Присъда по дело №150/2024 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 4
Дата: 6 февруари 2025 г. (в сила от 25 юни 2025 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20244510200150
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Бяла, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шести февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
СъдебниПЕНКА Д. ХАРАЛАМПИЕВА-
заседатели:П.А
Янита М. Марчева
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
и прокурора И. Г. Х.
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Наказателно дело от общ характер
№ 20244510200150 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Б. М., роден на ........г. в с.Ц. обл.Р., с адрес в с.Ц., обл.Р.,
ул.“К. и М.“ № .., българско гражданство, средно образование, женен, строител в „П.“ с.Ц.,
неосъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2024г. в с.Ц., обл.Р., по хулигански подбуди, причинил
лека телесна повреда на Л. Г. А. от с.Ц., обл.Р., изразяваща се в охлузване и кръвонасядане
по лицето, кръвонасядания на лява мишница, оток на четвърти пръст на дясната ръка,
охлузване и кръвонасядане на ляво бедро, довели до болка и страдание без разстройство на
здравето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.54 и
чл.36 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, като го признава за НЕВИНОВЕН в това да е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузвания на лява подбедрица на Л. Г. А. от с.Ценово, обл.Русе и на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по тази част от обвинението;
ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2024г. в с.Ц., обл.Р., се заканил с убийство на Л. Г. А.
от с.Ц., обл.Р., с думите „Ей сега отИ.м да взема лопатата и те убИ.м“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144, ал.3 вр. с чл.54 и чл.36 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
НАЛАГА на основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия Х. Б. М., със снета по
1
делото самоличност, най-тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1
от НК се ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА с подсъдимия по време на изпитателния срок се
възлага на полицейски инспектор при ОДМВР по местоживеенето му.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства 2бр. CD, да останат по делото.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. Б. М., със снета по делото самоличност, да заплати в полза
на държавата, по сметка на ОДМВР – Русе, сумата в размер на 459,32лв. – разноски за
експертизи на досъдебното производство и сумата 122,98лв. – съдебни разноски, по сметка
на Районен съд – Бяла, както и сумата от 5лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд – Русе.
Председател: _______/п/________________
Заседатели:
1.______________/п/_________
2.___________/п/____________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 4 от 06.02.2025г. по НОХД № 150/2024г. по описа на
Районен съд – Бяла

Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла, е внесла обвинителен акт срещу лицето
Х.Б.М. от с.Ц, обл.Р., за това че:
на 11.02.2024г. в с.Ц, обл.Р., по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда
на Л.Г.А. от с.Ц, обл.Р., изразяваща се в охлузване и кръвонасядане по лицето,
кръвонасядания на лява мишница, оток на четвърти пръст на дясната ръка, охлузване и
кръвонасядане на ляво бедро и охлузвания на лява подбедрица, довели до болка и страдание
без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.2 от
НК;
и на 11.02.2024г. в с.Ц, обл.Р., се заканил с убийство на Л.Г.А. от с.Ц, обл.Р., с думите
„Ей сега отивам да взема лопатата и те убивам“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението и пледира за постановяването
на осъдителна присъда по отношение на повдигнатите с обвинителния акт обвинения за
извършени престъпления. Излагат се съображения, че деянията са доказани по безспорен и
несъмнен начин, като се иска определяне на наказание около средния размер и за двете
престъпления, предвид наличните отегчаващи обстоятелства – упоритост в умисъла,
нанасянето на повече от един удар, избора на средство и извършването на две престъпления
в условията на реална съвкупност. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
определеното общо наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок съобразно
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия, адв. К., пледира за недоказаност на обвинението и иска от
съда постановяване на оправдателна присъда. Излагат се подробни съображения по
отношение състоянието и поведението на пострадалото лице преди и след инцидента, като
се акцентира на това, че разпитаните по делото свидетели изнасят сведения за различна
фактическа обстановка от тази описана в обвинителния акт. На следващо място, навежда
доводи, че приетата по делото съдебномедицинска експертиза не дава категоричен отговор
относно механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалото лице. Счита, че
липсват доказателства обосноваващи, както от обективна, така и от субективна страна,
извършването на престъплението по хулигански подбуди, тъй като е налице личен мотив
свързан със събитията случили се по-рано същата вечер. Недоказано било и обвинението за
отправена закана за убийство, тъй като същото се градило единствено на показанията на
пострадалото лице.
Защитникът на подсъдимия, адв. Х., също пледира за постановяване на оправдателна
присъда. Акцентира на това, че в обвинителния акт липсва голяма част от действителната
фактическа обстановка, установена от показанията на свидетелите. Счита, че досъдебното
производство е водено целенасочено срещу подсъдимия, като оставало мистерия, защо
обвинението е насочено точно срещу подсъдимия при наличие на данни за три лица, които
евентуално са нападнали пострадалия. Също посочва, че съдебномедицинската експертиза
не установява с категоричност, че нанесените телесни увреждания на пострадалия са
причинени именно с разказания инструмент лопата, за която органите на разследването не
били положили никакви усилия да установят и приобщят като веществено доказателство.
Медицинското освидетелстване на пострадалото лице било извършено едва на 16.02.2024г.,
поради което не се доказва по несъмнен начин каквато и да е връзка между установените
телесни увреждания и твърдените причинени телесни повреди пет дни по-рано. По
отношение заканата с убийство счита, че липсва каквото и да било доказателство извън
показанията на пострадалия, за когото съществува съмнение доколко е бил адекватен да я
възприеме.
1
Подсъдимият Х.Б.М. отказва да дава обяснения, като в последната си дума към съда
посочва, че е невинен и иска да бъде оправдан.
След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа
обстановка:
Х.Б.М. е роден на ...г. в с.Ц, обл.Р., с адрес в с.Ц, обл.Р., ул.“К.и М.“ №., българско
гражданство, средно образование, женен, строител в „П.“ с.Ц., неосъждан /реабилитиран/,
ЕГН **********.
На 10.02.2024г. вечерта, подсъдимият празнувал рождения си ден в заведението на св.
М.А. в с.Ц, обл.Р., като поканил за празника си свои близки и приятели. Сред тях били
жената, с която съжителства – св. С.П. и нейният син св. Т.И., св. К.М – брат на подсъдимия,
св. А.М., св. С.С. и св. С.Б.. В заведението били и собствениците на заведението св. М.А.,
която основно била в кухнята и мъжът , който помагал в заведението, св. С.А..
В същата вечер, пострадалия Л.А. предложил на св. Б.А. да отидат в заведението с
автомобила на пострадалия, като се разбрали Н. да управлява автомобила, за да може А. да
употреби алкохол. В неустановен конкретен час, двамата пристигнали в заведението, като не
били гости на тържеството. След като влезли, те били поканени от св. Б. да седнат при него
на неговата маса, което и сторили. След като изпили няколко питиета, пострадалия А. решил
да си ходи, тъй като бил вече уморен и почерпен, и казал на св. Н., че е време да си тръгват.
Ставайки от масата, А. извадил банкнота от 50 лева, която дал на св. Б. и му казал, да се
почерпи, както и останалите посетители на заведението, след което със св. Н. излезли навън.
След тях излязъл подс. М., който започнал да се кара с пострадалия по повод на оставените
пари. В същото време на св. Б. му станало неудобно затова, че А. платил сметката и тръгнал
след него, за да му върне парите. Излизайки навън видял, че двамата се сдърпали и ги
разделил, като казал на подсъдимия да си кара рождения ден. Навън бил излязъл и св. И.,
който разбрал, че А. ще си ходи и го помолил да го вземат и него с колата. Така тримата –
постр. А., св. Н. и св. И., се качили в колата на пострадалия и си тръгнали. Стигнали до
къщата на пострадалия и всички слезли от автомобила, като св. И. тръгнал да се прибира
към домът си, пострадалия влязъл в къщата си, а св. Н., след като заключил колата, също
влязъл в имота на А.. Св. Н. останал за кратко в дома на А., но последният започнал да се
приготвя да си ляга, поради което Н. напуснал къщата и се прибрал в домът си.
Междувременно, подсъдимият и неговите гости продължили тържеството си в
заведението. По различно време преди полунощ си тръгнали св. Б. и св. М. и така в
заведението останали подсъдимият с брат си - св. М., св. П. и св. С.. Малко след полунощ
заведението затворило и подсъдимият решил да отиде в дома на пострадалия, за да се
разправи с него по повод на събитията от вечерта. Св. П. и св. С. го придружили и така
тримата отишли в дома на пострадалия А. на ул.“Е.“ № .в с.Ц. обл.Р.. Подсъдимият се
сдобил по неустановен начин с лопата за бетон с дървен сап, която носел при влизането в
домът на пострадалия. Трите лица влезли в двора на къщата през незаключената пътна врата
и се насочили към къщата. Св. С. отворил входната врата на къщата, която също била
незаключена и влязъл в коридора. Викнал на пострадалия, който през това време вече си бил
легнал и спял. Същият чул в просъница, че някой вика, като помислил, че е св. Н. и
отговорил. Тогава видял, че в стаята влиза св. С., който му казал да излезе навън, за да
поговорят. Пострадалия му отговорил, че няма да излезе и го приканил да напусне къщата
му. В това време отвън стояли подсъдимият и св. П., които чували, че св. С. нещо разговаря
с пострадалия А.. Тогава подсъдимият се ядосал и влязъл също в къщата. Св. П. взела една
пръчка от двора и го последвала в имота. Двамата влезли в стаята и подсъдимият започнал
да се кара с пострадалия, като последният бил изплашен от нахлуването на трите лица в
спалнята му и продължавал да лежи на леглото. Същият отново започнал да настоява лицата
да напуснат спалнята му, тогава подсъдимият го ударил с лопатата по главата, в областта на
челото. Пострадалият А. започнал да вика за помощ, при което св. П. му казала да млъкне и
го ударила с пръчката в долната част на левия крак, вследствие на което тя се счупила.
