Определение по дело №73761/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11793
Дата: 18 март 2024 г. (в сила от 18 март 2024 г.)
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20211110173761
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11793
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110173761 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца за изменение на решение № 1221/22.01.2024г.
постановено по гр.д. № 73761/2021г. в частта относно разноските.
В законоустановения срок насрещната страна не депозира отговор. След като
разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248
ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна, поради следните съображения:
С цитираното по – горе съдебно решение съдът е присъдил разноски за предоставена
на ответника безплатна правна помощ в минимален размер съгласно Наредба № 1 МРАВ.
На първо място в трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е
налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ.
Достатъчно е да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено,
че правна помощ се предоставя при условията на чл. 38 ЗАдв., както е в случая. В този
смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО,
определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение №
616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от
2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на
ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.
Не са налице и основания за определяне на възнаграждение в размер под
минималния определен в Наредба № 1 МРАВ. Действително такова намаление е допустимо,
съгласно изведеното от най-новата практика на СЕС, а именно от: Решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Въпреки това съдът намира, че за да се
1
падне под опредения от наредбата минимум следва да са налице обстоятелства по делото, от
които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. В случая
не са налице такива обстоятелства. Слизането под минимума следва да бъде не правило, а
изключение, като за необходимостта му страната трябва да изложи убедителни аргументи,
което не е сторила.
По тези съображения съдът счете, че по делото няма основание да не бъде приложена
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед горното съдът счита, че адвокатското възнаграждение е определено правилно
с процесното решение и липсва основание да бъдат изменени разноските по делото.
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийският районен съд,


ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 32035/01.02.2024г., подадена от „Топлофикация София“
ЕАД, за изменение на Решение № 1221/22.01.2024г. постановено по гр.д. № 73761/2021г. по
описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2