Протокол по дело №412/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 218
Дата: 21 ноември 2024 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20243000500412
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 218
гр. Варна, 20.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20243000500412 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:04 часа се явиха:
Въззивницата М. Б. И., редовно призована, явява се лично. Явява се и
особеният представител адвокат Д. Д. от АК-Варна.
Въззиваемата страна Прокуратура на Република България, редовно
призована, се явява прокурор от Апелативна прокуратура – Варна Вл. Ч..

АДВ. Д.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.

ПРОКУРОР Ч.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 552/17.09.2024 г.:
Производството по в.гр.д. № 412/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. Б. И., подадена чрез
назначения й особен представител адв.К., против решение № 242/12.03.2024 г.,
постановено по гр.д. № 2242/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете й срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане горницата над присъдената сума 5000 лева до претендираната сума
50000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й
1
страдания и горницата над присъдената сума 180 лв. до претендираната сума
3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата имуществени вреди, от които: горница в размер на 500 лв. платен
адвокатски хонорар, 1040 лв. платени за храна, лекарства и телефонни
разговори, копие на досъдебното дело, куриерски услуги от Варна до
Сливенския затвор при престоя на ищцата в затвора, Първо РПУ - Варна,
следствения арест на Бургаския затвор, затвора в гр. Сливен, и обратно 80 лв.
платени за път до гр. Сливен, за да й върнат личната карта от затвора и до
Главно управление на затворите гр. София и 1200 лв. платени разходи за
лекарства и лечение след излизането й от затвора, всички вреди вследствие
повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от
НК, по което е била оправдана с присъда № 183 от 01.06.2017 г. по н. о. х. д. №
4447/2014 г. на Варненския районен съд, ХV-ти с-в, оставена в сила с решение
№ 230, постановено на 30.10.2017 г. по в. н. о. х. д. № 1024/2017 г. на
Варненския окръжен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва от 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на
горниците и на законната лихва върху присъдените суми 5 000 лв. и 180 лв. за
периода от датата на влизането в сила на оправдателната присъда – 30.10.2017
г. до 19.10.2019 г.
Въззивницата е сочила, че обжалваното решение е неправилно –
„незаконосъобразно и несправедливо, неморално и без правна логика при
констатациите на фактите, относно изводите и заключенията“ и „предвид
страданията, мъките, лишенията и здравословното й състояние“, като е
молила за отмяната му в отхвърлителната му част и за уважаване на исковете
до претендирания размер.
Прокуратурата не е подала отговор на жалбата.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната му част.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от
обжалване на отхвърлителната част на решението на първата инстанция, като
неизгодно за него, редовна е и допустима.
С определение № 4261/15.08.2024 г. адв. К. е освободена и за особен
представител на въззивницата е назначен адв. Д..
Не е заявено искане за нови доказателства, а и не са налице
предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба
дотолкова, доколкото е спазен процесуалният срок за обжалване. Явявам се в
качеството си на особен представител, какъвто до снощи, действително до
17.00 ч. мислех, че не съм, тъй като в единствения разговор и комуникация с
г-жа И. от 20.08.2024г., извън действителната обстановка такава каквато е,
прекратих същата като тонът й не ми хареса, като я уведомих, че няма да мога
да се ангажирам с делото. Единствено от гледна точка изпълнение на
професионалния си ангажимент, за да не ставам формална пречка за отлагане
на настоящото заседание, без по него да са взети някакви процесуални
решения, се явявам в днешно съдебно заседание, за да изпълня ангажимента
2
си. Така или иначе съм вписан в списъка на особените представители и съм
назначен за такъв, без да съм депозирал за днешно с.з. молба да бъда
освободен.
Считам, че и желанието на г-жа И. е делото да бъде отложено по
следните причини, като част от тях имат характер на молба, а именно: да
отложите настоящото заседание с оглед даване възможност на г-жа И. да
организира защитата си. Твърденията на същата са, че в срока за обжалване
предвид различни виждания за естеството и начините, по които следва да се
организира защитата, същата е подала молба да бъде освободен предходният
особен представител, като след изтичане на срока за подаване на въззивна
жалба, като такъв съм назначен аз. До вчера, в 17.00 ч., когато дойде г-жа И. в
кантората, в продължение на 3 месеца не беше осъществила никаква
комуникация между нас, бях я уведомил, че няма да мога да се ангажирам с
нейното дело, но въпреки това проявих съчувствие и я приех, и я изслушах.
Относно аргументите за отлагане на делото, Ви моля да приемете, че
въззивната жалба е нередовна в смисъл, че същата, макар и да повтаря в три
абзаца едни и същи неща, и като обем да изпълнява характера на пълна
такава, процесуалният представител, който е бил преди мен, е посочил, че е
нарушено материалното и процесуалното право без да са изложени абсолютно
никакви аргументи какви процесуални разпоредби са нарушени, нито как и по
какъв начин е нарушено материалното право. Искането ни е да дадете
възможност на същата да уточни въззивната жалба като по този начин ще
може да организира защитата си. Като допълнителен аргумент, пак по нейни
твърдения, твърдя, че се явявам неподготвен за делото.
Същата е подала и е образувано ЧНД № 3171/2024г. по описа на
Районен съд – Варна, ІV състав срещу В. М.. Същата, макар и да не е била
разпитвана като свидетел в производството пред Окръжен съд - Варна, е
посочена от вещите лица, които са изготвили съдебно-психиатричната
експертиза и чиито изводи са изградени въз основа на изявленията на г-жа В.
М.. Считам, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице висящо
производство, от чието разрешаване ще може да бъде преценено дали
съдебната експертиза може да бъде ценена предвид, че същата е базирана на
изявления на В. М., които изявления г-жа И. се опитва с образуваното частно
наказателно дело да разколебае.

