РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Ихтиман, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20241840101112 по описа за 2024 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Х.
К. Х., ЕГН ********** и Н. С. Х., ЕГН **********, действащи чрез адвокат Р. С., против В.
Д. Х., ЕГН **********, К. В. Х., ЕГН ********** и Р. В. Х., ЕГН **********.
В исковата молба се излагат съображения, според които ищците Х. К. Х. и Н. С. Х. са
собственици на следните недвижими имоти, представляващи постройки, а именно:
МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с конструкция дървен гредоред, със
застроена площ 58 (петдесет и осем) кв.метра, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА (лятна
кухня) с конструкция дървен гредоред, със застроена площ 30 (тридесет) кв.метра,,
МАСИВЕН ГАРАЖ, с конструкция дървен гредоред, със застроена площ 23 (двадесет и три)
кв.метра и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА със застроена площ 16 (шестнадесет)
кв.метра, построени с отстъпено право на строеж в държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ (дворно място) с площ 550.28 (петстотин и петдесет цяло и двадесет и осем стотни)
кв.метра, съставляващ УПИ 1-252 (първи отреден за имот с планоснимачен номер двеста
петдесет и втори), в квартал 51 (петдесет и едно) по дворищно-регулационния план на
същото населен място, одобрен със Заповед № 163 от 27.03.2009 г. на Кмета на Община
Ихтиман идентичен с парцел 1-3, в кв. 51 по предходния дворищно-регулационен план на
същото населено място, а също така че са носители на вещното право на строеж върху
поземления имот, направените подобрения и приращения при граници съседи: улица от три
страни, УПИ I - 250 и УПИ Н-251.
Според активно легитимираните страни 1/6 идеална част от описаните вещи
принадлежи на Х. К. Х., придобита по наследство, а 4/6 идеални части са придобити от Х.
К. Х. и Н. С. Х. посредством правна сделка и представляват съпружеска имуществена
общност. По отношение на останалата 1/6 идеална част се сочи, че са били собственост на В.
К. Х. /брат на Х. К. Х./ и че същият, преди да почине на 15.10.2016 г., ги е прехвърли с
договор на двамата ищци, който договор обаче приживе не е бил уреден „докумантално“. В
1
тази връзка се излагат доводи, според които преди и след смъртта на В. К. Х. в описаните
недвижими имоти са живеели само ищците, като основната грижа по поддръжката и
стопанисването им е поето от тях. Твърди се и че активно легитимираните страни заплатили
на В. К. Х. парична сума за неговата идеална част от имота. Навеждат се доводи за това, че
Х. К. Х. и Н. С. Х. са осъществявали спрямо имотите непрекъснато и необезпокоявано
владение и са владеели същите като техни. По отношение на ответниците се сочи, че същите
са съпруга и деца на В. К. Х. и че през 2010 г. го изоставили, като до 2024 г. не са се
интересували от В. Х. и не са предявявали претенции към имота. Настоява се да се
постанови решение, с което ищците, поради извършено заплащане на дела на В. Х. и поради
давностно владение, да бъдат признати за собственици на 1/6 идеална част от процесните
недвижими вещи, а също така и че са носители на вещното право на строеж върху
поземления имот.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба от В. Д. Х.,
К. В. Х. и Р. В. Х., чрез адвокат В. Т.. С отговора се оспорва твърдението, че активно
легитимираните страни са собственици на спорната 1/6 идеална част от сградите, като се
посочва, че всеки от ответниците притежава по 1/18 от тях, ищецът Х. Х. – 1/6 идеална част
като лично имущество, а ищците Х. Х. и Н. Х. – 4/6 идеални части в режим на съпружеска
имуществена общност. Заявява се, че имотът е бил на родителите на Х. Х. и В. Х., след
смъртта на баща им двамата брата са получили по 1/6 идеална част от него, а майка им е
притежавала 4/6 идеални части. Не се оспорва обстоятелството, че 4/6 идеални части са
прехвърлени на ищците и че са ги придобили в режим на съпружеска имуществена общност.
Оспорва се, обаче, твърдението, че притежаваните идеални части от ответниците са
придобити от ищците. В тази връзка пасивно легитимираните страните оспорват
твърдението, че ищците са придобили имотите по силата на договор, като допълват, че дори
и да е бил сключен такъв, то той е нищожен поради липса на форма – нотариален акт.