Пострадалият се извъртял на дясната си страна в леглото, като свил ръцете до тялото си, а
подсъдимият му нанесъл още два удара с лопатата в областта на лявото рамо и лявото бедро,
2
при които наранил и четвъртия пръст на дясната му ръка. Св. С. се намесил, като спрял
подсъдимия от нанасяне на други удари и взел лопатата от ръцете му. Въпреки това,
подсъдимият нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия. Тогава св. С. дал лопатата на
св. П. и казал да излезе навън, която го послушала и изкарала лопатата навън в двора. Св.
С. хванал подсъдимия под ръка и започнал да го дърпа, за да го изкара навън. В този момент
подсъдимият казал на пострадалия „Ей сега отивам да взема лопатата и те убивам“ и
излязъл от къщата. Същият взел лопатата от двора и отново влязъл вътре. В коридора св. С.
го спрял и двамата излезли от къщата, след което трите лица напуснали имота на
пострадалия. Последният останал да лежи, уплашен, че подсъдимият ще се върне с лопатата,
както се бил заканил. След като видял, че никой повече не влиза в спалнята му, А. станал и
погледнал през прозореца, за да види дали са напуснали имота му. Не видял никого в двора и
решил да излезе и да се увери, че са си тръгнали. След това решил да се обади на тел.112, за
да подаде сигнал за случилото се, но не си намирал телефона. Тъй като имал друг мобилен
телефон, от него позвънил на своя номер и намерил телефона си хвърлен в двора. След това
подал сигнал на тел.112 и на място бил изпратен полицейски екип в състав св. Л. и св. Д..
Пострадалият А. разказал на полицаите какво се е случило, като отказал да бъде викан екип
на спешна помощ. След като му били снети обяснения, полицаите също напуснали имота.
На 16.02.2024г. пострадалия А. посетил отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ
„Канев“ АД – гр.Русе, където бил освидетелстван относно вида, характера и механизма на
получаване на телесните увреждания.
По делото била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението
на която се установява, че на пострадалия А. са били причинени следните увреждания:
охлузване и кръвонасядане по лицето, кръвонасядания на лява мишница, оток на четвърти
пръст на дясната ръка, охлузване и кръвонасядане на ляво бедро и охлузвания на лява
подбедрица. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 11.02.2024г. по начин описан в
представените свидетелски показания. При тези данни, установените увреждания следва да
бъдат преценявани по медико-биологичния признак – болка и страдание.
В хода на разследването били изготвени технически експертизи, чрез които били
възпроизведени кадри от видеонаблюдение в дома на пострадалото лице, както и записи на
проведена гласова комуникация между Център 112 и пострадалия А..
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които са
му повдигнати обвинения. С оглед разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, съдът излага
следните съображения:
За да достигне до извод за виновността на подсъдимия и след извършения анализ на
доказателствената съвкупност, съдът кредитира с доверие показанията на пострадалия Л.А.,
св. Б.А., св. С.Б., св. М.А., св. С.А., св. Т.И., св. Л.Л., св. Т. Д. и частично показанията на св.
А.М., св. С.С. и св. С.П.. В своята съвкупност, ведно с писмените доказателства по делото,
те изясняват в пълнота установената от съда фактическа обстановка по делото и сочат на
категоричния извод за извършените от подсъдимия престъпления. От друга страна, в
показанията на св. К.М и в голямата си част, тези на св. С.П. и св. С.С., се излагат твърдения
за събития, случили се във времето между напускане на заведението от подсъдимия и
отиването им в дома на пострадалия. Съдът не дава вяра на показанията на тези свидетели,
поради което и като основен аргумент в защитната теза, следва да даде отговор в мотивите
си.
Още в разпоредителното заседание, а впоследствие и в пледоарията на защитата, се
развиха подробни съображения относно „изпуснатата“ от прокурора голяма част от
фактическата обстановка, касаеща промеждутък от време, при който се твърди, че между
3
подсъдимия и пострадалия е имало физическа саморазправа на улицата, където живее св.
К.М. Вследствие на този физически сблъсък са били получени и телесни увреди на
пострадалото лице, тъй като същият бил паднал на асфалтова улица и получил охлузни рани.
На първо място, следва да се отбележи, че сведения за такава „случка“ дават единствено св.
