№ 502
гр. Дупница, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510101164 по описа за 2022 година
С. А. К., ЕГН **********, с адрес: ********************* съдебен адрес:
********************* адвокат ********************* е предявила срещу Р. А. Г., ЕГН
**********, и Х. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********************* обективно
съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК, и чл.537, ал.2 ГПК. Искането е да
бъде признато за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищцата
върху ½ ид. част от УПИ X - 674 в квартал 62 по регулационния план на ********************* с
урегулирана площ по скица - 1048 кв. м., а по документ за собственост /нотариален акт № 155, том
V, дело № 1840 от 1997 год./ - 1076 кв. м., находящ се в ********************* с улична и
дворищна регулации и кадастрален план, одобрени със заповед № 2479/ 29.11.1951 г. и допълване
на кадастралната карта със заявление № АГ-07.74/ 25.11.2021 г., при съседи по скица: от две
страни на юг и запад - улици, от север - УПИ ХII-669 и от изток - УПИ IX-669, ведно с
построените в имота: масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 82 кв. м.,
ведно с мазе с площ от 55 кв. м. и таван с площ от 82 кв. м.; едноетажна масивна сграда - склад, със
застроена площ от 70 кв. м., едноетажна масивна сграда - склад, със застроена площ от 11 кв. м. и
изграден до нея навес – лятна кухня; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъдат отменени нотариален
акт № 37, том I, peг. № 456, дело № 31 от 2022 г. и нотариален акт за собственост на недвижим
имот /констативен/ № 144, том I, peг. № 1379, дело № 135 от 2022 г. и двата издадени от Нотариус
С., за размер от ½ ид. част. Претендират се и направените разноски.
Ищцата твърди, че заедно с ответницата Р. А. Г. са собственици на основание наследство
от ********************* починал на 18.04.1993 г., и дарение от *********************
починала на 16.11.2021 г., на описания имот и построените в него сгради.
С. А. К. и Р. А. Г. притежават по 1/6 ид. ч. от описаните имоти на основание наследство от
********************* /нотариален акт № 165, том II, д. № 750, от 1963 г./ и по 2/6 ид. части на
основание дарение от ********************* оформено в нотариален акт за дарение № 155, том
V, дело № 1840 от 1997 г., с който дарителката запазила правото на ползване върху имота,
продължило до смъртта й на 16.11.2021 г.
С. А. К. и Р. А. Г. са живели в процесния имот до встъпването в брак - ищцата през 1973 г.,
1
а ответницата през 1981 г.; след това идвали в имота епизодично - при посещения при родителите
им и полагане на грижи за тях. Имотът се ползвал и стопанисвал от техните родители.
С нотариален акт № 37, том I, peг. № 456, дело № 31 от 2022 г. и нотариален акт за
собственост на недвижим имот /констативен/ № 144, том I, peг. № 1379, дело № 135 от 2022 г. и
двата издадени от нотариус Ст. С., Р. А. Г. по време на брака й с ответника Х. Б. Г. е призната за
единствен собственик на описаното дворно място и построените в него сгради.
В постъпилите отговори се оспорва допустимостта и основателността на иска, като се сочи,
че ответниците са придобили по давност собствеността върху целия имот в период от 20 г. до
настоящия момент, като са направили редица подобрения в него и са заплащали дължимите
местни данъци и такси.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз
основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа
страна:
С доклада по делото е обявено за безспорно, че процесният имот приживе е бил
собственост на ********************* починал на 18.04.1993 г., и *********************
починала на 16.11.2021 г., както и, че страните по делото са техни наследници по закон.
С нотариален акт за дарение № 155, том V, дело № 1840 от 1997 г.
*********************. е дарила на С. А. К. и Р. А. Г. по 2/6 ид. части на всяка от тях от
процесното дворно място и от построената в него едноетажна масивна жилищна сграда, като
запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на целия имот.
С нотариален акт № 37, том I, peг. № 456, дело № 31 от 2022 г. на нотариус Ст. С. Р. А. Г. е
призната за единствен собственик на основание наследство и давностно владение на УПИ X - 674
в квартал 62 по регулационния план на село Мурсалево и на масивна жилищна сграда на един
етаж, със застроена площ от 82 кв. м. С нотариален акт за собственост на недвижим имот
/констативен/ № 144, том I, peг. № 1379, дело № 135 от 2022 г. на нотариус Ст. С., Р. А. Г. е
призната за единствен собственик на основание извършено строителство /приращение/ на
построени в УПИ X - 674 в квартал 62 по регулационния план на село Мурсалево едноетажна
масивна сграда - склад, със застроена площ от 70 кв. м. и едноетажна масивна сграда - склад, със
застроена площ от 11 кв. м. По делото не е спорно, че през 1981 г. Р. А. Г. е сключила граждански
брак с Х. Б. Г..
Ответниците са представили документи, установяващи заплащане на суми за
електроенергия и за дължими данъци и такси за процесния имот, както и за покупка на строителни
материали във връзка с извършваните в имота ремонтни дейности.
Според показанията на свидетелите, доведени от ищцата *********************./ С. К.
редовно е посещавала процесния имот до смъртта на ********************* като посещенията й
били през седмицата, за да избягва конфликти с ответницата, която отивала в имота през
почивните дни. Тя разполагала с ключ от дворната врата и от къщата до смъртта на
********************* като оттогава няма достъп до имота. Всички сгради в имота са строени
приживе на наследодателите. С. К. участвала в циментирането на двора, извършено преди няколко
години.
Според показанията на свидетелите, доведени от ответницата /*********************
единствено ответниците са ползвали и стопанисвали процесния имот.
Страните са представили и други документи, неотносими към предмета на доказване,
поради което не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно
твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответниците е да наведат и установят
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца. Предвид
заявеното в отговора от Х. Г., че владее имота заедно със съпругата си и заедно са придобили
2
собствеността по давност, искът срещу него е допустим. Предвид направеното възражение, в
тежест на ответниците е установяването на периода от време, в който са упражнявали владение
върху процесния имот.
С доклада по делото е прието за безспорно, че процесният имот приживе е бил собственост
на ********************* починал на 18.04.1993 г., и ********************* починала на
16.11.2021 г., както и, че страните по делото са техни наследници по закон.
Не е спорно, че с нотариален акт за дарение № 155, том V, дело № 1840 от 1997 г.
*********************. е дарила на С. А. К. и Р. А. Г. по 2/6 ид. части на всяка от тях от
процесното дворно място и от построената в него едноетажна масивна жилищна сграда. В отделна
клауза от договора е посочено, че *********************. си запазва правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на целия имот. С. А. К. и Р. А. Г. изрично са се съгласили с дарението при
това условие – право на ползване на целия имот от *********************..
Предвид клаузите на договора, страните са били съгласни, че *********************. не
притежава право на собственост върху целия имот, а върху 4/6 ид. части от него; само върху тези
идеални части тя е могла да запази правото на ползване. Поради това, предвид уговореното право
на ползване от нея на целия имот, тълкувайки действителната обща воля на страните съгласно
изискванията на чл.20 ЗЗД, съдът достига до извод за учредено в изискуемата нотариална форма
/инкорпорирано в същия нотариален акт/ от С. А. К. и Р. А. Г. в полза на *********************.
право на пожизнено и безвъзмездно ползване на останалите 2/6 ид. части от процесния имот,
притежавани от тях на основание наследство от *********************.
Следователно до смъртта на *********************. на 16.11.2021 г. страните по делото
не са притежавали право на ползване на процесния имот – притежавали са т. нар. „гола
собственост“ върху него. Обстоятелствата, имали ли са достъп до имота, посещавали ли са го,
стопанисвали ли са го, са ирелевантни, тъй като с оглед запазеното право на ползване са
притежавали само голата собственост и са били лишени от всякаква възможност да ползват
прехвърлената вещ. Те са били допускани в имота от *********************. в рамките на
упражняваното от нея вещно право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС, противопоставимо на
собствениците. Пребиваването им в имота и извличането на ползи от него е в качеството на
държатели, не на владелци. Направените от страните разходи във връзка с поддържането и
подобряването на имота са предмет на облигационни отношения между тях като държатели и
носителя на вещното право на ползване.
Поради това не следва да се обсъждат събраните гласни доказателства относно
пребиваването на страните в процесния имот до смъртта на *********************. на 16.11.2021
г. Едва след прекратяването на нейното право на ползване със смъртта й през 2021 г. е било
възможно превръщането на установеното държане във владение. В периода до снабдяване с
гореописаните нотариални актове от ответницата през 2022 г., респ. – до завеждане на исковата
молба от ищцата през 2022 г., не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС срок.