Оспорва се и твърдението за заплатена парична сума във връзка със спорната идеална част.
От страна на ответните страни се оспорва и това ищците да са ползвали имота като свой, а
така също и че са манифестирали това свое намерение пред ответниците. Посочено е в
отговора още, че през 2017 г. Х. Х. е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която отразил, че
ответниците са съсобственици на по 1/18 идеална част от имотите. Излагат се доводи и за
това, че с покана от 14.02.2024 г. двамата ищци са поканили ответниците да прекратят
възникналата между тях съсобственост, като им заплатят дела. Настоява се предявеният иск
да бъде отхвърлен.
В хода на съдебното производството ищците са представили като писмени
доказателства преписи от Покана от 12.03.2024 г., изходяща от Х. К. Х. и Н. С. Х. и
адресирана до В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х., за които в поканата е отразено, че действат чрез
пълномощника им адвокат В. Т., ведно с приложена обратна разписка на Еконт към нея, в
която е посочено, че пратката е връчена на 12.03.2024 г. с получател В. Г. Т., която обратна
разписка на Еконт е с номер 5300558428307. Насрещните страни са оспорили положения
подпис на получателя в представената обратна разписка, като в молба от 12.03.22025 г.
адвокат Т. е заявила, че въпреки посочването тя да е получател, положеният подпис не е
неин. Поради така направеното оспорване е открито производство по чл. 193 от ГПК
относно авторството на подписа върху въпросната обратна разписка.
В последното открито съдебно заседание ищците не се явяват, като за тях се явява
адвокат С., която поддържа иска и настоява за неговото уважаване.
В последното открито съдебно заседание ответниците не се явяват, като същите се
представляват от адвокат Т., която оспорва иска.
Депозираната искова молба е допустима – налице се предпоставките за разглеждането
й по същество. За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК /положителен установителен
2
иск за собственост/, като ищците се позовават и на изтекла придобивна давност по реда на
чл. 79 от ЗС. В хода на делото е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК относно
авторството на подпис, положен върху документ – призовка за връчване на извънсъдебна
покана.
По повод на оспорването на подписа е допусната, изготвена и приета съдебно-
почеркова експертиза. В заключението на същата е посочено, че подписът на получателя в
обратна разписка № 5300558428307 не е положен от В. Г. Т., като експертът в
обстоятелствената част на експертизата подробно е посочил обстоятелствата, въз основа на
които е стигнал до крайния извод. В съдебно заседание вещото лице също мотивирано
отговаря на допълнително поставените уточняващи въпроси. Въз основа на експертното
заключения съдебният състав приема, че в хода на делото се доказа, че подписът върху
процесната обратна разписка не е поставен от В. Г. Т., която от данните по делото е видно, че
е била представител на В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х. още преди иницииране на настоящия
процес в отношенията им с Х. К. Х. и Н. С. Х.. Действително, по делото е приложено и
прието писмо от Еконт Експрес АД, в което е отразено, че пратка с товарителница №
5300558428307 от 11.03.2024 г. „е получена от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Т., С. И
ПРАТНЬОРИ, Упълномощено лице: В. Г. Т., приел: В. Г. Т.“ на дата 12.03.2024 г. в 13:40 часа.
Така представеното писмо, обаче, не съдържа данни относно подписа върху разписката и по-
конкретно кое лице е положило този подпис, а единствено отразява данни, които са
обективирани и върху въпросната разписка. Също така в писмото не е записано по какъв
начин е станало удостоверяването самоличността на получателя на пратката. От значение в
случая е дали действително положеният подпис е на В. Т., а от изготвената съдебно-
почеркова експертиза се установява, че не това лице се е подписало.
От представени по делото преписи от Типов договор за отстъпено право на строеж
върху държавна земя от 24.04.1967 г., Строително разрешително № 14, Удостоверение № 30
от 09.02.2017 г. от Община Ихтиман и Скица на УПИ се установява, че съпрузите К. Й. Х. и
Й. Х. М. /с фамилно име Х. след сключване на брак с К. Х. на 10.11.1963 г., видно от
приложен препис от дубликат от удостоверение за сключен граждански брак/ са придобили
собственост върху процесните недвижими имоти.
