№ 194
гр. Панагюрище, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100234 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и
86 ЗЗД предявени от „Кредит инс ” АД срещу Г. Н. Т., за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3555,56 лв., представляващи непогасена главница по договор
потребителски кредит Екстра № ДЗ0101533 от 14.06.2022 г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата 1676,50 лв. - договорна лихва за периода от 14.09.2022 г.
-14.10.2023 г. и 332,20 лева мораторна лихва за забава за периода 15.09.2022 г.
до 03.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 777/2023 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Ответникът е кандидатствала за получаване на потребителски
кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, oдобрена от управителя на финансовата институция и при
спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от
разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника
данни, ищецът се е свързал с ответникка на посочения телефон и тя е
потвърдила самоличността си ни желанието да получи кредит в размер на
4000 лева. Твърди се, че след обробатване на данните на ответника е изпратен
в електронен формат договора за кредит, който е потвърден от нея и на
ответника е изплатена сумата посочена в него чрез системата Е-pay и
получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу
1
представена от Г. Н. Т. лична карта. Сочи се, че съобразно съдебната практика
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3,
ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2,
ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал.
1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. Сочи се, че законът придава значение на подписан
документ не само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис
се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с
издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако
се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл. 180 ГПК). Сочи се, че съгласно разпоредбите на Закона за
потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна
информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на
предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-
mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити”. Излага се доводи, че съгласно условията на
процесния договор ответникът е поел задължение да върне предоставения
кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо
ведно с главницата на 18 равни месечни вноски. Излага се, че първите две
вноски са изцяло погасени, като ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на следващите вноски. Излага се, че предвид разпоредбата на т.6
от договора сключен между страните, кредитодателят има право да направи
кредита предсрочно изискуем, в случай че потребителя не заплати две
поредни погасителни вноски. Сочи се, че на основание чл. 86 ЗЗД ответника
дължи заплащане на лихва върху просрочените задължения. Твърди се, че за
реализиране на правата е подадено заявление по чл. 410 ГПК, като в
последствие с оглед дадени от съда указания за ищеца е възникнал правен
интерес за предявяване на настоящата претенция. Предвид всичко изложено
се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който се излага, че исковите претенции са неоснователни. Твърди се, че
заемната сума не е предадена на ответника, като се оспорва представената
разписка за плащане от epay.bg. Направено е възражение, че предсрочната
изискуемост на кредита не е обявена съобразно основание т. 18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Сочи се, че конкретния
2
случай липсва одобрения на потребителски кредит, както и че липсва сключен
договор за кредит, тъй като представения договор не е подписан съобразно
законовите изисквания. Излага се, че е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включен разходът за поръчителство, поради което
процесния договор е недействителен с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Сочи се, че уговарянето на възнаграждение за поръчител в размер на 75 % от
отпуснатия заем противоречи на добрите нрави, като клаузата противоречи на
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че липсва форма на договора за
потребителски кредит, тъй като е поставено изисквания същия да се сключва в
писмена форма,а в конкретния случай такава не е на лице.Сочи се, че не е
връчен и не е подписан европейски формуляр за потребителски кредит преди
подписване на договора. Моли се да се обяви за недействителен договорът з
апотребителски кредит н аоснование чл. 22 ЗПК, тъй като ГПР е над 50 %.
Оспорена истинността на договор за потребителски кредит и документ -
разглеждане на заявка за кредит. Моли се да се отхвърлят предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца суми представляващи главница по договор за кредит
сключен между страните, договорна лихва и мораторна лихва за забава.
Предявените искове са процесуално допустими предявени са в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно
от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя –
ищец на 05.03.2024 г., а исковата молба е подадена на 21.03.2024 г., от
процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.
Приет като писмено доказателство е представен договор за потребителски
кредит “Екстра” № ДЗ0105333 от 14.06.2022 г. с лица посочени за страни -
“Кредит инс” АД - кредитодател и Г. Т.- кредитополучател, по силата на
който на ответника е предоставена сума в размер на 4000 лева, което е
следвало да върне в срок до 14.12.2023 г. ведно с уговорената лихва. Между
страните е уговорен ГПР в размер на 49,7% и фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 36,00 %. Сочи се, че процесния договор е сключен при
спазване изискванията на ЗПФУР.
В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочено е, че това е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключване на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние –
едно или повече. Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при
3
тези договори, която е изключително за доставчика, т.е. кредитодателят.
Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да
докаже следните юридически факти: изпълнение на задължението си за
предоставяне на информация на потребителя; спазване на сроковете по чл. 12,
ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на потребителя от
сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор. В ДР на ЗПФУР са дадени определение на «финансова услуга» -
всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги и
«средство за комуникация от разстояние» - всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора като Законът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУ
и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, за да е валиден електронния
документ. Според настоящия съдебен състав в конкретния случай са
изпълнени изцяло изискванията на чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР и по – конкретно
ищецът доказа, че е било налице съгласието на потребителя за сключване на
договора, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР. Представените доказателства -
веществено доказателство - СД диск, съдържанието на който е възпроизведен
в съдебно заседание, от които се установява, че е спазена процедурата по
сключване на договора. По делото са представени доказателства,
проследяващи хронологията на развитие на процедурата по сключване на
договорното правоотношение – от включването на ответника потребител в
сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент
на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на
съгласие/потвърждение до дружеството. По делото е приложена разписка №
0700015912499416 от 14.06.2022 г. от трето неучастващо по делото лице -
“Изи пей” АД, от която се установява, че на 14.06.2022 г. - дата на сключване
на процесния договор за кредит на ответника Т. е предадена сума в размер от
4000 лева с основание “заем” от наредителя “Кредит инс” АД, което
представлява косвено доказателство за сключване на договора между
страните, доколкото предоставяне на сумата е в изпълнение на задълженията
поети от ищеца - кредитодател.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице договор за
потребителски кредит сключен между страните, по силата на който на
ответника е предоставена сума в размер на 4000 лева.
4
По делото е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, от
заключението, на която се установява, че ответникът е усвоил сума в размер
на 4000 лева, като за погасяване на задълженията си по процесния договор за
кредит е направил плащания в общ размер на 1013,00 лева. Вещото лице е
посочило, че договорната лихва надминава размера на законовата лихва като
съотношението е 6,24 пъти, като се излага, че възнаграждението за поръчител
уговорено в т. 3 от Договора не е включено в ГПР посочен в договора, като в
случай, че същото се включи размерът на ГПР ще е 185,10%. Съдът възприема
заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало
пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при
постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби
уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В
ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
5
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези
разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят
до увеличаване размера на дълга (в този смисъл са и Решение от 21.03.2024 г.
по дело С-714/22 на СЕС и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС).
Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за
нищожен.
В точка шест на цитираното Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на
СЕС е прието, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „годишен процент на разходите” .
В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от
49,70% т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК,
доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
от ЗПК . Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като
не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението за
предоставяне на поръчителство от конкретно избрано от кредитодателя лице -
юридическо лице. Сключването на договор за поръчителство с лице посочено
конкретно от ответника като условие за отпускане на кредита е посочен в т. 4
от процесния договор за кредит. Само по себе си неправилното посочване на
ГПР на разходите по процесния договор за кредит води до нищожност на
самия договор за кредит, доколкото по този начин се лишава потребителят от
възможността да определи обхвата на своето задължение, лишен е от
възможност по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него
икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му. В процесния случай
действителното ГПР по договора е в размер на 185,10%. Посочването на
стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия Договор за кредит,
на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от
30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о. и Решение от 13.03.2025 г.
по дело № С-337/23 СЕС). Ето защо следва да се приеме, че процесния
договор е недействителен.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда, че потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, когато същият е приет за недействителен. В конкретния случай от
доказателствата по делото се установи, че кредитодателят е предоставил на
ответника сума в размер на 4000 лева. В исковата молба, като по делото са
събрани доказателства, че ответникът е направил плащания в общ размер на
6
1013 лева. Ето защо искът за главница се явява основателен по отношение на
сума в размер на 2987 лева (4000 лева - 1013 лв)., като за тази сума следва да
се уважи, а за разликата до предявения размер от 3555,56 лева следва да се
отхвърли. С оглед изложените по-горе доводи за недействителност на
договора за кредит следва изцяло да се отхвърли искът за договорна лихва.
По отношение иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - мораторна лихва за
забава съдът намира, че същата се дължи върху дължимата главница от 2987
лева за периода от 1.11.2023 г. - дата следваща датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита до 03.11.2023 г. - с оглед принципа за
диспозитивното начало на гражданския процес, за който период размерът на
мораторната лихва за забава е 3,27 лева, до която сума следва да се уважи
предявения иск, като за разликата до претендирания размер от 332,20 лева и за
периода от 15.09.2022 г. до 20.10.2023 г. следва да се отхвърли. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в конкретния случай видно от т. 6 от
договора страните са посочили, че кредитодателя има право да направи
кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателя не заплати две
поредни погасителни вноски, като това свое прави кредитодателят е упражнил
едва на 30.10.2023 г., видно от приложено като доказателство по делото
изявление на ищеца до ответника - л. 10 от делото, от който момент е
настъпила изискуемостта на вземането по кредита.
По разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за
присъждане на разноски в заповедното производство. Представени са
доказателства за направени от ищеца разноски в размер на 111,29 лева ДТ и
1200 лева - адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства, че
същите са реално сторени - л. 11 от заповедното производство. В срока по чл.
78, ал. 5 ГПК от ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 7, ал. 7 във
вр. с ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа
предвижда, че дължимото възнаграждение в конкретния случай е 578,21 лева,
като съобразно ниската фактическа и правна сложност на заповедното
поризводство и обема на предприети процесуални действия и с оглед Решение
С-438/2022 на СЕС съдът намира, че справедливо адвокатско възнаграждение
за заповедното производство е в размер на 300 лева. Като съобразно
уважената част от иска (в размер на лв. от предявения размер в заповедното
производство от 5564,26 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
за заповедното производство в размер на 221,01 лв., от които 161,21 лв. –
адвокатско възнаграждение и 59,80 лв. – държавна такса заплатена в
заповедното производство.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноските направени от него, съобразно уважената
част от исковете, които са в общ размер от 806,40 лв., от които - 79,59 лева -
7
ДТ, 204,21 лева -депозит за ВЛ, 214,95 лева -депозит за особен представител и
307,65 лева - адвокатско възнаграждение, доколкото в срок е заявено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява
основателно предвид правната и фактическа сложност на делото, което не се
отличава от делата от подобен вид, както и с оглед извършените по делото
съдопроизводствени действия и събран по делото доказателствен материал. С
оглед на това и предвид Решение С-438/2022 на СЕС съдът намира, че
претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева се явява
прекомерно, като същото следва да бъде намалено до размера от 200 лева по
всеки от трите иска. Ето защо с оглед уважената част от иска за главница и
мораторна лихва и отхвърлянето на иска за договорна лихва в полза на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 307,65 лева.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 23 ЗПК, по отношение на Г. Н. Т. ЕГН: **********, с адрес:гр.
Панагюрище, ул. „****” № 36А, че „Кредит инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цар Борис III” № 85 е
носител на парично вземане в размер на сумата от 2987 лева - главница по
недействителен договор потребителски кредит Екстра № ДЗ0101533 от
14.06.2022 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба - 06.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 2987
лева до претендирания размер от 3555,56 лева, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 777/2023 г. по
описа на Районен съд - Панагюрище.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
по отношение на Г. Н. Т. ЕГН: **********, че „Кредит инс” АД, ЕИК
********* е носител на парично вземане в размер на сумата от 3,27 лева -
мораторна лихва за забава за периода от 01.11.2023 г. до 03.11.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 3,27 лева до претендирания размер
от 332,20 лева, както и за периода от 15.09.2022 г. до 30.10.2023 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
777/2023 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
УКАЗВА на Г. Н. Т., че може да заплати присъдените суми по банкова
сметка в Първа инвестиционна банка АД с IBAN: BG 26 FINV 9125 0101 774
9848.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание, чл. 422 ПГК във вр. с чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че Г. Н. Т. ЕГН: **********, дължи на “„Кредит
инс” АД, ЕИК ********* сума в размер на 1676,50 лв. - договорна лихва за
периода от 14.09.2022 г. -14.10.2023 по по недействителен договор
потребителски кредит Екстра № ДЗ0101533 от 14.06.2022 г. сключен между
8
страните, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 777/2023 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Н. Т. ЕГН: **********, с
адрес:гр. Панагюрище, ул. „****” № 36А да заплати на „Кредит инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цар Борис
III” № 85, сумата в размер на 221,01 лв. – представляваща разноски направени
в заповедното производство, както и сумата в размер на 896,40 лв. разноски
направени в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна
жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
9