Предвид изложеното е неоснователно възражението на ответниците за придобиване на
изключителна собственост върху процесния имот по давност. Съсобствеността в конкретния
случай произтича от наследяване по закон и сделка: след смъртта на ********************* през
1993 г. правата върху притежаваната от него ½ ид. част от имота се разпределят между
наследниците му /преживялата съпруга и двете им деца/ при равни права – по 1/6 ид. ч. След
дарението през 1997 г. от *********************. на притежаваните от нея общо 4/6 ид. части по
равно на двете й деца страните са придобили собствеността на по ½ ид. част от имота и жилищната
сграда в него.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС постройките са собственост на собственика на
земята, освен ако е установено друго, т.е. по силата на приращението собственикът или
собствениците на едно дворно място придобиват собствеността върху постройките, освен ако не са
изградени по силата на надлежно учредено в полза на трето лице, респ. на един от
съсобствениците, право на строеж. В случая не са ангажирани доказателства по отношение на
ответниците да е било надлежно учредено право на строеж на постройките в дворното място.
Поради това презумпцията по чл.92 от ЗС не е оборена и собственици на всички съществуващи
3
постройки са страните по делото при равни права – по ½ ид. ч.
Следователно ищцата се легитимира като собственик на ½ ид. част от процесния недвижим
имот и сградите в него и предявеният установителен иск е основателен.
Предвид обстоятелството, че ответниците не са придобили по давност идеалните части от
процесния имот, съставляващи наследствен дял, респ. подарени на ищцата, следва да се уважи
като основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за съответна отмяна на нотариален акт № 37,
том I, peг. № 456, дело № 31 от 2022 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот
/констативен/ № 144, том I, peг. № 1379, дело № 135 от 2022 г., и двата издадени от нотариус С. С.
- за размер от ½ ид. част от УПИ X - 674 в квартал 62 по регулационния план на
********************* с урегулирана площ по скица - 1048 кв. м., и от построените в имота:
масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 82 кв. м., ведно с мазе с площ от 55
кв. м. и таван с площ от 82 кв. м.; едноетажна масивна сграда - склад, със застроена площ от 70 кв.
м., едноетажна масивна сграда - склад, със застроена площ от 11 кв. м.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата разноски по производството за
адвокатско възнаграждение и за внесени държавни такси в размер на 1260 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. Г., ЕГН **********, и Х. Б. Г., ЕГН
**********, че С. А. К., ЕГН **********, е собственик на основание наследство от
********************* починал на 18.04.1993 г., и дарение от ********************* починала
на 16.11.2021 г., на ½ ид. част от УПИ X - 674 в квартал 62 по регулационния план на
********************* с урегулирана площ по скица - 1048 кв. м., а по документ за собственост
/нотариален акт № 155, том V, дело № 1840 от 1997 год./ - 1076 кв. м., находящ се в
********************* с улична и дворищна регулации и кадастрален план, одобрени със
заповед № 2479/ 29.11.1951 г. и допълване на кадастралната карта със заявление № АГ-07.74/
25.11.2021 г., при съседи по скица: от две страни на юг и запад - улици, от север - УПИ ХII-669 и
от изток - УПИ IX-669, ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда на един етаж, със
застроена площ от 82 кв. м., ведно с мазе с площ от 55 кв. м. и таван с площ от 82 кв. м.;
едноетажна масивна сграда - склад, със застроена площ от 70 кв. м., едноетажна масивна сграда -
склад, със застроена площ от 11 кв. м. и изграден до нея навес – лятна кухня.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 37, том I, peг. № 456, дело № 31
от 2022 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен/ № 144, том I, peг. №
1379, дело № 135 от 2022 г., и двата издадени от нотариус С. С. - за размер от ½ ид. част от УПИ X
- 674 в квартал 62 по регулационния план на ********************* с урегулирана площ по скица
- 1048 кв. м., и от построените в имота: масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ
от 82 кв. м., ведно с мазе с площ от 55 кв. м. и таван с площ от 82 кв. м.; едноетажна масивна
сграда - склад, със застроена площ от 70 кв. м.; едноетажна масивна сграда - склад, със застроена
площ от 11 кв. м.
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН **********, и Х. Б. Г., ЕГН **********, да заплатят С. А. К., ЕГН
**********, деловодни разноски в размер на 1260 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4