Р Е Ш Е Н И Е
10.05.2021 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2021 Град В.П.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд първи състав
На 11 (единадесети) март Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Мюжгян Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 780 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявен иск за определяне на местоживеенето на малолетното дете на страните с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК, по
който ищцата В.М.А. моли да бъде
определено детето А. да живее при
нея, да й бъде предоставено упражняването на родителските права, да бъде определен
режим на лични отношения на ответника с детето и съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142, вр.
чл. 143, ал. 2 от СК, ответникът Н.Ю.Й. да бъде осъден
да заплаща на детето си
А. месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба – 18.10.2019 година.
Предявен е и иск за
издръжка на дете от родител,
с правно основание чл. 149, по който
ищцата А. Н.Й., представлявана
от законния си представител В.А., моли ответника Н.Й. да бъде осъден
да заплати на детето си
месечна издръжка за минало време
в размер на 250,00 лв., за периода
от 18.10.2018 г. до
18.10.2019 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
чрез особения представител е депозирал
отговор на исковата молба, с който счита иска по чл.127, ал.1 от СК за частично
основателен, т.к размера на претендираната издръжка
според него е прекомерен. По отношение на иска за издръжка за минало време също
счита прекормерно завишен и несъобразен, поради
възрастта на детето и липсата на доказателства за доходите на бащата.
В съдебно заседание ищеца и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата молба.
В съдебно заседание ответникът чрез особения представител
поддържа изложеното в отговора.
Въз основа на
събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №II-182/09.03.2011 г. съставен от Община В., страните са родители на детето А.
Н.Й.род. На *** г. Родителите са живели заедно в
гр.В., като от съжителството им се ражда детето А.. От месец февруари 2017 г. родителите
са във фактическа раздяла, като бащата живее и работи в Белгия, майката и
детето живеят в дома на родителите на майката в гр.В.П.. От тогава майката
единствена, подпомагана от своите родители, полага грижи за детето и задоволява
потребностите му в пълна степен. От месец януари 2018 г. бащата не е изпращал
средства за издръжка на детето. На детето са осигурени подходящи жилищни
условия, подкрепа и обич. Отглежда се спокойна и сигурна семейна среда и получава
необходимите стимули за правилното си развитие. Средствата, които получава
майката са недостатъчни за отглеждане на детето. Работи почасово в ресторант,
но поради пандемията е била и в неплатен отпуск, при което разчита изцяло на
средства осигурени от нейните родители. Майката е подпомагана от ДСП-В.Преслав
еднократно на осн.чл.16б от ППЗСП в размер на 610 лв.
и ежемесечно на осн.чл.7
от ЗСПД в размер на 40.00 лв. Детето е
привързано към майката и бликите по майчина линия.
Връзката между бащата и детето е прекъсната. След като родителите
не постигнали съгласие по въпросите относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му, майката е депозирала
искова молба в съда.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи,
че страните са родители на
малолетното дете.
От показанията на
свидетеля А., воден от ищеца и от социалния доклад се установи, че родителите не живеят заедно,
като детето се отглеждат от майката.
Между родителите не
е постигнато споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Според депозираният по делото Социален доклад на АСП – ДСП гр.В.П., родителите са живели заедно до 2017 г. От
тогава майката заедно с детето отива да живее при своите родители в гр.В.П.. От
тогава майката единствена, подпомагана от своите родители, полага грижи за детето
и задоволява потребностите му в пълна степен. На детето са осигурени подходящи
жилищни условия, подкрепа и обич. Отглежда се спокойна и сигурна семейна среда
и получава необходимите стимули за правилното си развитие. Детето не страда от
заболявания и е с нормално за възрастта си физическо и психическо развитие. При
майката е налице искрено желание и възможност да отглежда детето и има подкрепяща среда от своите
родители. Средствата, които получава майката са
недостатъчни за отглеждане на детето. От раздялата на родителите бащата е
предоставял само четири пъти средства за издръжка на детето и от м.януари 2018
г. до момента не е предоставял средства и не е търсил контакти с детето.