С.П. и св. К.М, които твърдят, че са присъствали на същата и са възприели осъществяването
. Св. П. е фактическия съжител на подсъдимия, а св. К.М е негов брат. Вярно е, че в НПК
липсва подобен институт, като чл.172 от ГПК, за преценка на показанията на близки и
роднини, с оглед възможната тяхна заинтересованост. Показанията на свидетелите в
наказателния процес се преценяват с оглед на това дали се подкрепят от други
доказателства, а не с оглед качеството на лицето, което ги депозира. Именно тук съдът
намира своето основание да не кредитира показанията на тези свидетели, тъй като техните
показания остават изолирани от доказателствената съвкупност и не се подкрепят от нито
едно друго доказателство по делото. Такава подкрепа не могат да намерят у показанията на
св. С., тъй като неговите показания само възпроизвеждат разказани му именно от
последните свидетели и подсъдимия събития. Такива са и показанията на св. А.М., който
посочва, че за тази случка му е станало известно след разказ от подсъдимия. Така, от
доказателствата по делото се установява, че пострадалия, след напускане на заведението, в
компанията на св. Н. и св. Т.И., се е качил в автомобила си, управляван от св. Н., и тримата
са тръгнали към домът на пострадалия. Там и трите лица са слезли от автомобила и са се
прибрали по домовете си, като св. Н. първо е останал в дома на пострадалия за известно
време. След това пострадалия А. е легнал да спи, в каквото състояние е бил и когато трите
лица – подсъдимият, св. П. и св. С. са нахлули в домът му. Също така, безспорно е, че
пострадалото лице е напуснало заведението много време преди подсъдимия и неговата
компания. Нелогично е той да стои и да причаква подсъдимия неясно колко време, още
повече да го прави в съседна улица на домът на неговия брат. Логично би било, ако
пострадалият е имал някакъв конфликт с подсъдимия, да го причаква пред неговия дом, а не
пред този на брат му, още повече да интервенира негово имущество, а не такова на
подсъдимия. На следващо място, противоречи на логиката обстоятелството, че след като
пострадалият си тръгнал пеш от улицата на св. М., подсъдимият и св. П. се придвижили с
кола до дома му, където той вече е бил легнал и спял. От показанията на свидетелите се
установява, че св. М. и пострадалия А. не живеят в близост и след като на подсъдимия му е
било нужно да се придвижи дотам с автомобил, то няма как пострадалият – за когото се
твърди, че е бил много пиян, да изпревари толкова във времето трите лица, придвижили се с
автомобил и велосипед, за да има време да се прибере, съблече и да заспи.
На следващо място, налице са и вътрешни противоречия относно фактите и
обстоятелствата в показанията на тези свидетели по въпросната случка, които будят
съмнение за нейната достоверност. Така, св. М. посочва, че след като слезли от колата пред
домът му и си разменили реплики с пострадалия, той останал да закача вратичката си, а
подсъдимият отишъл да се разправя с пострадалия. Сдърпали се и тогава към тях се
присъединил и св. М., и тримата паднали на земята, като подсъдимият бил паднал върху
пострадалия. Св. П. посочва пък, че са се боричкали св. М. и пострадалият, докато
подсъдимият бил отишъл до базата да вземе лопата, за да сплаши пострадалия. Св. С. сочи,
че след като пристигнал пред домът на св. М., подсъдимият му казал, че пострадалия бил
изкъртил вратичката и избягал, тоест, макар и да е пристигнал непосредствено след този
инцидент, той не е узнал, че между лицата е имало физическо съприкосновение. Тези
вътрешни противоречия между свидетелските показания и това, че не кореспондират с
останалите доказателства по делото, внасят основателно съмнение, че подобна случка
въобще се е разигравала по начина описан от свидетелите.
Тук следва да се отбележи също така, че опита да се направи връзка между тази
случка и установените увреждания на пострадалия, като от една страна се докаже, че това
действително се е случило, а от друга, да се внесе съмнение относно механизма на
получаване на телесните увреждания, е несполучлив. В хода на делото е приета
съдебномедицинска експертиза, която не е оспорена от страните, и която е дала отговор
относно вида, характера и механизма на получаване на установените телесни увреждания.
4
Според заключението на вещото лице, тези увреждания могат да бъдат получени по начина,
по който се съобщава, а именно с инструмент лопата. Те могат да бъдат получени, както от
работната част на лопатата, така и от сапа, като е установено едно по-специфично
увреждане по външна повърхност на ляво бедро, представляващо ивицовидно охлузване,
което отговаря да е получено от работната част на лопата. Тоест, за установените
увреждания се достига до категоричен извод за техния произход и средството, с което са
били причинени, като за съда не възниква съмнение, че същите биха могли да имат друг
произход. Следва да се отбележи, че в показанията на св. С., дадени в съдебната фаза, се
„появяват“ охлузвания по колената на пострадалия, каквито увреждания въобще не се
констатират от вещото лице. Всичко това има за своя цел да обслужи защитната теза, в
какъвто смисъл бе и пледоарията на защитата, че съдебномедицинската експертиза не дава
категоричен отговор относно начина, по който са били причинени уврежданията и същите
биха могли да бъдат получени и при други обстоятелства и от други предмети. В конкретния
случай обаче, липсват каквито и да било доказателства за наличие на други обстоятелства,
при които биха могли да бъдат получени уврежданията, тъй като, както съдът посочи по-
горе, не дава вяра на свидетелските показания в тази им част. Бяха развити подробни
съображения, че увредата на четвърти пръст на дясната ръка, не е възможно да бъде
получена по начин сочен от пострадалия, макар че доводите за това не държаха сметка за
показанията на самия пострадал. Той сочи, че е кръстосал ръцете пред гърдите си и ги е
пъхнал под мишниците, тогава, като е получил удара с лопата по лявото рамо, е напълно
възможно да бъде ударен пръста на дясната му ръка.
В пледоарията на защитата се твърди, че производството било водено целенасочено
срещу подсъдимия, като се поставя въпроса защо именно неговата наказателна отговорност
е ангажирана при наличните данни за участието на три лица. В тази част, фактическата
обстановка също се установява по категоричен и безспорен начин, както от данните на
изготвените по делото техническа експертиза на видеонаблюдение в дома на пострадалия и
съдебномедицинска експертиза, така и от свидетелските показания на пострадалото лице,
св. С. и св. П.. Това е видно и от изготвения снимков материал, чрез които са фиксирани
кадри и събития от инкриминираната вечер и показанията на пострадалия, които съдът
намира за правдиви, с оглед установените обективни находки. Няма съмнение, че
подсъдимият е влязъл в дома на пострадалия, носейки процесната лопата и му нанесъл
удари с нея, с които му причинил и установените телесни увреждания. Фиксирани са кадри
от видеонаблюдението, на които се вижда подсъдимият с лопатата в ръце и влизането му в
дома на пострадалия. По отношение нанесените удари са налице показанията на
пострадалия, св. П. и св. С., както и заключението на вещото лице относно характера на
телесните увреждания. Пострадалият в своите показания подробно разяснява какво е било
положението на тялото му и как, и къде са били нанасяни ударите, което кореспондира, с
първоначалните показания на разпитаните свидетели П. и С..
Тъй като в техните показания дадени в съдебната фаза се констатираха съществени
противоречия с тези дадени на досъдебното производство, последните бяха прочетени по
реда на чл.281 от НПК. Св. П. посочва, че противоречието се дължало на обстоятелството,
че при разпита участвали пет полицая и един полицай казал да напишат, че един път
поне подсъдимия го ударил с лопатата. Съдът намира, че подобно твърдение е
несъстоятелно и няма как да бъде въобще предмет на обсъждане. Именно предвид
абстрактния му характер, съдът не дава вяра на показанията на св. П. дадени в съдебната
фаза и намира, че тези на досъдебното производство отговарят на истината, като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Сходни са мотивите на съда и по
отношение показанията на св. С., чиито показания в съдебната фаза съществено
противоречат на дадените в хода на досъдебното производство. Този свидетел посочва пред
съда, че е възприел единствено нанасяне на един удар с юмрук в областта на гърба, докато в
показанията си на ДП говори за няколко удара с лопатата в различни области на тялото,
както и на удара с юмрук по главата – кореспондиращи с установените телесни увреждания.
На първо място по констатираните противоречия следва да бъде посочено, че неговото
обяснение за това е, че така му бил казал самият пострадал и затова той бил заявил така на
5
полицаите при разпита му. Същият сочи, че докато извеждал св. П. извън къщата, не
присъствал в стаята, а там били останали единствено подсъдимия и пострадалия. Именно от
последния впоследствие разбрал, че в това време са му били нанасяни удари с лопатата, но
той лично не ги бил възприел. Тези показания обаче не кореспондират с истината, тъй като
от фиксираните кадри на видеонаблюдението се вижда, че хронологията на събитията е
именно по първоначално дадените от него показания. Вижда се, че пръв влиза св. С., а
подсъдимия и св. П. остават навън. Малко след това влиза подсъдимия, докато св. П.
продължава да стои отвън. После тя взема пръчка от двора на къщата и също влиза вътре.
След това излиза, а по-късно се подава лопатата, която тя подпира в двора. След това се
вижда излизането на подсъдимия и вземането на лопатата от него, както и последващото му
влизане в къщата. Точно това кореспондира с първоначално заявеното от св. С. относно това
кой и какви удари е нанесъл на пострадалия, което пък от своя страна кореспондира с
показанията на самия пострадал и първоначално дадените показания на св. П.. Ето защо
съдът намира, че показанията на св. С. дадени на ДП са правдиви и дава вяра на тях.
По тези съображения съдът счита, че съвсем не е „мистерия“ защо производството е
водено именно срещу подсъдимия М.. От доказателствата по делото не се установява някое
друго лице да има съпричастност към установените увреждания, с изключение нанесения
удар от св. П. в левия крак, което ще бъде обсъдено впоследствие. Няма никакви
доказателства, които да сочат на някаква съпричастност към нанесените телесни увреждания
от страна на св. С. или съучастническа дейност със св. П.. Напротив, установява се
категорично, че инициатор и действащо лице е именно подсъдимия М..
В пледоарията на защитата се акцентира на обстоятелството, че медицинското
освидетелстване на пострадалия било направено едва пет дни след възникналия инцидент,
като се поставя под съмнение причинната връзка. Посочва се, че по делото са събрани данни
за системна употреба на алкохол от страна на пострадалия и той би могъл да се нарани и по
друг начин през този изминал петдневен период. По така релевираните възражения съдът
намира, че отговор е даден в приетата по делото СМЕ, като вещото лице се е произнесло
относно механизма на получаване на телесните увреждания. Ако същите не е било възможно
да бъдат получени както по начин, по който се съобщава от пострадалия, така и по време, то
това обстоятелство е щяло да намери своето място в заключението. Тоест, установените
телесни увреждания могат да бъдат получени по време, за което е съобщено от прегледаното
лице. На следващо място, самият вид и характер на телесните увреждания отговарят да са
получени така, както е съобщил пострадалият, а именно с лопата. Това, че не е установена
конкретната лопата не внася съмнение в заключението на вещото лице. Тук следва да се
подчертае, че тези свидетелски показания на пострадалия, впоследствие са били подкрепени
от други доказателства – показанията на св. П. и св. С., както и фиксираните кадри от
видеонаблюдението в домът му. Съдът не споделя виждането на защитата, че по делото са
били събрани данни за системна употреба на алкохол от постр. А., още повече, че същият
едва ли не всяка вечер се е напивал до степен да пада по земята и така да е получил
уврежданията в друг ден. Какво прави пострадалия в ежедневието си е ирелевантно за
настоящото производство, но дори и това да е така, установените телесни увреждания нямат
подобен характер, поради което и възражението е несъстоятелно.
Защитата счита за недоказана отправената закана за убийство, като се сочи, че
доказателствата за това са единствено показанията на пострадалия А.. Те обаче не следва да
бъдат кредитирани, тъй като били изолирани и по делото било безспорно установено, че
същият е бил пиян и неадекватен, и не е могъл правилно да оцени случващото се. Най-
напред следва да се посочи, че доводите на защитата относно пияното състояние на
пострадалия са силно преувеличени. Това почива на обстоятелството, че същият не отрича
употребата на алкохол във въпросната вечер, както и показанията на полицейските
служители, които заявяват, че при пристигането си на адреса, същият е бил в нетрезво
състояние. Данни за това се черпят и в проведената гласова комуникация между пострадалия
и Център 112. Съдът намира, че безспорно пострадалото лице е било в едно особено
състояние, което обаче не е било повлияно единствено от употребеното количество алкохол,
6
но и от нанесения в дома му побой. Същият е бил вече заспал, когато трите лица са нахлули
в домът му и в комбинацията от съненото състояние, употреба на алкохол, нанесен побой и
уплаха, е съвсем нормално моментното му емоционално състояние да изглежда неадекватно
за страничен наблюдател. Това, което има значение обаче, е че неговите показания за
случилите се събития, са напълно подкрепени от другите доказателства, което нееднократно
вече бе посочено. Те кореспондират в пълна степен на другите гласни доказателствени
средства, което води на извод, че същият е бил достатъчно адекватен да възприема правилно
и достоверно обкръжаващата го действителност и случващото се с него. За съда няма
основание да изключи показанията на пострадалия досежно отправената закана единствено
поради факта, че няма друго доказателство, което да подкрепи, че са били изречени точно
тези думи. Но при преценката за достоверността им, следва, освен да се има предвид, че те
цялостно кореспондират с останалите доказателства, а и в конкретика описват действията на
подсъдимия, при отправянето на заканата. Така пострадалият сочи, че когато св. С. е
извадил лопатата и я дал на св. П., подсъдимият е изрекъл заканата „Ей сега отивам да взема
лопатата и те убивам“, като е напуснал стаята, тоест в този момент не е имало други лица,
които да я възприемат. На фиксираните кадри от видеонаблюдението се вижда, че след
оставянето на лопатата в двора от св. П., подсъдимия излиза от къщата, взема лопатата и
отново влиза вътре. Там обаче е бил пресрещнат от св. С. в коридора, който го е върнал и
заедно са излезли от къщата. Точно това е възприел и пострадалият, който сочи в
показанията си, че чул като се разправят в коридора, но повече никой не влязъл при него в
стаята. Тоест, установява се, че пострадалия е бил достатъчно адекватен да възприема
всичко точно и правилно, поради което и съдът дава вяра на показанията му, че такава
закана е била отправена.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед фактите по делото се налага извод, че подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
От обективна страна, на 11.02.2024г. в с.Ц, обл.Р., чрез действие, изразяващо се в
нанасяне на множество удари с лопата и юмрук, причинил лека телесна повреда на Л.Г.А. от
с.Ц, обл.Р., изразяваща се в охлузване и кръвонасядане по лицето, кръвонасядания на лява
мишница, оток на четвърти пръст на дясната ръка, охлузване и кръвонасядане на ляво
бедро, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
Съдът намери, че установеното увреждане охлузване на лява подбедрица не е
извършено от подсъдимия М., поради което и го оправда по обвинението в тази част.
Безспорно е установено, че причинителя на това телесно увреждане е св. П., която ударила
пострадалия с дълга и тънка пръчка, която вследствие на удара се счупила.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като
подсъдимият с действията си е целял настъпването на общественоопасните последици, а
именно причиняването на телесни увреждания на пострадалия А..
Съдът намира, че е налице и квалификацията на деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК,
а именно по хулигански подбуди. Утвърдено е разбирането в съдебната практика, че
хулиганските подбуди се изразяват в стремеж на дееца чрез деянието открито да изрази
брутално незачитане и отхвърляне на обществения порядък, самоцелно да демонстрира сила
и необвързаност със социалните норми и да прояви във висока степен неуважение към
личността и обществото (вж. Р № 82-80-II, Р № 330-09-III, Р № 546-09-III, Р № 360-10-II).
Отнесено към конкретния случай, подсъдимият със своите действия, независимо че деянието
не е извършено на публично място, проявил непредизвикано агресивно поведение спрямо
пострадалия, с цел да демонстрира своето незачитане на обществените порядки и конкретно
неуважение към личността на пострадалия А.. Както се приема безпротиворечиво в
съдебната практика, извършването на деянието на публично място не е задължителна
характеристика на това престъпление, ако с него се нарушава правният ред гарантиращ и
7
защитаващ правата на гражданите, когато е станало или е могло да стане достояние на други
лица. Тогава местоизвършването на деянието няма значение, ако произволен кръг лица биха
могли да узнаят за последиците му и да не останат безразлични, а реагират с упрек и
възмущение с оглед общоприетите норми за поведение. Такъв е и настоящият случай,
доколкото се касае до малко населено място, където всички се познават и още на следващия
ден инцидента е станал достояние на останалите жители на селото.
Изложеното от защитата, че в случая е налице личен мотив, което изключва
квалифицирането на деянието, като извършено по хулигански подбуди, не се споделя от
съда. Личният мотив се разбира, като причината, поради която деецът избира именно
конкретния пострадал, поради някакво негово поведение насочено срещу дееца или негови
близки. В настоящото производство за такъв личен мотив се сочи поведението на
пострадалия по-рано същата вечер, когато всички лица са били в заведението на св. А.и. По
отношение на случилото се в заведението също са налице множество противоречия в
показанията на свидетелите, което от една страна се дължи на изминалия период от време, а
от друга, че всички присъстващи лица са употребявали алкохол и дават своя интерпретация
на възприетите факти. Тук също се оформят две групи свидетели, които сочат диаметрално
противоположни обстоятелства свързани с пребиваването на пострадалия А. в заведението.
В едната група стоят показанията на пострадалия, св. Н., св. Б. и св. А., които сочат, че в
заведението не е имало конфликт предизвикан от поведението на постр. А.. В другата група
са показанията на св. К.М, св. П., св. С., св. И. и св. М., които сочат, че постр. А. пристигнал
в заведението пиян и безпричинно се заяждал с тях и конкретно с подсъдимия М.. Общото,
което може да бъде изведено от показанията на всички свидетели е, че постр. А. е
пристигнал заедно със св. Н. в заведението и двамата седнали на маса при св. Б.. След
известно време пострадалият решил да си тръгва и извадил 50 лева, които оставил, за да
почерпи лицата от заведението. Именно това действие явно е провокирало недоволство на
присъстващите лица и е дало повод да започне някакъв конфликт. Съдът кредитира
показанията на първата група свидетели, като за отправна точка служат показанията на св.
Б., който е незаинтересован свидетел и пряк участник в разигралите се събития. Същият
сочи, че в заведението не е имало никакъв конфликт или закани между пострадал и
подсъдим, което обстоятелство потвърждава и св. А.. С пристигането си пострадалият
седнал на неговата маса и след като изпили по някое питие, той решил да си ходи. След
оставянето от пострадалия на банкнотата от 50 лева, подсъдимия е тръгнал след пострадалия
и излизайки извън заведението са си разменили реплики. Тогава при тях излязъл и св. Б.,
който е възприел пререканията им и ги преустановил. След това пострадалият, св. Н. и св. И.
се качили в колата на пострадалия и си тръгнали, а другите лица останали в заведението. В
тази насока съдът кредитира и показанията на св. А., който макар, че не е бил постоянно в
заведението, отрича да е имало конфликт. Последното е особено важно, тъй като всички
свидетели от другата група твърдят, че именно св. А. е изкарал постр. А. извън заведението,
затова че се дразнел с хората. Неуместни са доводите на защитата, че не следва да се дава
вяра на показанията на „кръчмаря“, доколкото, за щастие, времената, в които преценката на
свидетелските показания се е правила с оглед заеманото положение в обществото са отдавна
отминали. Иначе в същия ред на мисли следва да бъдат обсъждани и показанията на св. С. –
осъждан за изнасилване и убийство. Втората група свидетели от своя страна, изнасят
сведения за едно провокативно поведение на постр. А., който още с влизането си в
заведението започнал да се заяжда с тях и им се заканвал. Съдът намира известни вътрешни
противоречия в техните показания, а и вече имаше повод да се произнесе по достоверността
на показанията на тези свидетели, свързани с последвалите събития. Св. П., св. С., св. М. и
св. М. сочат различни причини, начало и адресат на „заяжданията“ на постр. А., като от тях
може да се направи извод, че всъщност по различно време са възприели въобще
пребиваването на постр. А. в заведението. Св. И. пък твърди, че е имало конфликт в
заведението, но бил почерпен и не възприел какъв точно е той, тоест в неговите показания
не се излага възприемането на конкретни факти, които да бъдат съпоставени с други
доказателства. На следващо място са и показанията на св. М., който настоятелно посочваше
пред съда, че е бил на антибиотично лечение и не бил консумирал алкохол, изглежда с
8
идеята да им бъде придадена повече достоверност, но неговите показания не намират опора
в другите доказателства по делото. Изолирани остават и показанията на св. С., който
посочва, че в дома на пострадалия, подсъдимият говорил за дължими пари от пострадалия
от преди 30 години.