След смъртта на К. Й. Х. негови наследници, видно от представен препис от
удостоверение за наследници, са били съпругата му Й. Х. Х. и синовете му Х. К. Х. и В. К.
Х., като съпругата е притежавала 4/6 идеални части, а всеки от синовете по 1/6 идеална част
от недвижимите вещи.
Впоследствие посредством Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
23.02.2017 г. Й. Х. Х. продава на сина си Х. К. Х. притежаваните от първата 4/6 идеални
части от вещите.
От приетия препис от удостоверение за наследници на В. К. Х., починал на
15.10.2016 г., е видно, че негови законни наследници са съпругата му В. Д. Х. и децата му К.
В. Х. и Р. В. Х..
По изложените по-горе и установени от съда факти страните не спорят.
Спорен е въпросът дали наследените от В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х. идеални части от
сградите (общо 3/18 идеални части или по 1/18 идеална част за всеки от тях) са придобити от
ищците посредством давностно владение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването, а в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
3
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В тълкувателното решение е
прието и че когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Уточнено е, че независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си.
Във връзка със спорния въпрос между ищците и ответниците по делото са събрани и
други писмени доказателства, а така също са разпитани и свидетелите В. С. /сестра на
ищцата Н. Х./, А. С. /баджанак на ищеца Х. Х./, В. З. /брат на ответницата В. Х./ и Б. Б.
/чиято жена е първа братовчедка на Х. Х./.
Свидетелката В. С. /сестра на ищцата Н. Х./ твърди, че след като отпразнували
Коледа и Нова година през 2010 г. ответницата В. си събрала багажа и напуснала В. Х., като
с нея тръгнала и дъщеря им, а след 2-3 месеца и синът им заминал при майка си. Сочи, че В.
искал да прехвърли всичко на брат си и на 02.01.2011 г. Х. Х. му заплатил сума в размер на
4500 лева /първоначално свидетелката казва сума от 5500 лева, но в хода на разпита
уточнява, че става въпрос за 4500 лева/. Твърди, че от този момент знаели, че къщата е на Х.
и Н.. Уточнява, че В. Х. се е обаждал на децата и съпругата му и им е казала, че цялото
наследство от баща му го дава на брат си. Заявява, че са искали двамата братя да отидат до
нотариус, но в този момент положението на В. се влошило, изпаднал в депресия и не искал
да излаза, а нотариус не желаел да дойде на място. Сочи, че В. не работил по това време, В.
и Р. не са му осигурявали издръжка, а ищците са плащали всички разноски за
здравословното му състояние. Уточнява, че преди 2016 г. и след 2016 г. В. и двете деца на В.
не са идвали във В. и не са предявявали претенции към Н. и Х. до 2024 г. Заявява, ме Н. и Х.
са правили ремонт на къщата и всички сметки за енергия, водоснабдяване и данъци са
плащани от тях. Сочи, че В. и В. са се разделили през 2011 г. и през другите пет години, след
като са се разделили, В. е работил, а състоянието му се е влошило след петата година.
Посочва, че е близка с Н. и Х., както и че В. е искал да има свидетели, когато дава парите на
Х.. В края на показанията сочи, че под наследсвото, за което са били дадени парите, има
предвид втория етаж от къщата, където е живял В.
Свидетелят А. С. /баджанак на ищеца Х. Х./ уточнява, че съпругата на свидетеля и
съпругата на Х. са сестри. Описва, че двуетажна къща във В. била собственост на
родителите на Х..Уточнява, че според него съпругата на В. – В., го напуснала през 2012 г.
Заявява, че му е известно В. и Х. да са уреждали отношения във връзка с въпросния имот,
като В. искал да прехвърли неговата част от имота на брат си. Допълва, че във връзка с това
Х. дал на В. 4500 лева. Сочи, че след получаване на парите на следващия ден В. се свързал с
В. и децата си и им съобщил, че прехвърля неговия дал на брат си. Свидетелят обяснява, че
след даване на парите В. не е имал претенции, че той е собственик на имота. Допълва, ме В.
е работил като охрана след раздялата със съпругата и децата си. Разказва, че В. е искал
нотариално да се уредят документите, но в едни момент отказал да излиза от вкъщи, като Х.
е искал да дойде нотариус на място, но нотариусите са искали повече пари за да отидат до В.
Според свидетеля преди и след смъртта на В. В. и децата му не са имали претенции към
имота. Свидетелят няма спомен кога В. и В. са се оженили и кога са се родили децата им,
като сочи, че до раздялата им двамата са живеели в същия имот на втория етаж, където
живеят Н. и Х., но последните на първия етаж. Според свидетеля В. е работил като охрана,
но преди смъртта си е преустановил работа. В края на показанията уточнява, че В. искал да
прехвърли на брат си неговия дял, но не отишли при нотариус, защото не излизал от вкъщи
и се отдал на алкохол и не желаел да се вижда с никой.
4
Свидетелят Б. Б. заявява, че жена му е първа братовчедка на В. и Х.. Твърди, че
познава страните и че знае да имат къща, където е ходил, като В. е живеел на втория етаж, а
Х. – на първия. Сочи, че последно е ходил през 2010 г., както и че до 2010 г. не е бил
извършван ремонт, а през 2016 г. е личало, че всичко е било свежо и боядисано. Свидетелят
твърди, че В. не е споделял с него какви са му плановете за този имот. Уточнява, че през
2016 г. е разбрала, че В. се е разболял, а преди това не е забелязал да е болен. Заявява, че В. и
В. са се разделили, като сочи, че може би това е през 2013 г. Заявява, че след 2016 г. не е
виждал В. и децата в къщата във В., а е виждал Р. на гарата, обикновено около събора на В.
през месец юни. Твърди, че между 2013 г. и 2024 г. не знае кой стопанисва къщата.
Свидетелят В. З. /брат на ответницата В. Х./ сочи, че В. и В. са се оженили през 1988
г. или 1987 г., след което живеели във В. на втори етаж от къщата, а на долния етаж живеели
Х. и майка му. Заявява, че К. живеела в имота, а когато отишла да учи в С. събота и неделя
се връщала във В. По отношение на Р. сочи, че той живеел в имота до смъртта на баща му.
Според свидетеля В. е искал да прехвърли имота на децата си и никога не е споменавал, че
ще го прехвърли на брат си. Твърди, че от сестра си е чувал, че В. и Х. имат разправии
помежду си. Споделя, че здравословното състояние на В. се е влошило през последните три
месеца, а сестрата на свидетеля го е водила на лекар. Заявява, че сестра му работи в С. и
оставала там, тъй като има жилище, но събота и неделя се е прибирала при В., като не го е
напускала официално и не са били разведени.
Всички от свидетелите се намират в роднински връзки и в близки отношения с
ищците и/или с ответниците по делото. Поради това и на основание чл. 172 от ГПК
показанията им следва да се кредитират след да се преценят с оглед на всички данни по
делото, включително и при съпоставка с останалите доказателства.
В хода на настоящото производство като писмено доказателство е представен препис
от покана, изхождака от Х. К. Х. и Н. С. Х., която покана е от преди иницииране на
насотящото дело, а именно от 14.02.2024 г., а като адресат на същата са В. Д. Х., К. В. Х. и Р.
В. Х.. В поканата е посочено, че Х. К. Х. и Н. С. Х. притежават 15/18 идеални части от
въпросните имоти, а така също е отразено, че В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х. притежават 3/18 от
тях. Също така се отправя и изрична покана адресатите на поканата да продадат своите
идеални части на Х. К. Х. и Н. С. Х. за определена сума.
Като писмено доказателство е представен и препис от отговор на покана, с податели
В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х. и с получатели Х. К. Х. и Н. С. Х.. Отговорът е от 21.02.2024 г. и
с него се изразява несъгласие относно размера на предложена цена за закупуване на
притежаваните от В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х., като в същото време е отправено насрещно
предложение тези лица да изкупят притежаваните от Х. К. Х. и Н. С. Х. 15/18 идеални части
от имотите на определена цена. С отговора на покана се отправя и искане за заплащане на
обезщетение за ползите, от които подателите на отговора считат, че били лишени.