Единствената помощ, която майката получава е от своите родители и минимални
помощи от ДСП-В.Преслав. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпитаната по искане на ищеца свидетелка, чийто показания съдът
кредитира изцяло. Детето е привързано към майката и нейните близки.
Емоционалната връзка с бащата е прекъсната, поради липсата на контактите с детето,
независимо, че майката не е създавала пречки за това. Установи се че бащата има
алиментни задължения към други лица.
Задължителната съдебна
практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на
упражняването на родителски права, е обективирана в
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е
прието при действието на Семейния
кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни
постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение
№ 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и
Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д.
071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител
следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание;
- подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; -
морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст
и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ
на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните
обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай,
както следва:
Най- голямо значение
имат родителските качества (личността на родителите, тяхното образование,
култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е
тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези
обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са
в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в образованието,
културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на бащата да е налице
накърнен авторитет пред детето, поради липса на контакти между тях. По този
показател се откроява преимуществото на майката.
Съгласно задължителната
съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне
упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално
падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните
обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед
конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такива
трайни негативни прояви не са установени, поради което по този показател и
двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето.
Допълнителен критерий
към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално
обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По този
показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като не
са ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в
отрицателна посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална среда.
От значение за
преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на
родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В
случая от събраните доказателства се установи, че към настоящият момент от 2017
г. за детето се е грижи единствено майката. Тя задоволява потребностите на детето
от храна, облекло, отопление, учебни помагала, възпитание и обич, ето защо съдът
намира, че по този показател се откроява съществено преимущество на майката.
Същата има подкрепа и от своите родители.
Желанието на родителите
и изявената от тях готовност за отглеждане и възпитаване на детето, според
настоящия състав може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, макар
и двамата за заявяват желание да отглеждат децата, тъй като както беше посочено
по – горе майката изразява желание и възможност да отглежда детето, както е
правила и до момента. По този критерий също има превес майката.
Привързаността на детето
към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за упражняването на
родителските права, в случая също дава основание за предоставяне на
родителските права на майката. Детето е емоционално привързано към майката и
нейните родители, които му осигуряват безопасна и сигурна семейна среда за
отглеждането му.
Полът на детето е един
от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на
родителските права. Съгласно цитираното по- горе постановление, майката е по-
пригодна от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да
отглежда и възпитава момчета, а бащата е по – пригоден да отглежда и възпитава
момчета. Ето защо, съдът приема че майката има необходимите
качества да упражнява родителските права, още повече че детето е момиче.
Възрастта на детето също
е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави упражняването на
родителските права. Приема се, че детето, което е малолетно се нуждае от
непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката
за неговото отглеждане и възпитание.
Следващ критерий за
преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да разчитат при
отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и показанията на
свидетеля, майката се ползва с подкрепата на свои близки роднини, поради което и
това обстоятелство е в нейна подкрепа.
На последно място, от
значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот.
Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами по
себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри
възможности за живот на децата". В случая от показанията на свидетелите и
социалния доклад се установи, че майката притежава много добри жилищно-битови
условия. За бащата такива не се установяват.
По така изложените
съображения съдът намира, че в случая изложените налагат извод за предоставяне
на родителските права на майката.
Искът по чл.127, ал.2 вр.
чл. 143 ал.2 от СК се явява основателен по същество,
т.к. ответникът, в качеството на родител на детето А. е алиментно
задължен да дава средства за издръжка за него, независимо дали има алиментни задължения към други лица.
При определяне на размера на
издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и възможностите на
родителите. Доколкото в исковата молба не са изложени обстоятелства относно
специфични нужди на детето, съдът приема, че то има необходимост от средства , които да задоволят обичайни за
дете на неговата възраст нужди от храна, облекло, отопление, учебни помагала и
др. Ищцата е ниски доходи. Не са представени доказателства за
получаваните от ответника доходи. Съдът
при определяне размера на издръжката
е обвързан от чл. 142, ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка
която към настоящия момент е 650.00
лв., изчислена на база минималната
работна заплата за страна определена с ПМС №
331/26.11.2020 г. Детето е на 10
години и с напредването на възрастта безспорно
ще се увеличават неговите разходи. Няма доказателства за доходите на
бащата, но той
е в работоспособна възраст
и се установи, че работи и в чужбина, ето защо може да реализира доходи в размер на минималната работна заплата
за страната и следва да
участва в издръжката на детето. Според настоящият състав средствата необходими за издръжка
на детето за един месец са
в размер на 300
/триста/ лева, като бащата следва да плаща по 163.00
лв., а остатъка от 137.00 лв. да се поеме
от майката, която ще
полага непосредствените грижи за него.
Издръжката следва да бъде заплащана от бащата от датата
на завеждане на исковата молба в съда 18.10.2019 г. В останалата му част искътследва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По иска с правно основание чл. 149 от СК, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването
на иска. По делото
не се установи, бащата да е заплащал
издръжка за минал период. Предвид установеното по делото – че майката от 2017 г. отглежда детето и бащата от началото на 2018 г. не
е предоставял средства за издръжка, следва да се присъди издръжка и за минало време в претендирания период
считано от 18.10.2018 г. до 18.10.2019 г. в размер на 150.00 лв.
месечно, съобразено с МРЗ за този период или в общ размер на 1800.00 лв. Присъденият период от време е съобразен с датата на постановяване на дължимостта на първоначалната издръжка на всяко от децата от датата на предявяване на иска и изискванията на закона. В останалата
му част искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
При преценка на режима
на лични контакти по отношение
на детето с бащата, съдът съобрази обстоятелството, че същото е малолетно и че между него и бащата не съществува
привързаност, която следва да бъде възстановена, счита че същите следва да се осъществяват по
следния начин:
всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и четиринадесет дни през
лятото, несъвпадащи с периода на отпуск
на майката.
Ответникът следва да заплати и държавна такса върху присъдените издръжки в общ
размер на 306.71 лв., от които 234.71 лв. върху присъдената
издръжка за в бъдеще и 73.00 лв. върху издръжка за минало време, възнаграждение
за особен представител 400.00лв. платено от бюджета на съда, както и държавна такса
от 5.00 лв. на осн.чл.3 от ТДТССГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете А. Н.Й.с ЕГН **********
род. на *** г. на майката В.М.А. с ЕГН ********** ***, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата при майката.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата
Н.Ю.Й. с ЕГН **********,*** и детето А. Н.Й.с ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч., по един ден през
Коледните и Новогодишните празници от 10.00 до 18.00 часа, както и четиринадесет дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Н.Ю.Й. с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете А. Н.Й.с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.М.А.
с ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 163.00 (сто шестдесет и три) лева, считано от
18.10.2019 г., платима до пето число на месеца,
за който се дължи, до настъпване на законни причини
за изменение или прекратяване правото на такава,
ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска, като отхвърля иска в останалата му
част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Ю.Й. с ЕГН **********,***, да заплати на малолетното си дете А. Н.Й.с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.М.А.
с ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 150.00(сто и петдесет) лева месечно за 18.10.2018 г. до 18.10.2019 г., включително в общ размер на 1800.00 лв./хиляда
и осемстотин лева/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 18.10.2019 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до пълния
предявен размер, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената издръжка,
решението подлежи на предварително изпълнение.
ОСЪЖДА Н.Ю.Й.
с ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на ВПРС сумата 706.71 лв. /седемстотин и шест лева
и седемдесет и една стотинки/, от които
306.71 лв. държавна такса върху присъдените издръжки за бъдеще
и минало време, възнаграждение за особен представител 400.00лв. платено
от бюджета на съда, както и държавна такса от 5.00 лв. на осн.чл.3 от ТДТССГПК.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните,
пред ШОС
Районен съдия: