Р Е Ш Е Н
И Е
№ ...........
гр.Плевен,
05,11,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в публично съдебно заседание
на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията Вера Найденова
гр.д. №1011 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от “Б.Д.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***и
***, чрез юрк.И.К., против П.Х.В., ЕГН **********,***.
В молбата се твърди, че на 10,01,2014 г. е сключен договор за кредит за текущо
потребление между ищеца от една страна и ***, ЕГН **********, и ***, ЕГН **********,
от друга страна, съгласно който на кредитополучателите е отпусната сума в
размер на 2500,00 лева, за срок от 120 месеца. Сочи се, че след 07,03,2015 г.
плащането на месечните вноски е преустановено, като към датата на изготвяне на
ИМ – 09,02,2018 г. е останало неизплатено задължение в размер на 2346,90 лева
главница, 841,38 лева договорна лихва за периода 09,02,2015 г. – 08,02,2018 г.
и 65,55 лева санкционираща лихва за периода 07,03,2015 г. – 08,02,2018 г.
Твърди се, че титулярите по договора за кредит са починали и са оставили за
наследник ответника. В заключение моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2346,90 лева главница, 841,38 лева договорна лихва за периода
09,02,2015 г. – 08,02,2018 г. и 65,55 лева санкционираща лихва за периода 07,03,2015
г. – 08,02,2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на ИМ до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски. В последно с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови решение съобразно
събраните доказателства.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК
назначения особен представител на ответника – адв.А.Г.
от ПАК, сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че доколкото
няма данни ответникът да е приел наследството от своите родители, не следва да
отговаря за задълженията им. Сочи се, че не са налице материално-правните
предпоставки за възникване на предсрочната изискуемост на вземането по договора
за банков кредит, тъй като изявление в този смисъл не е връчвано на ответника
или неговите наследодатели приживе. Сочи се, че ищецът може да претендира само
вноските с настъпил падеж. Прави се възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията за лихва, чиято изискуемост е настъпила преди 02,04,2015 г.
Оспорват се на основание чл.193 от ГПК подписите, положени от
кредитополучателите в Договора за кредит и Общите условия. В последно съдебно
заседание особеният представител на ответника ангажира становище, че с оглед
изявлението на ответника, че се отказва от наследството, оставено от неговите родители,
искът следва да бъде отхвърлен. Претендира се определянето на допълнителен
депозит за особено представителство – за последните три съдебни заседания.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Видно от представеното копие на Договор за кредит за текущо потребление от
10,01,2014 г., същият е сключен между
ищцовото дружество и ***и ***.
Видно е от представеното удостоверение за наследници от 23,02,2018 г.,
издадено от ***, че *** е починал на 03,10,2016 г. и е оставил за наследник
ответника П.Х.В..
Видно е от представеното удостоверение за наследници от 23,02,2018 г.,
издадено от ***, че *** е починала на 04,03,2015 г. и е оставил за наследници
съпруг ***, починал на 03,10,2016 г. и ответника П.Х.В..
От
заключението на ВЛ по приетата СИЕ се установява, че последното плащане по
кредита е от 07,03,2015 г.
От
заключението на ВЛ по приетата по делото СГЕ се установява, че подписите за
„кредитополучател“ в Договор за кредит от 10,01,2014 г. са положени от *** и
***.
В
с.з. от 09,10,20149 г. ответникът П.Х.В. се е явил лично и е заявил отказ от
наследството, оставено от ***, ЕГН **********, починала
на 04,03,2015 г., и ***, ЕГН
**********,
починал на 03,10,2016 г., който отказ е вписан в Книгата за приемане и
отказ от наследства при РС Плевен под №234/09,10,2019 г.
При така установеното
от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.60, ал.1 от ЗН,
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Съгласно чл.53 от ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил
правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.
От представеното
по делото удостоверение за направен
отказ от наследството на ***, ЕГН **********,
починала на 04,03,2015 г., и ***, ЕГН **********, починал на 03,10,2016 г., се
установява, че ответникът се е отказал от наследството на ***, ЕГН **********,
починала на 04,03,2015 г., и ***, ЕГН **********, починал на 03,10,2016 г., на
09,10,2019 г.
Законът не предвижда
срок за извършване на отказ от наследство, като единственото условие е преди
това наследството да не е прието. Няма наведени доводи и съответно представени
доказателства в тази насока – наследството да е прието от наследника П.В.. Следва
да се отбележи, че отказът от наследство, направен по реда на чл.52 от ЗН вр.чл.49, ал.1 от ЗН има за последица не само
невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото
наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се
включват в същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила,
тоест счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на
останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за
неговите задължения. В този смисъл е Решение № 53-II от 05,04,1979 г. по гр. д.
№113/1978 г., I г. о. на ВС. С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът П.Х.В.
не се явява правоприемник на правата и задълженията по договора за кредит,
сключен от ***, ЕГН **********, и ***, ЕГН **********, с ищеца по делото. Това
води на неоснователност на претенцията по чл.124, ал.2 от ГПК.
По отношение искането на особения представител
за определяне на допълнителен депозит - с уведомително писмо от 29,06,2018 г.
АК-Плевен е определила за особен представител по делото адв.А.Г.
при възнаграждение в размер на 458,00 лева. С разпореждане от 05,07,2018 г.
съдът, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, е определил възнаграждение в размер на
200,00 лева с оглед цената на иска и ниската фактическа и правна сложност на
делото. С определение от 04,12,2018 г. на особения представител на ответника е
определено допълнително възнаграждение в размер на 350,00 лева. С определение
от 25,01,2019 г. на особения представител на ответника е определено
допълнително възнаграждение в размер на 250,00 лева. След определяне на
допълнителното възнаграждение са проведени още три съдебни заседания, в които
особения представител на ответника винаги е присъствал и не е ставал повод за
отлагане на делото. Ето защо съдът счита, че следва да бъде определен още
веднъж допълнителен депозит за назначения особен представител на ответника в
размер на 150,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
Съдът констатира, че определеният с определение
от 25,01,2019 г. допълнителен депозит за особен представител в размер на 250,00
лева не е внесен от ищцовата страна. Ето защо следва ищеца да бъде осъден да
заплати по сметка на съда допълнителен депозит за особения представител в
размер на 400,00 лева.
Следва на особения представител да се изплати
възнаграждение в размер на внесения депозит от 550,00 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***и ***, чрез юрк.И.К., против П.Х.В.,
ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.124, ал.2 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2346,90 лева главница, 841,38 лева договорна лихва за периода 09,02,2015 г.
– 08,02,2018 г. и 65,55 лева санкционираща лихва за периода 07,03,2015 г. –
08,02,2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на ИМ до
окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.77 от ГПК “Б.Д.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***и ***,
чрез юрк.И.К., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 400,00 лева –
допълнителен депозит за особен представител.
Да се изплати на адв.А.Г.
от ПАК възнаграждение за особено представителство в размер на 550,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: