О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……...08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание проведено на двадесет и втори август през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
Мл. съдия НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдията Маркова
в.ч.т.д. №
1368/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда чл. 122 ГПК и е образувано след като с Определение № 10531/15.08.2019 г., постановено
по гр.д. № 12811/2019 г., на ВРС, ХLI с., е повдигнал
препирня за подсъдност за определяне на местно компетентен съд измежду
Варненски районен съд и Софийски Районен Съд, за разглеждане на предявените искове
от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на В.К.Д., ЕГН **********,
с местожителство ***, да заплати сумата 1015.00 лв., представляваща заплатено
от застрахователя обезщетение за причинени имуществени вреди на увредено лице
при ПТП, причинени виновно от ответника при управление на застраховано при
ищеца МПС по застраховка “Гражданска отговорност“, сумата от 15.00 лв.,
представляваща ликвидационни разноски и сумата 166.63 лв., обезщетение за
забава за периода 19.07.2019 г. – 01.03.2019 г..
След
запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон,
настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 122, изр. Второ ГПК, спорове за подсъдност между съдилища,
принадлежащи към районите на различни по-горни съдилища се разрешават от онзи
по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е отказал да
разгледа делото. В конкретния случай, спорът за подсъдност е между Софийски
Районен съд и Варненски Районен Съд, които безспорно принадлежат към районите
на различни по-горни съдилища и доколкото последен е отказал да разгледа спора
ВРС, то компетентен да разгледа и разреши спора е ВОС.
Видно от
сезиращата искова молба, производството пред СРС е образувано по регресна претенция на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ срещу водача на МПС, който е причинил щети
на трето лице, при управление на застрахован лек автомобил, с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата норма.
След като извършил
служебна справка за постоянния и настоящ адрес на ответника и установил, че
това е гр. Варна, съставът на СРС постановил Определение № 107018/04.05.2019
г., с което прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на
ВРС. Съставът на СРС е приел, че тъй като предявяването на иска е извършено
след изменението на ГПК с бр. 65, в сила от 07.08.2018 г. и постоянния и
настоящ адрес на ищеца били в гр. Варна, където било настъпило и ПТП, то местно
компетентния съд бил ВРС. Видно от постановения съдебен акт правното основание
довело до това произнасяне се предполага да е разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, доколкото последното не е видно от съдебния акт.
Настоящия въззивен състав не споделя мотивите на СРС. В конкретния
случай след запознаване с исковата молба се установява, че се касае за
упражняване на регресни права на застрахователя срещу
деликвента, възникнали след изплащане на
застрахователно обезщетение на лицата, в чиито патримониум
са настъпили вреди, вследствие на противоправното поведение
на прекия причинител. Изобщо не се касае за предявен иск вследствие на уважен
регрес по застрахователен договор „Гражданска отговорност“, както е посочил първоинстанционния съд. Регресните
права и хипотезите за възникването им са уредени в специалната разпоредба на
чл. 500 КЗ.
Предвид
предмета на спора, разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, която е пределно ясна е
изцяло неприложима, доколкото тя касае подсъдността при предявяването на исковете
за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи се предявяват пред съда, какъвто предявеният не е.
Следва да
бъде посочено и, че в случая приложение не намира и разпоредбата на чл. 113 ГПК, тъй като отговорността на ответника не произтича от клаузите на сключения
договор. Макар и безспорно последния да има качеството на застрахован, той не
се явява потребител на застрахователна услуга, по см. на чл. 2, ал. 2 КЗ,
доколкото не черпи права или не отговаря към застрахователя по-силата на
сключен договор, а по силата на Закона.
След като
това е така, то отвод за местна подсъдност може да бъде даван само след
надлежно упражнено възражение от страна на ответника, но не и служебно от
сезирания съд.
По изложените
съображения, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира, че Софийски
Районен Съд, не се е десезирал валидно от разглеждане
на предявения иск и съответно ВРС не е бил надлежно сезиран, поради което
компетентен се явява СРС.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.122 ГПК, въззивния съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ за местно
компетентен да разгледа иска предявен от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“,
№ 87, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В.К.Д.,
ЕГН **********, с местожителство ***, СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД.
ИЗПРАЩА делото на Софийски Районен Съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението
да се изпрати на ВРС, XLI с, за сведение.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.