ВЪЗЗИВНИЦАТА И.: ЧНД № 3171/2024г. на ВРС е за клевета и
увреждане в Окръжен съд, по време на експертизата и инициативата на
вещото лице да я търси без да е разпоредено, и оттам всичко се променя за
мен.

АДВ. Д.: Т.е исканията са за отлагане на делото поради изтъкнатите
съображения, че бях със съзнание от август месец до снощи, че нямам
ангажимент по това дело, това е личната ми позиция. Юридическата е, че в
срока за обжалване са настъпили противоречия между предишния
процесуален представител на г-жа И. и самата нея, и същата не е могла
3
адекватно да осъществи правото си на защита, тъй като е подадена според мен
жалба, която е нередовна, тъй като по естеството си е бланкетна, макар и
обемна по съдържание, тъй като се сочи нарушение на материалния и
процесуалния закон без изобщо, примерно в частта за процесуални
нарушения, да е посочено в какво се изразяват същите. Според мен г-жа И. би
могла да уточни в какво се изразяват процесуалните нарушения и по този
начин да направи съответните процесуални искания, каквито пред Вас
действително с въззивната жалба не са направени. И другото искане е да не се
гледа делото, а да бъде спряно поради наличието на преюдициално
производство по цитираното дело.

ПРОКУРОР Ч.: По отношение на твърдението, че следва да бъде
уточнена въззивната жалба във връзка с ангажиране на квалифицирана
юридическа защита, считам, че има известен резон в това искане дотолкова,
доколкото разбирам, всъщност ищцата няма правна защита и не е
организирана такава по някакви си причини. По отношение на другото
основание, което е свързано с някакво производство, за което се твърди в
Районния съд, не виждам никаква причина да се счита, че едното е
преюдициално спрямо другото, но предоставям на съда.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
настоящото производство поради следните съображения:
На първо място, назначаването на особен представител на въззивницата,
в лицето на адвокат Д. Д., е осъществено с разпореждане от 15.08.2024г. от
първоинстанционния съд, което до настоящия момент не е било изменяно или
отменено – адв. Д. е надлежно назначен за особен представител на
въззивницата. От друга страна е въпрос на вътрешно отношение между
адвокат Д. и на въззивницата относно осигуряването на пълноценна
комуникация, включително и за подготовка за днешно с.з. Действително адв.
Д. е бил назначен за особен представител на въззивницата след като вече е
била изготвена и депозирана въззивната жалба по делото, и евентуални
допълнителни искания, нови оплаквания, които да допълнят въззивната
жалба, страната е могла да осъществи чрез особения си представител, като се
има предвид в тази насока и процесуалната преклузия за извършването на
нови доказателствени искания след депозиране на въззивната жалба,
респективно навеждане на нови оплаквания след депозиране на въззивната
жалба. В тази насока не е налице основание за отлагане на производството по
делото.
По отношение на соченото обстоятелство за наличието на хипотезата на
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – че е налице преюдициално по отношение на
настоящото производство дело, а именно ЧНД № 3171/2024г. на ВРС, съдът
намира, че предвид наведеното твърдение относно предмета на посоченото
производство (дело, инициирано по тъжба на настоящата въззивница против
физическо лице за осъществена по отношение на нея клевета във връзка с
провеждане на изследване на експертиза, събрана пред първата инстанция по
4
настоящото дело), намира, че посоченото дело няма преюдициален характер.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отлагане на делото и за
спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
поради висящо ЧНД № 3171/2024г. по описа на ВРС, основано на
релевираните по-горе обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОР Ч.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

ВЪЗЗИВНИЦАТА И.: Имам искания за събиране на нови
доказателства, защото е опорочено от самото начало относно по какъв начин
беше изготвена съдебно-психиатричната експертиза. Искам всички
доказателства, които не бяха допуснати по време на първоинстанционното
производство.

АДВ. Д.: Поддържам становището, ако са направени доказателствени
искания, които не са уважени от първоинстанционния съд, а имат отношение
към настоящия спор с твърденията ми, че така или иначе във въззивната жалба
е посочено, че има извършени процесуални нарушения, моля тези искания да
бъдат съобразени и уважени.

СЪДЪТ намира, че отправеното искане от въззивницата да се съберат
всички доказателства, които не са били уважени пред първоинстанционния
съд, не е конкретно, тъй като не е ясно точно какви доказателства се
претендира да бъдат събрани пред настоящия съд, за да може да бъде
преценена тяхната процесуална допустимост и относимост към предмета на
делото.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ неконкретизираното искане за събиране на
всички недопуснати пред първата инстанция доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.

Поради липсата на доказателствени искания, СЪДЪТ намира, че делото
е изяснено от фактическа страна, поради което
5
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, по предявения иск в размер на
50 000 лв. съдът е уважил иска за сума от 5 000 лв. С оглед всички преживени
от ищеца страдания, болки, дискомфорт, унижения в обществото и други
съпътстващи неблагоприятни събития с личността, считам така уважения
размер за прекомерно минимален. Действително се касае в случая за
субективна преценка какъв е реалният размер, който би отчасти обезщетил
обвинения и оправдан за всички негови страдания. По сведение на ищцата,
същата е била задържана за период от 21 дена, което дори да не разглеждаме
никакви други вреди, само този факт според мен многократно паричното му
измерение надвишава 5 000 лв. При поставяне в сходна ситуация сигурен съм,
че никой от тук присъстващите в тази зала не би пожелал срещу 5 000 лв. да
изтърпи това, което е изтърпяла тази жена и да се развиват две производства
пред две инстанции, които и двете оправдават същата, т.е още изначално, без
никакви колебания обвинението е било неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно. Единственият аргумент, който аз виждам за присъждане
на сума в размер на 5 000 лв. е, че вследствие на многобройните дела, които се
водят срещу институцията Прокуратура, вследствие на нейните действия,
държавата би действително фалирала, ако се присъждат адекватни
възнаграждения, но считам, че това е въпрос за целесъобразност, който съдът
не би следвало да разглежда. Едно решение следва да бъде основано на две
съображения: законосъобразност и справедливост, като считам, че по
отношение на втората си част - справедливост първоинстанционното решение
изобщо не може да бъде квалифицирано като такова. По тези причини, моля
да уважите в пълен размер предявения иск на ищцата, ведно със съответната
законна лихва каквато е съдебната практика, от датата на влизане в сила на
втората оправдателна присъда. Моля да бъдат присъдени всички разноски, ако
такива са направени, поискани и направени.

ВЪЗЗИВНИЦАТА И.: Бих желала да кажа, че аз бях задържана и
изпратена директно в Сливенския затвор преди да ми бъдат предявени
каквито и да са обвинения. Осем дена семейството ми не знаеше къде съм, тъй
като много бавно се оказа стигането до Сливен, може би 4-5 дена, после на
няколко пъти връщаха документите, които се наложи по особен начин да ги
получа, за да мога да се запозная 4 дена преди делото с тях. Бяха ми спрени
всички лекарства, защото съм била непослушна и ако не бяха нормалните
човешки отношения в Бургаския затвор, откъдето не пожелаха да вземат
документи, защото не съм била там на два пъти задържана, ако не бяха тези
хора, които бяха дежурни, да ми купят лекарства, добротата, която срещнах,
но срещнах и много омраза, заплахи, че „ще се върна обратно и съм щяла да
видя какво ще стане“, побоища, бъркане с шепи в храната. И моят кратък
престой в Сливен не ми излезе 180 лв., а на тамошните цени на лавката – 1 200
6
лв. Бях вдигната без никакви дрехи. Децата ми бяха много малки тогава, не
знаеха къде съм. Държаха ме в Следствения арест на едно стъпало на един
крак, защото имало обедна почивка и бях заразена с краста, и пикаеха върху
дюшека ми.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на въззивницата, че вреди от условията в местата
за лишаване от свобода и от организацията на дейността в същите, не са
предмет на настоящото дело.

ВЪЗЗИВНИЦАТА И.: Но те не пожелаха на няколко пъти да вземат
тези документи или да призоват хората, които са били свидетели на това,
трябваха им месеци и очакваха аз да се откажа да се добавят свидетелски
показания, оттам-насетне пълномощни и транспортни разходи, за да идвам
тука, седмици невдигане на телефон, за да получа някакъв документ. Всичко
на това, което бяхме подложени цялото ми семейство се отрази на нас не само
здравословно. В съдебни заседания отказаха да получат документи за разходи,
които съм искала да приложа, както и свидетелски показания, защото мога да
идвам тука тогава, когато приятели ми помогнат да дойда, т.е да мога да
пътувам повече от 24 часа заради транспортната схема там, където живея, за
да мога да се опитам да си изчистя името пред обществото. Но това „чистене“,
така наречено, ми се оказа много по-скъпо, защото на мен ми разнасяха
отворени документите по делото и ми ги връчваха водопроводчици или
директор от училище ходеше в съседния град да ги взима без да е оторизирано
лице, и това ми направи живота, и здравето „ад“, и аз в момента не мога след
това, което беше публикувано с пълните ми имена и всичките неща, и в
съдебна зала те разбраха, двете дами какво значи ЗОДОВ. Те не прочетоха и не
отвориха нищо, въпреки че бяхме осигурили наблизо... Уважаеми господин
съдия, уважаеми съдебни заседатели, това беше поискано от г-жа С. К., тя не
се срещна никога с мен и искаше аз да пиша уточнителна въззивна жалба, и аз
казах, че аз не съм в състояние да напиша такава.

АДВ. Д.: Моля да ни предоставите възможност за писмени бележки.

ПРОКУРОР Ч.: Уважаеми апелативни съдии, в това производство
жалбата е срещу решение № 242/12.03.2024г. по гр.д. № 2242/2022г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което е осъдена Прокуратура на Република
България да заплати сумата 5 000 лв. - обезщетение за причиняване на
страдания и сумата от 180 лв., представляваща имуществени вреди, като са
отхвърлени исковете за разликите до претендираните, съответно 50 000 лв. и
3 000 лв. Тъй като не е била подадена жалба от Прокуратура на Република
България срещу постановеното решение, то този акт е влязъл в сила по
отношение на осъдителната част, с която Прокуратурата е осъдена да заплати
посочените суми, а именно: 5 000 лв. - неимуществени вреди, 180 лв. -
адвокатски хонорар и 1 300 лв. - възнаграждения на вещи лица.
7
По съществото на спора считам, че решението на съда за обезщетяване
на ищцата за нанесени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. е правилно
и законосъобразно. Съдът е изяснил всички релевантни факти, имащи
значение за определяне размера на обезщетението. Безспорно е установено, че
наказателното производство в двете фази е продължило малко над 3г., от 12-ти
юни, когато ищцата е била привлечена като обвиняема до 30.10.2017г. -
влизане в сила на оправдателната присъда. Същата е била с възможно най-
леката МНО „подписка“ и поради своето поведение, изразяващо се в
недисциплинираност и укриване, мярката е била променена на „задържане
под стража.“ Това задържане е продължило 23 дни. Участието й в
наказателното производство е било значително ограничено и се е свеждало до
разпит на свидетел, последващ разпит на обвиняем и няколко участия в
съдебни заседания.
Освен това, ищцата е имала друго наказателно дело, предходно,
приключило с оправдателна присъда през 2008г. и за претърпените вреди от
това дело е била обезщетена в размер на 6 000 лв., който е бил намален поради
съпричиняването на 4 000 лв. Т.е ищцата е започнала да търпи негативни
последици от това първо наказателно дело, но за него е била обезщетена.
Безспорно срещу ищцата се е водило наказателно дело, приключило с
оправдаването й, търпяла е неудобства, но същата не е доказала страдания, по-
големи от обичайните. Търпените от нея такива са с обичаен интензитет,
преживени съобразно нейната психика и емоционалност. Считам, че правилно
съдът е преценил наличието на съпричиняване, с оглед което пледирам пред
Вас решението на Окръжен съд-Варна да бъде потвърдено.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Д. в едноседмичен срок, до
27.11.2024 г. включително, да депозира в писмен вид съображенията си по
съществото на спора.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:39
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8