При това положение се достига до извод, че постр. А. не е предизвикал конфликт с
подсъдимия в заведението, а размяната на реплики извън заведението е била продиктувана
от оставените 50 лева, което по никакъв начин не би могло да бъде разглеждано като
някакво провокативно или обидно поведение насочено към подсъдимия. Напротив, още
тогава подсъдимият в разрез с общоприетите норми за нормално общуване е проявил своето
неуважително към личността на А. поведение, което не може да бъде разглеждано като
личен мотив. Не може да се обоснове личен мотив и във връзка с неосъществилите се
събития пред дома на св. М., за които съдът вече изложи своите мотиви. Следва да се
отбележи за изчерпателност, че дори установяване наличието на личен мотив не би довело
до промяна в квалификацията на деянието. Еднопосочна е съдебната практика в
разбирането, че когато причиняването на телесна повреда е по личен мотив, същата може да
бъде квалифицирана по хулигански подбуди, щом е съпроводена с грубо нарушаване на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото и личността, с каквито
обстоятелства се характеризира и извършеното от подсъдимия престъпление (П 2-74-Пл, т.3,
Р 419-2011-I, Р 65-2010-I, Р 8-2015-III и др.).
Фактите по делото налагат извода и че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.144, ал.3, т.1 от НК.
От обективна страна, на 11.02.2024г., чрез действие и след нанасяне на множество
удари с лопата и юмрук, се заканил с убийство на Л.Г.А. от с.Ц, обл.Р., с думите „Ей сега
отивам да взема лопатата и те убивам“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като
подсъдимият е бил наясно с общественоопасния характер на своето деяние и е целял пряко
настъпването на общественоопасните последици, а именно предизвикване на страх у
пострадалия, че заканата би могла да бъде осъществена.
Съгласно мотивната част на Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989г. по н.д. №
47/1989г., ОСНК на ВКС „Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се
намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство" от глава II на Наказателния
кодекс - "Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава
животът на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели
промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която
да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е въз-приета
от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че зака-ната би могла да се осъществи. Тези
обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието,
а не след минаването на определено време.“.
Нахлуването в дома на пострадалия посред нощ, нанасянето му на множество удари с
лопата и юмрук, са обстоятелства от значение за това, че пострадалият е възприел
отправената закана, не само като възможна, но и предстояща. Това следва от самото
поведение на подсъдимия, който действително е излязъл и взел лопатата и е тръгнал отново
да се връща към спалнята на пострадалия, но е бил спрян в коридора от св. С.. Предвид
нанесения му безпричинен побой именно с лопатата, отправената закана, не само че би
могла да предизвика основателен страх от нейното осъществяване, но в конкретния случай е
постигнала и този резултат.
9
По описаните съображения съдът прие, че подсъдимият е извършил виновно
престъпленията, по така повдигнатото му обвинение, за които следва да му бъде наложено
съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, за извършеното от него
престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство, че същият е бил неосъждан към момента на извършване на
деянието. Предходната съдимост на подсъдимия е заличена с настъпилата реабилитация и
следва да се разглежда единствено с оглед неговите характеристични данни. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита, че деянието е извършено нощем, след
нахлуването в спалнята на пострадалия, множеството нанесени удари и използваното
средство – лопата, за причиняване на телесните увреждания. Поради това, съдът намери, че
съответстващо на извършеното деяние се явява наказанието лишаване от свобода,
ориентирано към средния му размер, предвид превеса на отегчаващите обстоятелства и му
наложи такова за срок от шест месеца.
По отношение индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия
деяние по чл.144, ал.3, т.1 от НК, извършено при същите условия и при наличието на
посочените вече смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът намери, че най-подходящо
се явява наказанието лишаване от свобода за срок от една година.
Предвид, че деянията са извършени в условията на реална съвкупност, са налице
предпоставките на чл.23 от НК за определяне на едно общо от така наложените наказания, а
именно най-тежкото от тях - в размер на една година лишаване от свобода. Съдът счете, че
са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяване на наказанието, тъй
като подсъдимия е неосъждан и за постигане целите на наказанието и неговото поправяне,
не е наложително то да бъде ефективно изтърпяно. Поради това, същото бе отложено с
изпитателен срок от три години, като възпитателната работа с осъдения през изпитателния
срок, съдът възложи на полицейски инспектор при ОДМВР по неговото местоживеене.
Веществените доказателства – 2бр. СD, като неразделна част от изготвените
експертизи, следва да останат по делото.
Подсъдимият, на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва да заплати сторените в
производството разноски в полза на държавата, по сметка на ОДМВР – Русе, сумата в
размер на 459,32лв. – разноски за експертизи на досъдебното производство и сумата
122,98лв. – съдебни разноски, по сметка на Районен съд – Бяла, както и сумата от 5лв., в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
10
Съобщи за изтекли лични данни