Като писмено доказателство е представени и втора покана от 12.03.2024 г., изходяща
отново от Х. К. Х. и Н. С. Х. до В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х.. Именно във връзка с обратната
разписка към тази покана е открито производството по чл. 193 от ГПК относно подписа на
получателя. Във втората покана се отклонява предложеното отправено чрез отговора за
насрещно изкупуване на дялове. Изразява се и позиция за доброволно уреждане на
отношенията относно имотите. В края на втората покана е направено твърдение, че Х. К. Х.
и Н. С. Х. са придобили по давност и останалите дялове от вещите.
От така събрания доказателствен материал може да се направи извод, че процесните
3/18 (или 1/6) идеални части не се установява да са придобити от ищците по силата на
давностно владение. Това твърдение на активно легитимираните страни в процеса се оборва
от съдържанието на представените по делото и посочени по-горе два броя покани и един
отговор на покана, всичките изготвени преди иницииране на настоящия процес. В първата
от двете покани, която е поставила началото на евентуално доброволно уреждане на спора,
5
съсобствениците Х. К. Х. и Н. С. Х. /сега ищци по делото/ изрично заявяват, че В. Д. Х., К.
В. Х. и Р. В. Х. са съсобственици общо на 3/18 идеални части от спорните вещи и във връзка
с това признание правят предложение да изкупят тези идеални части. По този начин активно
легитимираните страни извънсъдебно признават собственическите права на насрещните
страни в процеса. Житейски и юридически нелогично е лица, които смятат, че са придобили
една вещ по силата на давностно владение и които считат себе си за единствени собственици
на същата да отправят предложение до онези, чийто идеални части твърдят, че са придобити
по давност, да изкупят същите тези идеални части. С оглед на горното, от съдържанието на
поканата от 14.02.2024 г. може да се направи извод, че към онзи момент Х. К. Х. и Н. С. Х.
не са се възприемали за единствени собственици на постройките, което идва да покаже, че в
продължение на предвидения в чл. 79 от ЗС срок /десет или пет години/ не са упражнявали
такова владение върху чуждите идеални части, което да доведе до придобиването им по
давност, а единствено са осъществявали държане върху тях. От значение е и това, че в
отговора на поканата от 21.02.2024 г. В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х. не сочат, че са изгубили
интерес спрямо имотите, а напротив, позовавайки се на съсобствеността, те също предлага
да изкупят частите на другите съсобственици. Действително, във втората покана от
12.03.2024 г. ищците заявяват в края на същата, че са придобили идеалните части на
съсобствениците им по давност. По отношение на тази покана, обаче, не се установява тя да
е достигнала до адресатите, предвид установеното обстоятелство, че подписът върху
обратната разписка за връчването й не е на представителя В. Т.. В същото време дори и да се
вземе предвид съдържанието на тази покана от 12.03.2024 г., от значение е първоначално
посоченото от Х. К. Х. и Н. С. Х. в първата им покана, изготвена около месец по-рано –
14.02.2024 г., където признават собственическите права на останалите съсобственици и във
връзка с това им предлагат изкупуване на идеалните части. Само за пълнота трябва да се
отбележи, че съдържанието на поканата от 14.02.2024 г. не се следва да се възприема като
отказ от придобивна давност, а като изявление, въз основа на което може да се направи
извод, че ищците по настоящото дело не са упражнявали по смисъла на чл. 79 от ЗС
давностно владение до 14.02.2024 г. върху спорните 1/6 идеална част (или 3/18 идеални
части) и не са се възприемали като единствени собственици на имотите, въпреки уговорките
между Х. Х. и В. Х. преди смъртта на последния.
Предвид горното, съдът намира, че не се установи в хода на процеса ищците да са
придобили по давност въпросната 1/6 идеална част от спорните недвижими вещи. Това
налага отхвърляне на предявения иск като недоказан.
С оглед изхода на производството, ответниците имат право да им бъдат обезщетени
сторените от тях съдебни разноски. От данните по делото е видно, че същите са заплатили
депозит за вещо лице в размер на 400 лева, поради което този разход следва да им бъде
репарирана от активно легитимираните страни. Ответниците са внесли и сумата от 5 лева,
представляваща държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, която също подлежи
на възстановяване от насрещните страни. Също така всеки от ответниците е заплатил и
адвокатски хонорар в размер на по 800 лева, като доказателства за това са представени към
отговора на исковата молба, които суми също подлежат на възстановяване от ищците.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на Х. Х. и Н. Х. за
прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като ответните страни са се представлявали от
един адвокат, а се претендират три отделни възнаграждения. В тази връзка следва да се
посочи, че ответниците нямат качеството на задължителни необходими другари в процеса.
Макар искът да е бил насочен срещу всеки един от тях с посочването на едни и същи
основания за предявяването му, всеки ответник притежава собствена идеална част от имота
и в подобна хипотеза е възможно спрямо някои от тях исковата молба да бъде уважена, а
спрямо други – отхвърлена, защото е възможно спрямо едни идеалните им части да са
придобити по давност, а спрямо други - не. Именно поради тези съображения всяка една от
пасивно легитимираните страни защитава собствените си вещни права. С оглед на тези
6
съображения съдът намира, че всеки от ответниците е имал право да ангажира
самостоятелно адвокат. Фактът, че от тях е ангажиран и упълномощен един и същи
процесуален представител не променя възможността това да стане с отделни договори за
правна защита и съдействие и с отделни пълномощни. От значение е и това, че общият
размер на трите възнаграждение – 2400 лева, е съпоставим с извършения от ищците разход
за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, който разход също е претендиран като
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194 от ГПК, следния документ, приложен като
доказателство по делото, а именно: обратна разписка на Еконт с номер 5300558428307,
посредством която се твърди, че е връчена покана от 12.03.2024 г., изходяща от Х. К. Х. и Н.
С. Х. и адресирана до В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х., за неистински /неавтентичен/ в частта
относно авторството на положения в нея подпис от лицето В. Г. Т..
ОТХВЪРЛЯ, като недоказан, предявения от Х. К. Х., ЕГН ********** и Н. С. Х., ЕГН
********** против В. Д. Х., ЕГН **********, К. В. Х., ЕГН ********** и Р. В. Х., ЕГН
********** положителен установителен иск за собственост, посредством който се иска да
бъде признато, че ищците са придобили собствеността въз основа на давностно владение
върху притежаваната от ответниците общо 1/6 идеална част от МАСИВНА ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, с конструкция дървен гредоред, със застроена площ 58 (петдесет и
осем) кв.метра, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА (лятна кухня) с конструкция дървен
гредоред, със застроена площ 30 (тридесет) кв.метра,, МАСИВЕН ГАРАЖ, с конструкция
дървен гредоред, със застроена площ 23 (двадесет и три) кв.метра и ВТОРОСТЕПЕННА
ПОСТРОЙКА със застроена площ 16 (шестнадесет) кв.метра, построени с отстъпено право
на строеж в държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място) с площ 550.28
(петстотин и петдесет цяло и двадесет и осем стотни) кв.метра, находящ се в съставляващ
УПИ 1-252 (първи отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и втори), в
квартал 51 (петдесет и едно) по дворищно-регулационния план на същото населен място,
одобрен със Заповед № 163 от 27.03.2009 г. на Кмета на Община Ихтиман, идентичен с
парцел 1-3, в кв. 51 по предходния дворищно-регулационен план на същото населено място
и на вещното право на строеж върху поземления имот, направените подобрения и
приращения при граници съседи: улица от три страни, УПИ I - 250 и УПИ II-251.
ОСЪЖДА Х. К. Х., ЕГН ********** и Н. С. Х., ЕГН ********** да заплатят на В. Д.
Х., ЕГН **********, К. В. Х., ЕГН ********** и Р. В. Х., ЕГН ********** сумата в размер
на 400 /четиристотин/ лева – внесен депозит за изготвяне на експертиза и сума в размер на 5
/пет/ лева – внесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА Х. К. Х., ЕГН ********** и Н. С. Х., ЕГН ********** да заплатят на всеки
от В. Д. Х., ЕГН **********, К. В. Х., ЕГН ********** и Р. В. Х., ЕГН ********** сума в
размер на по 800 /осемстотин/ лева, представляващи сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд –
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7
8