Р Е Ш Е Н И Е
№
547
30.09.2019 г. град
Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ
състав
На тридесети септември 2019
година
В закритото заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар: ………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдията-докладчик НИКОЛАЙ УРУКОВ
в.гр.дело № 1199 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е на основание чл.
251, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, във вр. с ал.
4 от ГПК /2008г./, и по чл.248, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК.
По делото е постъпила
писмена молба от насрещния въззивник и въззиваем С.Г.Р. ***, в качеството му и на
ОТВЕТНИК ПРЕД ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД по в.гр. дело № 1199/2019г. по описа на
ОС-Стара Загора за тълкуване на решение по чл. 251, ал. 1 ГПК, в случай, че
съдът приеме, че молбата му се явява допустима и основателна и същевременно с
това на основание чл.248, ал.1 от ГПК да се допълни Решението в частта му за
разноските, като му бъдат присъдени в негова полза и разноските направени от
него пред въззивния съд.
Считат, че
постановеното въззивно решение следва да бъде тълкувано в осъдителната му част, в която е определен размера
на издръжката за в бъдеще време, присъдена в полза на първия въззивник А.С.Р.. Подробните
съображения са изложени в писмената молба на насрещния въззивник и въззиваем С.Г.Р..
В законоустановения
срок не е подаден писмен отговор от първия въззивник А.С.Р..
По отношение на двете
искания , направени с писмената молба на насрещния въззивник и въззиваем С.Г.Р.
въззивният съд намира следното:
По направеното
искане за тълкуване на въззивното решение въззивният съд възприе следното:
Съдът констатира,
че в постановеното от въззивния съд решение № 517/30.07.2019г. по в.гр.дело №
1199/2019г. ОС-Стара Загора е ОТМЕНИЛ отчасти решение № 102 от
25.01.2019 г., постановено по гр.дело № 5565/2018 г. по описа на Старозагорския
районен съд в частта му, с която РС-Стара Загора ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна претенцията на А.С.Р. с ЕГН **********,
с адрес *** чрез адв. Г.Й. против С.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес *** в частта й ЗА БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ над дължимия размер от 250
лв. /двеста и петдесет лева/ до присъдения размер на издръжката от 200
лв. /двеста лева/ месечно, считано от 01.11.2018
г. и за напред до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на същата, като неправилно и
незаконосъобразно в тази му част, като вместо това е ПОСТАНОВИЛ:
ОСЪЖДА С.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на А.С.Р. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.Й. ОЩЕ сумата ОТ 50 лв. /петдесет лева/ месечно, считано от завеждане на исковата молба в съда на 01.11.2018
год. до настъпването на основания за изменение или прекратяване на същата, като
съдът е ПОТВЪРЖДИЛ решение № 102 от 25.01.2019 г., постановено
по гр.дело № 5565/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата му част.
Въззивната
инстанция приема по отношение на издръжката за минало време, че тя е правилно
и законосъобразно определена в размера на 150 лв. издръжка от 28.02.2018г.
до 01.11.2018Г. т.е.
до завеждането на искова молба в съда. Същото е отбелязано ясно и точно в
мотивите на Решението.
Също така в мотивите на Решение е
прието ясно и категорично, че дължимият размер на дължимата издръжка за в
бъдеще време следва да се УВЕЛИЧИ ОТ 200 ЛЕВА НА 250.00 лева месечно, СЧИТАНО
от завеждане на исковата молба в съда на 01.11.2018
год. до настъпването на основания за изменение или прекратяване на същата.
Налага се
категоричния извод, че размерът на дължимата от молителя издръжка ЗА В БЪДЕЩЕ
ВРЕМЕ СЕ УЕЛИЧАВА от 200 лева на 250 лева. В тази насока е и ясната и
категорична постановка и в дизпозитива на Решението, че присъдената от
първоинстанционния съд издръжка от 200
лева се увеличава с още 50 лева и се получава крайният резултат от 250 лева.
В
заключение съдът счита, че с оглед пълнота на диспозитива все пак следва да
извърши тълкуване на Решението за да е ясна и точна волята на съда, изразена в
неговия съдебен акт, а именно:
ОСЪЖДА С.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на А.С.Р. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.Й. ОЩЕ сумата ОТ 50 лв. /петдесет лева/ месечно, или общо дължимия
размер от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща дължимата ежемесечна
издръжка за БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ, считано от завеждането
на исковата молба в съда 01.11.2018 г. и за напред до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
същата.
По отношение на разноските,
направени от насрещния въззивник по делото въззивния съд възприема следното:
Отново в мотивите на
въззивното си Решение въззивната инстанция ясно и точно е постановила, че пред
въззивната инстанция насрещния въззивник С.Р. също е поискал присъждане на разноските, които е
направила пред тази инстанция. С оглед частичното уважаване на въззивната жалба
на първоначалния въззивник А.С.Р. в негова полза са присъдени разноски
съразмерно уважената част на неговата първоначална въззивна жалба, и поради
това че на практика се оставя без уважение насрещната въззивна жалба на
насрещния жалбоподател С.Р., то разноски в полза на насрещния въззивник не
следва да бъдат присъждани.
В тази връзка молбата
на молителя и насрещен жалбоподател С.Р. по чл.248, ал.1 от ГПК следва да се
остави без уважение.
Видно от всички доказателства по делото, се установява,
че в случая молбата на въззиваемия и молител С.Р. се явява основателна по първия
пункт от същата, а по отношение на втория пункт, същата се явява неоснователна
и като такава следва да се остави без уважение в тази й част.
Налага се категоричният извод, че въззивният съд
следва да извърши тълкуване на горецитираното въззивно решение на ОС-Стара
Загора, съобразно мотивите на настоящото решение, подробно изложени по-горе.
На основание чл.248, ал.3 и чл.251, ал.5 от ГПК
настоящото Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Предвид изложените
мотиви по-горе и на основание чл.248, ал.1, чл. 251, ал.1 и ал. 3, ал. 5, във
вр. с ал.4 от ГПК /2008г./ във връзка с чл.273 от ГПК, във вр. с чл. 154, ал. 1
от КТ, въззивният съд
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА да се извърши тълкуване на Решение № 517/30.07.2019г. по в.гр.дело № 1199/2019г.
по описа на ОС-Стара Загора, съобразно мотивите изложени в обстоятелствената
част на настоящото Решение, по чл. 251 от ГПК, както следва:
ОСЪЖДА С.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на А.С.Р. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.Й. ОЩЕ сумата ОТ 50 лв. /петдесет лева/ месечно, или общо дължимия
размер от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща дължимата ежемесечна
издръжка за БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ, считано от завеждането
на исковата молба в съда на 01.11.2018 г. и за напред, до настъпването на основания за изменение или прекратяване
на същата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес ***
в останалата й част да му бъдат заплатени разноските за въззивната инстанция
по чл.248, ал.1 от ГПК като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.