Г. Ц. искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1
ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр по отношение на „П.Б“
ЕООД, с ЕИК: **********, и адрес на управление: С., бул. „Б., № *********
че В. Г. Ц., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „М.К“ № ***********, не му
дължи 1269,42 лева (хиляда двеста шестдесет и девет лева и 42 стотинки) –
възнаградителна лихва (наречена „договорно възнаграждение“) за периода от
25.12.2019 г. до 02.10.2020 г. 383,80 лева (триста осемдесет и три лева и 80
стотинки) – лихва за забава за периода от 25.12.2019 г. до 29.09.2021 г., и
141,07 лева (сто четиридесет и един лева и 7 стотинки) – разноски по
заповедното дело – вземания по Изпълнителен лист №7747/22.12.2021 г. по
частно гражданско дело № 56513/23021 г. на Софийския районен съд, 140.
състав, който е издаден за вземания по Договор за потребителски кредит №
*************** г., сключен между страните по делото, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за недължимост на главница от 3905,52 лева (три хиляди
деветстотин и пет лева ) и 52 стотинки, както и законна лихва върху тази сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.Б“ ЕООД, с ЕИК:
**********, и адрес на управление: С., бул. „Б., № ********* да плати на В. Г.
Ц., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „М.К“ № ***********, сумата от
126,86 лева (сто двадесет и шест лева и 86 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Ц., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „М.К“ № ***********, да плати на „П.Б“ ЕООД, с ЕИК:
**********, и адрес на управление: С., бул. „Б., № ********* сумата от 68,52
лева (шестдесет и осем лева и 52 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК В. Г. Ц., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „М.К“ № ***********, да плати по бюджетна сметка на
Софийския районен съд сумата от 359,73 лева (триста петдесет и девет лева
и 73 стотинки) – невнесен депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „П.Б“ ЕООД, с ЕИК: **********,
и адрес на управление: С., бул. „Б., № ********* да плати по бюджетна
сметка на Софийския районен съд сумата от 165,27 лева (сто шестдесет и
пет лева и 27 стотинки) – невнесен депозит за експертиза по делото.
УКАЗВА на страните, че ако не внесат описаните по-горе суми в
5
бюджета на съда, по делото няма да им се издава изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6